БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ ДАВАТ БАЗИ НА САЩ. РУСИЯ ОБМИСЛЯ ОТВЕТНА РЕАКЦИЯ
Белият дом ще налее близо 110 млн. долара на Балканите. София ще получи 60 млн. долара, за да изгради съоръжения за 2500 души, а Букурещ – 50 млн. долара за 1500 войници
Венци Михайлов | 19.10.2009 14:59САЩ ще похарчи близо 110 млн. долара за изграждане на нови военни бази в България и Румъния. Това става месеци след като правителството на президента Барак Обама се отказа от проекта за разполагане на елементи от системата за противоракетна отбрана в Полша и Чехия, разкрива ведомственият вестник на въоръжените сили на САЩ „Старс енд страйпс" (Stars and Stripes).
Строежът на базата в Румъния ще бъде завършен през следващите два месеца, а в България тя ще бъде открита през 2011 или 2012 г.,
посочва „Старс енд страйпс". У нас военното съоръжение ще се намира до полигона Ново село, докато американските войници в северната ни съседка живеят и провеждат маневри във военновъздушната база Михай Когълничану и полигона Бабадаг. В Румъния сградите от съветската епоха са разрушени, за да се освободи място за нови, между които столова, административни постройки и поща, също и казарми, в които войниците ще живеят по двама в отделни спални със санитарен възел и кухненски бокс.
Полковник Гари Ръс, командир на войските на САЩ в Източна Европа, коментира, че предислоцирането на американските въоръжени сили на Балканите са доказателство за силния интерес на САЩ към Източна Европа.
Във военната база в Румъния на стойност 50 млн. долара ще могат да се разположат 1600 американски военни, а в България - за 60 милиона долара - до 2500 войници. „Базите, финансирани от САЩ, са притежавани от правителствата на България и Румъния. Те ще бъдат използвани съвместно от САЩ и страните-домакини”, уточни Ръс.
От края на юни над 2000 американски войници, включително от базирания във Вилзек, Германия, Втори танков полк, участват в маневри в Румъния и България, които ще продължат до края на октомври. Полигонът край Ново село е използван усърдно за провеждането на маневри за водене на бой в градски условия, защото регионът е близък като релеф до този в Ирак и Афганистан. Докато румънска военно-въздушна база е една от най-големите на Балканите.
Лидерите на Чехия официално заявиха, че разбират причините за отказа от проекта
за противоракетния щит и изразиха увереност, че това няма да накърни сигурността на страната. Но някои от тях бяха разочаровани, отбелязва „Асошиейтед прес”.
„Американците вече не се интересуват от нашата територия, както се интересуваха по-рано. Това е лоша новина за Чехия", каза бившият премиер Мирек Тополанек.
В Полша също имаше разнопосочни реакции. Премиерът Доналд Туск изрази надежда, че страната му ще продължи да играе роля в новите американски отбранителни планове, пише „Старс енд страйпс".
„Асошиейтед прес” отбелязва, че някои високопоставени политици в Полша все пак не са изгубили надежда за разполагане на американски войски в страната.
Отказът от проекта за разполагане на противоракетен щит в Полша и Чехия може би е създал усещането, че Америка няма да изпълни ангажиментите си към района, но всяка стъпка към изтегляне на американските конвенционални сили от Източна Европа би била "престъпно глупава", коментира експертът по национална сигурност в Съвета за външна политика във Вашингтон Джеймс Робинс. "Такава стъпка би дала знак на Русия, че Съединените щати нямат интерес към Източна Европа и че тези страни са оставени да се оправят сами", заключва експертът.
Той отбеляза, че усилията на САЩ в Румъния и България са част от глобална стратегия за предислокация на американските сили от Германия на изток, започнала в началото на управлението на бившия президент Джордж Буш.
Разполагането на войски в тези страни не само ще намали разходите, но и ще ги доближи до нестабилния Близък изток, разкри стратегическите планове Робинс.
Русия винаги внимателно следи движението на войските на НАТО към границите й,
припомня „Старс едн страйпс”. Кремъл реагира остро на плановете на администрацията на Джордж Буш да разположи противоракетната отбрана в Полша и Чехия. Не по-малко остра беше и позицията на Москва преди две години относно плановете на Белия дом да разположи тилови съоръжения (хъбове) в България и Румъния.
Кремъл възприемаше разполагането на противоракетния щит в Полша и Чехия като заплаха, припомни експертът от института Брукингс Стивън Пайфър. Според него руснаците продължават да се противопоставят на разполагането на американски войски близо до техните граници.
По тази причина можем да очакваме и обтягане на двустранните отношения с Москва. Кремъл даде вече ясен сигнал, че е готов да предприеме радикални ответни стъпки като разполагането на ракетния комплекс „Топол-М” в Калининград в отговор на американския ракетен щит.