„ДОБРИЯТ, ЛОШИЯТ И ЗЛИЯТ”, ЧАСТ 2

Снимка: spikedhumor.com Бойко като Клинт Истууд, Волен като Ван Клийф и Костов като Ели Уолъх - балкански спагети уестърн на наш гръб.

Някак почти случайно в два дни лидерите на партиите, които управляват заедно държавата, успяха чрез медиите да си „маркират територии” и за сетен път ни убедиха, че у нас политиката е повече театър и пиар, нежели стратегия и план за работа в полза на обществото. На ГЕРБ е отреден „белият кон”, от партията на Бойко Борисов се очаква да решава хорските проблеми – ама всичките! - и той е готов да им го обещае. В следния ред: „запушваме течовете, реформираме неработещите системи, увеличаваме приходите - в бюджета и в джоба на българина”. Това разбрахме от неделната среща между Цветанка Ризова и премиера в ефира на Нова телевизия. Пазенето на широкия гръб на ГЕРБ носи възможността някои членове на Атака да обикалят света за сметка на европейския данъкоплатец, а други да се кичат с титлата „председател на парламентарна комисия”, пък било то и на ротационен принцип. Не можем да се цупим на Волен Сидеров, че окончателно загърби опортюнистичната си харизма и се чувства все по-комфортно в ролята, отредена му от Генерала – да „лъска ботуша” на управлението и да „лае” по всеки, дръзнал да наруши свещеното Генералско спокойствие. В не много по-различна ситуация е и Синята коалиция. Постоянно в менгемето на две взаимно подхранващи се заплахи, лидерите на СДС и ДСБ са принудени да балансират по много тънко политическо острие. Поведението на Иван Костов и Мартин Димитров обезпокоително взе да напомня на оная кокошка, дето все бягала от петела, пък току се обръщала и питала „Дали не бягам прекалено бързо?”...