НЪ КОЙ ДЪ ДАМ ДУМЪТЪ? ИЗГЛЕЖДА ВИЙ НЕ МЪ ЧУХТИ…

“Редно е хората, които създават законите в страната ни да познават законите на българския книжовен език”, под това мото студенти от специалността "Българска филология" на Софийския университет “Свети Климент Охридски” и техни преподаватели обявиха резултатите от своите изследвания. Амбициозният екип представи резултатите от наблюденията си върху речта на родните ни политици и журналисти. Бяха отбелязани основните грешки, допускани от властовите фигури при публичното им говорене.

Идеята за следене на политическата реч се родила още преди пет години

след дискусии в часовете по езикова култура в Алма Матер. Така настоящи и бъдещи филолози обединяват усилията си за внимателно прослушване на записи от парламентарни заседания и дискусии, от изказвания на управляващите в медиите и телевизионни интервюта.
Като сериозни недостатъци на политическата реч бяха откроени склонността на народните избраници да преувеличават, да влагат ирония в изказванията си, да се отклоняват от конкретна тема, както и прекомерно честото задаване на риторични въпроси и вмъкване на прагматични думи (вижте, вероятно, очевидно, разбирате ли и т.н.).
Според преподавателите и студентите,

схвръхупотребата на клишетата като “политическа отговорност”, “политическа воля”, “прозрачност” и “визия”

водят до загуба на същинското значение на въпросните думи и словосъчетания.
“Нашите политици говорят много, но информацията, която предоставят е малко”, каза главен асистент Владислав Миланов.
Той отбеляза, че неговия екип отчита верността на твърдението, че диалектите са богатството на езика, но все пак има ситуации, при които използването на диалектни форми е недопустимо. Оказва се обаче, че това явление се наблюдава доста често в речта на българските политици.
Сред най-дразнещите ухото говорни грешки се нареждат редукцията на “е” в “и”, я-товият говор, неправилно поставяните ударения, замяната на “кого” с “кой” и на “който, която, които” с “дето”. Най-блестящите бисери са използвани в изказвания на бившият министър на земеделието и горите Мехмед Дикме, който наричал ведомството, което оглавявал

“Министерству на зимиделиету и гурити”

Румен Овчаров пък употребявал думи като “опридилени”, “инвиститори” и “синтизирам”. От устата на министъра на държавната администрация Николай Василев пък са излизали не дотам книжовни думи като “изключитилно”, “летищи” и “повиче”.
Погрешният изговор на прилагателното “голям” - “голямите” принадлежи на министър-председателя Сергей Станишев, а “беха” и “седеха” – на основния му конкурент на политическата сцена в момента – Бойко Борисов. “Благодаръ, не искам да се меса” пък е израз от речника на Александър Маринов.
“Нъ кой дъ дам думътъ” често може да се чуе от парламентарната трибуна, тъй като заместник-председателят Любен Корнезов не рядко използва този израз.
Бившият министър на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски пък бил изловен от екипа българисти да казва

“изглежда вий ни мъ чухти”

Оказва се, че властимащият, който в най-голяма степен би трябвало да бди за спазването на правилата на книжовния език – министърът на образованието и науката Даниел Вълчев – също не е безгрешен в изказванията си. Той често използвал “ся” вместо “сега” и напраим” вместо “направим”.
“Фърлих”, “фанах”, “четъх”, “рекъх” допълват списъка на недопустимите говорни грешки, допускани от изявени политици като Татяна Дончева и Румен Петков.
Явен пример за опитите на политиците у нас да проявяват неуместна оригиналност при изказванията си е следния откъс от интервю с Румен Петков:
“- Заставате ли зад генерала?
- Да.
- Как?
- Прав, седнал … Вие как държите?”
Според експертите във филологическата сфера,

най-агресивно говорене демонстрират столичният кмет Бойко Борисов, лидерът на ДСБ Иван Костов, лидерът на Атака Волен Сидеров

и депутатът от БСП Татяна Дончева. Те извършвали и най-много движения с ръце по време на изказванията си.
Императивно-декларативният тон е похват, използван най-често от Ахмед Доган и Сергей Станишев.
“Те говорят така, сякаш техните твърдения са единствените верни”, гласи заключението на българистите.
Сидеров и Станишев оглавяват и класацията по егоцентризъм, що се отнася до начина на говорене. Те имали склонност да използват местоимението “аз” като начало на изреченията си и

да се отъждествяват с институциите и партиите, които представляват

Студентите и преподавателите от Софийския университет не можаха да посочат дори един български политик, който не допуска правоговорни грешки, тъй като всеки един от тях нарушавал по някакъв начин езиковите норми.
“Всеки уважаващ себе си човек трябва да говори правилно, защото езикът е неизменна част от ценностната система”, заключи гл. ас. Миланов.
За да продължат да развиват интересните и полезни наблюдения, филолозите от родната Алма Матер са започнали процедура по регистрация на

Център за изследване на политическата и журналистическата реч

Неговата основна функция ще бъде изготвянето на езикови портрети на българските властови фигури и лицата на телевизионната ни журналистика.
По време на днешната пресконференция, водещите от Би Ти Ви, Нова телевизия и БНТ 1 Светла Петрова, Цветанка Ризова и Бойко Василев бяха отличени като най-правилно говорещите журналисти.