ФИРМА БЕЗ ЛИЦЕНЗ ЩЕ УНИЩОЖАВА АРМЕЙСКИ БОЕПРИПАСИ

Първоначалната информация дойде от Генералния щаб и звучеше абсурдно: ръководството на ТЕРЕМ незаконно е преотстъпило на строителна фирма спечелените на търг два лота за утилизация (разснарядяване, рециклиране и унищожаване) на боеприпаси.

От ТЕРЕМ дискретно довериха, че в началото на март служители на ДАНС са се ровили в деловодството им

и са извадили копия от необходимите им документи по случая, после насочиха следата подир някой си Горан Циганина, който се представял за пълномощник и мениджър на строителната фирма, и всъщност уредил далаверата.
Търгът за утилизация на боеприпасите е проведен през декември 2008 г. За него подават документи 17 компании, като пет са чуждестранни: VOP-026 - Чехия, STVGroup a.s. -Чехия, IMI – Израел, ЕST Entsorgungsgesellschaft MBH - Германия и REINMETALL - Германия. Макар някои от тях да са с многогодишен опит в този вид дейност, всички те са отстранени, тъй като са предложили унищожаването да се извършва на работни площадки извън България. Изискването е въведено допълнително в хода на процедурата. Министерство на отбраната (МО) съобщи, че

това станало по препоръка на експерти от МВР – според тях изнасянето на боеприпасите противоречи на Закона за контрол на взривните вещества,

огнестрелните оръжия и боеприпаси (ЗКВВООБ), както и на правилника за приложението му. От служба КОС (Контрол на общоопасните средства) на МВР обаче уточниха, че никога не са се произнасяли по изнасянето на боеприпасите в чужбина. Законовото ограничение е в търга да участват само български фирми, а те после могат да наемат като свои подизпълнители чужденци, които да работят, където си искат.
За спечелили търга по отделните лотове бяха обявени ТЕРЕМ, „Дунарит" и консорциумът между "Берета трейдинг" и "Векс". Те получиха държавно финансиране от 27 721 874 лв., за да унищожат 14 945 тона боеприпаси.
МО избърза да сключи договор с ТЕРЕМ № УД 12-158 още на 19 декември, т. е. преди да изтече срокът за обжалване от ощетени участници. Това допълнително засили подозренията за предстояща далавера.
На свой ред ТЕРЕМ сключва на 19 януари напълно изрядни договори за подизпълнителска дейност с двата свои специализирани завода: с „Цар Самуил” – Костенец за 5,4 млн. лв. за утилизация на 4330 т. ръчни гранати, снаряди и патрони, а с „Ивайло” – Велико Търново за 8,8 млн. лв. за унищожаване на 1709 т. авиационни бомби и зенитни ракети.

Едномесечното забавяне на договорите е доста загадъчно,

защото ръководствата на холдинга и на двата завода би трябвало да са наясно какво ще правят още при подаване на документите за участие в търга.
За сметка на това само седмица по-късно, на 26 януари, директорът на „Цар Самуил” Лазар Лазаров подписва договор със строителната фирма „Евро ремонт строй България”, с който й преотстъпва лота на завода. Тази експресна бързина показва, че всичко е предварително нагласено още преди 19 януари. Точно след месец, на 26 февруари, и директорът на „Ивайло” Иван Славчев преотстъпва техния лот на същата фирма.
Справката в DAXY показва, че фирмата „Евро ремонт строй България” – ЕООД е със софийска регистрация, неин собственик е Божидар Траянов Белев и има предмет на дейност строителство на промишлени и жилищни сгради. Не е фантом, защото според информация в Google е реконструирала „Четвъртък пазар” в Пловдив.

Но фирмата изобщо не притежава лиценз за утилизация на взривни вещества, оръжия и боеприпаси.

Тя няма никакъв опит в тази област, нито пък производствен капацитет и технологии.
Справката показа, че строителната фирма е взела разрешение от РПУ-Сливница № 28 на 13 февруари 2009 г., но то се отнася само за ремонт на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Ремонтната дейност е сравнително добре регламентирана в правилника за приложение на Закона за контрол над ВВООБ (чл. 70 и 71), където изрично се уточнява, че целта е единствено подобряване на качеството на продуктите.
В интерес на истината в цитирания закон и в правилника към него никъде не фигурира терминът „утилизация”, защото законодателят не е допускал необходимостта и възможността тази дейност да се извършва извън армията. Шефът на служба КОС-МВР главен инспектор Божидар Василев бе категоричен: „Разрешение за утилизация се издава само на юридически лица, регистрирани по Търговския закон, които са получили полицейско разрешение за производствена дейност на взривни вещества и боеприпаси и тя влиза в производствените им програми.” Логиката е, че който разполага с ноу-хау и мощности да произвежда, той ще може и да утилизира. От това следва, че „Евро ремонт строй България” няма законово право да упражнява такава дейност под никаква форма.
Независимо, че от подписването на договора със заводите на ТЕРЕМ вече са изминали повече от 3 месеца,

строителната фирма все още не е предприела практически стъпки по изпълнението му.

Но тя винаги може да предяви претенции да влезе във владение на боеприпасите, защото в противен случай ще бъде обвинена, че не си изпълнява задълженията. А ще е истинска беда, ако тези 6000 т. боеприпаси попаднат в ръцете на неподготвени хора, които не знаят какво да правят с тях. Това количество е четири пъти по-голямо от взривените боеприпаси миналото лято в Челопечене и може да се предизвика катастрофа, ако с тях се борави некомпетентно.
От ТЕРЕМ довериха, че поне половината от държавната субсидия от 14,2 млн. лв. вече е преведена на фирмата, но е твърде вероятно тя отдавна да не е в нейните банкови сметки. Има достатъчно основания да се счита, че

МО трябва да впише милионите в графата „безвъзвратни загуби”.

Колкото и невероятно да изглежда, вероятният сценарий може да включва разразяването на неизбежен скандал, който ще спре изпълнението на договора по вина на МО и ще даде възможност на ловки и обиграни адвокати да разиграят схема, по която фирмата няма да върне парите.
Бе разговаряно по телефона със собственика на „Евро ремонт строй България” Божидар Белев и с главния мениджър Иван Иванов, пред които проблемът бе формулиран пределно открито. Иванов се ограничи накратко да заяви, че фирмата разполага с производствени мощности и площадка, хората им са минали съответна подготовка. Излъга обаче, че притежават полицейски лиценз за утилизация. Накрая и двамата обещаха, че пак ще говорим. В следващия месец това не се случи.
Опитът да се вземе мнението на министър Цонев се оказа съвършено безуспешен. Бяха му изпратени

шест елементарни и почти услужливи въпроса:

Какви са причините двата завода да не са в състояние да изпълнят утилизацията?
• Какви са правно-нормативните основания за прехвърлянето на лотовете върху строителната фирма?
• Някой от ръководството на МО разрешил ли е на ТЕРЕМ и съответно на двамата директори да осъществят прехвърлянето?
• Фактът, че Цонев досега не е уволнил двамата директори и Жечко Петров, означава ли, че всичко е станало с негово съгласие?
• Каква сума е преведена на строителната фирма?
• Министърът не се ли безпокои, че фирма без лиценз и без технологична база не може да извърши качествено и безопасно утилизацията?

Медийната съветничка на министъра Цветомира Жекова в края на април обясни по телефона, че

Цонев нищо не е знаел за ставащото в ТЕРЕМ, макар холдингът да му е лично подчинен и не е в ресора на нито един зам.-министър.

Едва журналистическите въпроси му отворили очите. Министърът бил постоянно ангажиран в парламента с приемане на новия закон за отбраната, затова нямал време да проучи случая и да отговори. След половин месец обаче Жекова призна, че още в началото на април Цонев получил от премиера Сергей Станишев информация по случая, изпратена му от ДАНС. Така че военният министър изобщо не пожела да отговори.
Според договорните задължения ТЕРЕМ няма право на подизпълнители, като места за утилизация са посочени единствено заводските бази в Костенец и във Велико Търново, както и полигонът край Сливница. Член 33 на договора между МО и ТЕРЕМ изрично постановява:

„Нито една от страните няма право да прехвърля на трети лица правата и задълженията по договора без писмено съгласие на другата страна.”

Изпълнителният директор на ТЕРЕМ Жечко Петров обясни, че строителната фирма не е наета като подизпълнител, а за извършване на „услуги”, и затова не се нуждаели от писмено съгласие на министър Цонев. На фирмата не били прехвърлени целите лотове на заводите, а само части от тях, защото със закъснение установили, че сключените договори били непосилни по обем. На фирмата щяло да се заплаща според протоколите за извършената работа. Преведеният паричен аванс към нея бил незначителен. (Неговият размер и каква част от лотовете са прехвърлени обаче останаха неизяснени.) Полицейското разрешение за ремонт на оръжия и боепрепаси било напълно изрядно и позволявало да се извършва утилизация, като всичко било съгласувано с Военна полиция.

Жечко Петров с готовност прие ролята на жертвен агнец.

Никога не бил разговарял с министър Цонев. А шефът на борда на ТЕРЕМ генералът от резерва Орлин Иванов (началник на политическият кабинет на министъра) бил държан в течение само на основните неща, но не и на подробностите. И то при положение, че бордът се събира всяка седмица. Ако беше точно така, Жечко Петров би следвало да бъде уволнен за самоволни действия по нарушение на закона, за укриване на информация и забъркване на МО в скандал. Но не стана така. От ТЕРЕМ дори твърдят, че от началото на април доброто настроение на техния изпълнителен директор отново се е възвърнало. Това може да означава единствено, че той носи в джоба си опрощаваща индулгенция и гаранция, че нищо сериозно не го заплашва.
Случаят не може да е останал укрит от премиера Станишев дори по презумпцията, че ДАНС няма практика да задържа информациите по приключени разработки. Затова бе изпратено писмо до правителствената информационна служба с питане дали Станишев е запознат и какви мерки е предприел. Оттам обаче писмото услужливо бе изпратено до МО, но

не стана ясно дали Цонев трябва да каже какви действия премиерът е предприел спрямо него или просто да го алармират за започналото журналистическо разследване.

Отговор така и не бе получен.
Тезата за невинността на Цонев може да бъде приета, макар и формално с хиляди условности, само ако отговорност (или вина) поеме и шефът на борда на ТЕРЕМ ген. Орлин Иванов. По електронната поща чрез г-жа Жекова бе предложено на генерала да си избере своя възможна версия. Първата е, че той също е бил в неведение за действията на Жечко Петров, но тогава ще трябва да обясни как някога като шеф на военното контраразузнаване (ВКР) е знаел всичко за цялата армия, а сега не е успял да си изпълни задълженията като шеф на борда. Втората версия е той директно да поеме вината за скриваната информация от министъра. Генералът избра мълчанието, защото е в позиция цуг-цванг.

Генерал Иванов е „дълбока вода”.

В началото на декември 1999 г. той оглави новосформираната служба „Военна полиция и военно контраразузнаване”, като с интелект и воля направи от нея ефективна работеща структура. През лятото на 2007 г. напусна армията, защото, според думите му, му е писнало да се занимава с простотии.Ген. Иванов обаче прекрасно знае правилата на играта и не е възможно да не си дава сметка, че бившите му подчинени от ВКР, в чието изграждане като оперативни работници е вложил всичко от себе си, може да надушат противозаконната комбинация. През февруари той огорчено е споделил, че

ДАНС го разработва от три месеца, но оттам вероятно са в дирите му още от ранна есен само заради факта, че е важна фигура в отбора на Цонев.

Наистина е странно защо влезе в него или не се махна своевременно.
Има индикации, че Главна прокуратура е получила отнякъде сигнал за случая и е разпоредила проверка по него. Но това още нищо не означава. От цялата история Цонев може ще излезе чист като младенец от църковен купел. А ако случайно нещо компроментиращо се появи на бял свят, ще изгорят дребни и всеотдайни самураи от ранга на Жечко Петров. Още повече, че Цонев вече влезе в предизборна битка като мажоритарен кандидат на НДСВ и може да се добере до депутатския си имунитет за неприкосновеност.