ЗАКОСТЕНЯЛ КАТОЛИК, ЛЮБИТЕЛ НА ХАЙКУ, МОЖЕ ДА СТАНЕ ПРЕЗИДЕНТ НА ЕС

Френският президент Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел искат за първи президент на ЕС премиера на Белгия Херман ван Ромпуй. Неговата кандидатура е била съгласувана между двамата ръководители, часове преди началото на извънредната среща на върха, отбелязва АФП

Британският вестник "Гардиън" пише, че двамата европейски лидери са постигнали споразумение в тази насока, което обаче среща съпротива от други.

Вестникът обръща внимание на изказването на Ромпуй отпреди пет години, че Турция не е част от Европа и никога няма да бъде, защото Европа се опира на християнските ценности и ако приеме такава голяма ислямска държава, ще загуби сила.

Белгийският премиер не е избран случайно, след като е известен с позициите си срещу членството на Турция в ЕС, пише в. „Милиет”.

 

 

преди да привлече вниманието на големите играчи в Европа. Изборът на белгийския крал Албер II, който го назначи за премиер през декември 2008 г., бе сюрприз не само за народа, но и за самия Ромпуй, тогава председател на долната камара на парламента. Той замени на премиерския пост недолюбвания Ив Летерм, който си спечели лоша слава с тоталната липса на дипломатичност в речника.

За разлика от него, в Белгия Ромпуй се радва на добра репутация. Казват, че е верен, методичен, интелигентен и внимателен. Откакто пое правителството, страната започна да излиза от институционалната криза, довела я почти до разпад заради невъзможността да се състави правителство.

Без да вдига много шум той през последната година успя да узакони имигрантите, прокара бюджет, удължи с 10 г. живота на ядрените централи, измъкна някои от най-големите банки от фалит, спасявайки ги с държавни кредити. Затова изгледите да напусне националната политика предизвикват паника в Белгия, защото отново се появява заплахата страната да изпадне в политическа криза, заради липсата на компромисен, но твърд политик, който да продължи да провежда извършените мерки. Днес малцина си спомнят, че преди Ромпуй да състави кабинет по белгийската телевизия мина „провокативен репортаж”, който съобщаваше за абдикацията на краля заради невъзможността да се състави правителство и разпадането на страната.

 

 

Той произхожда от семейство на политици и е посветил на политика 36 г. от живота си, като е бил неколкократно министър, но досега не е играл на международната сцена. Брат му Ерик и сестра му Кристине също са политици, а синът му Пол пише речите на военния министър Питер де Крем и е председател на една от регионалните организации на бащината християндемократическа партия. Интересното е, че сестра му Кристине е социалистка, но това не му пречи да влиза в дебат с нея по важни за държавата въпроси.

Роден в Брюксел на 31 октомври 1947 г. , Ромпуй е възпитаник на йезуитски колеж и е завършил икономика в престижния Католически университет в Льовен. Има диплома по философия. Освен това минава за един от най-умните белгийци.
В политическата си кариера изкачва всички стъпала - от младежката организация до политическото лидерство и от анализатор в кабинета на Лео Телеманс до премиер.

През 1993 г., когато за първи път става министър, той има славата на закостенял католик със строги етични възгледи. По това време особено съпартийците му го описват като Мефистофел, който атакува изненадващо като змия.

След загубата на изборите през 1999 г. той прекара 8 г. извън голямата политика, посвещавайки времето си на интелектуални занимания, пишейки религиозни и философски книги и стихове. Новият му статут на суперзвезда извади наяве страстта му към най-късата форма на стихотворство - японското хайку.

Политолозите отбелязват, че Ромпуй мрази промяната заради самата промяна. Обича да наблюдава живота и усамотението. Миналата година той инкогнито заминава на почивка в Австралия със семейството си. Там наемат каравана и обикалят страната без охрана и дипломатически условности.  Медиите научават за пътуването му, едва когато се връщат и показват на всички снимките от почивката си. Така той доказва, че не е използвал държавни пари за пътешествието, а снимките на премиерското семейство по къси панталони предизвикват масово умиление сред белгийците.

В предварителния списък на претендентите за новите ръководни длъжности в структурата на

 

Досега, сред членовете на евросъюза нямаше консенсус по отношение на кандидатурите. Решението ще бъде прието с така нареченото "квалифицирано мнозинство", което дава предимство на големите държави-членки на ЕС, които имат и повече гласове.

За фаворит в надпреварата за президентския пост наблюдателите сочат 62- годишния премиер на Белгия Херман Ван Ромпей.Самият той заяви, че няма да може да откаже предложеното му кресло, ако „лидерите на ЕС вземат такова консенсусно решение”.

След Ромпуй, както Bulgaria News вече писа, политолозите поставят ръководителите на правителствата на Люксембург и Холандия Жан - Клод Юнкер и Ян Петер Балкененде. Другите потенциални кандидати са - бившите премиери на Великобритания, Финландия, Белгия и Испания - Тони Блейр, Пааво Липонен, Ги Верхофсад и Фелипе Гонзалес, експрезидентите на Ирландия и Латвия - Мери Робинсън и Вайра Вика - Фрейберг, а също така ръководителят на Естония Тоомас Хендрек Илвес.

„Ройтерс” отбеляза, че въпросът кой ще е бъдещият президент на съюза е най-вече спор между малките и големите държави в ЕС. Освен че Ромпуй е изборът на малките, те се очаква да отбележат и друга победа, а именно кандидатите да бъдат изправени на нещо като интервю пред лидерите. Идеята беше лансирана във вторник от Полша, но вчера тя получи подкрепа от Литва, Финландия, Словакия, Чехия и Латвия. Информационният сайт EUObserver съобщи, че и шведското председателство подкрепяло идеята.

Колкото се отнася до поста „външен министър на ЕС" , то след отказа на британския външен министър Дейвид Милибанд, като най-вероятен претендент наблюдателите сочат бившия италиански външен министър Масимо Далема, а като най-вероятен негов противник- външният министър на Испания Мигел Анхел Моратинос. Но, ако европейските лидери, все пак, изберат Милибанд на този пост, той не би могъл да откаже, по същите причини, както и холандеца Ромпей.

 

 

който ще влезе в сила на 1 декември. Договорът ще реформира европейските институции и ще облекчи процеса на взимане на решения. С документа се създава и европейска дипломатическа служба.

Швеция провежда усилени консултации за определяне на това кой ще заеме постовете, но има малко време да удовлетвори изискванията на всички държави членки и Европейския парламент.

Очаква се ЕС да избере президент от политическия спектър център-дясно, а външният министър да е социалист. Въпреки призивите жена да заеме една от висшите позиции в ЕС, никоя от кандидатките - бившият латвийски президент Вайра Вика Фриеберга, британският еврокомисар баронеса Катрин Аштън и французойката Елизабет Гигу, не се споменава като фаворит, коментира „Ройтерс”.

Месечната заплата на първия "президент" на ЕС, който се очаква да бъде избран днес, без да се взимат предвид представителните бюджетни разходи, ще бъде 24 хиляди евро.