МИСТЕРИОЗЕН ДОКУМЕНТ ЗАБЪРКВА КАШАТА С ВЕЦ-А

Фирма „Суперпринт" никога не е купувала компанията „Финикал" и сделката няма никакво отношение към рекламната агенция „Юрапел комюникейшънс". Това уточни пред Bulgaria News собственикът на „Финикал" Даниел Петров. Фирмата, която е собственик на 10% от „Хайдушки поляни" (притежаваща ВЕЦ „Давидково 1") е еднолична собственост на Даниел Петров.  Петров я е купил от сестра си през 2003 г. като физическо лице (подробности в  Рекламна агенция открадна ВЕЦ без да разбере).

Разпореждал съм се със собствеността си във фирма „Финикал" без никакво обвързване с „Юрапел" и съм на разположение да отговарям на въпроси на компетентните органи, обясни Даниел Петров. Bulgaria News обаче разполага с протокол за прехвърляне на собственост от 7 март 2003 г. за решение на едноличния собственик на „Финикал" ЕООД Калина Мирославова Петрова - Андреева, сестра на Даниел Петров, с което тя прехвърля 100 единични дяла на стойност по 50 лева от фирмата си на компанията „Суперпринт", която по това време е собственост на Даниел Петров. Аналогичен протокол потвърждава покупката от страна на Петров като собственик на „Суперпринт".

По-късно, през октомври 2003 г. Даниел Петров продава 60% от тази компания на „Триас холдинг" и Илияна Неделчева - Димитрова (които са собственици на „Юрапел"), а през март 2006 г. е напълно заличен от регистрите на „Суперпринт". Същата компания е един от акционерите в рекламната агенция. Като индиректен собственик на 10% от ВЕЦ-а (чрез „Финикал") името на „Суперпринт"се замесва в скандала, свързан с предполагаемата кражба на съоръжението.

Според друг източник

Даниел Петров е участвал в сделката като консултант, а Мирослав Дачев и немецът Людвиг Брамл-Гмах официално са се представили като съдружници.

Немецът купува ВЕЦ-а, като намерението му е да инвестира в подобни проекти в България, а след фалшиво увеличение на капитала остава собственик на 5% от съоръжението, като останалата част от акциите придобива миноритарният дотогава съдружник Мирослав Дачев. Когато Дачев продава ВЕЦ-а на Даниел Петров, го е направил с уговорката, че се е разделил с немския си съдружник и вече представлява съпругата му Герлинде Гмах.  Според непотвърдена информация бившата вече съпруга на Людвиг Брамл и Дачев са учредили офшорната компания „Астемпо холдинг лимитед", която през април 2008 г. откупува 90% от компанията собственик на въпросното съоръжение от Даниел Петров.

Лудвиг Брамл-Гмах е купил ВЕЦ-а чрез договор за заем от Хипоферайнсбанк за 1 300 100 евро. Договорът е с дата 5 януари 2007 г., а парите са преведени на компанията купувач на ВЕЦ-а „Бавария ВЕЦ" на три транша до 19 март 2007 г. На 30 април 2007 г. между „Хайдушки поляни" (собственик на ВЕЦ-а), „Бавария ВЕЦ" и Людвиг Брамл - Гмах е сключен договор за встъпване в дълг и преотстъпване на права, с който „Бавария ВЕЦ" се задължава да преотстъпва всички свои постъпления от стопанска дейност на Людвиг Брамл-Гмах. Брамл е страна едновременно като физическо лице и като собственик на „Бавария ВЕЦ", защото заемът му е отпуснат целево за тази покупка от банката преди да регистрира компанията си в България, т. е., за да докаже пред банковата институция, че заемът наистина е отишъл по предназначението си и да гарантира плащанията.

До този момент обаче немецът не е получил никакви постъпления от инвестицията си в България.   

От своя страна Мирослав Дачев също е използвал заем, за да плати увеличението на капитала, с което прибира 95% от акциите на „Бавария ВЕЦ", разказаха запознати (Bulgaria News не успя да се свърже с Дачев). Даниел Петров също е купил 100-те процента от компанията със заем за 500 хил.  лева, а при обратната продажба офшорката „Астемпо" му е платила 90% от тази цена.

Източници от разследването споделиха, че Герлинде Гмах също води дела срещу Мирослав Дачев,  но собствеността на регистрираната в Кипър компания няма как да бъде потвърдена с официални документи.  Има и основателни съмнения, че подписът на Калина Петрова-Андреева е бил фалшифициран във връзка с решението за продажба на „Финикал" на „Суперпринт". Протоколът за прехвърлянето на дяловете обаче е нотариално заверен. Странно е обаче, че документите за продажбата на двете дружества между брата и сестрата са достъпни само в Търговския регистър. Сделката се е случила през  2003 г. и би трябвало да е вписана още тогава и да фигурира в останалите регистри с фирмена информация. От рекламната агенция също проверяват в архивите, тъй като нямат данни „Суперпринт" някога да е купувала „Финикал".  

Ако се докаже, че протоколът е бил фалшифициран, остава въпросът кой и защо има интерес да замеси в скандала „Юрапел", която на практика е собственост на „Суперпринт" („Триас холдинг" е акционер и в "Суперпринт", и в "Юрапел").