РУМЯНА ЖЕЛЕВА ЕВРОКОМИСАР? АМИ ТОГАВА ДА ПРАТИМ ПАК КРАСИ АВРАМОВ НА ЕВРОВИЗИЯ!

Старият виц за липсващите дяволи около българския казан в пъклото беше изваден вчера от нафталина и хвърлен за масова употреба на медиите – български и световни. За пореден път завистта беше определена като най-типично за нас качество, а стремежът да прецакаш другарчето – като любим национален спорт.

Е, не ви ли писна?! Миналата година пишман музикални корифеи вадиха от девет кладенци вода, белким убедят немеещия българин, че явно си живее седнал на ушите, щом не чува какво ангелско песнопение се лее от гърлото на Човека-гъ...  пардон, Човека-глас. Разказваха ни приказки „под шипковия храст” как само по нашите ширини не умеем да оценим всеобхватния певчески талант на Краси Аврамов. А там някъде, отвъд морета и океани, хората, видите ли, на талази се купчат около мега звездата в Кодак тиатър.  

И от нас, дружно и целокупно, се очакваше да се почувстваме музикални инвалиди,

да сведем глави пред величието на таланта и да признаем, че не сме достойни за неговото, на таланта, космическо ниво.

Така преди няколко години Лютфи Местан обясни на недодяланото българско общество, че не е дорасло до „високия наратив” на гениалния му шеф в ДПС. Е, ние и без друго подозирахме, че за да си купиш летяща чиния трябва да разговаряш с някого, обитаващ далеч по-високи слоеве на атмосферата... Но после видяхме един преинтересен видеоматериал, заснет „между свои”. Речникът на Доган някак

рязко се срина от висините и на чист гаменски сленг той обясни на зяпналите го фенове, кой коли и кой беси в тая държава...

Толкова за падналите ангели!
Обаче, с ангели или без, с таланти или без, все ние сме виновни!  Все ние нещо изоставаме и сме им криви на неразбраните ни „гении”!

И сега пак нас обвиниха, пак ние се оказахме лоши, грозни и завистливи и неразбрали сложната душевност на „една интелигентна жена”, на която  палавите каки и батковци от БСП и НДСВ заложили капан. „На жени така не се прави, господа!”, назидателно размаха пръст премиера.

То, и на мъже така не се прави, ама в някой друг свят!

В този, ако 3 месеца не ти стигат да отиграеш една политическа топка, значи просто нямаш място в политиката, камо ли в европейската. Защото за конфликта на интереси, който Румяна Желева срамежливо опита да прескочи на препитването във вторник, ние тук говорим от ноември миналата година. Какво й попречи да се подготви, да преведе и размножи нужните документи, да ги удари на масата на изпитващата комисия и да докаже правотата си?

Ама нападнали я били? Ами ще я нападат, кой е очаквал с гайди да я калесват?!

Като всички знаем, че има слаби страни в кандидатурата й, защо не видяхме да има и силни?

Ако беше дала перфектни отговори на останалите въпроси, ако беше запазила хладнокръвие в критичната ситуация, ако вдъхваше доверие и поне изглеждаше невинна, вместо гузна, кой щеше да оспорва сега правото й да заеме място в новата комисия Барозy?

Ако, ама ако беше баба мъжка, щеше да е дядо...

Вместо това, видяхме една изнервена, заекваща и крайно неуверена жена, която позволи да я вкарат в най-елементарен капан и се оплете като пате в кълчища, прескачайки от език на език толкова стреснато, че накрая и български не говореше както трябва!

Антония Първанова чак се изненада от успеха си. Без самата тя да е света вода ненапита, нито пък най-непорочния член на Европейския парламент, Желева я накара да се чувства победител, почти герой. И й позволи да се изживее като една справедлива Немезида, която просто искала да каже истината!

Каква ирония!

Ако някой тръгне да развява истините за най-големите критици на Желева, е тогава ще стане голям купон...

Скелети в гардероба има и Първанова, но тя беше само екзекутор. Сегашната българска опозиция крие цели армии скелети, но кой ти гледа сега панера с мръсно бельо на столетната партия? На фона на резила в Брюксел даже червените връзки и прашки изглеждат някак симпатично...

И вместо да видят гредата в своето око, управляващите предпочетоха да търсят сламката в чуждото. И обвиниха всички, които

от месеци предупреждаваме, че трябва да се търси друга кандидатура за еврокомисар,

в завист, конспиративни игри и едва ли не родоотстъпничество.

Но както и на конкурса за Евровизия, така и сега – не е нужно да си фен на някой от загубилите състезанието, за да виждаш, че фаворитът не става. Пее фалшиво, говори фалшиво и колкото и да си надува, „Москва не вярва на сълзи”! Е, сега разбрахме, че и Брюксел на сълзи не вярва...

И никой от нас не завижда – нито на Краси Аврамов, нито на Румяна Желева. Просто имаме здрав разум и малко обща култура. Чували сме и за тенор-алтино, и за Аденския залив. Но

нито тенорите звучат като Краси, нито Аденския залив е там, където Желева си мисли...
 

Останалото е история. Красимир Аврамов здраво изложи иначе талантливия ни народ, сега Румяна Желева повтори упражнението.
А за успокоение на нацията припомняме, че нито Макиавели, нито Гьобелс са българи, но това не им е попречило да измислят най-мощните инструменти за политическа манипулация, пропаганда и дезинформация. И който иска да му е мирна главата, редно е да знае, че тия неща вече са изобретени и може да бъдат ползвани срещу него. Особено, ако има претенциите на политик от транснационално ниво!