СИМЕОН САКСКОБУРГОТСКИ: ЦЯЛ ЖИВОТ СЪМ ПОСЛАНИК НА БЪЛГАРИЯ ,НО СЕГА НИКОЙ НЕ ГО ИСКА ОТ МЕН

"Интрига, която е по-интересна, отколкото идеята на хората, започнали подписката", така Симеон Сакскобургготски определи интерпретациите през последните дни, че по идея на интелектуалци и общественици се готви нов проект за завръщането му в политиката.

 

Пред сайта www.novinite.bg Симеон Сакскобургготски коментира още коалиционната култура; идеите, които могат да обединят българите; мястото на България в Европа, но и близо до Русия. 

 

На въпрос може ли да бъде посланик на добра воля, посланик на България, Сакскобурготски казва: Цял живот съм бил това. Така се оказа и като бях премиер - има много отворени врати пред мен. Но ако човек няма, как да кажа, съгласието... Чисто и просто аз не мога да тръгна сега да пледирам за България, защото нито някой ме е помолил да го правя, нито е говорено за какво точно. А възможностите ги имам. 

Понякога и си казвам: защо да имам комплекси? В други страни за човек в моето положение това е нещо нормално. А у нас само се говори за монархо-фашизъм или че единствено републиките са перфектни, всичко друго е под въпрос. Донякъде може да е така, не знам. Но да се приписват дефекти, грешки и грехове през поколенията не е много коректно.”

 

- С оглед на цялостната обстановка и в Европа и в света, какви паралели виждате между сегашната политическа обстановка в Европа и в света и събития отпреди 70 и 100 години. Застрашена ли е България, застрашен ли е мирът в Европа?

- Вижте, аз съм голям почитател на историята и съм чел много, вече съм на възраст и винаги черпя поука от миналото, от историята. Наистина намирам, че много грешки могат да се предотвратят, ако се държи сметка за историята, така че не бива да се правят аналогии или да се търсят паралели с каквото е било преди Първата световна война – пази Боже! Аз лично вярвам много в предимствата, които имаме днес в комуникациите, защото много неща светкавично може да се предотвратят или обяснят, преди да се превърнат в криза. Докато преди 100 години каже някой нещо и докато се предаде, докато се върне, докато стигне – вече пламнало.  Сега може светкавично или да се опровергае, или да се съберат хората, да се видят. Диалогът според мен е много по-осъществим, отколкото е било тогава. За мен това е като превенция за някакви вече непоправими кризи или моменти.

 

 

- „Фили” и „фоби” има във всяка страна по всевъзможни теми. Ние тук ... трябва да си или „фил”, или „фоб”, което е пълен абсурд. Ти можеш да си нормален гражданин, да си имаш мнението, ама да не залиташ в една или друга посока, или да изключваш едното или другото.
 

Ние сме вече в една рамка, каквато е Европейският съюз, което не е малко като придобивка или възможност. Оттам нататък, защо трябва обезателно да си русофоб, понеже си в Европейския съюз, или пък русофил, защото имало някакви моменти от миналото?

Мисля, в интерес  на страната и в крайна сметка на гражданите е да видим къде са нашите интереси. Да обръщаме гръб на Русия, защото сме в НАТО, ми се струва изцяло преувеличено и ненужно.

 

- Това си е лично мое мнение и може да прозвучи скучно, защото съм го казвал толкова пъти: да си подадем ръка – по възможност всички – и да тласнем страната напред, защото има толкова неща, които може да се вземат от други страни като пример, за да вървят нещата, вместо да се напрягаме и да преоткриваме, с извинение, топлата вода или колелото. 

За мен например, ако можеше да се наблегне на възпитанието и на културата, това е една гаранция, за да имаме нови поколения, които вече да са с други виждания. Хората имат вече прозорец към света, пътуват. Това вече е много, но трябва и нещо повече може би, което пък да допринесе енергията да се насочи в нещо градивно, а не в противопоставяне и епитети.

          

- Имате ли впечатление, че на българина му липсва самочувствие?
- Постоянно се срещам с хора и чета много, ползвам изводите на хора като Хаджийски и Иречек за да търся отговори в прословутата народопсихология. Забелязал съм как между нас се критикуваме, че сме най-неспособните, най-тъпите, но пази Боже чужденец да намекне нещо такова – тогава сме най-добрите, няма по-добри от нас, няма по-интелигентни.

Много интересно е това и може би идва от 500-те години изолация. После малък промеждутък, който е бил криво-ляво отворен, и след това пак една изолация. Не сме имали ренесанс, което е школа от векове, която другите страни имат. Това са неща, които не са по наша вина, и затова трябва да гледаме на нещата по обективен начин, а не да се бичуваме, нали?

- Сега в България има стабилизация след 2 години политическа нестабилност. Докъде според вас могат да се простират компромисите в коалиционното управление? 
- Има толкова варианти. Аз нали съм живял в разни страни, пък и нали съм пътувал много... Има всевъзможни модели на коалиция – пряка, директна, между две политически сили. Има други, които са пък условни - ще ме подкрепи за три национално важни въпроси и оттам нататък той си е в опозиция. Това се практикува в много страни от десетки години.

        

- Как може да лавира правителството между тези две ограничения? Какви подводни камъни има при това лавиране? 
- Аз мисля, че не е лавиране. За да се намери решението и да се приложат реформи, трябва да успеят да убедят останалите партньори в коалицията. Трябва да има една поставена цел, която да се постигне.

Лавирането, мисля, има отрицателен подтекст. Бих казал, че по-скоро, без да се губи главната цел, трябва да има гъвкавост и чуваемост и въобще диалог, диалог, диалог. Това е, което мисля, че може да се постигне. Всеки мисли, че е прав, и тогава трябва да се намери начинът, по който да си изпълни целите и това, което смята, че би било полезно и редно.

- Да се върнем към европейската обстановка. Къде е интересът на България при тези обтягащи се отношения?

- Да ползваме нашия потенциал. Ние имаме отлични, ако искате исторически връзки с Русия, а пък сме част от ЕС. Това е нещо, което може да се допринесе. Имаме отлични взаимоотношения с други страни. Позитивното е това, с което може България да допринесе, да помогне, да покаже, че умее и че има цели, принципи.

Въобще аз лично не виждам какво може да печелим, ако само се определяме „за“ или „против". Аз мисля, че имаме много повече възможности. Не казвам да посредничим, но пак да се покаже в Брюксел, че имаме такива и такива дадености или възможности. Мисля, че това е далеч по-полезно, отколкото априори да твърдим, че сме в единия лагер, или другия. Може би това ми е характерът, но винаги съм се опасявал от залитания и превишени ентусиазми, защото идва отливът много бърже.

- Да ви попитам за Шенген, което може би малко се преекспонира в медиите?
- Не знам, аз връщам лентата. Преди 20 години как можеше да си представим, че ще пътуват днес българите. Не е ли нещо феноменално като разлика? Това е нещо, което вече е станало. Много хора си мислят, че то е съвсем нормално. Същото е и с Шенген. След Х време ще сме в Шенген и какво от това, ако мога да кажа, защото ще ни се струва толкова нормално, че ще забравим, че сме мечтали за Шенген или сме се опитвали да ускорим процеса. Тука ако кажа "като му дойде времето", ще ми се смеете, но също е въпрос решаващите отговорни елементи в Брюксел да се убедят, че изпълняваме изискванията, нали? От друга страна може би подготовката ни е по-бавна или под въпрос и се налагат повече усилия.

Хвърлят по Румъния и България какви ли не обвинения, критики или намеци, че не сме бдителни, или каквото и да е било. Помните колко пъти и продължава да се казва, че дори за Гърция било грешка, че е влязла в ЕС. За нас пък, че било прекалено рано. Никой не е бил перфектно подготвен и затова като влезе, се научава. Ако беше перфектно подготвен, никой нямаше да повдигне въпроса и щеше да си бъде вътре от началото.”