
МЕЖДУНАРОДНИЯТ ОЛИМПИЙСКИ КОМИТЕТ ЗАЩИТАВА НОВИТЕ АНТИ-ДОПИНГОВИ СИСТЕМИ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ЛОНДОН 2012

Марк Адамс, директор комуникации на МОК: „Имаме много силна програма за допинг тестове. Ако има спортисти, които мамят ние ще ги хванем.”
Димитър Туджаров, Bulgaria News | 03.08.2012 00:27Лондон има най-всеобхватната анти-допинг програма правена за Олимпийски игри някога. През следващите дни ще се проведат над 6250 тестове: всеки медалист и още 4 атлета от всеки финал ще бъдат обект на контрол. Ще се изследва както урината, така и кръвта на състезателите, но анти-допиг тестовете по време на игрите са само една малка битка от цялата война.
Инсинуациите към китайската сензация Йе Шиуен, отправени от американския треньор Джон Леонард, могат да се вземат в по-правдоподобна светлина, защото съвременният свят на спорта е добре запознат с модерните допинг технологии. Отмина времето на старите „груби” подходи, основно базирани на стероиди. Бен Джонсън и скандалът му с допинг от Сеул преди 24 години е добър пример за това.
Новото лице на допинга сега се състои основно от субстанции със силно действие, но трудно проследими: синтетичен тестостерон, хормон за растеж (HGH) и еритропоетин (EPO) и др. Повечето модерни стимуланти се използват извън състезанията, което ги прави по-трудни за откриване.
Световната антидопингова агенция идентифицира по-горните 3 субстанции като най-рискови за игрите и тяхната достоверност. Хващането им обаче изисква късмет, ресурс и бдителност. И трите са близки до естествено срещащи се вещества и могат да бъдат засечени само с тест на кръвта, който трябва да се направи в точно-определен времеви прозорец.
Времето за проследяване е кратко. EPO може да бъде намерено само до няколко дни след взимането му. Появи се нов тест за HGH, но дори той увеличава времето за откриване само с няколко седмици. Използвани на микро-дози тези субстанции могат да "напомпат" атлета, но да бъдат изключително трудни за намиране.
Справянето с някой спортист решил да използва забранени добавки по време на тренировка е възможно само със строго тестване, дори когато той е извън състезания. Арне Люнгквист, председател на Медицинската комисия на Международния олимпийски комитет и един от най-големите специалисти в областта на допинг контрола, каза че малко от олимпийските комитети до момента са достигнали очакванията му.
„Моето лично мнение е, че тестовете извън състезанията трябва да се разширят, колкото повече, толкова по-добре, но много нации не споделят моите виждания. Бих спорил, че много малко от тях биха следвали моя идеал.”
Китайският заместник-директор по анти-допинг, Зао Джиан обаче твърди, че китайската анти-допинг програма била по-строга от тези на САЩ и Австралия.
„През 1990, когато Китай започна с допинг тестовете, направихме 65 теста. Сега правим 15 хиляди всяка година. Доколкото знам Америка и Австралия правят само по 7 до 8 хиляди на година,” каза той. „Всички китайски атлети получават анти-допинг обучение, полагат клетва и правят тестове. Нашата система е сериозна и тежка.”
С напредването на средствата за контрол ще се развиват и забранените субстанции. Дали допинг-контролът ще спечели войната, която изглежда се задълбочава все повече?