ЗАЛЯ НИ ИНФЛАЦИЯ НА НОРМОТВОРЧЕСКА АКТИВНОСТ

Накратко: ЗАЛЯ НИ ИНФЛАЦИЯ НА НОРМОТВОРЧЕСКА АКТИВНОСТ
Снимка: www.dnevnik.bg Проф. д-р Красимира Средкова, бивш председател на КС по законодателството, предупреждава, че усилията по изработване на посредствени закони не се връщат като средства по еврофондове

Проф. д-р Красимира Средкова*: Лавинообразното увеличаване на количеството на внасяните законопроекти драстично влоши тяхното качество

Росица Цонева | 20.08.2009 18:43

 

Г-жо Средкова, какво наследство в законодателството, според Вас, остави предишното Народно събрание?


Консултативният съвет по законодателството при председателя на 40-то Народно събрание беше конституиран на 14 ноември 2005 г. От създаването му до края на мандата – 25 юни 2009 г., той проведе 105 пленарни заседания. Стенографските протоколи от тези заседания са в обем 5720 страници. Дадохме становища по общо 350 законопроекта в общ обем 7028 страници.  Толкова - като статистика.Това показва, статистически и формално, обективно и без ненужна скромност, че е извършена огромна по обем работа. А се надявам, че добросъвестното запознаване с документацията ще установи, че и като експертно качество тя е на много високо равнище. Наред с оценката на конституционносъобразността и съответствието на законопроектите с международното право и правото на ЕС, наред с общата им правно-техническа оценка и експертна оценка по същество, са направени 5006 конкретни препоръки за подобряване на съдържанието на законопроектите и неговото правно-техническо оформление.  Всичко това ни позволи в заключителното си заседание , което не беше уважено от нито един представител на Народното събрание, да направим тревожния извод, че и в законодателната дейност на 40-то Народно събрание, както и на предходните, се потвърди диалектическият закон за количествените натрупвания и качествените изменения – лавинообразното увеличаване на количеството на внасяните законопроекти (както от Министерския съвет, така и от народни представители) доведе до драстично влошаване на тяхното качество (преценявано единствено и само от правна гледна точка). Подробен анализ на причините за това състояние е направен в четирите ежегодни отчети за дейността на Консултативния съвет, както и в две нарочни становища относно проблемите в законодателния процес, представени на председателя на Народното събрание. Ще посоча  само, че нашият тревожен извод се основава на необходимостта от внасяните законопроектипромяната в обществено-политическите и икономическите условия в страната, международното положение, подготовката за приемане и членуването в ЕС. Но и лични амбиции, лобистки интереси и други подобни фактори (например Законопроектът за защита при бедствия, Законопроектът за културното наследство, многобройните законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността, Законопроектът за търговския регистър, и пр.). Липсата на проучване на необходимостта и планиране на подготовката на законопроектите води до кампанийност в законодателния процес. Твори се краткосрочно, нестабилно законодателство, което допълнително дестабилизира правоприлагането. Сериозно сме обезпокоени и от тенденцията, развила се прогресивно през 4-те години от мандата на 40-то Народно събрание – увеличаване на броя на безсмислените, немотивирани, безпредметни и дори опасни за правния мир законопроекти. Сред тях се открояват законопроектите за агенциите за временна заетост, за инспектирането по труда, за Омбудсмана за децата, за равенството във възможностите на мъжете и жените, за обезщетяване и пенсиониране на помилвани български граждани, осъдени на най-тежко наказание извън пределите на Република България, за уеднаквяване на понятията в административната дейност, за управление на етажната собственост. Особено тревожно е, че много от тях се внасяха от Министерския съвет. Отбелязвам с тревога тази инфлация на нормотворческа активност, защото тя може да доведе до сериозни неблагоприятни последици. А тогава вече българското общество няма да може да върне неразумно разходваните усилия за съставяне на ненужни и неефективни правни норми, както може да върне средствата от европейските предприсъединителни фондове.  На второ място тревогата ни е заради некачествените мотиви към законопроектите – преразказ на тяхното съдържание, вместо излагане на причините за подготовката им, очакваните резултати, финансова обосновка и др. На трето, съдържанието на внасяните законопроекти, а дори и на приемани закони, невинаги съответства на обективните условия в българското общество и на изискванията на юридическата техника.  Има механично взаимстване на чужди законодателни решения. Прави впечатление честото въвеждане на елементи от англосаксонската система, които са несъвместими с континенталните традиции. Често съдържанието на законопроектите не е отражение на волята на вносителя, а провежда идеи на възложители, заплатили на частни лица за подготовката на законопроекта – например законопроектите за Граждански процесуален кодекс, за равните възможности на мъжете и жените, за равенството на половете, и др. Често в законите има неясноти, декларативност – липса на нормативно съдържание, описателност вместо правила за поведение, излишни разпоредби и в същото време законодателни празноти, лесно оспорими и обективно нецелесъобразни решения. Сред множеството примери като най-характерни се очертават законопроектите за Административно - процесуален кодекс, за Данъчно - осигурителен процесуален кодекс, за изменение и допълнение на Закона за администрацията и др.

 

 

А каква е оценката ви по същество за съдържанието на законопроектите?

 

В тази връзка  направихме три особено тревожни констатации. На първо място, в някои законопроекти се установяваше несъответствие, и дори пряко противоречие с Конституцията. Не се отчитаха конституционни права, нарушаваше се предоставена с Конституцията компетентност и др. в законопроектите за Граждански процесуален кодекс, за отбраната и въоръжените сили на Република България, за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и др. Срещаше се несъобразяване и с решения на Конституционния съд – например в законопроектите за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление при Генералния щаб, един от законопроектите за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт и др. На второ място, прави тревожно впечатление създаването на твърде много органи за прилагането на законите с неустановени, неразграничени или дублиращи се правомощия – например Законопроектът за дипломатическата служба, законопроектите за защита при бедствия, за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминация и др. Това, наред с другото, изисква отделно финансиране, щат и пр., което невинаги е обективно оправдано. А и често се установява колизия на функции. Така например, функциите на Студентския съвет и на студентския омбудсман по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование съвпадаха. Не можахме да открием разлика във функциите на главния ландшафтен архитект и главния архитект на общината според Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, и т.н. Трето, весело би било за хумористичен сборник, ако не беше крайно тревожно, присъствието в законопроекти на множество логически и правни абсурди. За първенство в този процес могат да спорят множество законопроекти: за Граждански процесуален кодекс – с правилото, че ”заедно с молбата за възстановяване на предишното положение се извършват пропуснатите процесуални действия”; за Данъчно-осигурителен процесуален кодекс – с нормите относно ”местонахождението на първото възникнало място на стопанска дейност”, относно ”териториална дирекция по местонахождението на друго обстоятелство”, относно ”изготвяне на веществени доказателства” и др. Към тях ”достойно” се присъединява третият законопроект за правата на пациентите, със забраната за разграничаване на пациентите по възраст, пол, физически и ментални увреждания и изискването за ”конфиденциалност на пациента”… Една от най-сериозните прояви на боледуването на българската правна система, обаче,   е правно-техническото оформление на законопроектите. То е изключително некачествено. Типична проява на болестта в това отношение е самата структура на законопроектите. Много често тя е ненужно, неоснователно и самоцелно раздробена на дялове, части, глави, раздели и подраздели, а понякога изобщо липсва, което освен че противоречи на изискванията на Указа за прилагане на Закона за нормативните актове относно структурата на законопроектите, води до затруднения при систематичното тълкуване на уредбата (например законопроектите за Административно-процесуален кодекс, за Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, за защита при бедствия и др.). Редица разпоредби са многословни и тромави, а не кратки, точни и ясни според изискванията на чл. 9 ЗНА и чл. 36, ал. 1, изр. 1 УПЗНА. Това затруднява възприемането им и е непреодолима предпоставка за различни тълкувания, а като последица – и за възникване на спорове по прилагането им. Примерите са многобройни – законопроектите за Административно-процесуален кодекс, за информиране и консултиране на работниците и служителите в трансгранични предприятия, групи предприятия и дружества, за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, и т. н. Твърде много са делегиращите норми – в законопроектите за Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, за защита при бедствия, за отбраната и въоръжените сили на Република България, и др. Особено опасно е това за делегирането на правомощия, както и за предоставяне за уреждане в подзаконови актове на материя, която трябва да бъде уредена със закон – функции, условия, правомощия и т. н. Разпоредбите се формулират ту в единствено, ту в множествено число, което може да предизвика съмнение дали някои права или задължения не се отнасят до съответните адресати само в тяхната съвкупност – например законопроектите за Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, на Закона за професионалното обучение и професионалното образование, и пр.

 

 

А не е ли една от основните слабости езикът, на който са написани законите в стремежа да се подражава на европейското законодателство?

 

Това е точно казано, от решително усъвършенстване се нуждае езикът на законопроектите. Общото впечатление, което създават внасяните законопроекти, е за повърхностен и дори неграмотен подход, често с правописни, пунктуационни и граматични грешки – например законопроектите за правата на пациентите, за изменение и допълнение на Закона за професионалното обучение и професионалното образование, и др. Използва се неточна, разнообразна и противоречива терминология. В различни разпоредби на един и същи законопроект, а понякога и в една и съща разпоредба, едни и същи правни явления се обозначават с различни термини – например законопроектите за Административно-процесуален кодекс, за защита при бедствия, за правата на пациентите, и пр. Въвеждаха се неологизми, каквито не съществуват нито в общо употребимия български, нито в специалния юридически език, при това без да е необходимо. Такива са например ”дерегистрация” по Законопроекта за Данъчно-осигурителен процесуален кодекс; ”лицензиант”, ”диспечерира”, ”дългосрочно изкупуване на разполагаемост” по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и още много. Голяма част от законопроектите са много далеч от изискванията на чл. 36—37 УПЗНА за формулиране на нормативните правила на общоприложимия български език и допускане на чужди думи и изрази, само ако са станали трайна съставка на българския език или не могат да бъдат заменени с български. Характерни примери за злоупотреба с чуждици са законопроектите за Административно-процесуален кодекс, за кредитните институции, Законът за държавния служител, и мн. др. Не по-малко вредни от чуждиците са и ненужните строго специализирани термини в законопроектите. Типичен пример на парадиране с такава терминология са законопроектите в областта на здравеопазването, за кредитните институции, за допълнителния  надзор върху финансовите конгломерати, и др. Допълнителните разпоредби на законопроектите предлагат ненужни определения на думи и изрази с утвърдено правно значение – например законопроектите за информиране и консултиране на работниците и служителите в трансгранични предприятия, групи предприятия и дружества, за изменение и допълнение на Кодекса на труда, на Закона за водите, и пр. Други определения пък са неточни поради опита за изчерпателно изброяване. В трета група от случаи определянето само по себе си поставя под съмнение необходимостта от определение – какво ни казва например легалната дефиниция на понятието ”модифицирано водно тяло” по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, според която това е ”силно изменено водно тяло”? Често в законопроектите се използват съкращения, които затрудняват възприемането на разпоредбите и тяхното прилагане – например Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за водите, Законопроектът за защита при бедствия, и др. Неправилен подход е изменението на множество закони с преходни и заключителни разпоредби на един закон, при това твърде далеч от предмета на правно регулиране на този закон. Примерите са в изобилие – законопроектите за Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, за публичното предлагане на ценни книжа, за концесиите, и пр. Надявам се 41-ото Народно събрание да промени поне малко това състояние.

 

 

В какво срещнахте най-големите трудности при хармонизирането на законите ни с европейските – в количеството, в някаква специфика или в загубването ни в превода от „брюкселския” език?


Един от най-големите проблеми на българския законодателен процес е превеждането на правото на ЕС в българското право. Има няколко  задълбочаващи се неблагоприятни тенденции. Неоснователно изрично се инкорпорират във вътрешни актове регламенти на ЕС, които имат непосредствено действие. Неоснователно се преписват в буквален (и много често неточен) превод директиви на ЕС. Това свидетелства за непознаване и на механизма на действие на правото на ЕС, и на общоупотребимия български език, и на юридическия език, и на особеностите на българската правна система. При буквалното преписване на директивите се подценява националната законодателна традиция и нейните постижения. Много често това води до отстъпление от традиционни за България правни решения, без това да се изисква от правото на ЕС, особено в областта на социалната политика. Типични примери в това отношение са законопроектите за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, на Кодекса на труда, законопроектът за информиране и консултиране на работниците и служителите в трансгранични предприятия, групи предприятия и дружества, и др. Увлечението на някои съставители на законопроекти по компютърната функция ”Copy”/”Paste” достига до там, че забравят, че пишат български законопроект, а не акт на ЕС, та там, където е необходима национална правна уредба пренасят буквално, че съответните въпроси се ”уреждат според националното законодателство”, вместо като национално законодателство да създадат необходимата правна уредба  – например Законопроектът за информиране и консултиране на работниците и служителите в трансгранични предприятия, групи предприятия и дружества; или пък възлагане на чуждестранни органи, които действат на чужда територия, на права и задължения по българското право – например законопроектите за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване от 2006 г. и 2009 г. Неоснователно се създава отделен вътрешен акт само поради наличието на отделен акт на ЕС по определен въпрос – например относно европейските работнически съвети, относно временната заетост и др. Сериозният законодател трябва да съзнава, че не механичното пренасяне и ескалацията на броя на нормативните актове европеизира българското право. Самото съдържание на правото на ЕС невинаги се провежда коректно във вътрешното право. Неведнъж Консултативният съвет установяваше преки противоречия по същество между някои законопроекти и актове на ЕС, за които в мотивите се твърди, че се въвеждат – законопроектите за избиране на представители на Република България в Европейския парламент, за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и пр.

 

 

Изпълнихме ли всички изисквания на Брюксел или хармонизирането е процес, който продължава?

Превърна се в трайна практика на вносителите да декларират,  че законопроектът се внася в изпълнение на изисквания на ЕС, без да се уточнява в какво се изразяват и на кой акт се основават тези изисквания (например законопроектите за равенството на половете, за културното наследство и др.). Има и практика на внасяне на законопроекти през 2006 г. и 2009 г. все с твърдението, че се въвежда напълно правото на ЕС, съдържащо се в един и същи правен акт – например Законопроектът на Министерския съвет за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване от 29.04.2009 г., който се внася със същите мотиви като вече приет законопроект през 2006 г. Продължиха и случаите на въвеждане на народните представители в заблуждение, че такъв закон имат ”всички развити европейски държави” (което в повечето случаи не е и вярно – например Законопроектът за равенството на половете). Дори и да е вярно обаче, това само по себе си не може да мотивира необходимостта от приемане на съответен закон у нас, ако отношенията в българското общество и начинът на регулирането им не предполагат необходимост от неговото приемане.  Всъщност, хармонизирането на националните законодателства с правото на ЕС е постоянен процес. Може да се каже, че на настоящия етап тази хармонизация като цяло е проведена. Проблемът е вече в изпълнението на приетите закони.

 

 

Имаме ли достатъчно подготвени екипи юристи, които да дават качествена „продукция”, според Вашия опит? И колко години му трябват на един юрист, за да може сам „да кове” закони?


За съжаление нашият опит обосновава отрицателния отговор. Нормотворчеството е най-филигранната юридическа дейност. Тя може да се осъществява не от чираци и калфи, а само от първомайстори. Тази дейност изисква изключително добра правна подготовка, познаване на тънкостите на общоупотребимия и специализирания правен език, владеене до съвършенство на общата и правната логика, опит в прилагането на законодателството, и много други качества. За съжаление, юридическото образование е насочено предимно към подготовка за прилагането, а не и за съставянето на законите. За още по-голямо съжаление субектите на правото на законодателна инициатива също не оценяват сериозно същината и трудността на нормотворческия процес, възлага се съставянето на законопроекти на лица без опит, но със самочувствие и т.н. И резултатите са налице. Забелязват се две опасни тенденции. От една страна се забравя, че България е парламентарна, а не правителствена република и не се допускат никакви промени във внасяните от Министерския съвет законопроекти. Забравя се, че авторско право върху текстовете на нормативните актове няма и не се приемат никакви предложения за тяхното усъвършенстване. От друга страна, се подценява спецификата на законодателния процес. Едва ли някой народен представител ще се наеме сам да лекува заболяването си например като сам си направи операция, но всички са готови да лекуват обществото чрез правни норми. Аз имам 34 години юридически стаж.  Приблизително такъв професионален опит имаха и останалите членове на Консултативния съвет – академични специалисти, съдии, адвокати, дипломати и т.н. Едва ли обаче някой от нас може да каже, че е завършен нормотворец.

 

 

Прехвърчаха ли искри между вашия юридически екип и този в Министерски съвет? Каква е ролята на всеки от тях?


Между Консултативния съвет по законодателството при председателя на 40-то Народно събрание и аналогичния орган в Министерския съвет не прехвърчаха нито любовни, нито враждебни искри, защото ние нямаме връзка помежду си. Не познавам задачите и дейността на съвета в Министерския съвет, но не допускам, че продукцията, която постъпваше в Народното събрание, е получила одобрението на този съвет. Не допускам, защото е възможно и при тях, както при нас, експертните становища да са оставали само за тяхно собствено удовлетворение, така както от нашите предложения за усъвършенстване на законопроектите са приети 11 на сто, вкл. редакционни. Не зная за колегите от Министерския съвет, но нашата задача, според издадените от председателя на Народното събрание правила, беше да даваме експертни заключения по необходимостта от определени от председателя законопроекти, тяхното съответствие с Конституцията, практиката на Конституционния съд, международното право и правото на ЕС, съдържанието и правно-техническото оформление на законопроектите. Тези заключения трябваше да улеснят народните представители в преценката им за законопроектите, тъй като не е възможно всеки народен представител да се ориентира сам по тези въпроси. Те трябваше да допринасят за усъвършенстване на съдържанието и на правно-техническото оформление на законопроектите.

 

 

Защо е необходима тази „цедка”, каквато всъщност представляваше работата на колегите от вашия екип?


За съжаление ние не послужихме нито като „цедка”, нито дори като помощник на народното представителство за приемане на необходими и качествени закони. Големите усилия и професионалната ни добросъвестност не доведоха до желаното подобряване на законопроектите. Основен критерий за резултатността на дейността ни би трябвало да бъде степента на възприемане на нашите становища. Разбира се, този критерий е относителен, тъй като не са приети всички обсъждани от нас законопроекти, а и характерът на възприетите и несъобразените предложения е твърде различен. Една приблизителна картина показват следните факти. Напълно възприети са 16 становища на Съвета за некачествени законопроекти, които не е желателно да се внасят за обсъждане от постоянните комисии или от всички народни представители. От приетите закони нито един не е възприел препоръките на Съвета в тяхната цялост. Особено сме удовлетворени от факта, че становището ни относно последните изменения и допълнения на Конституцията, изразено на 26 януари 2006 г., през  април беше възпроизведено от представителите на Европейската комисия. Като относително много добре възприети (над 30 %) могат да бъдат оценени становищата по законопроектите за Административно-процесуален кодекс, за Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта и  на Кодекса за социално осигуряване от 2007 г. Първенството по възприети препоръки има Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица — всички 6 препоръки по същество и една редакционна, са възприети. Следват го Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за ”Държавен вестник”, Законопроектът за Държавната агенция ”Национална сигурност”, Законопроектът за изменение и допълнение на Търговския закон. Добре възприети (около 15%) са становищата ни по законопроектите за финансовото управление и контрол в публичния сектор, 1 по законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване от 2007 г., по 1 - по Закона за съдебната власт, Закона за държавния служител и Законопроекта за отбраната и въоръжените сили на Република България. Незадоволително възприети (под 15 %) са останалите становища. Изцяло отхвърлени няма. Все пак трябва да се посочи и един случай от последната година, който е може би показателен и обобщаващ – експертната оценка не се цени. Доказателство за това е изказването на министър по повод на обсъждан с негово участие законопроект: „Всички журналисти подкрепят законопроекта. Не очаквах от вас такава критика. Вие изтъквате разни юридически аргументи, които може би не са най-важното.” За юриста не най-важното, а единствено важното са юридическите аргументи. Да не забравяме древната римска максима: „Justicia est magnum regnorum.” 

 

Как оценявате нивото на сегашния юридически потенциал на новото мнозинство?

 

Не познавам колегите от новото мнозинство в Народното събрание. Вероятно някои от тях са били мои студенти. Оценката си за тях съм изразила на изпитите по трудово право, по осигурително право и на държавния изпит по гражданскоправни науки. Но това е оценка за студентската им подготовка. Практическите им умения не познавам и нямам право да оценявам. В общ интерес на цялото общество е в края на мандата тази оценка да бъде поне много добър. Тя обаче се постига много трудно. Необходима е лична подготовка, консултации със специалисти, добронамереност към другото мнение. Желая им да я постигнат.

 

 

*Проф. д-р Красимира Средкова e ръководител на катедра „Трудово и осигурително право” в СУ „Св. Климент Охридски”. Била е председател на Консултативния съвет по законодателството при председателя на 40-то Народно събрание.  Единствен член от България на Международната асоциация по законодателство


Прочети още...

ЗАКОНА ЗА ЛЕБЕЧНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ МИНА НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ РОМИ СЕ СЪБИРАТ В ПАНАИРА НА ЧЕРВЕНИЯ ОЛИГАРХ ГЕОРГИ ГЕРГОВ ДА СЪЗДАВАТ ПАРТИЯ В ПОДКРЕПА НА БСП ПРОТЕСТНИЯТ "ОРЕШАРСКИ МАРШ" СТИГНА ПЕША ОТ СОФИЯ ДО ВАРНА,УТРЕ ЩЕ ОКУПИРА ВХОДА НА ЕВКСИНОГРАД ФЕЙСБУК-ФОЛКЛОР: "СТАНИШЕВ -НОВИЯТ ЦАР КИРО", "УЧИ,МАМА,ДА НЕ ХОДИШ НА КОНТРАПРОТЕСТ", "ВСИЧКОТО МЕРИНДЖЕЙ ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО","СЛУЧАЕН ПРЕВОЗ ПОДКРЕПИ СЛУЧАЙНА ВЛАСТ" REUTERS: БЪЛГАРСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ, ДОМИНИРАН ОТ БСП И ДПС СПЕЧЕЛИ ГЛАСУВАНЕТО С ПОМОЩТА НА НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ "АТАКА" ИЗКУСТВОТО СРЕЩУ БРУТАЛНОСТТА: ТРИМЕТРОВИ ПАНА С ЛИЦАТА НА ТРИГЛАВАТА ЛАМЯ ПРИПОМНЯТ КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО НА 14 ЮНИ 1500 ПОЛИЦАИ ОХРАНЯВАТ РАЙОНА ОКОЛО ПАРЛАМЕНТА,СПИРАТ ПРОТЕСТИРАЩИТЕ,ДОПУСКАТ КОНТРАПРОТЕСТИРАЩИТЕ КЪМ "АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ" ИЗВЪНРЕДНО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ: ВЛАСТТА СЕ БАРИКАДИРА С ОГРАЖДЕНИЯ,БРОНИРАНИ АВТОМОБИЛИ,ЦИГАНИ И АВТОБУСИ ОТ ПРОВИНЦИЯТА ИЗВЪНРЕДНО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ: ВЛАСТТА СЕ БАРИКАДИРА С ОГРАЖДЕНИЯ,БРОНИРАНИ АВТОМОБИЛИ,ЦИГАНИ И АВТОБУСИ ОТ ПРОВИНЦИЯТА ДАЛИ СМЕТКИТЕ НА РАДАН (КОСТОВ) НЯМА ДА ИЗЛЯЗАТ КРИВИ И ДСБ ДА ОСТАНЕ В ПОЛИТИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ КАТО УБИЕЦА НА ДЯСНОТО?!

ЗАКОНА ЗА ЛЕБЕЧНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ МИНА НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

15.07.2015 08:37 Това стана още преди дебатите по въпроса, като Москов обяви, че няма да държи този...

РОМИ СЕ СЪБИРАТ В ПАНАИРА НА ЧЕРВЕНИЯ ОЛИГАРХ ГЕОРГИ ГЕРГОВ ДА СЪЗДАВАТ ПАРТИЯ В ПОДКРЕПА НА БСП

18.08.2013 15:17 Ромите бяха ударната група в про-правителствената манифестация в София в петък,заедно с...

Денят в снимки

Роден е Дъстин Хофман, един от най-изтъкнатите актьори на американското кино от края на XX век Още снимки »
Времето от Termo.bg
Time: 0.384 sec
Memory: 5.48 Mb
Peak memory: 5.82 Mb
Total SQL queries: 165
Total SQL time: 0.339 sec
Slowest SQL query time: 0.210 sec
Slowest SQL query:
SELECT 
									a.ID,
									a.publish as date,
									am.enabled,
									am.Title as title,
									am.Resume as resume,
									DATE_FORMAT(a.publish,"%d-%m-%Y %H:%i") as publish,
									CONCAT("thumb",".",a.extension) as thumb,
									IF(a.tag IS NULL,CONCAT("post",a.ID),a.tag) as path,
									d.category_id as category_id
FROM bn_articles a
													INNER JOIN bn_articles_distribution d
													ON d.ArticleID = a.ID
 INNER JOIN bn_articles_meta am
																		ON am.ArticleID = a.ID
WHERE a.publish <= NOW() AND am.language_id = 1
AND d.category_id = 7
ORDER BY date DESC 
LIMIT 0,3