ЗАЩО ИТАЛИАНЦИТЕ ОБИЧАТ БЕРЛУСКОНИ?

Накратко: ЗАЩО ИТАЛИАНЦИТЕ ОБИЧАТ БЕРЛУСКОНИ?
Снимка: flickr.com/AP Често критикуван и осмиван, но истински лъв в политиката, Силвио Берлускони успя да докаже, че е най-обединяващата фигура в Италия от времената на Гарибалди.

Господ отсъстваше на Разпети петък на Апенините, но не и Силвио Берлускони, който показа, че освен да печели политически борби може да води нацията си в най-тежки моменти и да я обединява така, както никой друг неин водач през последните десетилетия

Иван Ватахов | 11.04.2009 13:01

Както никога досега в най-новата си история Италия посрещна Разпети петък като ден на траур, но не по смъртта на Спасителя, а в памет на загиналите от една природна стихия. Повече от 200 от жертвите на земетресението на 6 април в областта Абруцо бяха погребани на 10 април след специална церемония в град Акуила – най-тежко засегнат от труса. На площад на няколко километра извън града се стекоха хиляди хора от цялата област Абруцо. На месата, отслужена от секретаря на Ватикана кардинал Терчизио Бертоне, присъстваха и президентът Италия Джорджо Наполитано, премиерът Силвио Берлускони, председателите на двете камари на парламента, министри, депутати и политически лидери.
С тежест в гласа кардинал Бертоне произнесе думи, които един висш представител на църквата или вярващ от която и да е религия обикновено не би си позволил да изкаже.
„Изглежда, че в този момент Господ отсъства”, каза кардиналът. Това, което никой не изказа на глас, но повечето италианци вероятно са отбелязали бе, че


както на траурната церемония, така и през всичките дни от първия силен трус в ранните часове на 6 април, през спасителната акция, до изпращането на жертвите в последния им път не отсъстваше Силвио Берлускони.


И точно тези няколко дни, измежду многото, в които Берлускони е на власт в Италия през последните години, се видя защо една нация толкова много ако не обича, то поне високо уважава един иначе твърде противоречив лидер. Стана ясно и защо италианците за трети път, на изборите през 2008 г., повериха страната си в ръцете на най-обединяващата фигура в историята на страната, може би от времената на Джузепе Гарибалди насам.
Роден през 1936 г., Силвио Берлускони едва ли пази много спомени от детските си години, в които е преживял последните години на фашисткия режим на Бенито Мусолини и тежките поражения на Втората световна война. Целият му съзнателен живот обаче преминава през повече от пет десетилетия след войната, в които Италия се превръща в пример за лошо държавно управление и в рекордьор по смяна на правителства – средно поне по едно на година. В горчивината на политическия разпад Берлускони сам се убеди, като за първи път поста министър-председател през 1994 г. и трябваше да го напусне на следващата година. През 2001 г. той отново спечели изборите и за първи път в следвоенната история на Италия неговият кабинет изкара пълен мандат – нещо, което и най-оптимистично настроените политически наблюдатели не бяха очаквали. И ето го отново на власт –


милиардерът, съденият за нечисти сделки, но оправдан, често критикуван за невъздържано поведение, но и уважаван за своите лидерски качества, за твърдостта и прозорливостта си Берлускони.


По време на срещата на лидерите на Г-20 в Лондон, когато таблоидите във Великобритания се надпреварваха да маркират гафовете на държавните и правителствени глави, Силвио Берлускони естествено беше сред най-осмиваните фигури. Той си позволи да изкрещи по американския президент Барак Обама в присъствието на възмутената кралица Елизабет ІІ в Бъкингамския дворец. Само дни по-късно обаче, часове след смъртоносния трус в Централна Италия, Берлускони вече бе на място и пое командването на спасителната операция, демонстрирайки на света защо точно той е най-успешният италиански политик за последните няколко поколения.
Още преди повечето италианци да изпият сутрешното си капучино на 6 април, както един международен анализатор отбеляза полушеговито, Берлускони вече бе обявил извънредно положение, даваше интервюта, но и наставления на шефовете на един куп служби, заети с оказването на първа помощ на пострадалите от земетресението и търсенето на оцелели под развалините. До 9 сутринта той вече бе отложил предварително планирано посещение в Москва, за да поеме в свои ръце операцията, към която съпричастна стана цяла Италия.
72-годишният премиер всеки ден даваше излъчвани пряко по телевизията пресконференции, непрекъснато обикаляше най-засегнатите от земетръса райони на областта Абруцо и като истински генерал разпределяше силите по „бойното поле”, в опит да минимизира човешките щети. „Италия реагира добре. Стана ясно, че в тази страна има достатъчно на брой смели хора, които да се притекат на помощ”, твърдеше премиерът, докато отговаряше на италиански и на френски на зададените му безброй журналистически въпроси.


Берлускони – единственият министър-председател на Италия, изкарал цял мандат на поста от времената на Втората световна война насам,


е лидер на своята партия вече 15 години. В същото време опозицията смени шестима водачи, но така и не успя да се обедини около една фигура. Но и как да се състезаваш с лидер като Бурлескони, който за пореден път показа как се контролира остра ситуация, точно както го демонстрира и миналата година при разрешаването на кризата с боклука в Неапол. Този му успех го задържа на върха на класацията по популярност, въпреки че глобалната икономическа криза връхлетя с пълна сила и Италия. В средата на март той се радваше на одобрението на 52% от италианците, а след активната му роля в спасителната операция в Абруцо вероятно вече е още по-популярен. За сравнение, френският президент Никола Саркози, който е така обичан в страната си, има едва 36% одобрение. Което за пореден път показва, че великите водачи се доказват във времена на най-тежки кризи.


Италианците обичат Берлускони не само заради лидерските му качества, но и затова, че винаги е прям и откровен с тях, затова че не се колебае да признава проблемите, но и да се бори с тях.


Едно такова признание бе по повод на факта, че огромни средства (по днешни оценки равностойни на 25 млрд. евро) са били откраднати от помощта, отпусната за възстановяване след предишното разрушително земетресение в Италия – през 1980 г. в Ирпиния. Някои от останалите без дом след труса преди 29 години все още живеят във временни постройки. Но сега Берлускони е твърдо решен да не допусне подобно нещо. Той, който започва кариерата си именно в строителния бизнес, е категоричен, че първо ще се погрижи да построи нови домове за пострадалите от новия трус. И почти никой не се съмнява в успеха на това начинание, защото когато Берлускони обещае нещо, то се случва…
„Тук съм, за да ви кажа лично, че няма да бъдете изоставени в този час на най-остра нужда. Поех нещата в свои ръце и оставам до вас”, казваше премиерът, докато се здрависваше и прегръщаше някои от останалите на улицата след земетръса жители на град Акуила. За да демонстрира, че има достойнство от ранга на Наполеон, Берлускони дори отказа финансовата помощ, предложена от десетки държави, независимо от сравнително тежкото положение на Италия в сегашния момент на криза. След това се съгласи да приеме пари от чужбина, но едва след като разговаря по телефона с американския президент Барак Обама.


„Президентът Обама се обади, за да изрази уважението си към мен”, призна премиерът пред репортери.


В един момент Берлускони се опита да окуражи пострадалите, използвайки черен хумор, който обикновено не му носи добри дивиденти. Той си позволи да каже на останалите без дом „да отидат на плаж” и „да си вземат ваканция за наша сметка”, както и „да смятат престоя си в палатки за почивка като на къмпинг”. Естествено веднага бе критикуван от опозицията, но тези критики останаха като глас в пустиня, предвид лъвския ентусиазъм, с който премиерът участваше в спасителните работи. И наистина, както признават италиански политолози, Берлускони може да се прави на шут, но вече е доказал и че може да бъде истински водач. Никой днес не може да отрече, че милиардерът-премиер на Италия има неповторим инстинкт, който му помага винаги да усеща настроението на своята нация и да реагира не него.

Прочети още...

СОНЯ КОЛТУКЛИЕВА: В ГЛАВАТА НА ПАПА ФРАНЦИСК Е ГОЛЯМ МИШ-МАШ НА ТЕМА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ! СОНЯ КОЛТУКЛИЕВА: СЛОВОСЛАГАТЕЛКИ - БОЛ. БУНТАРКИ - МАЛКО. КИФЛИ ПО ПАНТОФИ - НА ВСЕКИ ЪГЪЛ. МИШЕНИТЕ НА МРАКОБЕСИЕТО - САМОТНИ В МОРЕ ОТ БЕЗРАЗЛИЧИЕ БиБиСИ НЕОЧАКВАНО И РАЗОЧАРОВАЩО НЕ ПРОДЪЛЖАВА НАЙ-УСПЕШНИЯ СИ СЕРИАЛ ОТ ГОДИНИ, ПОСТИГНАЛ РЕКОРДНА ГЛЕДАЕМОСТ СОНЯ КОЛТУКЛИЕВА: ЛУПИНГИТЕ В АВИАЦИЯТА СА ДОСТОЙНИ ЗА АПЛОДИСМЕНТИ, ЛУПИНГИТЕ В ПОЛИТИКАТА СА ДОСТОЙНИ ЗА ПРЕЗРЕНИЕ СОНЯ КОЛТУКЛИЕВА: ЗАЩО ПЕЕВСКИ Е ЯРОСТЕН, ЗАЩО Е ОБЕЗУМЯЛ? ЗАЩОТО СВЪРШВА МАНДАТА НА ЦАЦАРОВ И ЗАЩОТО ОСЪЗНА, ЧЕ Е УБИЛ ЗЛАТНАТА СИ КОКОШКА! ПРИЯТЕЛИ: РУСКИЯТ ГЛАВЕН ПРОКУРОР ЧАЙКА И БЪЛГАРСКИЯТ ГЛАВЕН ПРОКУРОР ЦАЦАРОВ - ЛЮБИТЕЛИ НА “ЧЕРВЕНИТЕ БЮЛЕТИНИ” НА ИНТЕРПОЛ С КАКВО НИ ПЛАШАТ? ЛЪЖЛИВОТО ОВЧАРЧЕ И ТАЗИ НЕДЕЛЯ НЯМА ДА ПОДАДЕ ОСТАВКА

Денят в снимки

Роден е Дъстин Хофман, един от най-изтъкнатите актьори на американското кино от края на XX век Още снимки »
Времето от Termo.bg
Time: 0.206 sec
Memory: 5.34 Mb
Peak memory: 5.65 Mb
Total SQL queries: 123
Total SQL time: 0.176 sec
Slowest SQL query time: 0.152 sec
Slowest SQL query:
SELECT 
									a.ID,
									a.publish as date,
									am.enabled,
									am.Title as title,
									am.Resume as resume,
									DATE_FORMAT(a.publish,"%d-%m-%Y %H:%i") as publish,
									CONCAT("thumb",".",a.extension) as thumb,
									IF(a.tag IS NULL,CONCAT("post",a.ID),a.tag) as path,
									d.category_id as category_id
FROM bn_articles a
													INNER JOIN bn_articles_distribution d
													ON d.ArticleID = a.ID
 INNER JOIN bn_articles_meta am
																		ON am.ArticleID = a.ID
WHERE a.publish <= NOW() AND am.language_id = 1
AND d.category_id = 7
ORDER BY date DESC 
LIMIT 0,3