ВЕДОМСТВА И ЧАСТНИЦИ ВЪРТЯТ ДАЛАВЕРИ С КОМИСИОНИ ЗА ОПТИЧНА АПАРАТУРА

Панагюрската фирма „Оптикс” печели всички търгове, организирани по програма ФАР за доставка на очила за нощно виждане, термокамери, мобилни системи за наблюдение и мобилни системи за проверка на документи за нуждите на Гранична полиция (ГП) и Министерството на отбраната (МО) от 2004 година насам. 78% от собствеността на фирмата фаворит за военните поръчки принадлежи на „преносител”, което значи, че акциите може и да са на всеки, включително и на Алкайда. Строго условие за предоставяне на военно оборудване във всички държави-членки от Европейския съюз (ЕС) е фирмата-доставчик да бъде с прозрачен и ясен капитал.
Създател и директор на завода е Иван Чолаков, брат на бившия областен управител на Пазарджик и член на Висшия съвет на БСП Ангел Чолаков, който бе отстранен от поста през април миналата година заради далавери с решение на Министерски съвет. Ангел преди две години продаде на брат си Иван безценен в буквалния смисъл държавен имот от 24 декара с11 застроени сгради за сумата от 133 хиляди лева или символичните 5 лева и 59 стотинки на квадратен метър. "Зелена светлина" за сделката била дадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Ведомството е едноличен собственик на държавното предприятие (ДП) "Строителство и възстановяване", което е стопанисвало имота и е провело търга за неговата продажба. Шефът на ДП "Строителство и възстановяване" пък е Тодор Костадинов, областен управител на София по времето на кабинета "Виденов" и депутат от БСП в 38-то народно събрание.

Официален представител на оптичния завод е бившият червен депутат и разузнавач в Шесто и Първо главно управление на Държавна сигурност Петър Башикаров.

Петър Георгиев Башикаров е депутат в VII Велико народно събрание (ВНС) в парламентарната група на БСП; в 36-то Народно събрание (НС), като представител на парламентарен съюз за социална демокрация; в 37-то НС е от групата на демократичната левица, участва и в 38-то НС. Той е бил заместник-търговски представител на страната в японската столица Токио, заместник-министър и първи заместник-министър на външната търговия , посланик на България в Токио от 1992 до1994 г., защото тогава става член на делегацията на НС за връзки с Европейския парламент.
Още през 1964 г. обаче е щатен служител в Комитета за държавна сигурност (КДС), по-популярен днес като Държавна сигурност (ДС). Башикаров е назначен в ІV отдел на Първо главно управление, което се е занимавало с външно разузнаване, като осем години по-късно се издига до началник на отдела, а в края на 1979 г. е уволнен. Той присъства в първия списък с 23-ма политици и държавни служители, работили за бившата комунистическа структура, който беше огласен преди 12 години от тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев, по-късно името му се повтаря в доклада „Андреев”, излязъл преди осем години, както и в списък със сътрудниците на Шесто главно управление, което се е занимавало с политически разследвания за дейност срещу тоталитарния по онова време режим.

Съдружник във фирмата, снабдяваща МО и ГП с военна техника е Тодор Стоицев – брат на Жоро Стоицев, вече бившия шеф на ДОИ.

Министърът на вътрешните работи Михаил Миков отстрани Жоро Стоицев от поста началник на Дирекция „Оперативно издирване” (ДОИ) през месец март тази година. Полицаят беше издигнат в йерархията от близкия си приятел и бивш вътрешен министър Румен Петков, замесен в корупционни схеми, чрез покровителстването на  Младен Михалев – Маджо и отстранен от длъжност по настояване на ЕС и САЩ. Стоицев е бившият шеф на пазарджишкото МВР, който почти две години мота разследването по убийството на сестрите Росица и Христина Белнейски.
Формален повод за подаването на оставката му преди три години стана инцидентът с двама сержанти от Велинград, които убиха 68-годишния гъбар Георги Божанов при безразборна стрелба. Вместо след случилото се Жоро Стоицев да бъде изпратен в пенсия, той беше повишен от Петков за началник на ДОИ. Миналата година дирекцията беше обединена със звеното „Оперативно-техническа информация” в една обща дирекция към МВР, под името „Оперативно-технически операции”. Новосформираната структура разполага с огромен масив от информация и е възлова във вътрешното ведомство, което прави апетитите за влияние върху работата й още по-големи.
Основната част от професионалните очила за нощно виждане са стъклата, или както е специализираното им име - електрооптични преобразуватели (ЕОП). Панагюрската фирма на Иван Чолаков „Оптикс” се снабдява с ЕОП ментета, доставяни от руски производители, но представяни като немски продукт на Harder Digital. Доказано е, че те са с ниска резолюция от 37-45 линии/мм, а

представените от оптичния завод на Чолаков технически сертификати за ЕОП са откровено фалшиви.

Те са без подпис, име, дата на проверка в „Отдел технически контрол” (ОТК) и с подправен печат. Освен това за един и същи ЕОП се предоставят технически сертификати с различни показатели. В единия случай 45 линии/мм, в другия 54 – в зависимост от заданието на съответния търг. Най-голямото безочие обаче настъпва с обозначението, което „Оптикс” използва за продуктите си. Това е оригиналната маркировка на приборите на американския концерн „ITT”.
В света има няколко производителя на ЕОП - „ITT” и „Litton” в САЩ и няколко руски фирми, чиито продукти са с ниско качество. За Европа производителят е само един – френската фирма „Photonis-DEP”. И двата водещи завода-производители „Photonis-DEP” - Франция и „ITT” - САЩ не потвърждават да са доставяли на „Оптикс” индустриални количества електрооптични преобразуватели, а само мостри.

Софийска градска прокуратура укрива измамата с нискокачествена техника.

Фалшификациите започват още с първите доставки на очила за нощно виждане за Министерството на отбраната през 2003/2004 година и са разследвани от Военното контраразузнаване (ВКТ) към Генералния щаб (ГЩ) на МО. Откритите нарушения са документирани от Военна прокуратура в края на 2004 година с постановление за търсене на съдебна отговорност. През 2005 г. Софийска градска прокуратура (СГП), на която е прехвърлено разследването от Военна прокуратура, разделя преписката на множество парчета и я разпилява в София, Пазарджик и други градове. Естествено,

окръжният прокурор на Пазарджик Иван Даскалов – съпартиец и приятел на бившия областен управител Ангел Чолаков и брат му - собственик на „Оптикс” Иван Чолаков, не намира виновни.

В прокурорската преписка безспорно са констатирани поне три престъпления, извършени от панагюрската фирма при доставките на очила за нощно виждане: нарушаване на закона за търговия с оръжие; внос на нискокачествени прибори с неясен произход; издаване на фалшиви документи. Преписката все още отлежава в СГП и чака да бъде забравена по давност.

Далаверата носи над 1 милион евро само от доставените за МО между 500 и 1000 броя очила за нощно виждане.

Реалната цена на един брой електрооптичен преобразувател е между 1500 и 2000 евро. „Оптикс” купува фалшивите руски ЕОП-та за по 400-500 евро всяко. За да се прикрие произхода им те са внасяни през руски „пощенски кутии” в Сингапур, Италия и други държави. Всяко продадено ЕОП носи чиста печалба от 1000-1500 евро.Само от доставените за МО между 500 и 100 броя очила за нощно виждане барсата, която някои вероятно са си поделили е над 1 милион евро, касирани в немската фирма Harder Digital, която уж е производител на оптиките. След това печалбата „тръгва” по неизвестни пътища.
Harder Digital е прекупвач на руски ЕОП с ниско качество и ниската цена от 400-500 евро. Това е стойността на директния внос от Русия и този факт е документиран. Същите оптики се появяват в очилата за МО, а после и в тези за Гранична полиция с нереално високата цена от 1500-2000 евро и документално „коригирани” високи технически параметри.

Министерството на отбраната задейства избирателно високите си критерии за доставяната техника.

Поведението на МО и неговите звена за контрол на качеството е странно – обкновено те изискват дори ненужни доказателства и документи за произход и качество, а при доставките на „Оптикс” се задоволяват с откровено фалшивите сертификати на основния елемент на очилата ЕОП. Harder Digital  липсва в списъка на военни производители в Германия и писмено е декларирала, че не произвежда оптики за професионални, още по-малко за военни цели.
Ситуацията в още по-голям мащаб се повтаря и при доставките на завода на Иван Чолаков за Гранична полиция по програма ФАР. Има конкретни договори и примери, които потвърждават идентична корупционна практика в Министерството на отбраната и ГП. 
Тръжните комисии са съставени от представители на Министерството на финансите (МФ) и Гранична полиция. От МФ журират служители на печално известната Дирекция „Централно звено за финансиране и договаряне”, чиито доскорошен началник Любомир Тушанов, „поставен” там от финансовия министър Пламен Орешарски скандално напусна под натиска на Европейската служба за борба с измамите (бел. ред. – от английски език „European Anti-Fraud Office” с абревиатура OLAF, използвана и на български, като ОЛАФ), а състава му от „бушони” е периодично разследван и сменян от ОЛАФ. Тушанов стана директор на Централното звено за средства от ЕС след конкурс през 2006 г. и бе на поста до месец май миналата година, когато беше „помолен” от вицепремиера по европейските фондове Меглена Плугчиева да подаде оставка.
През 2004 г., ГП провежда търг за 36 броя очила за нощно виждане по програма ФАР. Класира се „Оптикс”. Приборите са получени и приети от Гранична полиция на 01.09.2004 г. В този момент

Военна прокуратура разследва панагюрската фирма и установява, че всички ЕОП в нейните очила – тези, доставени за МО и за Гранична полиция, са руски, със занижени показатели и незаконно внесени.

За да замаже нещата Гранична полиция издава „End user certificate”. Това е документ за внос на изделия с двойна употреба, който се добавя към международния сертификат за внос и удостоверява осъществената доставка и пристигането на техниката при крайния получател. Електрооптичните преобразуватели обаче трябва да се доставят под специалния режим „Оръжие” на 01.10.2004 г., т.е. месец след като те всъщност тихомълком са приети от ГП. Възниква въпроса с какви ЕОП са доставени очилата и как са внесени.

Очилата на концерн, въоръжаващ половин натовска Европа, са пренебрегнати заради експертното производство на „Оптикс”-Панагюрище.

Фирмата на Чолаков печели търг с номер 121836, проведен през 2006 г. от Гранична полиция за очила за нощно виждане. Всички конкуренти на „Оптикс”, сред които световни производители, са отстранени с абсурдни доводи, като липса на технически възможности или техническо несъответствие. Например очилата на концерна „Талес”, с който е въоражена половин натовска Европа – Франция, Германия, Австрия, Англия, са отхвърлени, защото „не отговарят на техническите параметри”, докато завода на Чолаков очевидно покрива всички условия.

Освен продавач на болнична нафта, Андрей Кехайов се оказва и продавач на военна техника.

Търгът е с номер 121837, отново от 2006 г. за очила за нощно виждане, но този път и за термокамери и мобилна система. Поръчката на ГП печели „Оптикс” в консорциум с фирмата „Анри 96”, собственост на Андрей Кехайов. Това е бившият шеф на  Българския лекарски съюз (БЛС), станал печално известен с търговския си нюх за продажба на нафта, предназначена за нуждите на болниците, който източи сметките на БЛС, за което сега е разследван. Явно здравната сфера не е неговото поле за изява и Кехайов е решил да се развива, поставяйки си високата летва да произвежда оптоелектроника. Консорциума на двамата виртуози във военното оборудване печели търга в конкуренция с консорциум от иначе водещите и доказани в областта фирми „Самел” и „Оптикоелектрон”.

ГП подписва договор с двудневна фирма на Чолаков въпреки тръжните условия доставчика да има печалба за милиони през последните 3 години.

Миналата година Гранична полиция организира търг по програма ФАР за мобилни системи, камери и очила за нощно виждане. Лотовете за мобилни системи и очила печели „О.Ф. Консорциум”, в който участват фирмите „Оптикс” и „Флир”. Търгът е проведен на 7 февруари. На 17-18 февруари официално са публикувани резултатите от него. На 26.02.2008 г. Иван Чолаков регистрира „О.Ф. Консорциум” ЕООД и два дни по-късно – на 28.02.2008 г. ГП подписва договор с новооснованата фирма. И то при категорични тръжни условия участниците да имат доказани фирмени обороти за милиони през последните три години. Това обаче не пречи на Министерството на финансите и ГП като бенефициент да подпишат с двудневната фирма на Чолаков. Безочието стига до там, че дори не се тревожат да регистрират фирмата десет дни по-късно, след като е обявено, че тя ще доставя военната техника. На практика търга печели не само консорциум на два дни, а консорциум, който по времето на провеждането му не съществува.
Също през 2008 г. на търг за очила за нощно виждане и бинокли е отхвърлена оферта на консорциум, ръководен от „Оптикоелектрон”. Завода е с повече от 37 години опит в оптоелектрониката. Офертата му е на стойност 1 милион евро. „Оптикс” предлагат цена от 1 милион и 300 хиляди евро, т.е. с 300 хиляди евро, близо половин милион по-висока. Класира се „Оптикс”, защото „Оптикоелектрон” според тръжното жури има „липса на технически капацитет”.

Европейския съюз изглежда е усетил последния опит за шмекерии.

Миналата година по програма ФАР се провеждат търговете за охрана и наблюдение на морската и южна граници по девет проекта „синя” и „зелена” граница, всеки от които за по няколко милиона евро.
Заданията и по двата проекта са умишлено, или не, неграмотно и тенденциозно съставени от Гранична полиция. Липсват единно системно техническо задание, точни критерии за оценка на важни елементи. Единствено оптоелектронните системи са описани подробно и то по начин, по който само името на печелившия не е зададено. Предизвестения победител по проекта „синя граница” – отново „Оптикс” и компания, е обявен. Все пак по неизвестни причини търгът е анулиран в края на януари тази година, вероятно и под натиск от Европейския съюз.
На търг за апаратура за проверка на документи с номер 120602 от 2005 година за мобилни системи за документи  ГП получава оферта за оборудване от световния лидер „Проектина” - Швейцария, предложена от нейния представител в България. И този път приложение намира дежурната причина за отклоняване на офертата – липса на технически капацитет. До тогава единствено тази фирма е внасяла оборудване за България и региона. Но после се появява Чолаков, чиито изделия винаги и в сравнение с всички са по-добри. Фирма „Re-launch” на същия търг е отрязана, защото Гранична полиция не може да наложи своя кандидат – производителят от Панагюрище „Приборинвест” на Иван Чолаков.

Когато „Оптикс” предлага ниска цена и техническа неизправност, е избирана заради цената, когато предлага по-висока цена, е избирана заради високото качество.

През 2006 г. ГП  организира търг по програма ФАР за „Мобилни системи за проверка на документи”. Той е разделен на две идентични тръжни процедури, всяка от тях за по четири машини. В тези търгове участва фирма от Германия – добре известен доставчик на специализирана апаратура за нуждите на немските полицейски и специални служби, доказан технически и професионален капацитет.
Независимо, че основно изискване в тръжните условия е доставката да се извърши от фирма, изпълнила вече проекти за предоставяне на „апаратура за проверка на документи” и факта, че „Оптикс” има нулев опит в изпълнението на такива доставки, МФ и ГП класират и подписват договори с фирмата на Чолаков с оправданието за по-ниска оферта.
В описан по-горе търг от миналата година, отново за нуждите на Гранична полиция, критериите са противоречиви на приложените в тази процедура. Набива се на очи сравнението с търг, спечелен от „Оптикс” чрез оферта с 300 хиляди евро по-висока от тази на конкурента им. Причина за това е твърдение на журито, че липсва технически капацитет на най-старата и голяма фирма в сферата - „Оптикоелектрон”, но в последния случай липсата на опит за подобни проекти изглежда не е важна.

Парите по ФАР за развитието на Министерството на отбраната и ГП отиват за развитието на Иван Чолаков и компания.

Търговете по програма ФАР за техническо оборудване на Гранична полиция и МО се правят по добре организирана корупционна схема с участието на служители на финансовия министър Пламен Орешарски и потребителя – Гранична полиция. Независимо за какъв тип електронно оборудване става въпрос, печели „Оптикс”, която очевидно развива всестранна дейност – според нуждите на всички високоплатени търгове. Фирмата очевидно е близка до някои кръгове на БСП, всички други дружества са некомпетентни и, за разлика от панагюрските експерти, не притежават достатъчно технически капацитет.

Парите от Европейските фондове по ФАР бяха спрени за България през декември миналата година. С това страната загуби 320 милиона евро.

В началото на декември миналата година парите по програма ФАР за България бяха окончателно спрени от Европейския съюз. „В агенцията по ФАР към Министерство на финансите са били постигнати известни подобрения при управлението на евросредствата и те трябва да продължат. В агенцията към МРРБ обаче са открити редица нови нередности и слабости”. Това беше записано в писмото на началника на Дирекция „Разширяване" към Европейската комисия Майкъл Лий до националния ръководител, наблюдаващ правомерната употреба на парите по еврофондовете Димитър Ивановски. В писмото се казваше още, че са установени нередности в обществените поръчки и липсата на достатъчен контрол от страна на България. Генералният директор посочва, че решението е взето след направения одит от екипа му в периода от 23 септември - 8 октомври 2008 г., като са разгледани и договорите, сключени след 29 юни 2007 година. Това означава, че в полезрението на Еврокомисията попадат и поне два от договорите, сключени по програма ФАР между Гранична полиция и „Оптикс”. Единия е този за деветте проекта „синя” и „зелена” граница, а другият вероятно е договора, в който фирмата на Иван Чолаков предлага с 300 хиляди евро по-висока цена от доказан на пазара консорциум, но е избрана заради технически по-добрите си продукти.

Има опасност да загубим средства и по програма „Шенген”.

В края на април и май тази година имаше насрочени нови търгове за аналогична апаратура по програма „Шенген”, финансирана от ЕС. Журито е същото. Информация за фирмите, спечелили тръжните процедури все още няма.
България е на път да изгуби огромна част от предоставените от Европейския съюз средства за подготовката на страната за шенгенското безвизово пространство. За две години институциите са успели да усвоят едва 1.4% от европейските средства - 4.355 милиона лева от близо 315 милиона лева. Договарянето на парите приключва през декември тази година, крайният срок за изпълнението на проектите е октомври 2010 г. От началото на програмата през 2007 г. досега общо са обявени 11 поръчки, 9 от които са прекратени. Целта на „Шенген” е външните граници за ЕС да се подсилят, да се подготви и администрацията, за да се премахнат вътрешните граници на България с другите страни-членки на ЕС. Най-оптимистичните очаквания засега са страната да се присъедини към Шенген на 1 март 2011 г.