КРАЯТ НА ЕДНА АУРА

При Джими Картър бяха зъбите – големи, бели и здрави, като редица колове на ограда. При Ричард Никсън бяха веждите, определено навъсени на Ада. Ейб Линкълн имаше ушите си  (и брадата, и цилиндъра); Бил Клинтън имаше нос, който пламваше червен, почти до блясък, когато алергиите му го нападаха. Но най-необикновената черта на Джордж Буш бяха неговите ноздри, и те ще ни липсват.
Не е в това, че бяха големи и придаваха на лицето му определен маймунски чар. Те бяха и неконтролируеми. Когато тялото на президента беше обвито в строг, елегантен костюм, а останалата част от лицето му добиваше изражение, подходящо за клетва при встъпване в длъжност, или спасяване на банки, или деклариране пред терористите, че могат да бягат, но не могат да се скрият, ноздрите му изведнъж се разширяваха и пламваха, сякаш Буш е на път да избълва нещо скандално или неприлично, или да поздрави с „Дай пет!“, или да се обърне към заместник-началника на кабинета си с „цвете на асфалта“.
На няколко пъти за малко да стане истински гаф. Наблюдавани отблизо, ноздрите без съмнение даваха предупредителен сигнал за момента, в който, обръщайки се към висшето командване на Пентагона, Буш казваше: „Нашите врагове…никога не спират да мислят за нови начини, по които да навредят на страната ни и народа ни. Нито пък ние.”. Най често нищо толкова извънредно не беше казвано. Но ноздрите  се задвижиха, трепетни като муцуната на бик на родео или разярен див кон, и съобщаваха за приближаващата се опасност.
По време на дебата с Ал Гор през 2000 г., езикът на Буш беше любезен, а политическите изявления – добре формулирани,  но ноздрите открито заявиха, че не могат да понесат цялата тази работа на сериозно. Като се замислим над събитието, когато изборите през 2000 г. приближиха съвсем, щуротиите във Флорида изглежда бяха намекнати в подигравателното изражение, което подхождаше не толкова на 43-тия президент на САЩ, колкото на популярния комиксен герой Алфред Нюман от хумористичното списание Mad, който удивително странно прилича на президента Буш.
Бидейки по-големи и по-добри от тези на повечето хора, ноздрите на държавния глава са също и по-остри. Те могат да подушат оръжията за масово унищожение в Ирак толкова бързо като хот-дог на футболен мач, въпреки че същото отне много години на ООН, която така и не успя. Производството на обогатен уран може да бъде надушено далеч в Нигер, а връзките на Садам Хюсеин с Ал-Кайда бяха зловонни като ферма за угояване на говеда  в Тексас. Ноздрите можеха да подушат също и победата, особено в онази сутрин през май 2003 г.,  когато, застанал на самолетоносач с развяващ се зад гърба му банер с надпис „Мисията изпълнена”, Буш вдишваше аромата на океана и силата.
Ноздрите бяха особено бдителни за неща, които останалите не забелязваха. Петролът, например, дори когато е скрит на хиляди метри дълбочина в екологично защитената Арктическа тундра. Сиренето, изяждано от лекомислените французи и други упадъчни гастрономи от стара Европа. Раздирането на жива плът, под формата на данъчни намаления и отмяна на регулаторни мерки, поискано от базата на крайно десните, която доста често намираше този президент за разочароващ. И опасността, въплътена в подозрителни личности от далечни държави, чието място е в залива в Гуантанамо в оранжеви униформи и много далеч от достъп до адвокат.

Аромат на свинско
Нелоялност, или полъх на такава, предизвикваше особено потрепване . Когато Пол О’Нийл, бившият министър на финансите на Буш, разкри, че Садам е бил мишена още от първия ден на първия мандат на Буш, или когато Скот Макклелан, бившият му прес секретар, написа, че в Белия дом на Буш липсва както откровеност, така  и компетентност, ноздрите надушиха мириса на обидена невинност: всъщност същия вид, който придобиха в най-ужасния ден от управлението на Буш като президент, когато един от съветниците му се наведе да му каже за атаката срещу кулите близнаци, а президентът, зает да чете „Малката козичка“ пред детски клас във Флорида, просто не успя да накара нито ума, нито устата си да приемат новината.
Колко странно, тогава, че тези благородни отвори имат и своите слабости. Не можаха да подушат отвратителната тиня, която покри около една девета от територията на Ню Орлиънс след преминаването на урагана Катрина, или вонята на високорисковите ипотеки, пускащи отровата си във финансовата система. Не откриха и нищо особено притеснително в присъствието на Дик Чейни и неговите приятели петролни магнати начело  на националната енергийна специална комисия. Колкото и чувствителни да бяха, не подушиха нивата на арсеник в питейната вода или вредни частици във въздуха. И въпреки, че  Буш спечели  изборите като се представи за пестелив човек, привърженик на минималното централизирано държавно управление, те не можаха да устоят на аромата на бюджет от трилион долара, подплатен с най-отбрано свинско.
Любопитно, но не можаха да надушат и отровната атмосфера, която се носеше около него в чужбина. Със сигурност бяха държани настрана и от най-революционно настроените протестиращи. Но дори при това положение ноздрите, гордо навирени, дори когато очите му примигваха, а устните му се свиваха и потрепваха, поддържаха необикновена вяра в  мъдростта на президента и правотата на неговата кауза. Един ден останалата част от света ще се събуди и ще бъде благодарна. Един ден, управлението на Буш ще се помни ухаещо като роза.