ЖИВКО ГЕОРГИЕВ: НЯМА ДА ИМА НИТО ИКОНОМИЧЕСКИ, НИТО ПОЛИТИЧЕСКИ АПОКАЛИПСИС

Г-н Георгиев, ще се разгорещи ли изборната битка на финалната права?

По-всяка вероятност, ще се разгорещи. Засега очевидно усилията са на терен - по мобилизация на актива, по потушаване на бунтове и несъгласия от реденето на листи. По всяка вероятност в горещата фаза, която предстои да видим, нещата ще се променят. Но като цяло се очертава тенденция, която ме кара да мисля, че много ще е трудно повторно да се мобилизира част от нетолкова политизирания електорат, който се яви на евроизборите. Всички партии имат периферия, но не всички имат твърди ядра. Трудно е да говорим за твърдо ядро при ЛИДЕР и РЗС. Дори при ГЕРБ то не е достатъчно известно.

Коя партия очаквате да загуби скорост на последната права?

Не, че ще загубят скорост, но относително по-трудно е да повторят резултатите си онези, които се представиха изненадващо добре спрямо първоначалния си потенциал. Трудно ще е на НДСВ, на Синята коалиция, на ЛИДЕР, на РЗС - тези, които обявихме за изненади на евровота.

Те какъв резерв имат и кой от чий електорат привлича?

Преливане ще има, но не в такива мащаби, каквито можеше да има на евровота за тези, условно казано, нещо като Б група партии, в надпреварата извън 4-те големи. Добрата новина за тях беше, че никоя от тях не бе обезкуражена от резултатите от изборите на 7 юни. Евровотът не обезкуражи никого. Въпросът е, че ще е трудно да се повтори този успех. Защото тези политически сили привлякоха ситуативно електорат, който е рано да се каже, че е техен. Те „наловиха” разочаровани от големите играчи и доста нестабилни в избора си гласоподаватели. Резултатите от екзитполовете показват, че около една трета от тях са взели решение да подкрепят всички тези малки политически формации в последните ден-два от кампанията. И затова беше трудно и да се прогнозира техния успех.

Как се обяснява фактът, че избирателите не казаха рязко „не” на тройната коалиция, която си носи негативите за мандата?

Тя си има негативи, но не съм очаквал по-лошо представяне. БСП се представи под възможностите си. НДСВ леко надскочи боя си.  Тройната коалиция не получи много като цяло. Много е  за тези, които са очаквали пълния й крах.

А защо ГЕРБ не получи, колкото се очакваше?

Няма какво да се лъжем - освен ДПС и БСП, единственият, който получи далеч под потенциала си, беше ГЕРБ. Останалите бяха или в рамките на потенциала си, или го надскочиха, благодарение на преориентацията на силно колебаещ се електорат към тях. А БСП и ГЕРБ извадиха не повече от 40-50% от това, което имат като максимум. Но големите винаги имат един конформистки декларативен вот на подкрепа, който не се реализира никога. Както ГЕРБ не успя да извади максимума си, защото малките десни партии успяха да отмъкнат от електората й, БСП пък не успя да го направи, не защото някой го отмъкна, а защото електоратът реши да не се разходи до урните.

В такъв случай ще има  ли изненади след кампанията в сегашния й вид? Какво бихте възприели като изненада?

За разлика от предишната кампания, която беше силно медийно изнесена, а сега това е по-слабо, усещането е за по-вяла изборна битка. Това не е така, просто сега се работи по класическата  техника, на терен, по места с по-традиционния тип агитиране. Много е рано и е спекулативно да се твърди каква ще бъде дистанцията между партиите в парламента. Всичко е в сферата на възможното.
Безспорно ГЕРБ има ресурс да мобилизира още електорат, но ресурс има и БСП, макар и не в същия мащаб. Всъщност ГЕРБ би увеличила дистанцията с БСП, ако изборната активност е по-висока от тази на евровота и гласуват три милиона и половина избиратели. Поне засега тази цел започва да ми изглежда трудно постижима. Имам усещането, че се е изпразнила една значителна част от мотивацията за гласуване, която избухна на 7 юни и не знам дали би се повторила.  Засега очаквам активността да клони повече към 3 милиона и дори по-надолу.

Това, че Бойко Борисов се отдръпна от кампанията за известно време ще се отрази ли на изборните резултати на ГЕРБ?

Може и това да има някакъв ефект. Но съм склонен да мисля  друго. Прекалено дълго във времето – почти от година, публичната тема беше доминирана еднозначно от  „диалога” и размахването на шпаги между ГЕРБ и БСП, респективно – от лидерите на партиите. Тази интрига беше интересна, но полека-лека се изчерпа. Достатъчно беше и  други лица да се появят, без значение колко атрактивни са те, и взеха неочаквано много. Говоря за онези, които си мислеха, че интригата между двете водещи партии има потенциала да засмуче всичко останало и да създаде някаква нова версия на двуполюсен модел. Но се появи Синята коалиция, излязоха, макар и с много умерен тон НДСВ, появиха се Кошлуков, ЛИДЕР набра скорост, не толкова медийно, колкото тичайки по терена, както и РЗС. И те взеха своето. И потърпевша от това беше ГЕРБ, защото с много малки изключения малките партии не влизаха в традиционната писта на БСП.

Тези партии могат ли пак да изненадат ГЕРБ?

Достатъчно е да повторят резултата от евровота и това ще е успех за тях. Помните, че почти всички бяха склонни да очакват 4 големи партии да излъчат евродепутати. За пореден път по-дългият престой и обсебването на вниманието на публиката с персонални или партийни разпри дава обратен за участниците резултат и омръзва. И дава шанс на други, които дори не са разчитали на това. Т.е. не бива да се подценява елементът на омръзване. Това не е научна категория, но е дяволски вярна.

А кой ще има повече шанс да прави кабинет на „първо раздаване”, според тенденциите, които се очертават – лявото или дясното?

По всяка вероятност - дясното. При условие, че в парламента ще има толкова много десни партии и само една лява. Но това пък фрагментира дясното. Така че, десните към сегашния момент имат повече шансове. Но в същото време „Атака” става неотстраним фактор, тя не е за пренебрегване. Ако обаче дуелите между ДПС и „Атака” ги стабилизират и може да повишат шансовете им, дуелите между БСП и ГЕРБ ги отслабват.

А как можем да опишем електората на ЛИДЕР при положение, че вече се говори за корпоративна солидарност и за твърдо ядро?

Много е силно да говорим за твърд електорат на тази партия. А и става дума за двугласие – да не забравяме и „Новото време”. Тя не е формация от първа величина, но на избори си взема своето. Там просто умеят да правят избори и в партията са едни от най-добрите изборджии - Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски. Само корпоративната хипотеза обяснява успеха в 3-4 области, но истината е, че ЛИДЕР с „Новото време” постигнаха по 3-4 % и в други области.
А това е още едно доказателство, че големите в политиката омръзнаха с всекидневното си присъствие. Започнаха много рано и достатъчно еднообразно и дори самоцелно. Следваше се една по-скоро инерционна поведенческа логика. А има и един вирус на съмнението, че както си се карат, така могат и да се вземат. Когато две политически партии толкова дълго и целенасочено се карат, няма как, щом си в България, да не те заподозрат в това. Общественото мнение не е чуждо на такава логика.

А това коалиционно номадство в дванайсет без пет също ли се превърна в явление преди националните избори?

Нормално е. Отстрани изглежда иначе, но като си инвестирал в един предизборен цикъл – евровота, едва ли ще се откажеш да опиташ втори път. Цели партии номадстват, та кое е странното за отделни личности? Защо да е по-морално десни да се карат, а десни да не се съюзяват?

Как приемате прогнозата, че следващият парламент ще изкара мандата си, но в неговите рамки ще бъдат излъчени няколко кабинета?

Възможно е. Това не е добра констатация, но изведнъж се разпери една прекалено широка палитра на възможното. Това означава, че свободата е много. Само че тук имаме негативна версия на свободата. Просто влизаме в период на нестабилност и там всичко е възможно. И стабилен кабинет е възможен, но и предсрочни избори - също.

А кой печели от инсинуациите за предсрочни избори и за трудно съставяне на кабинет? Президентът например, който да се изяви като стабилизиращ фактор?

Съмнявам се президентът да гори от желание да прави толкова „интересни”  последните две години от мандата си. И за него би било трудно. А винаги ще се намерят някакви политическите фактори, които ще си въобразят, че страшно много печелят от някаква апокалиптична  прогноза за бъдещето. Но все пак се надявам на здравия разум на партиите. Има безспорно ясни политически интереси и те са лични и няма как да съвпадат сред толкова много амбициозни играчи. Но все пак има нещо като общ интерес, който обаче не съвпада с частния интерес на нито една партия при такава голяма фрагментация. Ако имаше такава партия, тя щеше да получи и възможност, и подкрепа сама да управлява.

А ще се случи ли и обратният процес - на обединяване на малките партии?

Всички подобни политически инженерства са рисков инструмент. И не виждам кой би могъл да го направи и как би могло да се случи. В краткосрочен план от такова сглобяване може би бихме спечелили, но в дългосрочен се съмнявам. За мен дву-трипартийна солидна политическа система би било най-доброто. Но тава не става насила с решението на няколко политически инженери и дори на няколко големи партии. В България това изобщо трудно ще се случи. Трябва да се преболедува - кризата в политическото пространство съществува и ражда безумното номадство на политици, на партии и на гласоподаватели.

Смятате ли, че и гласоподавателите са отговорни за този процес?

Не мога да съдя избирателите. Те са такива в резултат на  драмите на целия политически преход. Понякога си мисля, че е чудно, че се намира още кой да гласува. Но качеството на негласуващите не е по-лошо от качеството на гласуващите. А по количество са повечето - и това е лошото. Искам да кажа, че е много безотговорно да се пускат в пространството разни апокалиптични версии. И нито икономически апокалипсис, който сега е на мода, нито политически ще се случи. Е, ако всички започнем да друсаме клона на дървото, ако го вярваме и искаме, лошото ще стане. Обективните закони се предават пред колективната воля, колкото и безумна да е тя. Но не очаквам това. И вярвам в здравия разум на тези 60%, които не гласуват. Повечето хора са такива. Но ги виждаме в екзитполовете, а после те не отиват до урните.