ТУРЦИЯ СЕ БОРИ ЗА МЯСТО В Г-7

Очевидно е, че след последния министерски ремонт в Турция преди около три месеца начело на външната политика застана един изключително добър политик, много силен анализатор, професор по международни отношения Ахмед Давутоглу. Той всъщност е може би първият дълбочинен анализатор, който заема поста на външен министър в турската администрация. И благодарение на неговата изключителна теоретична подготовка, прагматичност и работохолизъм в турската външна политика се усети промяна. Турция заяви, че иска да бъде призната за велика държава и международен играч. Заяви и амбицията си да премине от групата на Г-20 на държавите със средно голям потенциал към групата на големите Г-7. Което показва, че турската външна политика се пренастройва коренно.
 

Да, и можем да го маркираме с няколко фактора във външнополитически контекст. Първо, забуксуваха преговорите за членство в ЕС. Второ, в новия състав на Европейския парламент имат превес партиите, които са против това членство. В ЕП попаднаха четирима етнически турци, което беше отчетено като много слаб показател на турското лоби в тази институция. В същото време в Турция се забелязва процес на „анадолизация” на управлението. Все повече политици с корен от района на Анадола заемат ръководещите, водещите политически постове в турската държава за сметка на т.нар. „външни” турци. До идването на власт на Партията на справедливостта и развитието на Ердоган   през 2002-а година на практика т.нар. европейски турци, идващи от България, Албания, Босна, Македония бяха смятани като елитарни, като хората, които носят експертиза и бяха уважавани и на Запад. От 2002 г. насам „азиатирането” на управленския елит в Турция е видим.
 

Според мен, с  това се намалява влиянието на хората с европейска визия за развитието на Турция, влиянието на самата Европа в тази страна. Прави впечатление и елементарният факт, че и премиерът Ердоган, президентът Абдулла Гюл, председателят на Народното събрание Кьоксал Топтан и външният министър Давутоглу са родом от Анадола. Няма хора с корен от Истанбул или от европейската част на страната. Как мислите, че това е случайно? Едва ли.
 

Това, което наблюдаваме през изтеклите месеци, може да бъде характеризирано като десант на турската външна политика в трите основни направления, които се очертаха – в Близкия Изток, Кавказ и на трето място-Балканите. Идеята на турското правителство е да бъде изградена такъв тип държава, че със съседите си те да имат „една държава и две правителства”. Т.е. ясно и категорично те призоваха за „вдигането”, образно казано, на границите между Турция и Ирак, Турция и Сирия, Турция и Иран, Турция и Грузия, Турция и Гърция и Турция и България. Явно турската страна иска да приложи онова, което направи до този момент ясно и категорично с Ирак. Това е провеждането на съвместни заседания на министри от кабинетите на Турция и Ирак с участието на 8 представители от двата кабинета с цел „решаването на културните, политическите, икономическите и търговските проблеми между двете страни”. На практика се отварят границите на тези държави за турските стоки,   за турския капитал и за турски работници, а съответно и за турското влияние в съответната страна. Това е на пръв поглед и накратко идеята на турския външен министър.
 

Това е реалност, фактическо състояние. Но официално турската страна заявява, че форматът „Една държава- две правителства” не означава алтернатива на членството на Турция в ЕС. Но на практика тази идея подкрепя силното доказване на Турция като независим международен играч в регионална и в световна плоскост. Давитоглу много ясно заяви, че бъдещето на Турция е да стане част от Г-7. В момента те са все още на опашката на тази група, но  ще докажат и то много скоро, че Турция е повече от регионална сила.
 

Според мен, правителството трябва да направи точен анализ на положението на реалната разстановка на силите и на конюнктурата, която съществува на фона на това, че сме част от ЕС, от един блок, който е пазен и защитен от различни механизми. Включително от такива като Шенгенското пространство. Ако тази защита не съществуваше, на практика щяхме да се превърнем в обект на турската политика, подобно на Сирия или Ливан. Външният министър Давитоглу беше на посещение в Ливан, където направи няколко милиона дарения в различни социални проекти за печелене на турско влияние там. Когато беше направено първото предложение за включването на Турция като част от умиротворителите – „Сините каски” по границата с Ливан, населението тогава много силно се противопостави на завръщането на турски войски на ливанска територия заради историческия спомен от времето на Османската империя. Сега обаче нещата са различни. Турция официално поиска дори да посредничи в десетилетните разпри между Фатах и ХАМАС. т.е. във вътрешнопалестинските разпри, нещо, което не е съществувало до този момент. Т.е. виждаме, че бавно и настъпателно Турция възвръща влияние там, където е била преди това империята. През тези дни, например, много впечатляващ факт беше посещението на турския външен министър Ахмед Давутоглу в областта Санджак, където живее  компактно мюсюлманско население в западната ни съседка Сърбия. Целта на неговото посещение беше смиряването на лидерите на двете бошняшки партии в областта -  Санджакската демократическа партия и Санджакската партия на демократичното действие, които са и министри в сръбското правителство. Той е първият турски външен министър, посетил Санджак. Любопитно е изявлението му след посещението, че Балканите са техен общ дом и жителите на региона имат обща съдба. Но пред турското радио и телевизия, е по-конкретен, като казва, че Турция носи исторически отговорности  за всички народи на полуострова и специално за народите, които не са прекъснали културните си връзки с Турция. Така че виждаме този десант за осъществяване на неоосманския проект на турската външна политика, която трябва да бъде много внимателно анализирана от новото правителство в София. Трябва да се отчете вътрешнополитическия и икономически потенциал, но и международните фактори, които придружават подобен тип турска политика. Имам предвид англосаксонският фактор и германо - френският – от друга страна. Това е много интересна комбинация от подкрепа и обструкция на подобен тип политика от страна на най-авторитетните европейски държави. Т.е. в подобна ситуация трябва да намерим себе си, нашето място и да защитим националните си интереси.