УИКИЛИЙКС: БЪЛГАРСКИ ЯДРЕН ПРОЕКТ "ПРЕСЛЕДВАН ОТ ОПАСЕНИЯ ЗА СИГУРНОСТТА"
Един от най-големите енергийни доставчици за Великобритания, който иска да построи половин дузина ядрени реактори в Обединеното кралство, е помогнал за разработването на подобен в България, "преследван от постоянни сериозни опасения за сигурността" според американски дипломатически шифрограми, публикувани от уебсайта "Уикилийкс", пише британският вестник "Гардиън". Германската компания "RWE", която притежава атомни електроцентрали и доставя електроенергия и газ на 6,7 млн. британски потребители, закупи 49-процентов дял в проекта през декември 2008 г. и се оттегли като стратегически партньор през октомври 2009 г. От "RWE" обявиха, че решението й да се оттегли от проблемния проект за реактор на стойност 7 млрд. евро се дължи на факта, че "финансирането на проекта може да не бъде финализирано в рамките на договорения период". От компанията добавят, че "въпросите на сигурността не бяха фактор".
Но участието й в такъв очевидно калпав проект, за който шифрограмите твърдят, че "вони на съмнителни сделки" още преди "RWE" да купи 49-те процента, би могло да навреди на репутацията й по отношение на безопасността и да предизвика съмнение за преценката й при подбора на партньори по реакторните й проекти. През 2007 г. групи за защита на околната среда, включително "Грийнпийс" заклеймиха одобряването на проекта от Европейската комисия. То бе направено, въпреки че няколко месеца преди това бившият Български атомен регулатор бе призовал да бъде блокирано от съображения за сигурност. RWE обяви: "RWE" спазва стриктни стандарти на безопасност и критерии. За всеки проект, в който участва, сигурността е главният приоритет. Причината "RWE" да се оттегли от проекта "Белене" е, че поради международната икономическа и финансова криза финансирането на проекта не могло да бъде изяснено в необходимия срок. "RWE" бе предупредила българските си партньори за трудностите с финансирането още на ранен етап". Публикуването на шифрограмите съвпада с нарастващи опасения от задаващия се световен "ядрен ренесанс", като според Световната ядрена асоциация се очаква до 2030 г. да бъдат построени над 1 000 реактора. Държавите, които могат за първи път да въведат използването на атомна енергия, са Албания, Бангладеш, Кения, Венецуела и Сирия. През август 2008 г. изпълнителният директор на "RWE" Юрген Гросман отговори на въпроси за съобщения за възможното й участие в изоставащия от графика и надхвърлящ бюджета проект по следния начин: "Не е ли странно, че евентуалното участие на "RWE" в изграждането на нова ядрена централа в Белена, България, базирано на модерна технология, се определя като безотговорно". Шифрограмите твърдят, че въпреки старанията й, увереността на RWE се е превърнала в угризения само за седмици. В шифрограма американският посланик цитира местни информатори, които твърдят, че се развива трескава дейност за започване на строителството, така че проектът да задържи "RWE". Според нея "RWE" обявила, че няма да осигури финансиране, докато не види "излят първия бетон", което да отбележи началото на строителството. Експерти по проекта "Белене" неофициално изразявали "сериозни опасения", че ако процедурите за безопасност продължават да бъдат пренебрегвани, "това може да представлява огромен риск". Твърди се още, че RWE била държана "на тъмно" по повечето технически проблеми на терена, въпреки че според предишна грама компанията още през февруари поискала да бъдат преразгледани всички свързани с Белене споразумения. Партньорът на "RWE" в проекта, "Националната електрическа компания", която има 51% дял в проекта, отказа да коментира обвиненията. Твърди се, че "RWE" е била "държана на тъмно" по повечето въпроси, решавани на място, както и по техническите проблеми. И всичко това въпреки предишна шифрограма, в която се посочва, че през февруари е поискала преразглеждане на всички споразумения, свързани с АЕЦ "Белене". Същата шифрограма от февруари 2009 г. твърди, че "RWE" се тревожи от липсата на прозрачност и от необходимостта да се работи с "Атомстройекспорт", основният руски изпълнител. "RWE иска да наложи европейски бизнес-практики". Посочва се, че приблизително по същото време "RWE" е преговаряла с редица европейски енергийни концерни, сред които белгийската "Електрабел", за да намали дела си наполовина, но не е намерила купувач. "RWE" съзнава, че съвместната работа с руски и български компании в енергийния сектор е "отровна комбинация за европейските инвестиции", се добавя в шифрограмата. В нея се съобщава също: "Когато българите говорят за АЕЦ "Белене", все по-често го правят под сурдинка. Неизбежно се споменават проблеми с отлагането и с финансирането, непрозрачни пазарлъци и странични сделки, руското влияние ... и интереси на политици с дебели връзки и енергийни олигарси". В съобщението на компанията се посочва още: "Участието на "RWE" в проекти гарантира висока степен на етично бизнес-поведение и откритост към притесненията на всички акционери. "Уверяваме, че всеки проект е в съответствие с европейските стандарти съсзачитане на прозрачността и информацията, дължими на обществеността. По тази причина стандартна практика при всички наши проекти е "RWE" да държи такова поведение. Всичко това бе напарвено по проекта "Белене", при който бе приложена и трябваше да бъде осъществена отстъпчивост; в тази връзка бихме искали да се въведат средства срещу корупцията. Поставихме тези въпроси пред НЕК и българското правителство и те потвърдиха, че споделят това виждане за нещата. "RWE" подписа споразумение за съвместно дружество с НЕК през декември 2008 г. след сериозно преразглеждане на проекта. Според споразумението за съвместното сружество включените в него компании се съгласиха да продължат заедно дейността по развитието на проекта и бъдещото му реализиране. Евентуалното съвместно строителство и експлоатацията на новата АЕЦ не биха моглида продължат, докато всички аспекти, свързани със сигурността, както и правни, икономически и организационни не бъдат уговорени на този етап", посочва "Гардиън".
/ВД/
Но участието й в такъв очевидно калпав проект, за който шифрограмите твърдят, че "вони на съмнителни сделки" още преди "RWE" да купи 49-те процента, би могло да навреди на репутацията й по отношение на безопасността и да предизвика съмнение за преценката й при подбора на партньори по реакторните й проекти. През 2007 г. групи за защита на околната среда, включително "Грийнпийс" заклеймиха одобряването на проекта от Европейската комисия. То бе направено, въпреки че няколко месеца преди това бившият Български атомен регулатор бе призовал да бъде блокирано от съображения за сигурност. RWE обяви: "RWE" спазва стриктни стандарти на безопасност и критерии. За всеки проект, в който участва, сигурността е главният приоритет. Причината "RWE" да се оттегли от проекта "Белене" е, че поради международната икономическа и финансова криза финансирането на проекта не могло да бъде изяснено в необходимия срок. "RWE" бе предупредила българските си партньори за трудностите с финансирането още на ранен етап". Публикуването на шифрограмите съвпада с нарастващи опасения от задаващия се световен "ядрен ренесанс", като според Световната ядрена асоциация се очаква до 2030 г. да бъдат построени над 1 000 реактора. Държавите, които могат за първи път да въведат използването на атомна енергия, са Албания, Бангладеш, Кения, Венецуела и Сирия. През август 2008 г. изпълнителният директор на "RWE" Юрген Гросман отговори на въпроси за съобщения за възможното й участие в изоставащия от графика и надхвърлящ бюджета проект по следния начин: "Не е ли странно, че евентуалното участие на "RWE" в изграждането на нова ядрена централа в Белена, България, базирано на модерна технология, се определя като безотговорно". Шифрограмите твърдят, че въпреки старанията й, увереността на RWE се е превърнала в угризения само за седмици. В шифрограма американският посланик цитира местни информатори, които твърдят, че се развива трескава дейност за започване на строителството, така че проектът да задържи "RWE". Според нея "RWE" обявила, че няма да осигури финансиране, докато не види "излят първия бетон", което да отбележи началото на строителството. Експерти по проекта "Белене" неофициално изразявали "сериозни опасения", че ако процедурите за безопасност продължават да бъдат пренебрегвани, "това може да представлява огромен риск". Твърди се още, че RWE била държана "на тъмно" по повечето технически проблеми на терена, въпреки че според предишна грама компанията още през февруари поискала да бъдат преразгледани всички свързани с Белене споразумения. Партньорът на "RWE" в проекта, "Националната електрическа компания", която има 51% дял в проекта, отказа да коментира обвиненията. Твърди се, че "RWE" е била "държана на тъмно" по повечето въпроси, решавани на място, както и по техническите проблеми. И всичко това въпреки предишна шифрограма, в която се посочва, че през февруари е поискала преразглеждане на всички споразумения, свързани с АЕЦ "Белене". Същата шифрограма от февруари 2009 г. твърди, че "RWE" се тревожи от липсата на прозрачност и от необходимостта да се работи с "Атомстройекспорт", основният руски изпълнител. "RWE иска да наложи европейски бизнес-практики". Посочва се, че приблизително по същото време "RWE" е преговаряла с редица европейски енергийни концерни, сред които белгийската "Електрабел", за да намали дела си наполовина, но не е намерила купувач. "RWE" съзнава, че съвместната работа с руски и български компании в енергийния сектор е "отровна комбинация за европейските инвестиции", се добавя в шифрограмата. В нея се съобщава също: "Когато българите говорят за АЕЦ "Белене", все по-често го правят под сурдинка. Неизбежно се споменават проблеми с отлагането и с финансирането, непрозрачни пазарлъци и странични сделки, руското влияние ... и интереси на политици с дебели връзки и енергийни олигарси". В съобщението на компанията се посочва още: "Участието на "RWE" в проекти гарантира висока степен на етично бизнес-поведение и откритост към притесненията на всички акционери. "Уверяваме, че всеки проект е в съответствие с европейските стандарти съсзачитане на прозрачността и информацията, дължими на обществеността. По тази причина стандартна практика при всички наши проекти е "RWE" да държи такова поведение. Всичко това бе напарвено по проекта "Белене", при който бе приложена и трябваше да бъде осъществена отстъпчивост; в тази връзка бихме искали да се въведат средства срещу корупцията. Поставихме тези въпроси пред НЕК и българското правителство и те потвърдиха, че споделят това виждане за нещата. "RWE" подписа споразумение за съвместно дружество с НЕК през декември 2008 г. след сериозно преразглеждане на проекта. Според споразумението за съвместното сружество включените в него компании се съгласиха да продължат заедно дейността по развитието на проекта и бъдещото му реализиране. Евентуалното съвместно строителство и експлоатацията на новата АЕЦ не биха моглида продължат, докато всички аспекти, свързани със сигурността, както и правни, икономически и организационни не бъдат уговорени на този етап", посочва "Гардиън".
/ВД/
Роден е Дъстин Хофман, един от най-изтъкнатите актьори на американското кино от края на XX век
