АСЕН СИРАКОВ: ОЧАКВАМ КРОТКИ, СПОКОЙНИ И ПРОФЕСИОНАЛНИ ИЗБОРИ, НАПУК НА БЪЛГАРСКИЯ ИЗБИРАТЕЛ

Г-н Сираков, като на човек, който се е занимавал с политика и избори, какво ви прави впечатление в паузата между двата вота?

Изборната кампания, според мен, се движи изключително професионално. Клиентелизмът в българската политика в момента е в апогей. И във всичко, което изглеждаше като емоция, всъщност няма грам емоция. Кампанията се развива професионално, под контрол и се преследват точни и конкретно изчислени и преизчислени с резервите цели. За да се случи това, което основните играчи в политиката ни са набелязали да се случи. И нищо не може да се направи това да не е така. Защото основната цел на политическите играчи е в рамките на псевдоизбора да нямаш избор. Т.е. както е казал хаджи Ахил, като си избираш жена, бъркаш  в торба със змии. И все змия ще извадиш, само гледай да не е усойница. Политическите избори са като случая с хаджи Ахил - бъркаш в торба със змии и само гледаш да не е отровна.

Ако изборите са мимикрия, как за двайсет години не се стигна до истинска алтернатива на политическото статукво?

Един от основните дефекти на изборната демокрация е именно в това - разчиташ на емоции, както това беше при избора на Иван Костов и Симеон Сакскобургготски. Там масата гласове бяха не „за", а „против", т.е. срещу някого и нещо. Докато и те си оплетоха кошницата. В момента се задават едни служебни избори. И независимо с колко мандата, за партиите е важно да влязат в парламента. Оттам-нататък е важно колко си гъвкав за по-нататъшни коалиции. Очевидно никой не може, а и не иска да управлява самостоятелно, защото размитата отговорност е най-печеливша, доходоносна и безнаказана. Другото, което е важно, е колко валенции имаш, когато влезеш в парламента. От тази гледна точка, ГЕРБ не стои добре. Може да се окаже, че  това ще е парламентарната фракция с най-много депутати, но с най-малко възможности за сключване на коалиции. И ако не вземе 50+1 от мандатите, да остане най-голямата опозиция в парламента. И предполагам, че управляващата тройна коалиция, която се гласи за четворна, разчита на служебна победа и така да блокира някаква форма на промяна.

Сбърка ли нещо ГЕРБ в кампанията си?

Не, позицията да са сами на изборите е принципна. В Гърция, например, прокараха закон, че независимо от съотношението на гласовете, партията, която създава правителството, носи отговорността. При нас отговорността е размита. В тройната коалиция, независимо кой какво казва, никой не я поема. Но предчувствам включване на мъртви души във вота и смятам, че ще бъдем свидетели допълнително на 200-300 000 избиратели, които посмъртно не съществуват в България. Те ще бъдат „донадени" по най-различни направления - от стари списъци, от хора, които не са в страната. И така пак „ще се нагласят" нещата. Макар  че ситуацията е патова и може никой да не  успее да направи правителство. Или няма да поиска заради крехкото мнозинство. И ще има „бой" за всеки закон, за всеки член на борд, за всяка  квота, за всеки зам. министър и шеф на агенция. И в един момент може да се окаже, че това, което трябва да изхарчиш е много повече от това, което можеш да спечелиш. И тъй като принципите са изцяло клиентелистки във всяко отношение, а изборите са апотеоза на клиентелизма в България, в един момент може да „не си заслужава" усилието за създаване на кабинет. И ето как ще се отиде към предсрочни избори. Не бих се учудил на този вариант.

Как Доган, като най-успешният политически герой на прехода, успява да се задържи на политическата повърхност?

Бих казал с най-голяма отговорност, че Доган обнагля. И то до такава степен, че в момента не виждам аналог. Той може да се мери само със себе си. Предполагам, че се чувства най-добре и когато разговаря със себе си.  И до такава степен се смята за богоизбран, безпогрешен, недостижим, преуспял и недосегаем, че дори цялата тази игра му е вече скучна.

Има ли нови лица  в политиката или и новите са някакво копие на старите?

Това са всъщност най-добре обучените от старите млади. С какво е млад, например, един Мартин Димитров, какво му е младото в говоренето и в държанието? Моли да влезе в парламента, за да има и той лост в ръката, за да може и той да сключва сделка с някого, за нещо. Т.е. и от него да зависи нещо.

Възможно ли е все пак да се случи „две в едно" и Синята коалиция да се превърне в партия с лидер Мартин Димитров?

Това дясно с тези тикви не става. Колкото да им се иска. Има хора, които просто трябваше да се откажат от участие в тези избори. Те не само не се отказаха, но и до дванайсет без пет се бориха да се прилепят към някоя коалиция. И твърдят, че това е принципно и не били направили компромиси. Новото в тези избори е в това, че доживяхме деня определени работодатели да могат да имат толкова служители и  работници, достатъчно, за да им свършат конкретна работа по време на вот. Т.е. ако имаш около 150 хиляди работещи, да ги „помолиш" да гласуват за теб. Това явление досега не беше възможно, защото не стигаха пустите хора. Сега вече го има като възможност. И това няма нищо общо с политиката, а просто всички разбраха, че моделът на Доган е печеливш.

Тези избори и политическият ни живот изобщо имат още едно явление и то се нарича „Яне Янев"...

Там нещата, според мен, са малко по-други. Трябваше далаверите „да се разръчкат" и никой не искаше да го направи така. Единственият човек, на когото не му пукаше да го направи, беше Яне. Ако тази формация влезе в парламента, първата вътрешнопартийна жертва ще бъде лидерът й. Ще има нов конгрес и нов лидер. Яне или ще отиде в немилост, или ще му бъде даден някакъв пост. Просто в партията РЗС ще има текучество.

Какъв ще бъде развоят в дясното политическо пространство?

По всичките правила на клиентелизма. Няма друго в момента в България, освен клиентелизъм. Така че всеки ще се развива по тези закони. Предполагам, че Синята коалиция ще си остане в този формат. Навремето, когато СДС беше коалиция, този формат се харесваше. Причината е подобна на тази, поради която не станахме 16-та република на Съветския съюз. Винаги е по-хубаво да има чисто формално различие. Така си цяла друга държава, имаш  един глас допълнително и суверенитет формално. Би било губещ жест създаването на партия. Освен ако Иван Костов не поиска да си отмъщава и да се връща на бял кон.  Т.е. обединението ще се предопредели от Костов. Защото за жалост, дясното пространство не можа да излъчи лидер, а  Костов има лидерски качества, независимо дали го харесваме или не. А тези, които се появиха отстрани, светят с отразена светлина. Не очаквам той „да подари" партията на Мартин Димитров. Това би било вече сериозно. И Костов не би го направил.

Очаквате ли изненади на изборите?

Никакви изненади. Всичко ще е тиха борба за оцеляване и за прескачане на четирите процента с всички възможни средства. Включително, с преливане на гласове, ако се налага и изисква. Без  да съм гледал социологически проучвания, които са доста фалшиви, защото  хората са станали мнителни и малко от тях споделят реалните си намерения, смятам, че БСП и ДПС ще имат близък резултат. ДПС ще вземе повече, отколкото е вземало досега. БСП вероятно ще вземе с 1-2 % по-малко от тези на евроизборите. Обратно, ГЕРБ ще качи резултатите си и така дистанцията й с БСП ще се увеличи. Интересното е, че „Атака" ще запази полученото досега. Но за тази партия разцеплението от сега е заложено, защото на БСП в един момент ще й трябват гласове и само с коалиции няма да стане. Най-подходящият „материал" ще е „Атака" и предполагам, че оттам ще се пазаруват депутати. Изобщо, отиваме към демокрация тип „Юбер алес". Очакват се едни кротки, спокойни, професионални избори, напук на българския избирател.