СИНЪТ НА ВИЦЕПРЕЗИДЕНТА НА „РОСНЕФТ” - ОТВЛЕЧЕН ЗАРАДИ ДЪЛГОВЕ?

Руските медии внимателно следят сагата около отвличането на милиардерския син. Случаят е повече от странен и въпросът не е само кой е извършителя. Все още никой не се е свързал със семейството на отвлечения и откуп не е искан. Семейството на милионера и вицепрезидент на „Роснефт" Михаил Ставский - старши се държи много пасивно и това озадачава всички. Не само, че не са потърсили възможност със случая да се заемат най-добрите следователи, но и се стараят да ограничат изтичането на информация извън компанията до минимум. Изглежда сякаш бащата много добре знае защо е отвлечен сина и не е нужно някой да му казва какво се иска от него, пише руският вестник „Известия".

Михаил Ставский - младши е студент във факултета по разработка на нефтени и газови находища към университета „Губкин" в Москва. Той беше

похитен посред бял ден на 13 април, буквално пред вратите на учебното заведение и пред очите на много свидетели.

Младежът бил измъкнат от BMW-то си и откаран в неизвестна посока. Следователите са разпитали всички очевидци и дори съставили фотороботи на извършителите, но това се оказало недостатъчно за да влязат в следите им.

Най-странното в случая е, че които и да са похитителите, до сега не са поискали откуп. В последно време медиите тиражират версията, че зад отвличането стои група бивши милиционери, начело с Денис Шилин, който по оперативни данни се намира в Уругвай. Неговият помощник, бившият служител на УБО Алексей Алешин беше задържан в Москва по обвинение за отвличане на директора на застрахователното дружество „Общемашснаб".  Но ако тази версия e вярна, то „професионалните" похитители вече щяха да са предявили желанията си.  Всеки ден, в който трябва да държат човек в плен им носи все повече риск и разходи. Затова следователите по случая не вярват, че бандата на Шилин има връзка с отвличането на Ставский - младши. Официалният представител на следствието към руската прокуратура Владимир Маркин обяви, че между двата случая няма общо. „По отвличането на Михаил Ставский се води разследване, - каза той за вестник „Известия". - Подробности не можем да изнесем, за да не попречим на следствените действия.".

Всъщност,

за самото похищение са съобщили състудентите на Михаил.

Невероятно, но до тази седмица ръководителите на правоохранителните органи дори не са знаели за отвличането. Сигнал за него е подаден в деня на похищението в подразделение на следствието към прокуратурата на югозападния район на Москва, което според руските медии е равносилно на никъде. Официално, следственото дело и в момента е там, назависимо от цялата шумотевица, която се вдигна около случая. Никой не бърза да предаде случая на федералните власти или поне на централните московски следствени органи. Председател на съвета на директорите на „Роснефт" е вицепремиерът Егор Сечин и той би могъл да ходатайства за това.

По всичко изглежда, че

самата компания не желае намесата на по-висшите разследващи органи,

което изобщо не означава, че никой не търси сина на вицепрезидента.  Възможно е с това да се занимава службата за сигурност на самата „Роснефт" и поради това да не са пожелали възбуждане на углавно следствие.  Ако сигналът беше подаден от семейството на студента, обичайна практика е да се изчака 3 дни и едва тогава изчезналия да бъде обявен за издирване. Предвид статуса на бащата, вероятно щяха да съкратят този срок, но едва ли биха образували преписка преди 14 април. В случая обаче преписката е образувана веднага, на 13 април, което потвърждава медийната версия, че за отвличането са съобщили единствено очевидците.

В съвременната история на Русия

има и друг случай на отвличане на човек от нефтената промишленост,

който много прилича на този.  На 12 септември 2002 г. край село Галицино в Подмосковска област маскирани лица спират служебния Мерцедес на първият вицепрезидент на „Лукойл" Сергей Кукура уж за проверка на документите. Нападателите приспиват шофьора и бодигарда, а самият вицепрезидент откарват в неизвестна посока.

По-късно става ясно, че похитителите държали Сергей Кукура в малко селце в Смоленска област. След няколко дни Кукура е освободен също толкова внезапно без никакви обяснения. Оставили го край някаква гора, връчили му пакет с изпран и изгладен костюм и дори му дали 1000 рубли и 50 долара. Цяла нощ той вървял през гъсталака, на разсъмване излязъл на междуградски път и дори успял да хване такси до дома си.

Тогава, през 2002 г., отделът по сигурността на „Лукойл" сътрудничил на разследващите органи с видимо нежелание. Макар всички заинтересовани страни да научили за отвличането в един и същи ден, оперативните работници непрекъснато се оплаквали, че просто не им дават да работят. „Сами ще се оправим!", казвали шефовете на отдела.

В „Лукойл" получили видеокасета, на която самият Сергей Кукура обяснява, че похитителите искат откуп в размер на 3 милиона долара. Касетата била намерена на гробище край Внуково, заровена на гроба на Виталий Шмитд, също бивш вицепрезидент на „Лукойл", починал 5 години по-рано, най-вероятно  от сърдечен удар. Смята се, че похитителите действително са отвлекли Кукура за откуп, но после решили да го освободят, защото охранителите на „Лукойл" са оказали „достатъчно" силен натиск върху тях. Т.е. разбрали, че

пари няма да видят, но поне да останат живи...

За тези събития със седемгодишна давност има и друга версия. Следствието установило, че зад отвличането стои известния смоленски „авторитет" Виктор Винокуров, по прякор „Винокур".  Той изпратил хората си да приберат Кукура не по случайна прищявка, а защото имал конфликт с „Лукойл", свързан с дейността на компанията в региона. Според тази неофициална версия трите милиона не са откуп, а сумата, която Винокуров твърдял, че „Лукойл" му дължи. Затова и прибягнал до екстравагантния метод за предаване на касетата през гроба на Шмидт - един вид намек, отнасящ се за цялата компания.

На всичко отгоре „бойците" на Винокуров Игор Рябокон и Юрий Стаценко освободили Кукура без разрешението на боса си, заради което в организацията им пламва война. Самият Винокур става жертва в тази война -  на 11 октомври колата му е направена на решето, а Рябокон и Стаценко получават за убийството му съответно по 20 и 19 години затвор.

В отсъствието на каквато и да била информация

руските медии правят паралел между отвличанията на Кукура и Ставский

- същата тайнственост и нежелание за сътрудничество с официалните разследващи органи. Разбира се, това са само предположения, но е възможно сина на вицепрезидента да е отвлечен, за да бъде притисната компанията да плати някакъв дълг или да отстъпи в някое от многобройните съдебни дела, които води. Това би обяснило мълчанието на похитителите - просто не им се налага да обясняват действията си, предполага се, че в „Роснефт" определени хора знаят точно какво се иска от тях.

Възможно е и похитителите да искат да окажат влияние не на компанията, а на бащата Михаил Ставский - старши, притискайки го да върне евентуален дълг или да направи някакви отстъпки. Може би той затова и мълчи, защото не иска да въвлича „Роснефт" в личните си дела. Самият отвлечен може да си е имал неприятности, в медиите се обсъждат всякакви версии - от дълг при игра на карти, до спор за момиче. Но тогава похитителите вече щяха да са се свързали с родителите му.

Има и особено песимистични версии, според които това изобщо не е отвличане, а убийство

 и в такъв случай никой няма и да се обади за откуп, защото няма вече кого да връщат.

Михаил Ставский е типичен нефтен „генерал". Роден е в Уфа, завършил местния университет, специалност „Оборудване за нефтената и газова промишленост", след което заминал с младата си съпруга Ирина за Ямал. Там работил като оператор по нефтодобива, после началник цех, главен инженер и така нататък по служебната стълбица - до генерален директор на "Сибнефт-Ноябърскнефтегаз". След това става вицепрезидент на „Сибнефт" и накрая на „Роснефт".

Освен Михаил-младши, семейството има и по-голяма дъщеря Наташа. И двете деца учат в Москва, а таткото често играе футбол с приятели от нефтодобивната промишленост. Всички обичат добрите ресторанти и скъпите дрешки, а с медиите почти не общуват, твърди руската преса.

Пресслужбата на „Роснефт" изобщо не коментира отвличането. Цялото ръководство на компанията предпочита да стои далеч от медиите и общественото внимание. Затова никак не е чудно, че за похищението на вицепрезидентския син се разчува едва месец и половина по-късно. В частни разговори членове на ръководството на компанията твърдят, че дори и те не са знаели, иначе биха го обсъдили „по подходящ начин".