ШАБЛОНЪТ "ОБАМА" Е В УСЛУГА НА РУСИЯ

Едва ли някой е смятал, че избирането на Барак Обама за 44-я американски президент засяга само гражданите на САЩ. Редом с новия президент и неговата администрация обаче се натрапват и някои не особено оптимистични изводи. Те като цяло не са свързани със самия Обама, колкото с ефекта от неговата поява на политическата сцена и двете последователни победи, които той извоюва. Първата - срещу съпартийката си от Демократическата партия Хилари Клинтън, и втората - срещу републиканеца от Аризона Джон Маккейн. Това са два успеха, които породиха една еуфорична вълна от идолопоклоничество. Става дума за „Обама-манията” и изобщо за ефекта, който породи чернокожият сенатор от щата Илинойс, оглавяйваки Белия дом.
След като лизна с пламенен език Огнената земя,

„Обама-Манията” връхлетя и Европа. 

¾ от германците искат да имат свой еквивалент на Обама, сочат данните на немското издание „Щерн”. Вярно е, че именно в Берлин като кандидат-президент афро-американецът държа едночасова реч, но това едва ли е повлияло чак толкова на местното население, че то сега вкупом да си пожелава подобен политик.
В случая нагласите на германците са просто една извадка на това как изобщо Европа гледа на новия американски президент. Като цяло ¾ от населението на Стария континент подкрепяше Обама по време на предизборната му кампания. Въпросът е от какво толкова се впечатли средностатистическият европеец?
Това, което спечели симпатиите в полза на чернокожия сенатор от Илинойс в Европа, е неговият образ. Не самият Барак Обама, а неговите качества, поведение, излъчване и реторика му осигуриха билета за Белия дом. Изграденият образ на Барак Обама се екстериоризира и бе предпочетена като политически продукт пред самия Барак Обама.
Победата му е завоевание на ореола на

низвергнатия чернокож, олицетворяващ „американската мечта”

Но новият президент на САЩ е преди всичко продукт на медиокрацията, която нивелира умове и изгражда кумири на базата на каноните на политическия маркетинг. В пространството на медиокрацията политиката е сблъсък на визии, не на аргументи. Дебатът става диалектика на визуалното, не на менталното. И затова, когато обикновеният американец, чието съзнание се моделира от TV-образите, вижда в Обама не политик с конкретна програма, а шаблона  „Обама”, който е екзотичен и нестандартен. В арената на медиокрацията, битката не е между конкретните кандидати, а между техните PR-и и имиджмейкъра.
Ако Америка е земя на мечтите, то Европа е лоното на разума. Затова и старият континент не може да си позволи лукса да се заплесва по политическите химери, защото има богат и неприятен опит в залитането си по тях. Романтизмът е полезен в леглото, в политиката се иска трезвеност.
Германия, икономическото сърце на ЕС, страната с традиционно най-голям БВП и стокообмен от съюза, не може да се захласва по добри оратори, особено когато последните изразяват

политиката си в шаблонни словоформи

като тези на Обама. „Промяната, която можем” (слоган срещу Хилари Клинтън) , “Промяната, от която се нуждаем” (слоган срещу Джон Маккейн), „Нов път напред” (в  интервю за страна от Близкия Изток), „ред по ред” (за ревизията на федералния бюджет) – това са констатациите, които са предназначени да печелят привърженици, не да правят политика. И това трябва да се знае от всички германци, които толкова еднозначно са си избрали за политически модел  44-ия американски президент.
  Вярно е, че Долната камара на американския Конгрес одобри  обещаната от Обама държавна субсидия от 819 млрд. долара, която най-вероятно ще бъде гласувана и от Сената, но средностатистическият европеец едва ли има представа за това. В неговото съзнание новоизбраният американски президент е антибиотик срещу сковаващите и скучни политически клишета, а колкото до икономическата му програма, тя просто не представлява интерес.
 Когато обаче

общата комерсиализация на живота

се отразява и в политиката, критерии за избираем политик стават добрата жестикулация, абстрактните шаблони, а аргументите за пусната бюлетина се търсят не в партийните програми, а в прическите и вратовръзките на партийците.
  В Европа подобно политическо поведение отдавна си е извоювало правото да се обозначава с негативния термин „популизъм”. Но има разлика между американския популизъм в лицето на Обама и европейския такъв. Популярното говорене на новия американски президент е сладникаво и очарователно. В него електоратът е ухажван, приласкаван, подкупващо примамван, докато европейският популизъм е агресивен, мобилизиращ и императивен. Обама, в качеството си на афроамериканец и опозиционер с декадентско минало, декларира: „Ние сме като другите”. Докато Жан-Мари Льо Пен крещи: „Ние сме по-добри от останалите”. Американският популизъм се базира на социално-икономически основания и зове за граждански права, докато европейският (особено източният) се позовава на етнокултурни критерии и иска територии.

Покълването на „Обама-модела” в Германия

е особено опасно. Подобни лидери с романтично-младежки ентусиазъм са рискови за федералната република с оглед на укрепващата и експанзираща в икономическо отношения Русия. Германия и Русия са в все по-голяма икономическа взаимозависимост на икономиките. Последната умело използва стабилното си лоби в Германия, което си изгради по времето на управлението на Герхард Шрьодер и Ангела Меркел. Първият е отявлен поклонник на енергийната политика на Путин и на руския ген изобщо (осиновява две русначета). Затова и неслучайно Шрьодер оглави надзорния съвет на една от дъщерните компании на „Газпром”, NEGPC, която се е заела с изграждането на Северноевропейския газопровод, който ще увеличи зависимостта на Германия от руския газ.  Във връзка с това си назначение много от европейските медии обвиниха бившия германски канцлер, че е получил комисионна за подкрепата, която е оказал за проекта в качеството си на канцлер. Стигна се дотам, че  вече починалият бивш председател на комисията в Камарата на представителите по международните въпроси Том Лантос нарече Шрьодер политическа проститутка на Путин.
На неговата приемница Ангела Меркел, въпреки че идва от Християн-демократическата партия, няма да й се отрази зле, ако прихване малко от полския скептицизъм спрямо Русия. Настоящият канцлер на Германия си дава ясна сметка, че страната й е сред най-големите търговски партньори на Русия, за което свидетелства и простичкият факт, че 36% от използвания газ в държавата е руски. Но не само синьото злато, а изобщо промишлеността на немците е силно зависима от руските суровини. Русия е и обширен пазар за немските стоки. На свой ред управляваната от Путин и Медведев страна е силно зависима от европейските инвестиции и в частност тези на Германия. 
Но

икономическата обвързаност

на германците сковава политическите им позиции за международното поведение на своя основен търговски партньор. Ангела Меркел отказа да действа в синхрон с повечето от страните в ЕС, които се обявиха за строги санкции срещу Русия при ролята й в конфликта с Грузия. Вместо това, немският канцлер заяви, че диалогът с Русия не трябва да бъде прекъсван. В самия диалог няма нищо лошо. Той е основна част от съвременната дипломация. Но когато каниш политическия елит на КГБ на разговор, той  възприема постъпката ти като изблик на слабост.  За съжаление външнополитическите методи на Путин и Медведев носят повея на азиатския манталитет, основан на дипломацията на силата. Русия показва, че единствения диалог, от който разбира, е ултиматумът. Немският философ Фридрих Ницше бе написал, че тъпото чело разбира само от един вид аргумент – свитият юмрук. 
Но рано или късно, Германия ще трябва да избере между икономическите си интереси, които пълнят джобовете й с рубли, и  културно-историческата си визитка, обвързваща я със западните ценности. Затова всеки един немски политически елит трябва да осъзнае, че

русофилска Германия е опасност за ЕС.

  
Трудно е да си представим, че един „Обама-модел” с неговата юношеска истерия би могъл да бъде полезен в геополитическата позиция на Германия. А последната е особено важна, защото геополитиката на немците е индиректен избор на поведение и за ЕС. За значимостта на федералната република говори и мрачната шега, според който третата световна война ще започне, когато на германците им писне да носят отговорността от първите две.
Затова американската „Обама-мания” няма да е полезна на стария континент. Най-малкото, защото тя е преди всичко неистови възклицания, поклоннически блясък в очите, Т-шъртки с голямо „О”, знаменца с магарета (символ на Демократическата партия на САЩ) и като цяло - първична еуфория. Но ако САЩ живеят в съседство с анахроничната социалистическа система на Куба, то Европа долавя във врата си все по-жизнеустойчивото дихание на КГБ-корпорацията Русия.