ХРИСТО БИСЕРОВ – ОТ СИВИЯ КАРДИНАЛ ДО ЕНИЧЕРЯ НА ДОГАН

Накратко: ХРИСТО БИСЕРОВ – ОТ СИВИЯ КАРДИНАЛ ДО ЕНИЧЕРЯ НА ДОГАН
Снимка: omda.bg Христо Бисеров на една от малкото негови снимки в Google - като от ученически албум на бабите ни.

Преди да стане депутат от ДПС, хасковският адвокат се опита да свали собственото си правителство като главен секретар на СДС и завъртя всички интриги в партията с днешна дата. Доган го употреби докрай и му остава само да плати сметката

Ива Николова | 27.04.2009 15:30

Белокос, среден на ръст, почти незабележим. Характеристиката му в парламентарните кулоари е мълчалив. Толкова мълчалив, че неволно се сещаш за старата максима кога един човек мълчи – когато или е много умен, или е много глупав. За депутата, чието име напоследък нашумя наравно с името на сръбския престъпник от международен мащаб Сретен Йосич не важи нито едното, нито другото. Христо Бисеров е хитър. Някои определят хитростта като признак за липса на интелект. Трудно е да се каже дали интелектът е присъщ на тази потайна личност, защото няма писмени доказателства за това. Но докато службите решават как да подходят, не е зле да се разсекрети личността на депутата, който вчера поиска пълно разсекретяване на делото за пребиваването на Йоца Амстердама у нас. Още повече, че върху нея и делата й изобщо на тегне гриф „Строго секретно” и въпреки всичките му опити да изглежда точно така, архивите на медиите изобилстват от спомени за него. И то какви спомени!  

 

За човека, чиято политическа биография е връстница на родната демокрация, няма почти нищо изречено в първо лице единствено число,

 

няма дори някаква снимка, която да го показва като живо същество, заобиколено с живи хора. Той е винаги с лице като маска, винаги на заден фон, винаги някак встрани от другите. А изреченото в различни хора за него не стъпва на публични факти, а на разкази за задкулисни ходове и маневри, които се свеждат до няколко нарицателни – Сивият кардинал на СДС, повелителят на Солунската митница, превратаджията срещу Иван Костов, Човекът-къща, еничарят на Доган. Така са го нарекли през годините онези, с които е бил депутат в четири Народни събрания – от 1991 до днес, с изключение на мандата на Симеон Сакскобургготски от 2001 до 2005 г.
В политически план роденият преди 54 години в Хасково адвокат е преминал през общо 5 политически формации, започвайки от невинната и модерна в зората на демокрацията „Екогласност”, призвана да прикрие политическите искания на зараждащата се опозиция, и преминавайки през модификацията й „Зелена партия”, която влезе в конгломерата СДС, събрал всички противници на тогава все още комунистическата партия през 1990-1991 г. Впоследствие до 1993 г. е лидер на Консервативната екологична партия, която остана в СДС след напускането на зелените. През 2001 година създава своята партия "Екип за изследване на политиката", известна повече като ЕКИП за борба с Костов, както я нарекоха журналистите. А след като пропусна един парламентарен мандат, отново стана депутат, но вече от ДПС.
През това време

 

Бисеров е бил два мандата и общо 6 години член на парламентарната комисия за национална сигурност – от 1991 до 1994 г. и от 1997 до късната есен на 2000 г.

 

Експертите посочват точно тази периоди като възлови за пребиваването на Сретен Йосич в България, покрай който след незабележимото си и подмолно депутатско битие в течение на 4 години Бисеров отново фокусира вниманието на медиите – втори път само за един месец и вече като председател на парламентарната временна анкетна комисия, която разследва регламентираните и нерегламентирани връзки на нашите служби и бившия главен секретар на МВР Бойко Борисов с международния наркотрафикант Йоца Амстердама.
На това място е важно да изброим и другите комисии, в които се е подвизавал Бисеров през последните четири години. Член на временната комисия по Правилника за организацията и дейността на НС; член на комисията по въпросите на държавната администрация; зам.-председател на комисията по правни въпроси; член на временната комисия по искането на главния прокурор Никола Филчев за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Стефан Софиянски; член на временната комисия за подготовка на предложения за промени в конституцията; член на временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и техните наследници; член на временната комисия по изборното законодателство, създадена преди месец.
Като изключим първите три комисии, останалите пет са с чисто политическа насоченост, а последната, създадена заради твърденията на опасния престъпник пред сръбския съд месец преди разпускането на парламента със срок на действие само 3 седмици, е изцяло в контекста на безогледната битка на управляващите за предотвратяване на създаването на следващ десен кабинет от ГЕРБ и Синята коалиция. И тя лепна на Бисеров поредния прякор, с който на нашия политически терен няма конкуренция, а в международен план би могъл да си съперничи единствено с обекта на своето разследване – Йоца Амстердама.


Вече и опозиция, и коментатори наричат бившия Сив кардинал момче за мокри поръчки.

 

Презрението нарицателно „момче” за белосласия, излъчващ недостъпност мъж просто е още една отправка към патрона му Ахмед Доган, защото в неговото обкръжение всички са на повикване и всички са за поръчки. А Бисеров отдавна е на къса верижка при лидера на ДПС, който очевидно не може да се примири с факта, че бившият седесар непрекъснато се проваля в изпълнението на неприятните задачи и продължава да му ги поставя, може би просто защото не иска да овъртолва собствените си хора в подобни гадории. Все пак, макар и да му е предан, Бисеров, пък и всички останали с български имена покрай Доган са чужди за партията му.
А Бисеров има богат, макар и печален опит в наемническата дейност, която Доган му възлага спрямо всеки от непримиримите си опоненти още от 2000-та година. Тогава Христо Бисеров му се отдаде за пръв път. Привидната и огласена формула на бъдещия алианс между двамата беше желанието на тогавашния главен секретар на СДС управляващата партия да стопи ледовете с ДПС, наречено от премиера Костов „проклятието на българския преход”, и да се подготви за следващо съвместно управление. Истинската причина за авангардната идея на Бисеров СДС да сдаде предсрочно първия си успешен мандат обаче бе доста по-различна.
Хасковският адвокат, доведен в СДС от неопитния и наивен политически и доверчив в личностен план Филип Димитров, вече се бе обзавел с прякора Сивия кардинал заради ролята, която Иван Костов му възложи в новосъздадената партия от раздробеното движение – да изгражда структурите й. Затова се смяташе, че всички хора в тях са му предани.

 

Както му бяха предани лицата, спечелили и нарицателното му Повелителят на Солунската митница.

 

Наблюдателите трудно се отърсиха от потреса си, когато Бисеров назначи начело на митнически пункт „Свиленград” първото протежето на тогавашната зам.-министърка на правосъдието Златка Русева - Захари Захариев, а след това - и колоездачът Георги Шишков. Той беше причината да се заговори за куфарчетата с пари, които се вливат в СДС и са контролирани лично от Бисеров. Велосипедиста успя дори да влезе в парламента на мястото на Захари Желязков и да стане член на икономическата комисия. А пътьом забогатя толкова неудържимо, че се обзаведе с едно бивше ТКЗС и 200 декара землище в с. Сладун. Поголовно бяха сменени шефовете на различните гранични пунктове и сектори. Начело на Свиленградския съд застава друг човек на Сивия кардинал – Росен Русев, който нямаше нито един ден стаж като съдия. Медиите започнаха да описват схемите, по които Бисеров контролира паричните потоци от митниците. Още повече, че шеф на Агенция „Митници” стана друго протеже на главния секретар на управляващата партия – Пламен Минев, който бе дори и зам.-министър на финансите. Ако сравним този период, засягащ 1997 – 2000 г., ще видим, че точно през тези гранични пунктове е шествал напред-назад и въпросния Сретен Йосич, чието пребиваване у нас днес с почуда установява Бисеров.

 

И сигурно по това време Сивият кардинал или някой от хората му се е натъкнал на днешното му опитно зайче Пламен Юруков.

 


В редицата от скандални управници, уредени с високи постове заради близките си отношения със Сивия кардинал се подреждат шефът на приватизацията, която до ден днешен служи за оправдание на всички безобразия у нас, Захари Желязков, скандалният зам.-министър на отбраната Пламен Радонов, забъркан в поредица от бизнес сделки, които взривиха обществеността, както и тогавашният президентски съветник Румен Христов, забъркан в тежка зърнена афера като министър на земеделието в кабинета „Софиянски”, облагодетелствайки свой бивш съдружник, подсъдим за ощетяване на държавата с 2,8 млрд. неденоминирани лева.

С днешна дата повечето от тези хора са забравени, но лекетата на корумпираността, които лепнаха на управлението на СДС, стоят и до днес. Костов ги уволни до един още по време на мандата си. И си създаде толкова върли врагове, колкото няма дори в средите на политическите си опоненти.
Възползвайки се от нагнетената нетърпимост между него и тогавашния президент Петър Стоянов и с подмолното, но активно негово съдействие, Бисеров се опита да спретне преврат в партията си, поиска една година преди края на мандата Костов да напусне премиерския и лидерския пост, да се сдобрят с ДПС и след това да управляват заедно. Доган явно бе повярвал на митологията за всемогъществото на Сивия кардинал и заложи безогледно на него. Кардиналът обаче се оказа колос на глинени крака, а цялата му сила се изчерпи с едно и може би единственото му объркано интервю във в. „Труд”, като изключим и публичната му поява при все още авторитетния Слави Трифонов. А многозначителното му мълчание, което му придаваше ореол недостъпност и мисловна дълбочина, се оказа

 

само една маска, прикриваща накърнени бизнес интереси с плитки и немощни политически послания.

 

Още повече, че тогава той разигра „принципния” си бунт в компанията на една скандална по това време фигура, известна повече като „крупието Йордан Цонев”. А истината е, че въпреки конфликтите си с Костов, лъвовете в лицето на Петър Стоянов и Евгений Бакърджиев в този момент имаха интерес да постигнат примирие с премиера – единият заради предстоящата предизборна кампания за втори президентски мандат, другият заради битката си да запази лидерската си позиция в столичната организация на СДС. И партийната машина изплю Бисеров. Направи го с нескрито облекчение във всички лагери. Може би с изключение на Доган.
Бисеров потъна в безславното битие на ЕКИП, от който не излезе никакъв политически анализ като изключим анализите на ексдепутата Илия Петров, но той до ден днешен си ги прави и без екипа на Бисеров. Низвергнатият и всъщност несъстоял се Ришельо прихленчи в публичното пространство на задаващия се нов управленец в лицето на Симеон Сакскобургготски със същия плам, с който бе хленчил на Филип Димитров и на Иван Костов, определяйки царя като „най-важното политическо събитие” и подкрепяйки го „безусловно”. Симеон обаче не го чу. И Доган кой знае защо го забрави за мандата през 2001 - 2005 г., най-вероятно защото Костов още беше много силен, а Симеон му предлагаше общо управление. Или може би стратегически го скри, за да възкреси политическия му труп през сегашния мандат вече като част от собствената си парламентарна група. И да го подложи на поправителен за овладяването на СДС – отново отвътре и отново със същите хора.

 

И настана такова масово възкресение на компрометирани лица, сочени като емблеми на корупцията в СДС, че наблюдателите започнаха да се чувстват като в онези нискобюджетни филми за мутанти,

 

които са наказани да живеят под земята за лошо поведение, но в един момент изпълзяват на светло и започват да вандалстват. Сценарият, който Бисеров разигра с внедряването на Юруков на лидерския пост на партията, сведе и последния мит за неговата хитрост до обикновен тарикатлък. Юруков се оказа природно неспособен за такива сложни игри като овладяване на партия и недостатъчно интелигентен, за да бъде лидер. Радонов се оказа все така неприемлив за седесарите. Изконният враг на Иван Костов – Иван Сотиров, се погнуси да влезе в заверата на поборниците срещу него и Мартин Димитров и предпочете да играе открито, лишавайки лобито „Бисеров” от силата на софийската структура. Същата погнуса демонстрираха и Александър Йорданов от уж покорната на Бисеров варненска организация, и бившият лидер на СДС Надежда Михайлова. В безсилието си Бисеров стигна дори дотам, да изкопае скандалният вече не митничар, а текезесар Георги Шишков, който да злепоставя Мартин Димитров в битката му срещу депесарското протеже Румен Христов по време на борбата за лидерство със скверни писания за вероизповеданието на по-харесвания от седесарите Димитров. И се свлече дотам, че да разчита на доскорошния най-зъл враг на марионетката си Юруков, който съсипа репутацията му – Яне Янев, за да съсипе и СДС. А използването на партийния номад Марио Тагарински и психически нездравия Николай Гацев извади постановката на Бисеров от жанра на драмата и я превърна в самодеен водевил. 
Кога започна всичко това ли? Някъде около март 2007 г., когато Бисеров обяви в третото или четвърто си за 20 години публично изявление:

 

„Помагам на ДСБ да не влезе в следващото Народно събрание. В десницата няма да има оправия, докато Иван Костов има парламентарно представена партия”,

 


разкривайки почти женската си озлобеност на изоставена съпруга към бившия си лидер, каквато изпитва и Ахмед Доган, само че от позицията на изоставена любовница. Но какво по-силно от личната мотивация, дори когато става дума за отстояването на най-възвишената или най-низостната кауза. Две зарязани жени могат да съсипят всеки мъж, а двама зарязани политически партньори могат да направят много бели.
Дълга е тази история за поредното кукловодческо представление на Бисеров и щеше да е много смешна, ако не беше твърде тъжна за първата демократична политическа организация у нас след 1989 г. В нея освен бездарното интригантство на понижения до чужд наемник Сив кардинал се видя, че този човек е семпъл дори в юридическо отношение, защото капаните, които заложи на СДС в съдилищата, само компрометират послушниците му. Видя се също така, че е много слаб кадровик, защото актьорите, които подбра за сценария си, не стават дори за трупата на "РАП бабите", камо ли за грандиозен спектакъл, каквато винаги е била битката за надмощие в тази партия. До него застанаха компрометирани треторазредни безличия, обладани от реваншистки хъс ренегати и откровени политически брокери, разплатата с които ще бъде също толкова жалка, колкото и настоящето на Бисеров, по-известен с къщата си, отколкото с мислите си и по-популярен с провинциалните си интриги, отколкото с някакви идеи.

 

Той просто не можа да надрасне Хасково и местната интрига и с течение на възрастта губи все повече хватката си,

 

защото дори и там доскорошния обявен от Доган за „успешен модел Аталай – Бисеров” се пръсна по шевовете. Тамошният скандал с кмета Георги Иванов, който погна синът на Аталай заради далавери с хотел в Текето, тепърва ще се разплита. Но фактът, че за компрометирането на бившия си приближен градоначалник Бисеров бе принуден да прибегне до услугите на готовия на всичко за всеки, който го пожелае, Яне Янев, показва, че е стигнал дъното на безсилието си дори в интригите. И даде повод на оскандаления кмет Иванов да го нарече „еничар на Доган”.
Съмнително е, че Доган не знае и не вижда всичко това. Може би точно по тази причина пусна именно Бисеров като фронтмен на най-крещящата проява на безсилие от страна на ДПС – промените в изборното законодателство, които на тези избори са единственият начин за спасението на тази партия и най-вече на елита й в преносен и в буквален смисъл. Макар естеството на предмета да е различен, това също е

 

част от поправителния изпит, на който лидерът на ДПС подлага неамника си,

 

тъй като все пак е инвестирал доста в него и трябва да го употреби докрай. И този избор е най-голямата грешка на Доган, пък дори и да е добре платена. Защото е много глупаво да сложиш начело на битката си за оцеляване, маскирана с борба за чисти политически нрави и антикорупционни практики, човек с биографията на Христо Бисеров, който е мърсил до поквара тези нрави и е бил гръб и диригент на корупционни схеми, довели до дискредитирането на цяло правителство. Но като се замисли човек, кой ли друг би се съгласил на тази мръсна игра, чиято сметка накрая и при всякакъв изход ще плати Доган.         
      

Прочети още...

СОНЯ КОЛТУКЛИЕВА: В ГЛАВАТА НА ПАПА ФРАНЦИСК Е ГОЛЯМ МИШ-МАШ НА ТЕМА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ! СОНЯ КОЛТУКЛИЕВА: СЛОВОСЛАГАТЕЛКИ - БОЛ. БУНТАРКИ - МАЛКО. КИФЛИ ПО ПАНТОФИ - НА ВСЕКИ ЪГЪЛ. МИШЕНИТЕ НА МРАКОБЕСИЕТО - САМОТНИ В МОРЕ ОТ БЕЗРАЗЛИЧИЕ БиБиСИ НЕОЧАКВАНО И РАЗОЧАРОВАЩО НЕ ПРОДЪЛЖАВА НАЙ-УСПЕШНИЯ СИ СЕРИАЛ ОТ ГОДИНИ, ПОСТИГНАЛ РЕКОРДНА ГЛЕДАЕМОСТ СОНЯ КОЛТУКЛИЕВА: ЛУПИНГИТЕ В АВИАЦИЯТА СА ДОСТОЙНИ ЗА АПЛОДИСМЕНТИ, ЛУПИНГИТЕ В ПОЛИТИКАТА СА ДОСТОЙНИ ЗА ПРЕЗРЕНИЕ СОНЯ КОЛТУКЛИЕВА: ЗАЩО ПЕЕВСКИ Е ЯРОСТЕН, ЗАЩО Е ОБЕЗУМЯЛ? ЗАЩОТО СВЪРШВА МАНДАТА НА ЦАЦАРОВ И ЗАЩОТО ОСЪЗНА, ЧЕ Е УБИЛ ЗЛАТНАТА СИ КОКОШКА! ПРИЯТЕЛИ: РУСКИЯТ ГЛАВЕН ПРОКУРОР ЧАЙКА И БЪЛГАРСКИЯТ ГЛАВЕН ПРОКУРОР ЦАЦАРОВ - ЛЮБИТЕЛИ НА “ЧЕРВЕНИТЕ БЮЛЕТИНИ” НА ИНТЕРПОЛ С КАКВО НИ ПЛАШАТ? ЛЪЖЛИВОТО ОВЧАРЧЕ И ТАЗИ НЕДЕЛЯ НЯМА ДА ПОДАДЕ ОСТАВКА

Денят в снимки

Роден е Дъстин Хофман, един от най-изтъкнатите актьори на американското кино от края на XX век Още снимки »
Времето от Termo.bg
Time: 0.335 sec
Memory: 5.35 Mb
Peak memory: 5.66 Mb
Total SQL queries: 123
Total SQL time: 0.305 sec
Slowest SQL query time: 0.196 sec
Slowest SQL query:
SELECT 
									a.ID,
									a.publish as date,
									am.enabled,
									am.Title as title,
									am.Resume as resume,
									DATE_FORMAT(a.publish,"%d-%m-%Y %H:%i") as publish,
									CONCAT("thumb",".",a.extension) as thumb,
									IF(a.tag IS NULL,CONCAT("post",a.ID),a.tag) as path,
									d.category_id as category_id
FROM bn_articles a
													INNER JOIN bn_articles_distribution d
													ON d.ArticleID = a.ID
 INNER JOIN bn_articles_meta am
																		ON am.ArticleID = a.ID
WHERE a.publish <= NOW() AND am.language_id = 1
AND d.category_id = 7
ORDER BY date DESC 
LIMIT 0,3