ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ НЯМА ВЕЧЕ КАКВО ДА КАЖЕ НА БСП

Г-жо Пиргова, според Вас като политолог какви знаци дава екипът на Бойко Борисов с първите си решения и действия?

На първо място е стремежът на  ГЕРБ и на Бойко Борисов  да отговорят на очакванията на своите избиратели за промяна, като направят ревизия на наследството, което заварват. Това е  правителството , което  маркира и постпреходния период и в този смисъл то може да направи известна равносметка за тези двайсет години. Защото това, което Бойко Борисов в момента се стреми да извади като наследство от правителството на тройната коалиция, фактически не е наследство само на тройната коалиция. То е наследство и на политиките на целия преходен период. За съжаление ГЕРБ няма експертите, които да формулират това наследство именно като резултат на прехода, да го обобщят и да назоват политиките, които са рушили държавността и националния потенциал и да започнат наново. В този смисъл експертите на ГЕРБ  имат възможност да се направи задълбочен анализ на тези двайсет години, за да  бъде и сложен край на този тип политики. Защото иначе ще направим ревизия на правителството на тройната коалиция, но няма да можем да излезем от политиките на тройната коалиция. А това бяха политиките и на Симеон Сакскобургготски, в известен смисъл- и политиките на Иван Костов. Така че наследството, което премиерът се стреми да извади в публичното пространство, трябва да стане начало на нови политики. В някои отношения се надявам да има такъв резултат от ровенето в наследството. Но доколкото няма анализ, резултат няма да има, защото политиките най-вероятно ще останат същите.

Защо мислите така?

Естествено е всяка политика да минава през личностите, които са я правили. Но премиерът Бойко Борисов започва да изважда факти, някои от които няма да издържат пред съда, пред прокуратурата. Много от тези факти ще се окажат политики в рамките на закона. В същото време той започна работата на новото правителство при същото законодателство. А трябва да се разбере, че законодателството е негодно. С това негодно законодателство Борисов нито ще може да разкрие виновниците и да ги постави където им е мястото,  нито  ще може самият той да води ефективна политика, различна от предишните. Защото в рамките на законодателството са правени негодни  обществени  поръчки, търгове. В рамките на законодателството са похарчени неефективно изключително много средства. Но неефективността е в рамките на закона. И изтичането на средства е също в рамките на закона. И това ще се види  още през следващия месец, не по-късно от средата на септември като основен проблем ще се яви негодността на законодателството да поставиш нещата където им е мястото и да започнеш отначало. Тук не   става дума толкова за негодността на съдебната система, която също е блокирана от  законодателството. Аз много симпатизирам на новия правосъден министър Маргарита Попова, която започва с много енергия. Тя обаче също ще се затлачи в същата законодателна тиня. Защото дълги години законите са правени, за да могат да се отклоняват средства, да няма съдебно преследване, когато средствата се харчат неефективно. Защото самата политика на прехода е политика на разграбване на държавно богатство.

Дали точно министър Попова няма да се сблъска с носителите на този тип политика – адвокатските лобита, чиито представители имаше пряко и непряко във всички управления?

Да, в много отношения нашето законодателство е адвокатско законодателство. Т.е. законодателство, което да не води след себе си прокурорско преследване – да оневинява, да има вратички в него и да се източва държавата. И по този начин е разбирано раздържавяването, приватизацията – като източване на държавното, без законът да може да гарантира ефективно използването и разпределението на средствата.

Т.е. грубо казано, днес законодателството е резултатът, който ни завещаха различни адвокатски колективи?

И министър Попова явно е наясно с този потенциал в българското законодателство. Но нейната работа минава през парламента. И аз предполагам, че трудността ще дойде оттам – да се изковат, както се казва,  здрави закони. По отношение на здравите закони, на законите, които биха дали възможност да се направи тази ревизия на предишните политики, което премиерът Бойко Борисов иска и очаква и от самия себе си и от своята партия, това означава ново законодателство и оттам трябваше да се започне. За съжаление, мнозинството започна с фалстарт в законодателството – с поправки в закона за нотариата, които отново са в интерес на определено лоби. Което е много лоша заявка и министър-председателят трябва да пресече тази практика с персонално наказание още в началото.

Вие казахте, че има доза реванш от страна на премиера – може би повече в говоренето, отколкото в действията. Не продължи ли дълго тази предизборна лексика?

Смятам, че все още има време да се говори с лексиката, с която да се разкрива завареното положение. Но времето е до първи септември. Тази дата е границата, след която, ако ГЕРБ, новото мнозинство и правителството продължат да говорят единствено за завареното положение, ще звучи като оплакване и като негодност за справяне със ситуацията. Така че  тази стилистика ще  трябва „да се пререже”.

Какви са в такъв случай, според вас, задължителните стъпки на мнозинството оттук нататък?

Те са задължително по посока на законодателството и на първо място – поправки в Наказателно-процесуалния кодекс. Което е и европейско изискване, а и ще даде възможност да се отпуши съдебната система. Така законодателството ще всява респект, а след това – да се променя законодателството по отделните политики. За мен е неясно мълчанието  на Главния прокурор. Той още не е казал тежката си дума. Очаквам също в началото на септември той да се произнесе по това какво прокуратурата ще изисква  от новото мнозинство. А прокуратурата трябва да има изисквания по отношение на поправките в НПК и в много други направления. Вярно е, че е месец август. Но той, като първи месец на новото правителство, е активен. Така че прокуратурата трябваше вече да се произнесе по най-актуалните проблеми на процесуалното законодателство.

Коя е тежката артилерия на ГЕРБ – в публичното пространство са преди всичко министрите, а  парламентът го няма. Освен, че чухме кухненските обяснения за борбата с администрацията на Народното събрание, по същество разговорът за законодателството липсва.

Обяснение за бита на парламента прави всяко ново мнозинство. Но не това е сериозният подход и акцент в парламентарната работа. Това всичко ще изтече в последните дни на август, ще се забрави. И фактически ново начало няма да бъде поставено.  Смятам, че по отношение на законодателството трябва да започне нова риторика от гледна точка на парламента, нов диалог на парламента с обществото, да се говори за поправки в законите, които да ги направят действащи, както и за приложимостта на законите. И това би трябвало да се случи през септември в публичното пространство, в изявите на председателя на парламента г-жа Цачева, на шефовете на парламентарни комисии, които трябваше през август да действат и да бъдат непрекъснато в публичното пространство. Защото този август не е отпускарски за България, но стана отпускарски, макар да не беше предвиден за такъв. Това време е загубено, а не трябваше да е мъртво.

А какво, според вас, става в момента в най-голямата опозиционна партия – БСП?  

Сигналите, които идват от БСП, са за сериозни вътрешни битки, за сериозни вътрешни намерения за размествания. Казвам „намерения”, защото смятам, че БСП е тромава и в положителен, и в отрицателен смисъл. Тя едва ли ще стигне до каквото и да е разцепление, въпреки че през пролетта наблюдавахме един опит за такова от страна на крайно лявото крило на Илия Божинов, Иван Генов и Петко Тодоров. Но не смятам, че това ще бъде някакъв фактор в крайно лявото пространство.

Въпреки напусналите тези дни социалисти от Велико Търново, които са се присъединили към „Българската левица”?

Не, не смятам, че части от БСП масово ще се присъединят към това ляво крило. Смятам, че същинското ляво крило ще се развива вътре в БСП и че фракциите, както и досега, ще се развиват вътре в партията. БСП би трябвало много бързо да се заеме с правене на политики, със създаване на правителство в сянка, с работата на управляващите като опозиция и да не губи време във вътрешните си битки, които ще протекат на базата на формирането на ефективната опозиционна политика. Вътрешните битки не може да са самоцелни. Те трябва да са по повод за политики на правителството и заемане на някакви позиции към тях.

Т.е. на БСП не й е дадено много време да си гледа в пъпа?

БСП непрекъснато си гледа в пъпа, повече време, отколкото обществото й отпуска. Така че се надявам този път хората с повече енергия в нея, с кураж и хъс, да се заемат с работата на ефективна опозиция. Има огромен апарат, който може и да си гледа в пъпа. Но трябва да се излъчат хора, които да правят политики.

Сериозно ли звучи предложението на бившия зам. финансов министър Георги Кадиев самият Сергей Станишев да се кандидатира за кмет на София?

Струва ми се, че не е сериозно. Смятам, че кметският пост в София е работа на цялата партия, но е работа и на софийската организация. И по-естествено е да се проведе един вътрешен избор в софийската организация.  Румен Овчаров може да бъде сред претендентите, може това да е Георги Кадиев, може и софийската организация да излъчи гражданско лице. БСП не трябва да се плаши  вече от вътрешни избори и в това отношение следва да се обновят, за да се отворят към по-млада публика. Защото без вътрешни избори не могат да излъчат лице, което дори да бъде реален претендент за кмет. Аз не смятам, че БСП може да спечели изборите в София. Но трябва да има много сериозен претендент. Защото е много важен знакът, който БСП ще излъчи на частичните местни избори в столицата след голямата загуба на парламентарните. А на БСП й трябва знак, насочен към младото поколение. Трябва й знак за демократизация, за отвореност, за сериозна лява политика. Не съм убедена, че Кирил Добрев, като оглавяващ младежката организация на БСП, може да даде точно този знак. Трябват повече лица в това отношение.

От средите на БСП също се критикува политиката на „презареждане”.

Това не е реална политика. Това са думи и даже много сериозно подценяване на младата аудитория, което за БСП може да бъде фатално за много години напред. Кирил Добрев не е личността с потенциал, която да даде младежки облик на тази партия. Той дори не е Николай Добрев.

Ще предреши ли резултатът от кметските избори в София участието на БСП и в президентските и местните след две години?

Да, в много голяма степен. БСП е партия с голям потенциал. Тя е всъщност най-голямата партия в България и ще остане такава, независимо от изборния резултат на парламентарния вот преди месец. И ще остане с най-голям потенциал като партия. Защото тя има и вътрешнопартийни механизми. Партиите, които роди демокрацията, са повече лидерски партии, без демократични механизми вътре. И сега се получава парадоксът, че БСП е партията с демократични механизми в нея, колкото и те да са ограничени от апаратни игри и т.н. Оказва се, че другите партии, претендиращи за демократизъм, остават абсолютно  затворени в лидерски котерии. Те са заложници на качествата на лидерите си, доколкото те могат да се окажат ефективни в един или друг момент. Но партиите от т.нар. демократично пространство нямат демократичния потенциал да грешат. Те се разцепват. Докато от БСП се люспят и ще продължат да го правят. Но това са „люспи”, които нямат особено значение и тежест.

Очаква се все пак, че на конгреса на БСП през есента ще има видим или невидим сблъсък на лобито на президента Георги Първанов с останалите лобита в партията. Все още ли той има тежката дума в БСП?

Не мога да кажа каква дума има Георги Първанов в БСП, защото не мога да кажа той с какво ще може да се обърне към собствената си партия и дали ще може да се обърне към нея преди конгреса. Смятам че Георги Първанов като президент води действително политика на държавен глава,  който представлява цялата нация.

И Жельо Желев го нарече тези дни успешен президент…

Но за мен Георги Първанов не е социален президент и не е президентът, който остана свързан с  партията, която го избра. И едва ли ще може да се върне с леви послания и с обръщение към свое лоби в партията. Смятам, че Георги Първанов няма вече какво да каже на БСП.

А ще успее ли Бойко Борисов да разбие мита за симбиозата между ДПС и властта, ще изгони ли ДПС завинаги като основен играч от властта?

Няма политик, който да може да изгони която и да е партия. Още по-малко – завинаги. Виждам по-скоро ДПС като евентуален потенциален партньор на Бойко Борисов, отколкото като партия, която Бойко Борисов ще изгони завинаги от властта след една година. А не виждам особени драми за движението. Вярно е, че чиновници, които са си позволили повече, трябва да си понесат заслуженото по закон, независимо от каква партия са и независимо от какъв етнос са. Крайно време е вече да няма значение как се казваш в тази държава.

Имаше бум на участие на малки партии в изборите – някои по-успешно, други се стопиха. Какво, според Вас, е бъдещето на партията, на която вие сте заместник-председател – ЛИДЕР?

ЛИДЕР има сериозен идеологически потенциал за развитие като българска, национална партия в европейското пространство. Като партия на проспериращия български бизнес. Но за съжаление, ако бизнесът разбере партията само като инструмент за бизнес, и ЛИДЕР няма да може да бъде партия с перспектива. В тази партия има две тенденции. Едната разбира партията като необходимост за правене на бизнес, като пряка връзка между икономика и политика. Другата тенденция, която също има много силна почва, е тази която разбира партията като инструмент за създаване на условия за бизнес, което е различно. И ЛИДЕР ще има перспектива в зависимост от това коя тенденция ще надделее. Вероятно наесен ще има конгрес. Ако партията успее да обедини хора от центристкото пространство, прагматици, които смятат, че в България трябва да има държава, за да се прави бизнес, партията ще има перспектива. Ако обаче надделее виждането, че трябва да се вземе властта заради пряката намеса на държавата в икономиката, партията няма да има перспектива.