СОНЯ КОЛТУКЛИЕВА: ОЧАКВАМ СЪЮЗИТЕ НА АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ И ОГНЯН ДОНЕВ ДА СЕ ОБЕДИНЯТ!

Не. Абсолютно нищо! Писах писма до председателя на парламента Цецка Цачева – никакъв отговор: ни дума, ни вопъл, ни стон… Създадената преди 20-тина години „черна каса на парламента” продължава да съществува и досега. Виж какво завидно единомислие на народните представители, които са готови да си извадят очите по какви ли не теми и дребнотемия, но щом се отнася до личните им доходи – стават единни и непреклонни! Получаването на тези пари – около 1400-1600 лева в различни периоди – не само не е морално, но е и напълно противозаконно. Тези пари не се облагат и не се отчитат. Как не ги е
срам!
Добре е, че Яне Янев отново удари камбаната. Макар че го направи като старт на предизборната кампания на кандидат-президента Атанас Семов, издигнат от РЗС. Скоро ще станат две години от началото на мандата на 41-то Народно събрание – не зная за нито един народен представител, който е отказал да взима тези безотчетни пари в плик.
След публикациите на Bulgaria News през миналата година изпълнителният директор на Националната агенция по приходите Красимир Стефанов отиде при парламентарната шефка, за да си изясни въпроса, тъй като раздаването на “пари в плик” е грубо погазване на закона в „ковачницата” на законите. Цецка Цачева заяви, че това е проблем на Сметната палата – хората на Валери Димитров пък ми обясниха чистосърдечно, че няма да правят никакви изявления, защото депутатите ще му спретнат промяна в закона и ще му прекратят мандата. И наистина, подобен опит беше направен в пленарна зала, само че как се оправи бившият царски депутат, не знам… Как изобщо може да се взимат пари срещу подписи в някакъв „халваджийски тефтер”, водени от секретарките на парламентарните групи?! "Би могло да се иска повече от осчетоводяването на тези пари", коментира пред Bulgaria News бившият народен представител, а сега член на БОРКОР Елеонора Николова. Но при всички положения тези пари трябва да се отчитат по съответния ред, който се отнася до всеки български гражданин.”
В становището на НАП през юни 2006 г. в отговор на въпрос на народния представител Мария Капон се посочва, че за да наеме сътрудник, комуто да заплаща от тези пари, депутатът трябва да се регистрира по БУЛСТАТ, да регистрира в 3 дневен срок трудовия договор със съответния сътрудник, да изпълнява всички задължения на данъчното и осигурително законодателство, да предоставя в НАП информацията, регламентирана в наредба номер 8 на министъра на финансите... Дали някой го е направил, а?!

Яне Янев показа и отчет, който всеки депутат попълва относно изминатите километри с личния си автомобил. Срещу него парите се дават “кеш” на народните представители…

Българските народни представители, според Правилника, който самите те са си гласували, имат право на безплатно пътуване по държавния и общинския вътрешноградски транспорт, железопътния, автомобилния и водния транспорт - първа класа. Признават се транспортните разходи по частни автобусни линии, ако пък са от избирателен район, който е на повече от 250 километра от София – ползват 40 самолетни билета годишно - отиване и връщане, а останалите им колеги - до 12 самолетни билета годишно. Народните представители имат право на квартирни и дневни за сметка на Народното събрание при посещение в избирателните райони – но срещат ли се наистина с хората?! В София са им осигурени безплатни жилища с охрана, ремонтите се извършват за сметка на парламента. Ето това е животът на „слугите на народа”!
Само за сравнение: минималната работна заплата у нас е 240 лева , минималната пенсия – 136,08 лева /получава се от 800 000 български пенсионери/. Забележи: одобрената от правителството „линия на бедност” през 2010 година е 211 лева! Наскоро се върнах от Португалия – за която се говори, че е близко до фалит  – там се получават 14 пенсии годишно плюс две допълнително: за Коледа и за лятна почивка.

 

Според официалните съобщения, на това съвещание са участвали 500 души, всеки от които бил представлявал 10 фирми. Кои са тези хора, какъв бизнес управляват, какви осигуровки и данъци плащат, какво им дава основание да се представят така гръмогласно като „говорители” на малкия и среден бизнес?
Къде беше Съюзът за стопанска инициатива по време на Тройната коалиция?! Още от началото на финансовата криза през 2008-2009 година най-големите удари понесе тъкмо малкият и среден бизнес. Аз лично съм ходила на срещи с министри и банкери заедно с Благой Рагин, Анелия Крушкова, Станислав Новаков, Любомир Панковски, за да настояваме от името на браншовите сдружения да се облекчат условията за кредитиране на малките фирми в туристическата индустрия. Какво правеха тогава хората на Алексей Петров? Защо не поискаха оставката на премиера Сергей Станишев, на икономическия министър Петър Димитров или на финансовия министър Пламен Орешарски, след като беше ясно, че тъкмо техните членове ще пострадат най-много от липсата на антикризисна програма на правителството. Просто по това време техният „вожд и учител” доцент Петров беше зает с мисията да се прави на Рамбо като „агент под прикритие” на ДАНС и да командва държавата. „Крахът на икономиката и пълното унищожение на малките и средни предприятия”, както патетично се изразява Теодор Дечев, не започна на 5 юли 2009 година, а доста по-рано. И по време на управлението на НДСВ, и на Тройната коалиция, във фокуса на вниманието на т. н. лондонски юпита и по-сетне на бесепаро-ендесевейско-депесарската върхушка беше едрият бизнес. „Загубите на страната само от контрабанда са между 42 и 50 млн. лева седмично, тоест над 2 млрд. годишно. Тези пари изтичат в партийните каси, за да започне след няколко месеца едно юнашко пазаруване на гласове”, твърдят от ССИ, сякаш, че контрабандата не захранва партийните каси от 20 години?! Какво правеха Косьо Самоковеца и Иван Димитров-Доктора, мутрите по границите с Гърция и Македония по време на управлението на Иван Костов?! Защо мега-скъпите британски консултанти „Краун ейджънтс”бяха натресени на държавния бюджет от Милен Велчев – за да спрат контрабандата или да я „канализират”?!

„В рамките на един месец ние ще сме се привели в пълна бойна готовност. Смисълът на съществуването на организации като нашата, е да пазим социалния мир, социалния диалог и алтернативата на класовата борба”, обясни Теодор Дечев пред радио К2, използвайки крайно противоречива стилистика: "бойна готовност за запазване на социалния мир"?!
Теодор Дечев, естествено, пропуска като "несъществени" всичките случаи на страх и ужас сред едрия бизнес, заради агресивни набези към фирми и банки по времето, когато Алексей Петров управляваше ДАНС, а бившата данъчна шефка Димитрина Захаринова му беше дясна ръка. „Защитаваме интересите на малките и средните предприятия, които са в катастрофално положение. По силата на някакво съвпадение освен национална катастрофа, тази година има и президентски избори. Още преди месеци, когато ситуацията далеч не беше такава, взехме принципното решение да подкрепим Алексей Петров!" Теодор Дечев да вземе да се поразходи до Атина, за да спре да повтаря като папагал рефрена: "национална катастрофа". Много е елементарно да прикриваш зад такива истерични лозунги притеснението на своя патрон, че започва съдебният процес по делото „Октопод”.

Ето какво още казва Теодор Дечев: „Съюзът за стопанска инициатива никога не е излизал от политиката. Единственото, което ССИ не е правил, е да се включва на избори, защото той не е политическа партия. Факт е, обаче, че икономиката има пряко отношение към политиката”.
Тези дълбокомислени слова вероятно трябва да обяснят защо неправителствена организация - неприкрито и брутално - се използва за атаки срещу правителството. Защо ССИ не иска оставката на финансовия министър или на икономическия министър? Симеон Дянков и Трайчо Трайков са отговорни - преди всички – за финансово-икономическите условия, при които работят фирмите. Дали се правят на "нечули-невидел", защото Симеон Дянков отиде лично при Алексей Петров в ССИ. Така ли се "откупват" политиците - като стоят диван-чапраз на Алексей Петров?!
Някои сдруженията с нестопанска цел в България очевидно имат за основна цел да служат като корпоративна платформа за пробутване към властта на определени бизнесмени. Както и да служат като пералня за изпиране на скандалния им имидж. Виж какво се получава, всъщност:
Съюзът за стопанска инициатива играе ролята на обществена платформа за публичното оневиняване и героизиране на Алексей Петров, подсъдим по няколко криминални дела....
В същото време Конфедерацията на работодателите в България пък служи за платформа на Огнян Донев, съсобственик на "Софарма" и медийна група, притежаваща "Труд", "24 часа", "168 часа", новия всекидневник „България днес”, за защита на корпоративни интереси и евентуално влизане във властта. Представител на работодателите в България се явява човек, обвиняван от бившите си съдружници Христо Грозев и Карл фон Хабсбург в кражба на фирмата, издаваща споменатите вестници. Срещу него се води дело по този повод. Участници в сделката твърдят, че ВАЦ е предпочела офертата на Любомир Павлов пред другите три, защото е получила уверение, че ще се избегне законовото изискване Комисията за защита на конкуренцията да се произнесе по казуса за наличието на "концентрация" на медийния пазар. Което би означавало,че това е сделка, изначално зачената в грях! Комисията за защита на конкуренцията защо се прави на „света вода ненапита”?! Тя беше сезирана от Огнян Донев и даде разрешение за вторичната сделка, нека я нарека така, при преобразуването на фирмите и включването на самият Донев като собственик. Но нито е имало запитване, нито има разрешение на КЗК за сделката, осъществена на 14 декември 2010 година от Любомир Павлов и собствениците на ВАЦ.
 

Преди месец, когато в сайта „Всеки ден” излезе публикация за предстоящото тръгване на „България днес” със сензационното заглавие: ”На Трактора му излезе Пъпка”, Любомир Павлов така крещял в кабинета си в Полиграфическия комбинат, че служителите наоколо се уплашили да не получи инфаркт. И как няма да е бесен! Излезе наяве, че от една страна се кълне във вярност на Бойко Борисов, от друга страна – прави задкулисни договорки с най-големия враг на премиера и силовия вицепремиер. На Любомир Павлов може и никак да не му се иска да е „комбина” с Алексей Петров, но просто да няма друг избор. Според твърдения в бизнессредите, след като беше арестуван /в акция, ръководена лично от тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов/ през януари 2005 година и му бяха повдигнати прокурорски обвинения по чл. 282 от НК за неизпълнение на служебните задължения от длъжностно лице, заемащо отговорно положение, със заплаха от 8 години затвор, Любомир Павлов е потърсил протекцията на Алексей Петров, съсед и приятел на главния прокурор Никола Филчев и помощ му е била оказана. На каква цена – само те си знаят.
Любомир Павлов, естествено, не иска да си спомня за този период от живота си, но – уви! – никой не може да изтрие биографията си с гумичка. Докато е още шеф на Надзорния съвет на Общинска банка, на 7 юли 2005 година, банката е отпуснала 5 милиона евро за създаването на телевизията на съпругата му Диляна Грозданова. Това редно ли е?!
Когато бившата активистка на партията на Стефан Софиянски и бивша царска депутатка Диляна Грозданова твърди, че произходът на парите на нейния съпруг, с които бяха купени т. н. ВАЦ-ови вестници е кристално чист и ясен, може би е редно, все пак да коментира обвиненията на Карл фон Хабсбург и Христо Грозев. Да, формално, парите са чисти – те са заем от италианската Уникредит Булбанк, но кои са фирмите-гаранти по заема и какво общо има Любомир Павлов с тях?! Кои са тези фирми Любомир Павлов не е искал да каже дори на тогавашните си съдружници Христо Грозев и Карл фон Хабсбург, въпреки изричните им многократни настоявания, защото техните подписи също стоят под договора за кредит от Уникредитбулбанк.
На 27 май 2011 година Любомир Павлов купува от кипърския гражданин Ставрос Иоану 100% от фирмата „Ди енд Джи Асетс”, която е основно действащо лице в сагата за „пране на пари”, описана от Карл фон Хабсбург – това става почти по едно и също време, когато лидерът на ДСБ Иван Костов внесе скандалното писмо в прокуратурата и ДАНС, а Bulgaria News публикува писмото-разследване. Защо се прави това? За замитане на следи ли или за официализиране на доходи?!
Очевидци ми разказаха как тарикатски докторът на икономическите науки Огнян Донев се е превърнал в собственик на около 82% от фирмата, издаваща „Труд” и „24 часа”!
Стоян Николов, адвокат на Любомир Павлов, отишъл при Христо Грозев и му казал, че Огнян Донев вече не иска 42% от фирмата, а 40%, та по този случай да подпише нов протокол от Общото събрание. Грозев попитал – какво ще стане със стария протокол. Николов му отговорил: ще го унищожа, в чантата ми е. Впоследствие, в Търговския регистър били представени два еднакви протокола, с различни дати, все с автентичния подпис на измамения Христо Грозев, които превръщат Огнян Донев в собственик на два пъти повече акции. Ето защо, бившият съдружник на Любомир Павлов говори за „райдърство” /кражба на фирма/. Ако това е истина, за какъв бизнес-морал става дума?! В българското издание на списание „Форбс” Огнян Донев е представен като:”Милиардерът, който стана мултимилионер, защото загуби 700 милиона от богатството си, но това не го притеснява.” Браво, евалла!
Мисля си, че дори Бил Гейтс или Роман Абрамович биха се притеснили здраво, ако загубят толкова много пари, но на един български новобогаташ хич не му пука от това. Впрочем, храбрият български народ купува едни от най-скъпите лекарства в света – това за сведение на мултимилионера-собственик на „Софарма”.

 

А би трябвало. Аз питам дали членовете на КРИБ не се притесняват от всичко това?! Ето официалното представяне на организацията: КРИБ е "Гласът на българския бизнес", който: произвежда три-четвърти от БВП на България, дава работа на над 700 000 души, обединява над 10 500 компании, осигурява над три-четвърти от българския износ.
КРИБ има мисия: да бъде ефективна в подобряването на бизнес климата в страната, да подпомага членовете си в споделянето на добри бизнес практики, да повишава конкурентоспособността на българската икономика. Това ли е чистото и непорочно лице на българския бизнес?!
Остава да очакваме сливането на КРИБ и ССИ, както и техни общи действия за сваляне на правителството и за издигане на Алексей Петров за кандидат-президент, тъй като Огнян Донев не може да се кандидатира - роден е в Белград. Но пък няма законови пречки да се прицели в премиерския пост при благоприятно стечение на обстоятелствата за бизнес-медийната камарила: Донев - Павлов - Петров с любезното съдействие на КРИБ и ССИ.

Вестник "Шоу", 4 юли