В БЪЛГАРИЯ НЕВИДИМАТА ВЛАСТ Е ПО-СИЛНА ОТ ВИДИМАТА

Г-н Йорданов, как ще коментирате следизборната тишина около СДС?

Като здравословна. Твърде нездрав шум и политическа пушилка се вдигаше около СДС преди изборите. Сега е време за здравословно мълчание. От 20 години, когато наближат избори, винаги се е надигала вълна на отрицанието срещу СДС. Целта винаги е била една – СДС да изчезне от политическата сцена. А по този начин да изчезне и историята на промяната в България. Безпаметството ражда  абсурдите на българския преход към демокрация. Затова и бих казал – днес СДС мълчи, но утре отново силно ще говори.

Очаквате ли сблъсък на  партийния форум през есента – на лобита, на виждане за развитието на партията, или на лични интереси?

Нормално е да има такива сблъсъци. Лошо е, когато те са резултат на лични, егоистични интереси. СДС може да разчита на бъдещи успехи само, ако дава шанс на можещите и талантливите личности, ако привлича такива личности в своите структури. Това трябва да бъдат личности, които могат да формират обществено мнение, да усещат обществените настроения и да дават отговори на въпросите, които вълнуват хората. За съжаление СДС тръгна надолу, когато в партийната йерархия – и в центъра и по места, надделяха групови интереси, приятелски кръгове, а организациите се капсулираха, за да не си загуби съответния местен лидер мизерното лидерство. Всъщност очаквам в тази посока да има откровен разговор.

Как бихте определили вакуума, който парламентарната група на ”Синята коалиция” налага на СДС – заложник ли е партията на отделни интереси?

Депутатите на СДС в парламентарната група на „Синята коалиция” трябва да работят за взетите от СДС политически решения. Те са народни представители на СДС. Затова е важно СДС да взема ясни политически становища чрез своите политически органи. По всички въпроси.

Полу-управляваща или полу–опозиция е според Вас СДС в момента, кой печели и кой губи от това и докога партията може да съществува в това неопределено положение?

СДС не е управляваща нито полууправляваща партия. Вотът на избирателите определи СДС да остане в опозиция. Разбира се, като основна демократична партия в България СДС проявява отговорност към държавата и солидарност към управляващата дясноцентристка партия ГЕРБ. Десните партии тепърва има много да учат за политиката на дясната солидарност. Хубаво би било, ако СДС не бяга от тези уроци и нещо повече – се опита да ги приложи на практика. В момента, при тази ситуация, в която се намира страната, дясната солидарност е ключ към успеха на България. Което не означава, че СДС не трябва да излага открито и ясно своите становища по управленските или законодателните действия на ГЕРБ. Често в спорове се раждат по-добрите управленски решения. „Безспорното” управление е сляпо.

Затвориха ли устата на СДС с два поста в парламента на шефове на комисии или партията отстоява своя последователна и принципна позиция?

Във ваш стил бих отговорил – по-важно е да не му изпият ума. А устата – не. Позицията на партията не се изработва в парламентарните комисии, а на „Раковски 134”. И още – не постовете правят политиката. И не постовете правят една личност политик.

Ще обезкърви ли проектът „Синя коалиция” партията и каква прогноза за бъдещето й виждате?

Това е изключително важен въпрос. Вече 20 години съм свидетел как се правят опити да се унищожи или подмени СДС. И т.нар. проект „Синя коалиция” може да бъде определен като успешен само, ако даде сила на СДС. В противен случай и той ще отиде в историята като пореден опит за подмяна на СДС или за отстраняване на СДС от политическото пространство.

Реално ли е превръщането на „Синята коалиция” в партия или този сценарий е вече невъзможен?

За тези години се нагледах на партийни инженери и строители в дясно. И като правило най-често това са приятелски кръгове и групи, които решават, че сега е моментът да яхнат политическата вълна. След като пошумят известно време, се спихват в политическото нищо. Лошото е, че след техните политически упражнения винаги остава  разочарование, проблеми, конфликти и като цяло пада влиянието на СДС.

Очаквате ли през есента да се поиска политическа отговорност за ниския изборен резултат на СДС от лидера на партията Мартин Димитров?

Лично аз по-висок резултат не съм очаквал. Това е резултат, който остави СДС в политиката, защото имаше и вариант „ГЕРБ вълната” да ни изхвърли извън борда на политиката. СДС не е лидерска партия и успехите или неуспехите на организацията не зависят от едно лице.

Каква е реалната алтернатива пред СДС – нови лица или нова визия? Съзнателно ли бяха изтласкани знакови лица в периферията на партията?

Членовете на СДС трябва да се научат да изграждат, а не да рушат авторитета на личностите, които сами издигат на ръководни длъжности в партията. Политик не се става за един ден, нито за един депутатски мандат, а още по-малко със заемането на един или друг партиен пост. В този смисъл, много често новите лица са ранозрейки. Малцина от тях успяват да покажат политически качества – мераци за постове – да, но политическо изкуство – не. СДС трябва да предлага конкретни политики и да защищава интересите на хората, когато те са заплашени от антиобществени престъпни интереси на икономически групировки, политици от други партии, свързани с мафиотски структури, корумпирано местно или централно управление. Силата на СДС са интересите на честните и интелигентни български граждани.

Каква е, според Вас, равносметката за развитието на политическото пространство двайсет години след промените у нас? Случи ли се демокрацията, или всички митове за сценариите и за ченгетата са верни?

Сценарият и ченгетата не са мит.Те са обидна и жестока българска реалност. В България невидимата власт е по-силна от видимата. Лека полека от политиката и от икономиката в широкия смисъл на думата бяха отстранени всички, които не са свързани по произход с БКП, не са част от системата на бившата ДС – те или техните родители. Това е Сценарият. Вгледайте се в родовите биографии на лицата, които най-често стигат до властови позиции в държавата и икономиката и ще се убедите, че там всичко е на принципа: където е текло, пак да тече. И не само тече, а направо прелива. Сценарият раздели България на две – от една страна са хората с потекло от комунистическите среди и свързаните с тях кадри на бившата ДС, а от другата – т.нар. народ, който трябва да „оцелее и тази зима”. За първите криза няма, независимо в коя партия са се скатали по време на прехода и на кой икономически олигарх служат. Вторите, народът, се люшкат в крайностите на пропагандните модели.

Как ще определите ролята на безспорно знаковата фигура на Иван Костов – за партията и за държавата и какво политическо бъдеще има пред себе си той?

На такъв въпрос и врачката на Берлускони не може да отговори. Мога да повторя само това, което към споделял многократно. Политическата грешка на Иван Костов бе превръщането на националното движение и коалиция СДС в партия. Това сви политическото пространство на СДС и даде възможност да се развие Сценарият с появата на все нови и нови „десни” партии. Самият факт, че по-късно Костов сам напусна СДС, както и търсенето в последните години отново на коалиция, доказва тази политическа грешка. От нея се възползваха НДСВ, Атака, ГЕРБ, РЗС. Защото в политическото пространство няма празно място. Тази грешка доведе и до криза на исторически доказани политически партии, свързани със стара „буржоазна” България – Демократическата и Радикалдемократическата партии, Земеделският съюз и др. От друга страна, редица управленски решения на Костов като министър-председател бяха исторически добри за България. Може да се каже, че той пожертва интересите на партията и на редица личности в нея в името на успеха на държавата. Към днешна дата той е най-добрият и успешен министър-председател в историята на България след 9 септември 1944 г. А що се отнася до бъдещето – в политиката няма стари и млади.  Има можещи и неможещи.

*Александър Йорданов e председател на 36-то НС. Председател на СДС (1991-1993 г.). Извънреден и пълномощен  посланик  в Полша (1998-2001 г.),  Литва, Латвия и Естония (1999-2001 г.) и в Република Македония  (2001-2005 г.).