НИКОЛАЙ СТАЙКОВ: АНТИКОРУПЦИОННИЯТ ФОНД НЕ Е ПАРАЛЕЛНА ПРОКУРАТУРА, ГРАЖДАНИТЕ ИМАТ МЯСТО В ПРОЦЕСА, КОЙТО ТРЯБВА ДА ДОВЕДЕ НЕ САМО ДО СЪДЕБНА РЕФОРМА, НО И ДО РАБОТЕЩО ПРАВОСЪДИЕ

- Г-н Стайков, Антикорупционният фонд взриви общественото внимание с разследването на обществена поръчка за райониране на комари за над 1 милион лева. Какво е притеснителното в тази процедура?

- Това е част от разширен анализ на обществените поръчки на възложителя - бяха анализирани и десетте най-големи поръчки по Оперативна програма за трансгранично сътрудничество с Румъния. Поводът беше именно сигнала за тази... ако трябва да кажем точното име, то е доста дълго име... но накратко става дума за изграждане на географска информационна система, която да позволи райониране на популациите на комари. Ние получихме сигнал, че на практика това е изключително завишена сума, която е със минимално техническо задание от една страница. За толкова пари би трябвало да има доста повече обяснения.

Нашите експерти анализираха ситуацията, събраха данни от други фирми с подобна дейност - географски информационни системи. Отговорът, който получихме е, че разбираемата част от поръчката струва около 50-60 хиляди лева и сумата до 1 милион и 63 000 е на практика непълно, неточно и недостатъчно описана, за да може да се подаде адекватна оферта. И въпреки това не само в тази, но и в десетте поръчки се оказва, че винаги има една фирма, която е разбрала идеално за какво става дума и е получила максималната оценка, която е 2/3 от общата оценка или 65 точки, което е много силен корупционен индикатор.

Последвалият анализ показа, че "светват" много други индикатори - големи разлики между цените, винаги печели най-високата цена, голяма разлика между първата и втората цена, силно намалени, да не казвам символични оценки за техническата част, която очевидно е субективно написана. 

Нашите експерти, между които има и международен одитор и хора, които много са се занимавали с обществени поръчки, обявиха, че тази поръчка е, меко казано, съмнителна. Те прецениха, че всичките десет поръчки следва да бъдат проверени от контролните органи, от ОЛАФ.

- Предполагам, че информацията е предадена на  съответните институции?

- Да, на ОЛАФ, на румънските и българските компетентни органи, включително на румънската антикорупционна прокуратура. Това е нашият механизъм на граждански контрол, т.е. експертна оценка и казуси с голяма концентрация на индикатори за корупция да бъдат адресирани към институциите за проверка.

- Антикорупционния фонд е съвсем нова организация. Каква всъщност е неговата роля?

- Няма да скрия, че и ние като огромното мнозинство от българските граждани нямаме високо доверие в прокуратурата и останалите органи, от които зависи правосъдието и борбата с корупция по високите етажи на властта. Но да не забравяме, че България по конституция е правова държава и че една гражданска организация може да бъде единствено и само в помощ на правосъдието. Това, което можем да направим е да бъдем настоятелни, да бъдем проактивни и да следваме казусите до край. Внимателно да инициираме проверки, когато имаме ясни и професионално доказани индикатори за измами.

При нас работят експерти, включително и с опит в международно разследване на измами, разследващи журналисти, много силен правен център с юристи... Трима юристи работят там към момента, като ползваме и външни юристи, когато се наложи. Една от важните функции е да компенсираме, доколкото можем, изключително счупената и на моменти несъществуваща връзка между разследващата журналистика и правосъдието. 

Защото ние живеем в една среда, в която институциите на правораздаването, службите за сигурност и други контролиращи органи, които представляват имунната система на обществото, живеят в комфорт, при който всяко едно разследване може да бъде пренебрегнато и да бъде обявено, например, че това е поръчкова журнистика или пък война между олигарси... Изобщо, всякакъв вид оправдания, така че да не се предприеме институционално действие. 

Вторият проблем, който решаваме е, че на нашия експертен екип могат да се подават и анонимни сигнали, освен сигналите с подател. 

Само за една седмица от началото на нашата дейност, получаваме повече сигнали с подател, но е отворена вратата, e-mail-ите, пощата на Антикорупционния фонд да приемаме и анонимни сигнали, което на държавните институции е забранено.

Това са двете основни дейности, като освен това имаме аналитична дейност - ще публикуваме анализи и становища; в нашите планове са да поемем и някои законодателни инициативи, които не можем да внесем в парламента, това могат да правят само депутатите, но можем да лобираме публично за тяхното приемане; също така публикуваме социологически изследвания, които са по темата антикорупция. 

Много важна част от нашата дейност е обучението. Имаме лектор, нашият съосновател, господин Карабинов, който е председател на института на вътрешните одитори, той е преподавател по антикорупционни практики и антикорупционен одит. 

Ние имаме много важна рола като гражданска организация да лобираме и да "притискаме" държавните и общински администрации да подобряват антикорупционните си практики, а не да имитират такава дейност чрез, една страничка на сайта си, до която се стига като отвориш още две. 

Виждаме доста имитации на антикорупционна дейност. Всъщност, антикорупционната дейност е система от добри практики и аналитични методи. 

- Съществува ли вероятност да се превърнете в паралелна прокуратура?

- Не. Не бих искал да живея в държава, в която има паралелна прокуратура  

По-големият риск, който ние много добре осъзнаваме, е да бъдем саботирани чрез изпращане на фалшиви сигнали или да бъдем използвани за разчистване на сметки. Затова извършваме безпристрастен и задълбочен анализ на получената информация. 

-Само по сигнали ли ще работите или Фондът би могъл да се самосезира?

- Да, благодаря за въпроса, това е много важно да се уточни. Освен сигнали, ние правим медиен мониторинг, който е чисто специализиран. 

Именно по този начин избрахме един от казусите, който предложихме на обществеността. От медийна публикация научихме за един кмет на голям областен град... нарочно не казваме името, защото това е само индикатор, но не е доказано закононарушение. Един кмет на голям областен град, който не е декларирал никакъв друг доход много години назад освен заплатата си като кмет и депутат, се оказа при проверка в регистрите със запорирани лични имоти и дялове във фирми, което доведе и до нашето предположение, че има запор и върху неговата заплата. В същото време медийната публикация сочеше за един много, бих казал, екстравагантен юбилей, който включваше 150 души в един луксозен столичен хотел и няколко изпълнители и всякакви други екстри, които при най-обща оценка на такова събитие предполага сметка между 30 и 50 хиляди лева.

Това е директен индикатор, по който във Румъния, нали през цялото време говорим за румънски модел, се започва проверка на доходите.

Ние заставаме зад твърденията си и смятаме, че това са методите за работа срещу корупцията - при спазване на много точни етични правила и стандарти. 

В други случаи, когато сме убедени, че сме установили закононарушение, като е случая с погазените устави на Българска Банка за развитие и на Пловдивския панаир - огласяваме казуса.

Оказа се, че огромни кредити на обща стойност 32 милиона евро са предоставени от държавната банка на  Пловдивския панаир в директно нарушение на устава на банката и на самия Панаир. В този случай ние излязохме директно с информацията по медиите. От това, което стига до нас по неформален път съдим, че има институционално раздвижване, но все още нямаме официален отговор.

- Но в крайна сметка вие оставате на прага на институцията. Внасяте сигнал, аргументиран с документи и индикатори за някакво нарушение. След това какво се случва? Някакъв механизъм за контрол имате ли?

- Най-малкото принуждаваме към действия институциите по чисто законов път, защото изграждането на специализирана организация, която да има един макар и малък, но експертен екип, с който да може да анализира и обработва такава информация, е истинския начин, по който да става това. Всеки един сигнализиращ за нарушения гражданин е прекалено слаб и уязвим. 

Събрахмме се много хора, които имат опит не само в сезиране на институциите, но както виждате и в реална борба с измами и злоупотреби, с реален опит в борбата с тях. Очаквайте от нас още казуси, още съвместна работа с медии и още активни действия, които се надяваме да имат акумулиращ ефект. 

Проектът Антикорупционен фонд е финансиран от "Америка за България" за срок от 27 месеца  

Николай Стайков е роден в Стара Загора през 1973 г. Изучава бизнес администрация в съвместна програма на Университета за национално и световно стопанство в София и Университета в Линкълн, Великобритания. По-нататъшната квалификация включва Програмата за конкурентоспособност и икономически растеж на Софийския университет (т.нар. “Програма Харвард”). От 1997 до 2007 г. е част от екипа на вестник “Капитал”, където е последователно репортер, редактор и заместник главен редактор. Автор е на над 500 статии, анализи и коментари в областта на икономическата политика, приватизацията и обществените поръчки. След 2007 година е партньор и консултант в няколко интернет-базирани проекта и е контрибутор на най-голямата световна агенция за визуално съдържание, доставчик на фотографски изображения и илюстрации за водещи световни медии и издателства.

През 2013 г. той е съосновател и говорител на noresharski.com – гражданска медия, ръководена от доброволци, родена от гражданските протести през 2013-2014 година. Стайков и екип от експерти-доброволци станаха автори на разследвания, включително на офшорните връзки и дела на депутата Делян Пеевски в България, Гърция, Великобритания, Бахамските и Сейшелските острови. Той е част от групата от 13 граждани, които през февруари 2014 година предизвикаха разследване в БНБ и КТБ, като изпратиха официално писмо до прокуратурата и ДАНС. Като граждански активист мнения и позиции на Николай Стайков са публикувани в много национални и чуждестранни медии, включително “Ню Йорк Таймс”, “Икономист”, “Файненшъл таймс”, “Ройтерс”, “АРТЕ ТВ”, “Дойче веле”, “Слейт” и много други.