ЕНЕРГИЙНИЯТ ФОРУМ В СОФИЯ МОЖЕ ДА ИЗТРИЕ ЧЕРНИТЕ НИ ТОЧКИ ПРЕД ЕВРОПА

На 24 и 25 април в София ще се проведе енергийна среща на върха под мотото „Природен газ за Европа. Сигурност и партньорство”. Очаква се тя да събере главните партньори на Европейския съюз в енергийната сфера, като Русия, САЩ, Азербайджан, Украйна, Турция, Грузия, Казахстан, Туркменистан, Египет и други. Предварителната идея бе на срещата да присъства и руският премиер Владимир Путин, както и държавни глави от централноазиатски републики с големи находища на газ като Азербайджан и Туркменистан. Наскоро премиерът Сергей Станишев заяви, че срещата в България има амбицията да се превърне в „енергиен Давос" и да прерасне в ежегоден енергиен форум. В последните седмици обаче стана ясно, че

европейските ни партньори не са особено положително настроени към инициативата,

тъй като не очакват тя да допринесе много за разрешване на проблема с енергийната сигурност на Европа.
Междувременно, дилемата Пловдив или София да бъде столица на обявената като среща на върха, очерта привидно основната интрига по пътя на организацията на тази инициатива на президента Георги Първанов. Седмица преди „Природен газ за Европа. Сигурност и партньорство” да събере държавните глави и министър-председателите на поканените през есента на миналата година 28 страни, интригата е съвсем друга. И тя е в това ще се обединят ли участниците в името на общи принципи, които „да се затворят” във финална декларация на форума. На пръв поглед е съвсем естествено те да сложат подписите си под такъв документ. Но само на пръв поглед. Трудностите идват и от партньорски страни. Някои от представителите на поканените държави предложили общата декларация просто да бъде заменена от изявление на председателстващия форума, т.е. от българския президент Първанов. Което

по всички дипломатически критерии ще е пълен провал.

Истината е, че събитието се случва в навечерието на друг голям форум, домакин на който ще е държащата ротационното председателство на Европейския съюз Чехшка република. На 6 и 7 май в Прага ще бъде обявена инициативата, станала известна като „Източно партньорство”. Тя е много амбициозна и спокойно може да бъде сравнявана с тази на френския президент Никола Саркози за задълбочаване на връзките с държави от  Средиземноморието. Саркози начена неговата инициатива в края на 2008 г., когато Франция бе ротационен председател на евросъюза. Тежестта на събитието в София идва от факта, че това е единствената конференция по енергийни въпроси в ЕС през последните две години, в която ще участва и Русия след форума в Загреб през 2007 година. Кога ще има „Загреб 2” се интересували  не само в Москва, но и в други райони извън ЕС. Но дори и при това положение,

да се определя предстоящият форум в София като „енергиен Давос” е твърде смело.

Впрочем, гарантирането на присъствието на най-високо ниво – на премиера на Русия Владимир Путин или на президента Дмитрий Медведев, е и онази летва, спрямо която много от останалите участници са ориентирали нивото на собственото си участие. От посолството на Москва още няма твърдо „да” за идването на Путин. Но всички очакват него, макар дипломатите да са намекнали: „Не изключвайте и Медведев”. Преди дни държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън потвърди пред външния ни министър Ивайло Калфин , че за форума в София ще пристигне Ричард Морнингстар, току-що назначеният специален пратеник по енергийните въпроси за Каспийския район, дипломат от кариерата. Бившият представител на САЩ в ЕС е много близък на самото семейство Клинтън.
Не може да се отрече, че след газовата криза през януари ситуацията работи в полза на форума, на принципа „Колкото по-зле, толкова по-добре”. Но ако трябва да се анализира сериозно, София може да се окаже мястото, където

да се срещнат и познаят производителите и износителите на природен газ и държавите „от другата страна на тръбата”.

Още повече, след като Барак Обама и Владимир Путин открехнаха вратата пред сътрудничеството в политически план, след доста сериозното охладняване при администрацията на Джордж Буш-младши. Нещо повече, след газовата криза шефът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу даде знак в Москва, че Русия и комисията ще работят заедно. 
Тук възниква и друг въпрос – на какъв принцип са поканени държавите участнички.  И защо не всички страни на ЕС? И защо от посолството на Норвегия са прокарали пътека до „Дондуков” 2, за да заявяват, че биха искали и те да участват - третата след Русия и Египет страна, която доставя газ на европейските потребители. Домакините обаче поискали да се гарантира присъствието на министър-председателя  Йенс Столтенберг. Явно кръгът е очертан – само страните, свързани с енергийните проекти „Южен поток” и „Набуко”, т.е. Унгария, Австрия, Италия, Германия. Както и Франция и Чехия като бивш и сегашен председател на ЕС. От Великобритания, Белгия и Холандия също изразили интерес, но получили отговор като Норвегия – задължителното ниво е министър-председател. От друга страна, на техните премиери официални покани не са изпратени. Така се получава своеобразен Параграф 22.
Успех на домакините – президентската администрация на Георги Първанов е представянето на Катар и Египет, откъдето ще присъстват съответните министри на петрола. Тезата на азиатските републики Азербайджан, Узбекистан, Туркменистан и Казахстан е, че преди те да се ангажират в европейски проекти чрез двустранни договори, ЕК и Русия трябва да регулират отношенията си.

Ключово е присъствието на президента на Туркменистан, както и на всички азиатски производителки и износителки на газ.

Другото би торпилирало концепцията за провеждане на срещата на върха. А залогът е голям. От европейските ни партньори ни е подсказано, че ако срещата се проведе успешно, може да заличим всички други негативи. В Брюксел внезапно може да позабравят колко неправилно, некоректно, а в някои случаи и направо противозаконно усвояваме еврофондовете. Всичко това може да се „измие” заради предварително заложения положителен потенциал на срещата.
От десетте страни в Югоизточна Европа, всички осигуряват на най-високо ниво участието си в енергийния форум. Засега единствено от Гърция  потвърждението за присъствие на премиера Константин Караманлис или президента Каролос Папуляс е неофициално. Грузия и Армения изпращат министър-председателите си.
Засега се предвижда дебатът да бъде закрит. А подобно на други форуми като тези във Вилнюс, Киев и Будапеща, няма срок за отговор на отправената покана за участие. Като се има предвид обаче, че до януари Брюксел официално не беше известен  за провеждането на конференцията,  присъствието, което се очертава, както и очакваната обща декларация могат да превърнат срещата в събитие за целия евросъюз. Защото след като през 2006 г. Владимир Путин разви в Петербург принципите на новата глобална енергийна политика, днес тези принципи могат да се превърнат в основата, на която големите западни енергийни компания да стъпят с надежда. А срещата в София просто да доразвие синхрона в интересите на Русия с енергийната политика на Европа.