САНКЦИИТЕ ЗА ЕКОМРЕЖАТА ЩЕ ДОЙДАТ В КРАЯ НА ТОВА УПРАВЛЕНИЕ

Накратко: САНКЦИИТЕ ЗА ЕКОМРЕЖАТА ЩЕ ДОЙДАТ В КРАЯ НА ТОВА УПРАВЛЕНИЕ
Снимка: gorichka.com Няма логика екологична оценка да се прави след като проекта е изпълнен, категоричен е експерта по защитени територии и председател на Асоциацията на парковете в България Тома Белев

Тома Белев: За унищожените територии в ключови зони по „Натура 2000” до сега ни чакат неизбежни глоби. Министърът на околната среда и водите има предизвикателството да преразгледа някои вече одобрени проекти

Елена Маркова | 03.10.2009 12:32
Г-н Белев, МОСВ предложи промени в Закона за опазване на околната среда, с които съкращава сроковете за одобрение на Оценките за въздействие върху околната среда (ОВОС) на проектите. Ще се промени ли реално работата с това?

Намаляването на срока за произнасяне по ОВОС като цяло е добро за бизнеса, но проблемът всъщност беше в неспазването на срока досега. Дали една процедура продължава 3 или 4 месеца, ако е ясно колко продължава тя, всеки ще калкулира съответната продължителност в проекта си. Основният проблем до момента беше, че сроковете не се спазваха. Тъй като в България действа правилото за мълчаливия отказ, ако решиш да оспорваш по съдебен ред, тогава сроковете заминават в небитието докато се произнесе някой съд. Накрая той казва, че съответният министър трябва да се произнесе и отново се влиза в същата въртележка. Няма да коментирам и че в предишния състав на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) имаше и неизпълнение на подобни съдебни решения. Така че една по-добра организация ще зарадва много повече бизнеса, който работи с МОСВ, отколкото просто намаляването на срока. Но решението е  добър сигнал за всички заинтересовани.
Като цяло обаче проблемите на процедурите са малко по-различни от това, което в момента виждаме като представени идеи. Политическата сила ГЕРБ излезе в предизборната си платформа с една точка, която касаеше процедурата по ОВОС, която беше много ясна – прекъсване на порочната връзка между инвеститора и авторите на докладите по екологична оценка и оценка за въздействие върху околната среда. Порочна, доколкото, ако на един инвеститор не му харесваше резултата от докладите, той просто сменяше екипа, който работи оценката, и го правеше дотогава докато получи положително становище. Нямаме практика инвеститор да е внесъл отрицателен доклад на инвестиционното си искане. И тази идея беше ключов камък в предизборната кампания по околна среда на ГЕРБ, които се надяваме да видим в точно това изменение на Закона за опазване на околната среда.
Естествено, могат да се намерят много посредници, но аз мисля, че когато коментираме оценките за съвместимост по закона за биологичното разнообразие (които са свързани с ограниченията за защита на обектите в мрежата „Натура”), най-добрият посредник между инвеститорите и експертите би била БАН. Така ще създадем една гаранция за качество на докладите и прекъсване на тази връзка.
 
Какви са другите проблеми, които не се решават с този законопроект?

Друг проблем, който имаше в процедурите по екологична оценка и оценка за съвместимост с целите на „Натура 2000” е интегрирането на тези процедури в една, което спестява време на инвеститора, но създаваше противоречива практика. Ръководството на ЕК позволява съвместяване на процедурите по ОВОС и оценка за съвместимост по „Натура 2000” но изисква компетентните органи да се произнасят с отделни решения. Интегрирането на две оценки по два различни закона в една процедура досега се правеше с едно общо решение, което опорочаваше смисъла на самата оценка и създаваше практика, която е укорима от гледна точка на нашите европейски партньори.
Друг проблем, който има при тези процедури, е натоварването им с теми, които не са от компетентността на министъра на околната среда и водите, каквото е примерно опазването на културното наследство. Значим проблем за ефективно прилагане на директивите всъщност е компетентността на компетентния орган. Ние може да сме отразили в закона как ще прилагаме регламентите и директивите, но ако органът, който взима решение, е политически или икономически зависим, или ако няма компетентността да вземе съответното решение, всъщност ние не получаваме очакваните резултати.
По  оценката за съвместимост по „Натура 2000” се произнасят експертни съвети към регионалните дирекции по опазване на околната среда или към МОСВ, в които един или двама от 10 или 20 членове разбира за какво става дума. Когато коментираме опазване на биологичното разнообразие, органът, който се произнася, трябва да е запознат с проблемите на биологичното разнообразие, а не тези на въздуха или нещо друго, свързано с околната среда. Като отчитам и малкия научен капацитет в България, аз поставям под въпрос доколко експертните съвети, създадени на административен принцип, са компетентни да се произнасят дали един проект ще увреди една територия или не.
Същевременно имаме и Национален съвет за биологично разнообразие, който е консултативен орган, но не е включен в рамките на произнасянето. Неговото интегриране в оценката според мен е задължително. Повечето експертни съвети, за съжаление не просто нямат капацитет, но и тази липса на капацитет е функция от това, че те са съставени преобладаващо от служители на една институция. Това може да се избегне с включване на специалисти от други институции или научни звена в областните градове и би повишило качеството на техните оценки. Много правилно е предложението да няма регистрация на експертите, които ще правят оценките, защото регистрацията беше индулгенция на некомпетентните да пишат ОВОС-и. 
Експертните съвети не просто трябва да имат право, а да са длъжни да установяват експертния потенциал на човека, който им дава становище. Това е задължително, ако искаме да прилагаме директивите и регламентите, свързани с опазване на околната среда.
 
В закона се говори за осигуряване на по-голяма публичност. Решава ли се този проблем?

И към настоящия момент заинтересованите лица нямат начин да се запознаят с решенията на компетентните органи. Задължително е да има единна база данни, която да дава информация за взетите решения, и те да се публикуват изцяло, каквато добра практика има в някои РИОСВ и се опитва сега да наложи на национално ниво министър Караджова. В противен случай нарушаваме Конвенцията за достъп до информация по околна среда. Липсата на пълна публикация на взетите решения опорочава и административните практики – освен че не се публикуват всички взети решения, те се публикуват само с номер. По принцип достъпът до дадено решение е в 14-дневен срок по Закона за достъп до обществена информация. Само че срокът за обжалване също е 14 дни от публикацията на това решение. Така че ако един администратор желае да предотврати обжалването, просто забавя произнасянето си по искането за достъп до деня, в който изтича срока за обжалване.  
Информацията по околна среда е обществено значима информация. Придобиването й се извършва със средства на българските данъкоплатци и доколкото тя е важна за всеки, който живее в даден регион, считам, че предоставянето на информацията за околна среда по Законът за достъп до обществена информация изкривява философията на конституционните разпоредби свързани с околната среда , изкривява идеята за добра администрация.
 
Какво решава намерението министърът да се произнася по проектите с европейско финансиране след като те са изпълнени?

Това най-вероятно ще бъде оценено отрицателно от ЕК – когато един завод вече е построен, да се произнасяш дали той да се строи, не решава проблема. Няма как да се използват европейски средства за проекти, които нямат екологична оценка. Вече имаме  случаи на отказано финансиране по проекти, които противоречат на разпоредбите на директивите. Така че колкото и да изглежда полезно за по-бързото усвояване на средствата от европейските програми, това решение няма да е добра практика. Например, ако имате едно находище на рядък вид, това че ще го застроите с една пречиствателна станция може да полезно за опазването на околната среда, но не и за биологичното разнообразие. И ако този вид примерно е вписан в „Натура 2000”, докато се стигне до произнасянето, него просто няма да го има.
 
Досега имаше много случаи, при които екологичната оценка не беше гаранция, че проектът няма да унищожи някаква ценна територия. Има ли признаци, че това ще се промени?

Да, има достатъчно примери, когато има одобрени проекти, независимо, че в целия доклад или в самото решение са изтъкнати проблеми, накрая решението е положително. Добрата практика изисква в тези случаи да има една по-бърза реакция от страна на МОСВ при административното обжалване, даже ако трябва да се назначават нови служители. Липсата на ясен запис, че решенията по екологична оценка, оценка за съвместимост и за въздействие върху околната среда подлежат на оспорване пред съда, към настоящия момент създава противоречива съдебна практика. Друг проблем е, че за планове и програми министъра на околната среда и водите се произнася със становище, което някои съдебни състави считат за част от решението на общинските съвети по тяхното одобряване. Компетентният орган трябва да може да каже „това – да, това – не”. Обвързвайки решенията с други органи, които не са компетентни с проблемите на опазване на околната среда, не показва вярно приложение на директивите и вероятно ще доведе до нови санкции за България. Трябва да е ясно разписано, че решенията по законите за опазване на околната среда и биологичното разнообразие са самостоятелни административни актове и подлежат на съдебен контрол.
Пример за такива случаи са всички екологични оценки на общи устройствени планове. Оценката за Общия устройствен план на Царево например беше положителна, въпреки че планът предвижда застрояване на значима част от  крайбрежието на територията на общината в границите на Природен парк „Странджа” и „Натура 2000”. В този случай имаше обжалване пред съда, което беше първоначално отхвърлено точно с тези мотиви. Министърът е едноличен орган на изпълнителната власт. Ако неговите решения започнат да се считат за незадължителни и пожелателни, ние го превръщаме в консултативен орган.
 
Колко са големи проблемите при оценките по „Натура 2000”, където едновременно министерството трябва да разписва разпоредбите за екологичните оценки, да издава заповедите с границите и ограниченията на различните защитени зони и да прави оценки за съвместимост на инвестиционни проекти?

Проблемите пред изпълнението на ангажиментите по „Натура 2000” са много големи и според мен вече са практически неразрешими в договорените срокове. Две години МОСВ дава оценки на инвестиционни проекти, обикновено положителни, без реално да се произнася какво въздействие ще имат те върху защитените зони. Експертите, които пишат тези оценки, нямат достатъчно информация за конкретната защитена зона, за да могат да кажат дали и как този проект ще въздейства върху нея. Решенията се взимат единствено по тези ограничени като качество на информацията доклади на експерти, които, отново казвам, имат пряк договор с инвеститора. Директивите и закона изискват зоните в мрежата да се управляват с цел постигане на благоприятно природозащитно състояние. Доскоро се чуваше от МОСВ, че докато не е ясно какво е това благоприятно състояние, няма да се правят планове за управление на съответните зони и да се въвеждат регламенти, но същите тези експерти даваха с лека ръка положителни становища, че съответният проект няма да въздейства върху благоприятното природозащитно състояние на един вид или едно местообитание. Което особено по Черноморието в случаите със зоните „Камчия”, „Калиакра”, „Шабла”, „Дуранкулак” -  ключови защитени  зони, опазващи уникални видове в Черноморския биогеографски регион, ще доведе до наказателни клаузи и санкции.
Няма как да бутнем къщите, за да възстанови изчезналите причерноморски степи, така че наказанията срещу нас са неизбежни - защото обявихме защитените зони но не можем да ги опазим.
 
Има ли случаи на одобряване на инвестиционни проекти в защитени зони, за които още няма издадена заповед, която да определя степента на защита и правилата за опазването на съответната територия?

Не, слава Богу. С цел да избегнем санкцията заради забавянето на приемането на списъка със защитените зони по „Натура 2000” в Закона за биологичното разнообразие беше записано, че тези зони подлежат на превантивна защита. Няма проблем, породен от липсата на заповеди, но има недобри оценки заради липсата на информация в съответните регионални звена. Това, съпътствано с неуважение на информацията, която все пак има, доведе до загуба на значимо биологично разнообразие и увреждане на благоприятното природозащитно състояние на видовете и местообитанията, които опазваме с тези зони. Всичко това беше съпътствано и с пренебрегване на директивите, свързани с опазване на околната среда –  изискването всяка следваща оценка да отчита елемента на натрупване на въздействието. Масова практика беше един проект да се разделя на парчета (както в случая с „Краш 2000” във Варвара), които не подлежат на оценка като по-малки проекти. Дълго време се правиха такива неща. Другият начин да се заобиколят изискванията е подмяната на заглавия – понеже курортните комплекси трябва задължително да се оценява, се предлага в МОСВ под друго име. Примерно в Камчия фирмите, които замениха дюните и заливните гори, нарекоха проекта си Иновативен проект за смесено жилищно обитаване и обслужващи дейности  и получиха становище, че не подлежат на оценка.
 
Каква част от тези защитени територии вече е безвъзвратно загубена?

Най-големите загуби са в Черноморския биогеографски регион. България опазва 80% от този регион в рамките на ЕС и през последните пет години  ние загубихме над 50% от това, което имахме. Практически причерноморските степи вече ги няма, няма го онова уникално разнообразие на видовете, освен едно малко парче от резервата „Калиакра”. За част от тези територии, които все още имаме, има одобрени проекти, с които вероятно ще изгубим още около 30% от природата по крайбрежието. Грешките на предишното управление с най-голяма сила ще се отразят след около 3 или 4 години,  когато ( в края на мандата на това правителство) ще дойдат наказанията от ЕК. Повечето конфликтни проекти са със сериозни нарушения, които правят самите решения (като случая с устройствения план на парк „Странджа”) нищожни. И министърът на околната среда и водите има сериозното предизвикателство да реши дали ще поиска  преразглеждане на решенията на някои от регионалните инспекции по околната среда. Защото загубата на това биологично разнообразие не е полезна за никой.

Това би трябвало да се отнася и за решението на регионалната инспекция в София във връзка с проекта за строителство на ски писти и лифтове в Природен парк „Витоша”?

В момента има обжалване на решението на регионалната инспекция, което страда от всичко, за което говорихме до момента. Примерно инспекцията се произнася по проекта за ски център „Алеко” без да е видяла самия план, това е допустимо по сегашната практика. Становището се обжалва от ски училища, от неправителствени организации, от Държавната агенция по горите. Аз считам, че по административен път министерството ще разгледа тези жалби и ще вземе логичното решение, че няма как да се подменя обществения интерес.
 
И да се пренебрегва плана за управление на парка…

Защитената територия се управлява по този план за управление. Няма как да се реализира нещо, което противоречи на разпоредбите в него. В момента най-различни хора коментират, че планът за управление на парка е лош…, но все пак когато се коментират специфични теми, е добре специалистите да уважават взаимно мнението си. После започнаха искания за нов устройствен план на парка – такова нещо няма как да стане – има Общ устройствен план на София, той се приема от парламента и там не е предвидено ново строителство. Витоша е защитена територия и тя влиза в този устройствен план като такава, а не като ски-зона. Има и искания за нов план за управление на парка. В момент, в който от 11 природни парка само два имат приети планове за управление, а за над 340 защитени зони няма нито един план на управление, а без него собствениците на земи и гори трудно ще получават европейските помощи, да коментираме как ще дадем 2 млн. лева за нов план за управление на Витоша на 4-та година от действието на 10-годишния план за управление, не е целесъобразно. Има законен начин да се застрои планината и той е ясен – изключваш съответната територия от границата на парка, променяш общия устройствен план на столицата, изключваш от горския фонд и строиш. Но вариант как ще застроим природния парк без всичко това и в нарушение на действащия план за управление, няма как да се случи в една законова държава. Може да се случи в една бананова република.
 
 

Прочети още...

ВАЛЕНТИН СЪЙКОВ: ПОКУПКАТА НА ИМОТ НА ЦЕНА 3 ПЪТИ ПО-НИСКА ОТ ПАЗАРНАТА ГОВОРИ ЗА НЕКОРЕКТНА ТЪРГОВСКА ПРАКТИКА, УКРИВАНЕ НА ДОХОДИ И НЕПЛАЩАНЕ НА ДАНЪЦИ 5GMEDIA И BULGARIA NEWS ПУБЛИКУВАТ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НАЙ-ВАЖНОТО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ ЗА BREXIT БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ НИКОЛАЙ СТАЙКОВ: АНТИКОРУПЦИОННИЯТ ФОНД НЕ Е ПАРАЛЕЛНА ПРОКУРАТУРА, ГРАЖДАНИТЕ ИМАТ МЯСТО В ПРОЦЕСА, КОЙТО ТРЯБВА ДА ДОВЕДЕ НЕ САМО ДО СЪДЕБНА РЕФОРМА, НО И ДО РАБОТЕЩО ПРАВОСЪДИЕ РУМЕН РАДЕВ: ПАРТИИТЕ НАБЛЮДАВАХА С ТРЕВОЖНО ОЧАКВАНЕ ДАЛИ ЩЕ БЪДЕ СЪСТАВЕН КАБИНЕТ БЕЗ ТЯХНО УЧАСТИЕ И ЕТО ЧЕ ТОЙ Е ФАКТ ИВЕЛИНА ПЕНЕВА: СКЛЮЧЕНИТЕ ДОГОВОРИ ЗА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ФИНАНСОВА ПОМОЩ ПО ОП „ИНОВАЦИИ И КОНКУРТОСПОСОБНОСТ” СА ОБЩО 862 С ОБЩ РАЗМЕР ОТ 1.007 МЛРД. ЛВ. ЛЮБА КУЛЕЗИЧ: КАТО НЯМА ДЕМОКРАЦИЯ, ИМА ДИКТАТУРА. ТОЧКА ПО ВЪПРОСА. АЗ НЕ ЖЕЛАЯ ДА ЖИВЕЯ В ДИКТАТУРА! КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: КРАЙНО ВРЕМЕ Е БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ ДА РАЗБЕРАТ НЕЩО МНОГО ПРОСТО: ЧЕ НАРОДЪТ ГИ ИЗБИРА, ЗА ДА СЛУЖАТ НА НАЦИЯТА И НА ИНТЕРЕСИТЕ НА БЪЛГАРИЯ, А НЕ ДА СИ ЧЕШАТ ЕЗИЦИТЕ СЪС ПРАЗНИ РИТОРИКИ И ДА СИ ТЪРСЯТ РАБОТА В ЧУЖБИНА

Коментари и мнения

Напиши коментар

* Вашето име:
* Коментар по темата:
* Моля въведете кода от картинката:
 
  * Задължителни полета

Денят в снимки

Протестъри 2020 Още снимки »
Времето от Termo.bg
Time: 0.207 sec
Memory: 5.36 Mb
Peak memory: 5.66 Mb
Total SQL queries: 120
Total SQL time: 0.163 sec
Slowest SQL query time: 0.129 sec
Slowest SQL query:
SELECT 
									a.ID,
									a.publish as date,
									am.enabled,
									am.Title as title,
									am.Resume as resume,
									DATE_FORMAT(a.publish,"%d-%m-%Y %H:%i") as publish,
									CONCAT("thumb",".",a.extension) as thumb,
									IF(a.tag IS NULL,CONCAT("post",a.ID),a.tag) as path,
									d.category_id as category_id
FROM bn_articles a
													INNER JOIN bn_articles_distribution d
													ON d.ArticleID = a.ID
 INNER JOIN bn_articles_meta am
																		ON am.ArticleID = a.ID
WHERE a.publish <= NOW() AND am.language_id = 1
AND d.category_id = 7
ORDER BY date DESC 
LIMIT 0,3