СОНЯ КОЛТУКЛИЕВА: СМЪРТЕН СТРАХ ОТ АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ ТРЕСЕ ЯНЕ ЯНЕВ!

 

Защо да не предположим и нещо друго, което ми се струва вероятно в цялата поредица от събития около партия „Ред, законност и справедливост“: Алексей Петров с една-две безобидни шашки да дава за пореден път знак, че иска да разкара Яне Янев от своето най-близко обкръжение?! Това не ми звучи невъзможно, а на теб?! Изказвам това предположение, провокирана от драматичния сериал, който се проточи през последната година: когато откраднаха джипа с особено важни документи на Янето предположих, че Алексей Петров си е прибрал обратно флашките, защото много повече разчита на подкрепата на вестник „Галерия“, отколкото на истеричния и шаржиран политик.
Помниш ли как изведнъж гласовитият санданчанин изчезна, изключи телефоните си и стана неоткриваем, сетне се появи по Нова телевизия и с умилно - ридаещ глас се затръшка, че ще се откаже от политиката, защото заплашват него и семейството му. Беше жален за гледане, наистина. От кого толкова се беше уплашил неустрашимият санданчанин – ако някой от властта го заплашваше, той нямаше да пропусне да изтрещи една здрава пиар кампания и да се покаже като нечуван герой. Но, не, замълча си, снижи се уплашено и примирено. На 29 май, когато Яне и Галя най-сетне се взеха, Алексей пристигнал късно и грубо  се скарал с дясната ръка на  Янев Атанас Семов, видяха гости на сватбеното тържество.
 

Властният ментор, тайнственият източник, който снабдяваше Яне избирателно с „изобличаващи“ папки от ДАНС, подбудителят на стремителните му антиправителствени атаки се обърна срещу марионетката си. 

Влезе ли Алексей Петров в ролята на д-р Виктор Франкенщайн, който първо създава, после унищожава горкото нелепо създание, принудено да прави зло, за да оцелее в ада на всеобщото озлобление срещу него?! Май да... 
 

Всъщност, защо Яне Янев отиде при премиера Бойко Борисов на 21 юли и сърцераздирателно поиска лична охрана от НСО? Ето какво си мисля аз – смъртен страх от Алексей Петров тресе Яне Янев! Той може да разлепи колкото си иска билбордове :“Ще уволня Бойко Борисов“ и това да предизвика само снизходителни усмивки. С Алексей не е така просто и никак не е смешно.

Яне Янев и Атанас Семов, каквото се искаше от тях – направиха го – сега вече са излишни. Яне нито е прост, нито е будала и ясно схваща, че времето му изтича.
 

Безспорно,  Алексей иска да излезе от карикатурния рамбовски образ на  бивша барета и бивш агент под прикритие  и да се промотира като доцент Петров – човек с икономически познания и визия за бъдещето на страната. Мечтата му е от Трактора да се превърне в семеен Ван – стабилен, надежден, сговорчив, добронамерен, смислен... На празника „Богородица“ – 15 август, ще стане ясно кой отпред, кой отзад, тоест Алексей ли ще бъде кандидат-президент, а пък Душана Здравкова – вицепрезидент или обратното. Все едно. Важното е, че бившата барета неистово се стреми да се изчисти от тежестта на собствените си креатури и да застане целия бяло пред съда на народа.  Бедни ми бедни, български народе!

 

Според мой много достоверен източник от „Раковска“ 134, в неделя вечер, към 9 часа, Мартин Димитров позвънил на премиера Борисов по джиесема и му се заобяснявал, че цялото ръководство се е събрало в централата  и искат среща с него. Тъй като Бойко бил в провинцията,  провел се разговор, от който станало ясно, че Мартин Димитров моли лидерът на ГЕРБ да работят заедно, но ... без Цветан Цветанов. На въпроса какво точно има против вътрешния министър, лидерът на СДС нещо смутолевил за лекарите от Горна Оряховица, пък премиерът му отговорил – всеки може да сбърка, вие гледайте всичките други неща, които е направил. 

За ареста на Алексей Петров от „Раковска“ 134 казали – да, това му го признаваме. В разговора било припомнено, че именно Иван Костов през лятото на 2009 година притичал с букет цветя и банани във Военнно-медицинска академия след операцията на лидера на ГЕРБ и връхлетял да обгрижва неизлезлия още от упойката Бойко. Влизайки в стаята, Цветанов толкова се шашнал, че чак си ударил главата в рамката на вратата... 

Е, след всичко това, Командира стана ортак с ДПС и БСП срещу ГЕРБ – странно е, нали?! Впрочем, от 47-я конгрес на червените стана ясно, че партийните членове също са объркани от новопоявилото се приятелство с отдавнашния им идеологически враг, който бичуваше комунистите/социалисти и ги обвиняваше във всички смъртни грехове.
 

Мартин Димитров настоятелно повтарял, че СДС не иска да сваля правителството. „Свалете ме, отговорил Бойко Борисов, - хайде, свалете ме - ще вземем решение веднага за избори 3 в 1, ще се кандидатирам за президент, ще понеса нагоре и ГЕРБ, и ще ви питам после“. След разговора, на „Раковска“ 134 отново се завайкали, че не могат да вървят по естествения си път – единение на формациите, приближени на Единната народна партия, защото Иван Костов им пречи.
 

Впрочем, Мартин Димитров започна да дава, макар и плахи знаци, че иска да се освободи от опекунството на Командира. И, доколкото разбирам, скоро ще избухнат чудни фойерверки – СДС в София ще издигне за кандидат-кмет Владимир Кисьов, макар че имаше вътрешен вот и победител излезе Прошко Прошков от ДСБ. Може и някой друг да е, не точно Кисьов, но във всеки случай, очаквам СДС-София да си номинира собствен кандидат-кмет.

Вътрешните избори здраво нагнетиха напрежението между коалиционните партньори, като Иван Костов дори заподозря, че ромски гласове в страната са повлияли на реалните резултати. Командира ядосано заяви, че вотът „не е нормален” и ако не се направят проверки, националната кампания за президент можело да стъпи на подвижни пясъци. Мартин Димитров обаче беше категоричен, че манипулация на изборите не е имало. „Очаквано СДС спечели националната битка, тъй като винаги е била по-голямата партия”, коментира той.

На „Раковска“ отидоха емисари от ДПС, СДС развива доста активна про-коалиционна дейност...
 

Доколкото разбрах, Лютви Местан се е опитвал през последните дни  да посредничи между лидера на ГЕРБ и лидера на ДПС  за среща преди изборите. Бойко Борисов отговорил, че няма какво да си каже лично с Ахмед Доган, нито пък иска да се среща тайно с него. Ако от Движението имат предложение и програма за някакъв вид партньорство – да излезнат публично, да ги представят и ако работят за България, да си стиснат  ръцете пред всички. Информацията, която имам от влиятелни българи в изселническите организации в Турция, ме кара да мисля, че Бойко Борисов няма ни най-малка нужда от Ахмед Доган и ДПС. В  Истанбул на 16 юли премиерът Ердоган, който наскоро спечели убедително трети мандат, предложил съвсем сериозно на нашия министър-председател – само ако кажеш, ще дойда с теб през октомври, ще минем през села и градове от Разград до Кърджали, за да кажа на хората, че изпитвах съмнения към теб, но сега напълно ти се доверявам.  

СДС и ДПС си размениха „писма за намеренията“, тоест взаимно си обещаха да си помагат в София и страната на изборите, после се прегърнаха и с формацията на Стефан Софиянски. Този политически  тюрлю-гювеч изглежда съмнителен и нестабилен. И, разбира се, както винаги – от него ще се възползва Ахмед Доган. Той е стар и непримирим враг на Иван Костов, още от времето преди Командира да нарече Сокола „проклятието на България“, така че със сигурност ще спомогне светлосините да се освободят от опеката на тъмносините. ДПС може да подкрепи Румен Христов, известен с близостта си до бившия СДС-арски функционер Христо Бисеров, който скоро май ще се удави в собствения си порой от думи – мълчаливецът от Хасково изведнъж започна да извира от всички медии и да залива ефира с дразнещия си акцент. Явно стратегията на Доган е да извади етнически българин от най-близкото си обкръжение, за да демонстрира, че е партия от общонационална значимост, пък и да поскрие малко бившите агенти на Държавна сигурност, които бяха презрени дори от най-правоверните симпатизанти след бунта на Касим Дал и Корман Исмаилов. 

Ахмед Доган много се е изолирал в последните месеци след скандалните изявления на бившия втори в Движението и особено след небивалата за тази военизирана организация тежка разправия  при изключването на Касим Дал от партията. В интервюто, което направих на 19 юли със Сергей Станишев, той изненадващо за мен, но недвусмислено заяви: „ДПС е сериозен фактор на тези избори, но хората избират в най-голяма степен. Не е вярно, че няма избори, в които президентският вот да не се решава от ДПС. През 1996 година Петър Стоянов щеше да бъде избран така и така… За нас сега е важно да мобилизираме хората на левицата.“ Това нистина е важно послание. Лидерът на БСП иска да покаже ясно, че няма да остави Ивайло Калфин в ръцете на Ахмед Доган, няма ДПС-арските гласове да избират президент, така както стана при двамата мандата на Георги Първанов.

 

 

Да, видях това изявление по телевизията на проф. Георгиев. Веднага се обадих по телефона на Мария Капон, председател на ЕНП. Тя ми обясни, че са проведени разговори с екипа на Касим Дал, които не са свързани с предоставяне на регистрация, а с възможността за дългосрочно партньорство. „Говоря за проект в който българи, турци, арменци, евреи и всички други етноси ще  се чувстват свободно и обединени от политическите си виждания. Това е проект, който иска да накара всички да се гордеят, че са български  граждани. Надявам се модерните хора в страната да разберат, че етнизирането на политиката е вредно. Проектът ЕНП сам по себе си е в център-дясно, сега целта е да поставим основите на проект, който за всички проевропейски настроени хора е очевидна необходимост. А именно интеграцията на българското общество.Този проект е цел от национално значение, за което вярвам, че ще получим разбиране от всички, като началоот политиците в центъра и вдясно“, каза Мария Капон.