ВАСИЛ ВЕЛЕВ: ОЦЕЛЯВАНЕТО В КРИЗАТА Е ВЪПРОС НА МЕНИДЖМЪНТ

Г-н Велев, каква е прогнозата ви за развитието на българския бизнес при високата междуфирмена задлъжнялост и липсата на кредити?

Междуфирмената задлъжнялост става все по-тежък проблем за фирмите и тя ще продължи да расте. Българските фирми продължават да са в тежко състояние и към тях продължават да се присъединяват нови  и нови. Тези фирми, които ще успеят да преминат през кризата до началото на растежа подновен достъп до финансиране, ще намалят задълженията си. Други, обаче, ще фалират. И вземанията им няма да бъдат събрани, според мен. Ще бъдат записани като несъбрани, което ще генерира загуби.

Кои сектори ще оцелеят отвъд кризата,  според вас? Има прогнози за фалиране на цели сектори.

Всъщност, няма да изчезне нито един сектор от нашата икономика, но в момента положението е тежко в индустрията, машиностроене, текстил, електротехника, дървообработване, строителство. Така че,  малко са незасегнатите сектори. В по-малка степен пострадаха хранително - вкусовата промишленост и фармацията. Докато в другите сектори само за няколко месеца продажбите са спаднали до два пъти.

По- големите или по-малките фирми са по-мобилни и оцеляват по-добре в тази криза?

В кризата оцеляват фирмите с по-добър мениджмънт. Всъщност в сегашната ситуация някои големи фирми вероятно ще станат средни, други пък средни ще станат малки. Оцеляването преминава и оттам-през свиването до подходящи размери.

Вие очаквате ли вълна на  консолидация на българските фирми?

Не, по-скоро не очаквам.

Доколко слуховете за нестабилност в тази или онази банка могат реално да влияят върху ситуацията в  този болезнен момент?

Безспорно, че подобни слухове са вредни. Банките у нас са по-стабилни, отколкото средното ниво в банковия сектор като цяло. На хоризонта няма нито една банка, която да е застрашена от проблеми. Но слуховете наистина са опасно нещо.

Очаквате ли точно в сегашната ситуация чуждестранният бизнес да се насочи към България, заради добрата данъчна среда и евтината работна ръка?

Всъщност, такъв процес тече. Сега поради кризата чуждите инвестиции намаляха, но не са спирали. Чуждите инвестиции през последните няколко години са в пъти повече от тези преди пет години. През тази година има рязък спад на инвестициите, но така, както знаете, е в  цял свят. Но по-добрата данъчна среда при всички случаи ще продължи да привлича чужди пари у нас. Просто инвестиционният  процес в цял свят е свит.

Мислимо ли е в такъв момент технологично обновление на бизнеса или тези процеси са отложени от кризата?

Всички фирми планираха инвестиционните си проекти, и въпреки трудностите, пълно преустановяване не е реално да се случи. Защото пълното замразяване на проектите би довело до значителни загуби, а животът не спира с тази криза.

Свиването на пазарите ли е основният проблем на българския бизнес сега?

Това е и каквото можахме като български бизнес, направихме. Оттук нататък можем, както се казва, само да палим свещи и да правим молебени да се възстановят американската и европейската икономика по-бързо. Докато нещата там са зле, няма да има поръчки и търсене за нашето производство.

Т.е. от кризата пострада най-много най-добре развития ни бизнес, който беше изнесъл продукцията си на външните пазари?

Да, най-много пострада експортно ориентираният бизнес.

Икономистите прогнозират пик на кризата за България през есента. Каква е вашата прогноза?

Все повече индикации има, че през есента ще започне постепенно, макар и бавно, възстановяване. Но това се отнася за първо ешелонните отрасли, които първи влязоха в кризата, например, металургия, машиностроене. Т.е. това възстановяване ще започне от тях. Но поради забавеността на икономическите процеси, не очаквам третото тримесечие като цяло да е по-добро от второто.  А знаем, че второто е значително по-лошо с икономическите си резултати от първото. Така че  третото тримесечие в най-добрият случай очаквам да повтори резултатите на второто. И то няма да е рязко и бързо оттласкване, а плах опит за възстановяване, когато продажбите ще бъдат значително по-ниски от миналогодишните.

Успява ли бизнесът да запази екипите си?

Това реално няма как да се случи в пълен размер, при условие, че продажбите са намалели два пъти да се запази нивото на заетост. Аз бих направил и сравнение с възможностите, които дава прословутото 44-то правителствено постановление на бизнеса. За три месеца - половин минимална работна заплата. В Италия държавата гарантира 12 месеца 80% от реалното възнаграждение при намалено работно време. В Германия е 18 месеца при 90% от възнаграждението. Така че в случая ние не получаваме голяма компенсация. Но това е въпрос на баланс в бюджета. В този смисъл са неуместни реплики: ама, защо на нас в бюджетната сфера не ни увеличават заплатите. Представяте как неадекватно звучи това на хората в реалния сектор, които създават добавена стойност и получават два пъти по-малко заплата в сравнение с по-рано.