ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ТВ СЕРИАЛИТЕ

 

Не, няма грешка – „Пътеводна светлина” (The Guiding Light) наистина забавлява публиката си цели 72 години. Започва на 25 януари 1937 г. като радионовела, излъчвана всеки следобед до 29 юни 1956 г.. От 30 юни 1956 до 18 септември 2009 г. е неизменно на екранa на  CBS всеки  делничен ден без прекъсване. Сериалът е включен в книгата на рекордите „Гинес” и през дългата си история е записван, сниман и излъчван от три различни точки – Чикаго, Холивуд и Ню Йорк. Голямата ябълка домакинства на героите от „Пътеводна светлина” цели 50 години – от 1949 г. насам.

Създател на сериала-рекордьор е актрисата и писателка

 

 

По нейни сценарии са създадени повечето от първите радио и телевизионни сериали, а някои от тях са изумително жизнени и дълго след смъртта й през 1973 г. „Докато свят светува” е на екран от далечната 1956 г., а  „Дните на нашия живот”  - от 1963 г. досега.

За рождена година на жанра може да се смята 1931 г., когато Ирна Филипс, работеща като сценарист на радио ток-шоу пише текста на „Рисувани мечти” – пиеса, предназначена за излъчване в следобедните часове по радио WGN в Чикаго. Самата тя играе главната роля на Мама Мънихан, глава на ирландско имигрантско семейство, около чийто живот се върти сюжета на драмата.

За по-малко от година радио пиесата става толкова популярна, че самата Ирна Филипс подсказва на собствениците на радиостанцията, че могат да продават минути за реклама по време на излъчването. Опитва и да ги накара да продадат шоуто на радиостанция с национално покритие, но те недалновидно отказват. Тя завежда дело, за да получи право сама да се грижи за разпространението на програмата, като в същото време пише за радио NBC сериала „Днешните деца”, чийто сценарий е леко изменена версия на „Рисувани мечти”.  До 1938 г.  „Днешните деца”  се превръща в първия сериал, който се разпространява в национален ефир , при това с огромен успех. Рекламодателите вече са осъзнали покупателната сила на предимно женската следобедна публика и в часовата зона около сериала се излъчват реклами на перилни препарати, козметика и домакински уреди и приспособления. Така се ражда и

 

 

В края на 1938 г. умира майката на Ирна, чийто персонаж е в основата на образите на главните героини както на „Рисувани мечти”, така и на „Днешните деца”. По настояване на Ирна NBC прекратява излъчването на сериала и скоро го заменя с

 

 

Сценарист отново е Ирна Филипс, а действието се развива изцяло в болница, героите са лекари и медицински сестри, които ежедневно се сблъскват с човешки болки и проблеми.

До 1940 г. Ирна Филипс пише по 2 милиона думи годишно, диктува текстове по 6 до 8 часа на ден и печели невъобразимите за жена 250 хиляди долара за година.

Телевизията започва своето съществуване през 30-те години на XX-ти век. Първото пряко телевизионно предаване е откриването на Олимпийските игри в Берлин през 1939 г.. До началото на 50-те години това изобретение превзема почти всички домове от средната класа на Америка и се превръща в мощен инструмент за разпространение на информация и забавления.
„Пътеводна светлина” е адаптиран за екран през 1952 г. и се излъчва едновременно по радио и телевизия до юни 1956 г.. След това остава само в телевизионният вариант,  който запазва популярността си цели 50 години-  до 2006 г. . Основен спонсор на сериала до последно е „Procter&Gamble” – световен лидер в производството на бързооборотни стоки за бита. В началото на 2007 г. се забелязват първите симптоми на зрителско безразличие и продуцентите опитват да съживят драмата, като привличат нови и нови сценаристи, въвеждат нови герои и сюжетни линии. Но тежката конкуренция на риалити форматите и масовото настъпление на латиноамериканските сериали по света се оказват непреодолими препятствия и скоро спонсорите се отказват от битката. Така, през април 2009 г. CBS обявява, че снима последен сезон от поредицата.

 

 

За 72 годишното си съществуване „Пътеводна светлина” има общо 66 награди Еми, награда на Гилдията на американските сценаристите за 2005 г. и награда на Гилдията на филмовите режисьори за 2005 г..

В наше време сериалите, наред със спорта и риалити форматите, са най-гледаните телевизионни продукти в цял свят. Десетки канали по всички географски ширини излъчват само серийни филми 24 часа в денонощието и определено печелят добре от това.

Погрешно е да се слагат всички сериали под един знаменател. Има съществена разлика между „Дързост и красота” и „Приятели”, например, макар и двата да са типично американски продукти.

Общо, сериалите са няколко основни вида: сапунки, ситкоми (от situation comedy, т.е. комедия на ситуациите) и тематични сериали. Последните включват всички популярни медицински поредици, като „Спешно отделение” (Е), „Анатомията на Грей”(Grey’s Anatomy) и „Частна практика” (Private Practice), адвокатско-съдебни поредици, като „Али Макбийл” (Ally McBeal), „Адвокатите”(The Practice) и „Адвокатите от Бостън” (Boston Legal), криминалните сериали, като „От местопрестъплението” (CSI), „Престъпни намерения” (Criminal Minds) и „Убийства по сценарий” (Murder She Wrote). Освен това има и екшън-сериали („Ларго”, „Ренегат”, „Терминатор: хрониките на Сара Конър”), фентъзи-сериали („Изгубени”, „Герои”, „4400”) и чисто фантастични истории от бъдещето („Стартрек”, „Изгубени в Космоса” и „Седморката на Блейк”). Общото между ситкомите и тематичните сериали е липсата на връзка между отделните серии. В по-модерните сериали, като „Приятели” (Friends), „Всички обичат Реймънд” (Everybody Loves Raymond), британския „Ало, ало” има и обединяващи истории, чието развитие може да бъде проследено от първия до последния епизод, но като цяло всяка серия има собствен логичен завършек и не зависи от предишната и следващата. Ситкомите и тематичните сериали имат значително по-широка аудитория, както по възраст, така и по пол. Това ги прави универсално приложими към всеки формат и всеки часови пояс.

„Сапунените опери” също не са еднакви. Съществуват основно два вида – следобедни и вечерни, които съществено се различават по обема вложени в тях средства и усилия.

 

 

 Вечерните сериали са по-популярни като жанр в САЩ и Европа, но и двата пазара с удоволствие „консумират” латино-продукциите.

Американските „Пътеводна светлина”,  „Дързост и красота” и „Далас” са типични примери за така наречените следобедни „семейни саги”. Сюжетната линия е на практика безкрайна, в центъра е едно семейство и перипетиите, през които то минава в определен период от време. Понеже „период” е разтегливо понятие, нищо не пречи филмът да се снима серия след серия докато зрителския интерес към героите е жив и носи адекватен рейтинг, разбирай адекватни на разходите приходи от реклама.

Въпреки че жанрово спадат към „сапунените опери”, австралийският сериал „Птиците умират сами”, френският „Шато Валон” и немският „Гулденбургови” не са типичен пример за „следобедно забавление за домакини”. Те спадат към вечерните сериали, които са с много по-къс „живот”, най-често имат логичен край след около 90-100 серии или дори по-малко.

В часовият пояс от 12 до 17 часа през 30-те години на миналия век основна радио аудитория били

 

 

Това предопределя и основните сюжетни линии, останали непроменени до ден днешен – живота в семейство, сватбите, разделите, изневерите, отношенията между поколенията и социалните групи.

Първоначално телевизията пренася „женските теми” на екран в същия часови пояс – след обедните новини, преди вечерните публицистични предавания. Но в началото на 80-те години много телевизионни станции – основно американски – откриват, че мъжката аудитория на романтичните сапунки никак не е за пренебрегване. Все пак мъжете, макар да следят историите, често се дразнят от липсата на логичен завършек на дадена сюжетна линия и не намират за реалистични безкрайно обърканите любовни връзки между отделните групи и поколения.

Едно проучване на очакванията на зрителската аудитория в САЩ слага начало на така наречените „primetime soaps”, т.е. сапунка, излъчвана в най-гледаното телевизионно време – след вечерните новини до около 11 часа. Характерно за тези сериали е, че се снимат със значително по-висок бюджет, по-скъпи декори, по-внимателен кастинг и доста повече техника. За разлика от тях следобедните сериали често се правят с една камера, сред едни и същи декори. Рядко действието се развива извън стените на един (или няколко) фамилен дом.

Във вечерните сериали отделните сюжетни линии имат сравнително логични развръзки в края на всяка серия, като все пак финалът е отворен и зрителя оставен да чака с напрежение и любопитство какво ще последва. Като правило сериите свършват точно в най-сюблимния момент, така че да привлекат същата аудитория и следващата вечер пред екрана.

Точно от този вид са много популярните у нас европейски (немски, френски, руски) сериали, най-добър пример за които е „Гулденбургови”. Сагата на германското аристократично семейство включва добре пазени тайни от миналото, неочаквана любов между господарка и слуга, коварен роднина, опит за убийство и още много сюжетни лупинги и неочаквани развръзки. Сериалът

 

 

Със същия хепиенд завършват и турските сериали, някои от които вече изгледахме по Нова ТВ. Повечето от закупените турски продукции са именно от типа „вечерна теленовела”, т.е. значително по-скъпи и по-качествено изработени от неизброимите латино сапунки, излъчвани по цял свят в следобедните часове.

Нова ТВ обаче, пусна „1001 нощ” и „Сълзи над Босфора” точно в следобедния часови пояс и така предопредели резултата от „мача” – между двата типа сериали има огромна качествена разлика, твърдо в полза на турските продукции.

Взела поука от грешката на конкурента, бТВ пусна „Перла” в  точния часови пояс и образно казано „изби рибата”. Рейтингът на сериала далеч надхвърли първоначалните очаквания и даде повод за истинска шопинг-мания край Босфора – двете частни телевизии закупиха по още няколко заглавия всяка.

Докога турските сериали ще бъдат „на мода”, четете в следващата част на „Теория и практика на сериалите”.