ВЛАДИМИР ЗИНОВИЕВ: КОРУПЦИЯТА Е НАЙ-ГОЛЯМАТА ПРЕЧКА ЗА УСВОЯВАНЕТО НА ЕВРОФОНДОВЕТЕ

 

 

Ролята на еврофондовете в Югоизточна Европа е основополагаща. В нашия регион евроинтеграцията настъпи със закъснение и все още продължава като процес. В региона на Югоизточна Европа много от страните са преминали през тежкия преход към пазарна икономика. Конкурентноспособността на тези млади икономики, инфраструктурата в региона, заетостта на населението, БВП – всички тези фактори за успешно икономическо и социално развитие стоят далеч под средноевропейските нива – за България БВП на глава от населението е едва 40% от средното за общността, в Румъния процентът 46% от средноевропейските нива. В тази ситуация именно средствата по линия на Европейските фондове са онзи свеж ресурс, който  да подпомогне както публичния, така и частния сектор. Тази помощ е от още по-голямо значение сега, в условията на сериозна финансова криза. Програмите, по които се усвояват средствата във всяка страна естествено са съобразени с конкретните нужди – например Гърция е създала уникална по рода си оперативна програма „Национален резерв за непредвидени разходи”, с която финансира икономическото и социално преструктуриране след природни бедствия и кризи. Но целите на Общността са общи за всички страни: политиката на сближаване на ЕС се фокусира върху три основни цели: ”Сближаване” – за ускорено сближаване на най-слабо развитите страни-членки и региони; ”Регионална конкурентноспособност и заетост” - насочена е към засилване на конкурентноспособността на регионите и заетостта и ”Европейско териториално сътрудничество” – за ускорено трансгранично сътрудничество чрез съвместни местни инициативи на междунационално ниво. Именно в Югоизточна Европа тези политики и обвързаните с тях безвъзмездни средства играят съществена роля в напредъка на страните от региона, осигурявайки възможности за развитие на инфраструктурата чрез програмите за транспорт и регионално развитие; за повишаване квалификацията на заетите лице и създаване на нови работни места чрез програмите за развитие на човешките ресурси; за преодоляване на проблемите с отпадъците и водите по линия на програмите за околна среда и т.н., а ние всички виждаме, че това са много проблемни сектори както в България, така и в съседните ни страни.

 

 

Разбира се нашата страна има както какво да научи, така и с какво да помогне при усвояването на средствата по Европейските структурни и кохезионни фондове. Проблемите при усвояването на евросредства в първите години на членството в ЕС са нормален процес за всяка държава, особено на тези с по-ниска конкурентноспособност. Проблемни ситуации бяха налице в Гърция, в Португалия, Румъния и др. Проблемите конкретно в България се зараждат от една страна от факта, че начинът на усвояване на средствата е по-различен от този при предприсъединителни програми ФАР, ИСПА, САПАРД и цялото структуриране на програмите и финансирането по проекти се осъществява по качествено нов подход, както и поради факта, че администрацията се оказва неподготвена за създаване и изпълнение на качествени проекти. В региона най-старата страна-членка на Европейския съюз е Гърция. След присъединяването й Гърция минава през четвърти програмен период, докато България и Румъния са едва в първия си такъв. България може да почерпи от опита на Гърция като първа членка на ЕС в тази част на стария континент при преодоляването на корупционни практики, при улесняване на процедурите, усъвършенстване на оперативните програми и т.н. От друга страна в региона на Югоизточна Европа има редица страни кандидат-членки на ЕС и такива, които се борят за този статут. България може да подпомага тези страни както при усвояването на фондовете за предприсъединителна помощ, така и при изграждането на институционален капацитет за осъществяване на присъединяването към ЕС. Конкретната роля на България би била участието на български експерти (от частния и публичния сектор) в качеството им на европейски експерти, които да осъществят трансфера на най-добри практики и да споделят както успешния процес на присъединяване на България към ЕС, така и допуснатите грешки. В Югоизточна Европа се очаква едно тежко и трудно, но необходимо разширение на ЕС – а именно присъединяването на Турция, което ще продължи и в следващия програмен период след 2013г. Турция е голям търговски партньор на ЕС и е от общ интерес страната да стане член на голямото европейско семейство. Турция разполага с капацитет да допринесе значително за реализацията на мащабни инфраструктурни проекти, в това число и с европейско финансиране, но страната трябва да предприеме мерки за подобряване на социално – икономическото положение и да стабилизира в още по-голяма степен своята икономическа реформа. България има уникалния шанс да бъде ключов партньор в предприсъединителния процес и работата с европейски фондове с Турция.

 

 

 

 

В книгата си обръщам специално внимание именно на този въпрос. Проблемите са много и от различно естество. Чисто административните пречки са от забавянето на публикуването на индикативните програми на Оперативните програми, което прави потенциалните ползватели на помощта неспособни да планират подготовката на проектите си, през недоусъвършенствана нормативна база, която позволява забавянето с месеци на оценката на проектите, до проблемно кандидатстване с проекти от гледна точка на изискуеми документи. Съществуват, разбира се, и проблеми от финансово естество, свързани с необходимостта от наличен ресурс от страна на кандидатите за финансиране. Принципът на усвояване на евросредствата предвижда изплащане на безвъзмездната помощ в по-голямата й част след изпълнение на проекта, т.е. бенефициентът трябва първо да финансира проекта и след изпълнението му да получи спечелените европари. Няма да е изненадващо, ако кажа, че този ресурс невинаги е наличен особено в сегашната ситуация на финансова криза.

Говорейки за проблеми искам да обърна специално внимание и на най-наболелия въпрос – този за корупцията. Факт е обаче, че корупцията не е характерна само за нашата страна – корупционни проблеми и практики се установяват и в много други страни от ЕС. Според мен правилният механизъм за превенция на корупцията се нарича децентрализация – всичко останало е замяна на едни хора на възлови позиции с други. Германия е един чудесен пример за децентализирано усвояване на средствата - там на всяка федерална провинция (Bundesland) е дадена относително голяма свобода при дефинирането на проблемите, написването на оперативните програми и усвояването на средствата. Това е моделът, към който би следвало да се стреми и страната ни.

 

* * *