ПРОФ.БОГОВ: КАМПАНИЯТА СРЕЩУ „АЛЕКСАНДРОВСКА“ Е ПОЛИТИЧЕСКА ПОРЪЧКА И РЕВАНШИЗЪМ

Месеците на управления на здравеопазването от служебния министър Стойчо Кацаров се превърнаха в месеци на скандали, „изчегъртване“, обвинения, уволнения, спешни конкурси, опити за очерняне и реваншизъм. Каква е ситуацията в една от „ударените“ болници УМБАЛ „Александровска“ – разговаряме с бившия й директор и кандидат за нов мандат проф. Борис Богов.

В: Проф. Богов, все още не е отминал и месец, откакто се оказахте най-несправедливо отстраненият директор на болница у нас, а новият, макар и временно назначен, шеф д-р Атанас Атанасов, вече е назначил конкурс и за мястото Ви в Клиниката по нефрология. Усещате ли реваншизъм, какво казват колегите Ви и за останалите обявени конкурси за началници?

О: Реваншизмът може да има много измерения, а конкурсите са една от най-добрите възможности да се справи човек с противниците си или да си избере подходящите хора. Особено ако еднолично определя правилата и провежда оценяването на кандидатите. Така че резултатът от консурса за началник на Клиниката по нефрология, а и на останалите клиники – ще покаже има ли реваншизъм или просто се следва процедурата.

В: Д-р Атанасов публично се оплака, че нямало нито една табела коя клиника къде се намира, което ме навежда на мисълта, че самият той май се е загубил в буквалния и в преносния смисъл на думата в тежка болница като „Александровска“. Имате ли обаче отговор на въпроса защо толкова бърза да проведе въпросните конкурси?

О:  Нормално е за външен човек да не познава болницата само месец след като е станал неин директор. Нормално е и да търси табелките, за да се ориентира сред клиниките и останалите звена на „Александровска“.

Но аз от моя опит като лекар в тази болница, после и като началник на Клиниката по нефрология, а най-вече като директор на най-старата университетска болница мога да кажа едно – обичайно за пациентите ни е да говорят за нуждата от табелки. За директор на лечебно заведение, особено на такова, като „Александровска“ – те остават на заден план. Това е и причината табелите ни да са стари и не особено красиви – винаги изниква нещо друго да се плати и изгради. Когато станах директор наследих един много добър проект за изграждане и облагородяване на цялостната паркова инфраструктура – останал нереализиран. Аз самият водих разговори с кмета на София за възможността на Столична община да ни осигури павета за част от алеите в парка на болницата. И този план остана нереализиран.

Ако се питате защо не се е стигнало до осъществяване на тези идеи ще Ви отговоря много просто– заради липсата на пари от една страна и заради изключително комплицираната ситуация със собствеността на терена на болницата – земята под и около сградите е на Министерство на здравеопазването, и с неясния й статут на паметник на културата. Между другото с моя екип бяхме започнали да организираме окончателното изясняване на този статут с подкрепата на Национален институт за недвижимо културно наследство – дано бъде довършена тази дейност.

А защо бърза да проведе конкурсите за началници на клиники трябва да попитате д-р Атанасов.

В: Каква е атмосферата в болницата, отразяват ли се скандалите от изминалите месеци и на пациентите?

О: Атмосферата е точно такава, каквато се очаква да бъде – напрегната, затруднена, изпълнена с надежда за реванш и с притеснения от реваншизъм. От самото начало не спирам да се питам дали са наясно какво направиха колегите, които ще „спасяват“ болницата? И дават ли си сметка на каква цена ще го направят? Като директор полагах усилия да няма разединение между клиниките, между колегите – независимо от множеството „локални конфликти“, каквито има навсякъде, където работят толкова много хора. Тези усилия сега бяха заличени (или може би да кажа „изчегъртани“) под благовидния призив за връщане на справедливостта, за реанимиране на академизма в „Александровска“. И това се отразява на работата на колегите.

А на пациентите как се отразява? Смятам, че ако този словесен порой, който продължава да се излива вече месеци наред върху болницата, а и върху други големи държавни болници – нанася трайни и сериозни щети на доверието в тях. И още дълго ще берем плодовете от този процес. Защото кой нормален човек, който е притеснен от здравословното си състоянието – ще отиде за лечение в болница, която е в „ужасно“ състояние – финансово и инфраструктурно или ще търси помощ от лекари, пишещи фалшиви диагнози (които ще му попречат да вземе кредит) или точат Касата чрез него?

В: Как приемате нападките, че Александровска болница е в трагично финансово състояние и заради неизгодни договори, които временно управляващият директор уж бил открил?

О: Преди да стана директор на болницата бях убеден, че цифрите са нещо, което не може субективно да бъде четено и разказвано. Сега вече знам, че няма по-субективно и гъвкаво нещо от данните за финансовото състояние на едно лечебно заведение. Преди дни прочетох в едно издание, че д-р Атанасов казва как обичайно неразплатените плащания на Александровска през последните години са около 8 млн. лв., а през юни най-неочаквано – за 1 месец – те са станали 35 млн. лв. За неизкушения читател това звучи наистина стряскащо.

Всички, които познават механизмите на работа на болниците, знаят, че за големите задължения се подписват споразумения с фирмите-доставчици за месечни плащания за определен период – обикновено за 1 година. И така просрочените задължения „се трансформират“ в задължения – защото е постигната договореност за системното им разплащане. През последните два месеца изтекоха договореностите с повечето големи доставчици. До този момент новото ръководство не ги е подновило. И това естествено води до „скок“ от 8 на 35 млн. лв. за месец. Това д-р Атанасов го знае. Също както знае и това, че след като екипът му постигне договорки с тези фирми за редовно разплащане – за кратко и рязко ще намалят размера на просрочените отново до 8 млн. лв. Между другото, надявам се да успеят да направят това, защото това е добре за болницата.

Но се надявам също така д-р Атанасов да не забравя толкова рязко за истината за ситуацията на държавните болници, за която сам е говорил преди години, когато е бил уволнен, като директор на Шуменската болница поради лошите й финансови резултати.

В: Повечето от „проблемните“ договори не са подписвани от Вас, но вероятно имате обяснение за тях, както и на недоволството на някои медици, че са получавали в пъти по-ниски възнаграждения от други свои колеги?

О: А какво значи „проблемни“ договори? И кой ги определя за такива? Контролиращ орган или е тълкувание на някой, който ги е прочел без да вникне в същността? Всъщност проблемът с паркирането на територията на болницата, както скоро ще разбере и д-р Атанасов, е изключително сложен и нееднозначен.

Питам се и кой е този договор за консуматив за 8 млн. лв., за който е преценено, че не е необходим. Аз гарантирам, че по време на моето управление не са правени процедури за закупуване или сключвани договори за лекарства и консумативи, от които болницата не се нуждае по една много проста причина – всичко, което се купува, се подава като заявка от клиниките, вкл. и прогнозните количества, които ще бъдат необходими.

И това е процес, който е разписан в правилата на лечебното заведение от много години. Да не споменавам, че всички количества по договорите са прогнозни за 2 години и болницата по никакъв начин не е задължена да заяви всичко, което е заложено в тях. Но така пък се гарантира доставка на онова, от което клиниките биха имали нужда във всеки момент.

Що се отнася до „драматичната“ разлика в заплатите на лекарите ще кажа само, че заплатите на лекарите, сестрите, санитарите, както и на останалите служители в болницата са обект на договоряне със синдикатите – КНСБ, КТ Подкрепа и НС Защита. Колективният трудов договор е публичен на сайта на болницата.

Разликата, за която се говори, идва от допълнителните пари, които се разпределят от платените медицински услуги или ако клиниката има положителен финансов резултат. Всичко това се случва по правила, приети през 2017 г. от Съвета на директорите и изпратени до всички клиники. Вероятно яснотата на тези правила е и причина да няма конфликти (с изключение на една клиника) между колегите за тези допълнителни средства.

Лично аз смятам, че осигуряване на възможността за заплащане на медицински услуги от страна на пациентите на касата на болницата при посочени ясни правила, по които да се разпределят, е едно от най-ценните неща, които са направени от предходния ръководен екип на болницата. Защото така беше спряна възможността за нерегламентирани плащания от една страна, а от друга – правилата слагат ред в разпределянето.

Смятам, че като успее да се запознае с тях д-р Атанасов ще промени мнението си по този въпрос, както и за много други, предполагам. Но тогава едва ли ще го представя така шумно публично.

В:  След твърде много политика в здравеопазването и несправедливите удари, които се наложи да отнесете, какво Ви накара да не се отказвате и отново да подадете документи за участие в конкурса за директор на „Александровска“?

О:  Подадох документите си отново най-вече заради принципите си и заради факта, че бях неправилно и неоснователно отстранен. Подадох ги и заради очакванията на всичките над 630 свои колеги, които ме подкрепиха и продължават да ме подкрепят. Направих го и заради отвратителните внушения, които бяха направени през последните 4 месеца,  И не на последно място – заради болницата, в която съм прекарал над 30 години от живота си, а тази болница, която аз възприемам като институция, не заслужава подобно отношение.

В: Вярно ли е, че след изтеклия едва в петък миналата седмица краен срок за подаване на документи, още в понеделник от екипа на служебния министър Стойчо Кацаров са Ви повикали спешно на интервю още във вторник?

О: Във въпроса ви се съдържа и последната причина да подам документи – за да докажа за пореден път, че цялата тази кампания беше политически проект и целеше да бъда махнат, защото ме определяха като „наследник“, посочен от предишния директор на болницата и бивш министър проф. Костадин Ангелов. Организацията, провеждането и резултатът на конкурса (който съвсем скоро ще стане факт, предполагам) го доказат. В своето решение, разписано в протокола му за определяне на настоящия Съвет на директорите, министър Кацаров е записал, че ги назначава за срок до 6 месеца. След това в рамките на месец от вписването успя да организира конкурс за нов съвет, който протече със скоростта на светлината – за 10 дни трябваше да се подготви концепция за три години, след това в рамките на 4 дни (два от които почивни) се провериха документите на кандидатите, прочетоха са концепциите ни (моята е 57 страници, вкл. и финансови данни) и ни извикаха за провеждане на събеседване, което се проведе на 3 август.

Искате ли да прогнозирам името на новия директор? Д-р Атанас Атанасов. Ако прогнозата ми се сбъдне, то ще трябва да призная, че той има изключителни способности – в рамките на месец успя да опознае болницата, да разкрие нейните проблеми, да намери решения, да начертае план за действие, да разработи концепция за развитие, която е високо оценена. А едновременно с това управлява Александровска болница и се готви с екипа си за новата COVID вълна.
Източник: Scener News