ТЪРГОВИЯ С ГЛАСОВЕ ИЛИ ТЪРГОВИЯ С ДУШИ, ИЗБЕРЕТЕ САМИ

Парламентарните избори у нас традиционно преминават с махленски разправии, събирания и раздели, прелъстени и изоставени партии. И понеже всички в тази държава разбират от политика най-голям интерес предизвикват придобилите почти „съпружески формат" регулярни препирни между лидерите на големите партии. Тази година мераклиите да стоплят депутатските банки в Народното събрание също нямаха шанса да им се стовари някоя творческа идея за провеждане на кампания извън общият тон „лошав си - не, ти си лошав!". Кандидат - депутатите обаче стоплиха друго.

Взеха, че откриха какво се крие под шапката, която им крои лидера на ДПС Ахмед Доган

на всеки вот от десетина години насам. Не само откриха, ами и почнаха да правят като него. Суховато и безинтересно преминаваха досега срещите на партийците с електората им от цялата страна. Весело ставаше само при изпълненията на певачиците, които се обаждаха тъкмо  навреме - преди речта на лидера да е станала твърде дълга и избирателите да са се разотишли, а останалите на площада да са заспали прави.

При посещенията на Доган обаче реда е друг. Неговите хора са хора на действието, време за приказки няма. Почва се направо с кючека под звуците на автентични маанета, докато самопровъзгласилият се за краля слънце слиза от автобуса с останалата дружина от ДПС. Електората си е свършил работата, затова му е дошло времето да потанцува на Доган. През месеците, прекарани в очакване на Сокола те редовно са били

я при ходжата, я при други местни духовни водачи, които са ги потопили в религиозните дебри, давайки им указания кой номер бюлетина, къде и кога трябва да пуснат.

На електората са разяснени и мрачните краски на духовните ями, в които рискува да изпадне ако не пусне точно тази бюлетина. И наистина - без ток си е мрачно. Живота е сив и ако трябва родителите на всяко малко момченце да се бръкнат по 700 евро за лазерен сюнет, няма много да се оцвети. Традициите може да са стари и свещени, но друго си е като не са по касапски и има кой да плаща за новите технологии. Избирателя е потиснат и от това да не предизвика гнева на Аллах и освен светлината на електрическата крушка да загуби и течащата вода. Затова

без много да се двоуми, без да хитрува, без кебапчета и без намачкани двайсетолевки послушно отива до урната

и гласува така, както на Аллах, респективно на Ахмет  Доган е угодно. Тук възниква логичния въпрос как гласоподавателя е докаран  до схващането, че желанията на Всевишния съвпадат с тези на ДПС. С молитви. Но не ОТ Доган, както е някак по-логично по време на предизборна агитация, а с молитви ЗА Доган.

Една от последните такива беше издекламирана преди около седмица от млад ходжа във Велико Търново. Той чел на мюсюлманите молитвата Yarabbi, в която дословно казал: „Аллах, ти, който ни даваш сили да стоим здраво на краката си, не предоставяй възможност на тези, които искат да ни разединят. Навремето се подиграха с нас, но този Ахмед ти го изпрати нам. Нека да е винаги с нас, ние се държим ръка за ръка и не се разделяме.", писа сп. „Тема". Посветените на Ахмед Доган, претендиращи да са духовни, слова станаха повод за новият термин „предизборна молитва", появил се в чест на 5 юли. И тези избори значи са дали нещо на България, пък може и на света, въпреки че американските пастори никому не остават длъжни с проповедите си преди вот.

Витае едно бегло подозрение, че политическата класа в България масово произлиза от Габрово, защото

с пословична пестеливост политиците преоткриха религията, за да спестят банкнотите, броени за пазаруване на бюлетини.

Още повече, че скъперническия метод може да се окаже по-ефективен. Едно е да примамваш електората с финикийски знаци, друго е да поощриш моралното израстване на избирателите си, като ги откажеш от примитивните нужди и ги обърнеш към Бог. Него те не могат да излъжат кой номер бюлетина са пуснали в урната - и те го знаят, и техните духовни водачи го знаят. Разликата е само, че на водачите им плащат, за да учат електората, а в тая криза на електората вече няма кой да му плати -  даже е принуден да изпълнява заръките по съвест от  страх да не предизвика гнева Господен.

Може би опонентите на Доган дълго нямаше да се усетят къде е парсата, ако и тях не ги бяха налегнали икономическите несгоди. Неволята учи. Пък и открива ново поле за изява, което може да пребори купуването на гласове. Това е страна, в която партиите са достатъчни - те без МВР, без ДАНС, без разследвания и безпокойства сами ще решат проблема с порочните практики. Защо да дават, като може хем да не дават, хем бюлетините да са им по-сигурни? Ето как по един завършен и безупречен начин политиката у нас освен, че се саморегулира, регулира и съдебната власт. Ако почне да регулира съобщенията, водните микротурбини и замърсяването значи е време за затваряне на всички ведомства, чиято дейност ще покриват политиците. Всъщност, желаещите да се запишат в редиците на 41-то Народно събрание първо трябва да се справят със собственото си замърсяване, преди радиацията да ги е превърнала в огромни черни дупки, които се самопоглъщат.

От „светия" пример на първоизточника Доган опонентите му се възползваха чак сега.

Дали защото главно неговите симпатизанти са по-поддатливи на религиозни влияния, дали защото останалите кандидат - депутати са заети да си търсят място в следващия кабинет още преди да са минали изборите, едва преди месец се започна трескавото освещаване на всичко що може да се обяви за свято.

Енергетика Христо Ковачки и представители на партията му ЛИДЕР подаряваха икони без ред, където сварят църква. Ковачки изрично подчерта, че това не е част от кампанията и го правел, защото е морален християнин, загрижен за храмовете, който съобщи това в платено рекламно видео след централните новини по една от националните телевизии. Явно да дава и да си мълчи е прекалено, а това, че дава седмица преди изборите няма нищо, ама нищо общо с тях. Преди дни лидера на ЕНП Мария Капон, която в последния момент реши да подари огромната си популярност на Яне Янев и РЗС, пък взе първо причастие от монсеньор Георги Йовчев, което е католическото название на познатото у нас кръщене. Как звучи само... монсеньор - не е като поп. Изглежда увлечението по екстравагантните думички умело се пренася от поп-фолк средите в политиката.

В един и същи ден Бойко Борисов откри църква и направи първа копка на мюсюлмански ритуален дом. Жалко, че пропусна да положи рамо да останалата от Соломоновия храм  „Стена на плача".

Само да не падне в опитите си да седне на три стола. Не може да му се отрече обаче, че поне привидно и засега има мярка в демонстрирането на религиозното си амплоа. Безспорно най-сърцераздирателният образ е този на БСП, които след като направиха от Станишев и вицепремиера по еврофондовете Миглена Плугчиева рокери в кожени дрешки, сега се канят да направят същото и с агитаторите си. Уж атеистите по идеология представителите на БКП, сменили името, но не и лицата, чакат на поп-партиец да агитира за тях в Сливен. Подобна е практиката на социалистите и за някои по-малки населени места в страната. Явно не са забравили корените си и още помнят, че по селата ред раздават кмета, даскала и попа.

Патриархът и главният мюфтия мълчат, вероятно останали без думи пред този предизборен изблик на религиозност.

Двамата духовници не само, че не критикуват политическите спекулации с вярата - те изобщо не реагират. А би било адекватно. Мълчанието им значи, че нямат нищо против обидата към християнството и исляма. Защото какво друго освен обида е заплащането на дребни суми на попове и ходжи или на лица, представящи се за такива, за да убеждават електората, че не гласуват ли за определена партия лошо им се пише. Духовните ценности партиен апарат ли са? И защо главният мюфтия Мустафа Хаджи в прав текст агитира за ДПС на 30 юни, като политико-религиозните му излияния дори се въртят на клипче в мрежата? Отговорът е - защото същото за БСП прави и патриарх Максим, само че още май не се е намерил кой да го запише. Иначе сме морална и консервативна нация, само дето духовниците ни са политически услужливи.