БИТКИ ЗА КОМИСИОНИ СПЪВАТ СТРАТЕГИЯТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ

Във вестник „Ню Йорк таймс” излиза обява: „Продавам пълното издание на „Енциклопедия Британика”. Преди 4 месеца се ожених. Тя знае всичко.” Такъв е и подходът на тройната коалиция към стратегията за национална сигурност. След като преди 4 години БСП, НДСВ и ДПС се взеха във властта, очевидно са решили, че знаят всичко, защото не се нуждаят нито от такъв документ, нито от мнението на експертите по тази изключително важна за всички сфери от живота на страната ни тема.
Документ с названието „Национална сигурност на Република България” обаче съществува (изтеглете от тук пълния текст). Изготвянето и съгласуването му с всички министерства е приключило точно преди една година. Върху него е работила група експерти с ръководител днешният шеф на ДАНС Петко Сертов и национален координатор – бившият депутат от БСП Димитър Йончев. От началото на март 2008 г. стратегията би трябвало да се намира на бюрото на министър-председателя Сергей Станишев, но публични и негласни доказателства за това няма.

Пълното мълчание на властта,

обгърнало съдбата на този документ, беше нарушено само веднъж през миналата година в друг документ, отразяващ намеренията на социалистите преди старта на политическия сезон след лятната ваканция и наречен „Политическата есен на БСП”. В него под точка 2 се предвиждаше „широко обществено обсъждане на Стратегията за национална сигурност”. Есента отмина, зимата е към края си, но и това намерение на столетницата остана само на хартия.
За него, както и за едно от най-важните задължения на правителството на тройната коалиция обаче заговори президентът Георги Първанов в лекцията си на 16 януари 2009 г., посветена на темата за националната сигурност на България в новите реалности и новата си битност на страна-членка на НАТО и Европейския съюз. И доста иронично подхвърли пред посланиците, премиера и министрите, че сам ще се заеме с изготвянето на документа, ако кабинетът „Станишев” не си свърши работата.
„Ако правителството ни изпревари, няма да се сърдим, няма да ревнуваме. Но мисля, че повече решаването на този въпрос не търпи отлагане. И имам намерението да вземем инициативата”, заяви тогава държавният глава. И, естествено, спести истината, защото е добре информиран за съществуването на новосъздадената стратегия, тъй като лично е участвал във възлагането на работата по нея.     
„На държавния прием на 3 март 2007 г. с мен последователно разговаряха министър-председателят и президентът на републиката с предложение да поема

организацията по написването на проекта”,

разказа пред Bulgaria-News Димитър Йончев. Работата по новата стратегия за национална сигурност започва по предложение, направено през пролетта на 2007 г. от ген. Иван Дочев. То идва от Министерски съвет (МС) чрез кабинета и Съвета за сигурност към МС при министър-председателя. В последствие МС приема решение за организацията по този проект. Според нето трябва да се създаде междуведомствена работна група, в която влизат представители на 11 министерства и ведомства с пряко отношение към сигурността на равнище на заместник-министри.
„В течение на година беше извършена значителна по обем работа за написването на проекта”, обясни Димитър Йончев. В МС се събират последователно две групи, във всяка от която влизат над 40 експерти по сигурността, за да обсъждат текстовете. Там заседава и самата работна група, която съгласува проекта на ниво междуведомствена комисия, а след това - и с всяко министерство поотделно. В нея от МВР участва тогавашният зам.-министър и днешен посланик на България в ЕС Бойко Коцев и тогавашният зам.-министър на отбраната и днешен зам.-министър на вътрешните работи Соня Янкулова. През това време на два пъти и още веднъж - преди приключването на работата по стратегията, тя е съгласувана с президентските сътрудници по проблемите на сигурността. Готовият документ от 30 страници заедно с доклада за него е внесен от Петко Сертов при министър-председателя.
Остава да се направят само две стъпки за влизането на стратегията в сила – тя да бъде гласувана от МС и от парламента. Това обаче не се случва. Димитър Йончев не е в състояние да посочи разумни причини за забавянето, но е категоричен, че без тази стратегия е напълно безсмислено да се приемат новите закони за МВР и въоръжените сили, тъй като това са „действия на парче”, чрез които няма да постигнат целите си и никога няма да дадат резултати.

Причини държавата ни да няма стратегия

за национална сигурност 4 години след членството си в НАТО и 2 години след приемането й в ЕС обаче съществуват. И те не се изчерпват с невинното безхаберие на управляващите или ширещата се на всички управленчески нива некомпетентност, а със заинтересоваността на овластени чиновници на различни нива в отделните ведомства, установи проучване на Bulgaria-News. „Съществуват реални интереси да се поддържа неяснота в сектора на националната сигурност, защото там се харчат много пари, особено при превъоръжаване на системите за обществен ред, каквито са МВР и армията”, обясняват експерти. Или, казано по-просто, става дума за пари. И то за много пари.
В течение на 20 години няма политически документ, в който да се определят задачите на българската армия, което разбира се не попречи на управляващите да нагнетят поредния скандал с новия закон за въоръжените сили, нехаресван от никого. И неговата липса развързва ръцете за доставки по направления, които вече не съответстват на новото състояние на армията ни. Макар да има безброй програми в тази посока и в тях да не са изброени повече от 11 направления, доставките продължават по 12, 13, 14 направление, характерни за предишния й статут на „масова” армия, твърдят експертите.
„Сделките по превъоръжаването се предлагат от големи играчи на световния пазар, свързани с партньорите ни в НАТО, те установяват контакт с нашия Генерален щаб, щабът се обръща към Министерството на отбраната, а то предлага на МС да закупи изключително необходимите според тях неща. А

комисионите в такива сделки варират между 22-25%.

Всичко е абсолютно законно, само че не е ясно дали закупените неща наистина са необходими на нашата армия и дали съответстват на днешните й задачи”, обясняват експертите. Според тях, в момента армията ни има само три функции – да локализира евентуални конфликти по границата ни, които са малко вероятни, да участва в мисиите на НАТО и да помага на цивилното население при кризисни ситуации. Превъоръжаването й обаче се извършва като за онези 15 нейни задачи, които е имала в качеството си на масова армия. Експертите припомнят случай, когато срещу освобождаването на нашите медицински сестри от Либия, България бе помолена да закупи 4 напълно излишни за армията ни корвети. Ако стратегията за национална сигурност регламентира точно задачите на българската армия, сделките с такива комисиони просто няма да могат да се реализират.
Подобна е ситуацията и с реакцията на властта в борбата с кризите. Вместо да създаде стройна система и звена за помощ на населението при бедствия и аварии по места, тя създаде министерството на Емел Етем, което започна мандата си с бюджет от 32 милиона лева, за да достигне само за една година сумата от 365 милиона лева. „За справянето с кризите се харчат много пари, но проблемите остават, защото схемата за решаването им е сбъркана”, твърдят експертите. Ако стратегията за национална сигурност предложи друг, далеч по-ефективен за хората принцип, по който те да бъдат обгрижвани и защитавани по време на различни кризисни ситуации, подобни средства трудно ще бъдат акумулирани и разпределяни по усмотрение само на едно ведомство и то едва ли ще изглежда чак толкова апетитна хапка за който и да било коалиционен партньор в управлението и дори точно обратното – много трудно ще се намери министър за него. Пример за огромните дупки, които отваря липсата на стратегия за национална сигурност, е и газовата криза, от която България пострада най-жестоко. Широко обсъжданото понятие „диверсификация на газовите доставки” фигурира в изработения документ и, ако той беше приет, едва ли щяхме да избегнем кризисното си положение, но поне щеше да е започнала работа в тази посока.

Съпротивата срещу създаването на 4 независими комисии

от експерти в четири области – отбрана, обществен ред, разузнаване и действия при кризи, които да се отчитат единствено и само пред премиера, предложено в стратегията, е още едно доказателство за заинтересованата съпротива срещу приемането й. Според документа тези комисии ще работят самостоятелно в посочените области и ще внасят докладите си при премиера в един-единствен екземпляр. Така той ще е абсолютно наясно какво се върши в тези четири сфери, от какво се нуждаят те и от какво за застрашени. А неговата информация може да парира всякакви необосновани искания за сделки, които съответните министри или оторизирани лица ще настояват да бъдат сключени. Не случайно по време на изработването на документа всички министерства са протестирали остро срещу създаването на тези комисии и са настоявали те да не бъдат към министър-председателя, а към МС, и да не са постоянни, а временни. Заинтересованите лица са настръхнали и срещу засиленото обществено начало в структурирането и контрола на звената от националната сигурност.
Още една шумно обсъждана тема от експертите е създаването на ДАНС. Повечето от тях са категорични, че то не биваше да предшества приемането на стратегията за национална сигурност, защото в нея щяха ясно да се регламентират целите и задачите му като част от елементите на сигурността, да се определи взаимовръзката с тях и подчинеността им. Това е единственият начин толкова нужната на страната ни агенция да заработи ефективно, което може би ще ограничи и критиките в докладите на Европейската комисия за борбата с престъпността и корупцията у нас. Но примерите, посочени от експертите, показват, че нейната липса развързва ръцете за едва ли не законни далавери по ведомствата чрез сключването на необосновани сделки.
От централата на БСП твърдят, че премиерът задържа гласуването на стратегията, защото му е казано, че са постъпили много нови предложения по нея, а някои дори се съмняват, че той изобщо е получил окончателния документ. В опозицията пък са категорични, че стратегията няма начин да бъде приета от този кабинет, защото засяга интересите на коалиционните партньори на БСП и може да разклати мандата на кабинета. Националният координатор на работната група, създала проекта, Димитър Йончев твърди, че от предаването му до ден днешен не е бил потърсен за разговор от възложителите в лицето на Първанов и Станишев.  
Междувременно свенливото мълчание на премиера за латентното съществуване на този документ му изигра лоша шега в негласния двубой за влияние и авторитет между него и държавния глава. Подмятанията на Първанов пред посланиците на страните от ЕС и НАТО, че политиката на министър-председателят изостава от новите реалности и нуждите на държавата в тях не бяха добър атестат за амбициозния премиер пред партньорските държави. Ако Сергей Станишев беше проучил опита на своя предшественик Иван Костов по същата тема, може би щеше да избегне унижението, осъзнавайки, че проявата на характер в такива ситуации е по-вярната държавническа позиция.

Малко история на заболяването

Единствената съществувала и очевидно действаща до ден днешен стратегия за национална сигурност е написана от Иван Костов през 1998 г. Година преди това, след като поема мандата през размирната 1997 г., правителството на СДС взема решение за изработването на такъв документ, в който ясно се посочва ориентацията на държавата ни към НАТО. Проектът, който комисията представя на премиера обаче не се харесва на Костов, разказват участници в изработването му. Тогава той лично се заема с написването на стратегията. Третата й абсолютно самостоятелна част е посветена на създаването на Съвета за национална сигурност към МС. Въпреки че по това време отношенията му с президента Петър Стоянов вече са обтегнати, Костов включва опцията държавният глава да присъства на заседанията на Съвета, макар и това да не се случва по негово време. Според стратегията на кабинета „Костов”, правителството всяка година е длъжно да представя доклад пред парламента за състоянието на националната сигурност. Такъв отчет има през 1999 г. и след първата година от мандата на кабинета "Станишев", но по-нататък добрата инициатива остава само намерение.
На тържественото заседание на Народното събрание по случай приемането на България в НАТО през 2004 г., вече като депутат от опозицията, Иван Костов обявява, че исторически и функционално времето на тази концепция е приключило и настоява да се създаде нова стратегия за национална сигурност, която да отговаря на новата геополитическа и стратегическа ситуация, в която се намира страната. Но годината е предизборна и това е последната грижа на губещото доверие правителство на НДСВ. Така кабинетът на Иван Костов си остава единственият, изработил и приел този важен за функционирането на държавата документ.
Опитите в тази посока у нас се правят още от 1993-1994 г., припомнят паметливи експерти. Новите условия, в които България влиза след разпускането на Варшавския договор и липсата на еднозначна международна ориентация на новосъздаващия се политически елит, изискват бързото изработване на такъв документ. В 36 Народно събрание Комисията по национална сигурност работи усилено по такъв проект с участието на Николай Слатински, Димитър Йончев и тогавашния секретар на парламентарния орган и бъдещ военен министър Валентин Александров.
Колкото и невероятно да звучи днес, страната ни посочва официално ориентацията си към НАТО много преди правителството на Иван Костов. Това става по времето на кабинета на Любен Беров, когато две парламентарни комисии – вътрешната и по национална сигурност, внасят в пленарната зала на Народното събрание декларация, с която България заявява намерението си да работи за влизане в НАТО, и тя е гласувана от депутатите. В нейното изработване огромна роля изиграва Атлантическия клуб на Соломон Паси и хората членуващи в него. Преди това бившият депутат от 7 Велико народно събрание, а след това и външен министър на страната ни по времето, когато беше приета в пакта, заяви това свое желание от банката на парламента и предизвика изключително остри реакции. 14 години по-късно Паси се разплака в мига, когато знамето на България се издигна до флаговете на страните-членки на НАТО.
20 години след промените на системата у нас обаче състоянието на националната ни сигурност е както тогава – през 90-те години на миналия век: без ясни постановки и цели в глобализиращия се свят, разтърсван от кризи. Към съществуващия проект правителството се отнася като към извънбрачно дете, за което предпочита да мълчи или усърдно да укрива, само и само да не влезе в сила. Повечето експерти са категорични, че дори вече изработената стратегия за национална сигурност да се приема до края на този мандат, за да се усетят реални резултати от нейното действие, са необходими миниум 2 години работа на парламентарно и правителствено ниво. Те обаче са категорични, че преди това всички положения в документа трябва да бъдат подложени на широк обществен дебат. Но годината отново е изборна, а управляващите имат твърде сериозни проблеми, свързани с партийното си оцеляване, за да се замислят за сигурността на държавата.