ЗЕМЕДЕЛИЕТО ДА СТАНЕ ПРИОРИТЕТ НА ВСЯКО ПРАВИТЕЛСТВО

В досегашните ми представи институцията парламент имаше по-малки възможности за решаване проблемите на държавата и на гражданите. Впечатленията ми от реалната работа – в комисии и в зала, повишава за мен значимостта на Народното събрание с потенциала си да осъществява определена политика. Разбрах и отговорността, която ляга на плещите на един народен представител, независимо от коя парламентарна група е, за развитието на България.

Аз и от другата страна на „бариерата”  съм мислил как трябва да се развържат законово ръцете на фермерите, за да върне земеделието мястото си на традиционен и естествен приоритет в икономиката на държавата. Сега мога да кажа, че имам конкретни идеи за законодателни инициативи. Защото успехът на земеделието не е въпрос само на пари. Едно от важните неща е земеделието да стане приоритет на всяко едно правителство. И второ-да се изработи една национална политика в сферата на земеделието, която, независимо от политическата партия, която е на власт, да осигурява приемственост. Защото сроковете, които се залагат в земеделската работа не съвпадат със срока на мандата. Трябва време, за да се развие земеделието, а трябва и много далечен хоризонт. За да се акцентира върху този приоритет днес, трябва да си спомним цената, която платихме в този сектор през прехода след 1989 г. Големи нарушения имаше в нашия присъединителен договор като страна-членка на Европейския съюз. През този двайсетгодишен период виждаме пълен хаос в земеделието. Има разнопосочност и непоследователност в отношението на държавата към сектора. Всяко правителство си е провеждало своя политика. Като резултат- земеделието е разбито. През 1992-94 година този процес започва със Закона за земеделската собственост, който разрешава връщане на земята в реални граници, което съсипа цялото земеделие. Преди обаче всичко, което можем да започнем да правим за земеделието дори преди действия на правителството, е че трябва да обърнем внимание на закона за стопанисване на земеделската земя. Но промяната му трябва да стане след широк обществен и експертен дебат и е свързано с много непопулярни, но основни за развитието на земеделието ни мерки. Част от генезиса на сегашното състояние на този сектор е още в предприсъединителния договор. Той ни ограничава да стимулираме земеделието с национални доплащания, или чрез облекчения или финансово стимулиране през бюджета на отделни дейности. То се санкционира от Европейската комисия. По отношение на квотите в сектора за България е публична тайна, че ние не сме се „пазарили” и сме приели предложените параметри. Всичко е приемано на конвейер. И така заради безхаберието на преговарящите земеделието ни плаща огромна цена.

Да, това ни е потенциалът на нас, ние нямаме злато и петрол. Искам да кажа на евродепутатите ни, независимо от коя партия са излъчени.Предстои обсъждането на бюджетната рамка за ЕС за след 20013 година. Евродепутатите като посланици на България се надявам да се преборят в дебатите по проектобюджета и да бъдат единни в защита на националните интереси на България. Това е една от най-важните задачи пред българските евродепутати, ако сме загубили периода за бюджет  2007-20013 година, сега да заложим по-добри позиции, не само в земеделието, разбира се.  

Като човек, свързан със земеделието от почти пет години, наследих баща си. Според мен, младостта е предпоставка по-лесно да се поема риск в бизнеса. А се случват такива моменти в работата, трябва да се предприемат радикални действия. И в земеделието, и в бизнеса изобщо трябва да се рискува. А по отношение на кадрите, ще сравня с положението с Гърция, където имам много конкретни наблюдения – познавам колеги , гръцки фермери, председателите на националното сдружение на фермерите. Земеделието им започва да се развива след 1971 –а година, когато страната става член на ЕС. Преди това символ на земеделието е основната работна сила –воловете и ралото. Ако имахме техните традиции през тези 20 години на усвояване на евросредства, гръцкият фермер няма да е на една десета конкурентоспособен на българския. Толкова голям потенциал имаме ние като кадри, като традиции, като опит и като знания. Като човек, чието средно и висше образование е свързано със земеделието, смятам, че специалностите в техникумите не са актуализирани през последните двайсет години. А съвременното земеделие изисква фермерът да е съвкупност от мениджърски възможности, човек, който разбира от техника и иновации и от целия процес на производството, както и от проекти. Но гръцките колеги идват да се учат в България.

Във всеки случай, не козметично. Промените изискват първо да имаме визия какво да представлява нашето земеделие след време и къде ще бъдем на картата на Европа в този сектор, на кого ще бъдем конкуренция. И освен това, не може земеделието в страната да се поставя под един знаменател. Много важно е да се районира страната от гледна точка на земеделието. В Гърция, например, са районирани въз основа на култури. И съответно са стимулирани  и земеделците, и изкупвачите. Няма и дублаж на две култури в даден район. Или се развива царевицата, или пшеницата като отрасъл, например.Или алтернативите на тютюнопроизводството. Мисля, че има желание и визия да се развива този отрасъл.

А може ли една държава да се развива сериозно без този отрасъл и без политика за него? Може ли?

*Георги Андонов, от групата на ГЕРБ, е един от най-младите депутати в парламента. От 5 години е регистриран като земеделски производител, отглежда 1180 дка пшеница, 150 дка картофи, царевица и други култури. Взел е под аренда 3000 дка земя в землището на община Хаджидимово, Благоевградско