ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: ЗАЯВЯВАМЕ ТВЪРДО, ЧЕ НЯМА ДА ПОВИШАВАМЕ ДАНЪЦИТЕ

Г-н Стойнев, с какво икономическата част на предизборната програма на БСП се отличава от програмите на вашите политически опоненти?

Основната разлика е в това, че нашата програма стъпва на конкретни резултати. Т.е. на това, което изпълнихме от предишните си обещания - България да стане част от ЕС, нашият глас да е равен с този на страни като Германия и Франция. Това е много голям успех, в който мнозина се съмняваха. Обещахме и постигнахме висок и устойчив икономически растеж -  6% от БВП. Това означава, че икономиката ни се модернизира и преструктурира, благосъстоянието на хората се подобри и цялата държава е по-богата. Привлякохме над 24 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции, създадохме изключителна бизнес среда. Независимо, че доходите на хората се увеличиха значително, продължаваме да бъдем социално ангажирани и това е отразено в програмата ни.
На базата на конкретно изпълнените ангажименти предложихме програма за втори мандат, който силно се надявам и вярвам, че също ще е успешен. Добре е да се надгражда точно над постигнатото дотук, да има приемственост на досегашната политика. За да подпомогнем най-вече малките и средни предприятия, които са над 90% от българската икономика, една от конкретните мерки беше достъпът до кредитен ресурс в глобалната криза. В новата ни програма предлагаме допълнителни 900 млн. лв. чрез Българската банка за развитие. Опозицията ни обвинява, че с тези средства обслужваме „наши” фирми. Не е възможно да толерираме когото и да било, защото банката не кредитира пряко предприятията, а е подписан договор с 13 търговски банки, които оперират пряко на територията на нашата страна. Именно те предоставят тези кредити като посредничат на бизнеса.

Но който и кабинет да управлява, той няма да има много по-различна политика от тази да подпомага бизнеса по този начин. Защо смятате, че точно това прави програмата ви по-приемлива за хората, отколкото на останалите партии?

Не мога да се съглася с вас. Зависи от опита и от това дали ще се води последователна политика като се стъпи на постигнатото. Във времена на тежка икономическа криза най-страшното е да се правят експерименти. Това, което се предлага от опозицията, са добре звучащи на теория мерки. Но на практика това би изглеждало различно.
Например ГЕРБ предлага веднага да се намали осигурителната тежест с 5%. Разбирам, че това е извод от един иконометричен модел, който показва, че това ще създаде по-добра среда за бизнеса. Първо, правителството на Сергей Станишев създаде най-добрата бизнес среда, намали социалноосигурителната тежест с 11,4 пункта, гарантира държавата да влезе като трети осигурител в системата по схемата 8:10:12. Във време на криза това правителство през 2009 г. намали осигурителната тежест допълнително с 2,4 пункта. Т.е. да се прибягва към допълнително намаляване на тази тежест намирам за неуместно. Защото досега конюнктурата беше  коренно различна. Тези 5% струват на бюджета между 750 и 800 млн. лв.

В необмислени рискове ли обвинявате опозицията?

Рискува се цялата система. Ако те копират мерки, които са прилагани преди нас, трябва да е ясно, че ако нещо е било добро преди две години, сега не би имало същия ефект. Това е слабостта, според мен в програмите на опозицията, че независимо дали страната е в икономически растеж или в рецесия, винаги се предлага едно и също. Затова трябва да сме изключително предпазливи за мерките, които се вземат. Те трябва да се предлагат спрямо сегашната ситуация, за да имат премерен ефект върху икономиката и върху всеки отделен субект в нея.
България е на четвърто място в ЕС по тежестта на осигуровките върху работодателите след Кипър, Словения и Люксембург. Т.е. това не е основната тежест върху бизнеса. Големият проблем на българския бизнес в криза като сегашната е в липсата на пазари, а не толкова в размера на осигурителната тежест. А грешно идентифициран проблем води до грешна политика. Смея да твърдя, че сме били последователни през годините на мандата във вземането на решения.

Кои са другите горещи точки, по които бихте спорили с колегите си икономисти от екипите на опозиционните партии?

Друга икономическа мярка, с която не съм съгласен, е намаляването на ДДС. От 14 години в България има единна ставка. Диференцираното намаляване на ставката е добър предизборен популистки ход. Това е обаче като Кутията на Пандора. ДДС е данък върху потреблението и намаляването му няма да стимулира стопанската активност в страната. Намаляването на ДДС освен, че ще лиши хазната от голям приход, по никакъв начин няма с процента на намалението да свали цената до крайния потребител. Ако ДДС е 30% и го намалим на 20%, ефект ще има. Но когато е 20%, ако го намалим с 2-3%, ефектът „ще бъде изяден” по веригата от търговски посредници до потребителя.
Не приемам и предложението на Синята коалиция да се намалят държавните разходи до 38% от БВП. Сегашното правителство обаче за първи път сложи таван на тези разходи като процент от БВП. През 1997-2001 г. тези разходи са над 40%. Досега средното изпълнение за четирите години мандат на държавните разходи е 37% по официални данни. Може би по време на криза е добре да имаш балансиран бюджет и да имаш бюджетен излишък, но аз съм против да се отива към бюджет с дефицит.
А една от основните причини България да не е в позицията на другите страни, които вече сключиха споразумение с МВФ и поискаха пари от Европейската комисия, е именно прагматичната политика на бюджетните излишъци, която водехме досега. Това ни позволи да увеличим фискалния резерв от 4 млрд. лв. през 2005 г. на 8 млрд лв., както е сега,  да увеличим валутните резерви от 14 на 24 млрд.лв.
С провеждането на тази политика имахме проблем и в самата партия. Въпросът беше: защо трупате толкова много пари и не ги раздадете на хората. Това би било една изключително популистка мярка и тя би довела до това днес да бъдем в незавидното положение на Унгария. Тя рязко вдигна заплатите на хората, започна да харчи парите и в момента форинтът е с девалвация от 40%. Т.е. техните реални доходи реално намаляха с 40 %. Защото се изкушиха от ефекта да се харчат готови пари за заплати, което означаваше няколко месеца по-високи доходи. След което няколко години хората ще живеят с намалени доходи.
А ние не се изкушихме от харченето на пари и затова имаме достатъчно ресурс да осигурим стабилността на страната. Не разбирам защо опозицията оспорва тази стабилност. У нас и банковата система, и финансовата система са балансирани. Гарантират се спестяванията на хората до сто хиляди лева. Призивът на опозицията е „да не се държи” бюджетен излишък. Но този излишък ни е гарант за стабилността на системата. При по-тежки ситуации този ресурс може да се използва.

В такъв случай имаме ли нужда от предпазно споразумение с МВФ, в полза на което се изказаха и от страна на управляващите?

Аз съм против такова споразумение. Едно подписване с МВФ е сигнал за бъдещи катаклизми в икономиката към потенциалните инвеститори. Второ, парите от такова споразумение не биха отишли в реалната икономика. Тези средства ще служат за поддържане на валутния курс. Те няма директно да се излеят в икономиката. Трето, МВФ поставя тежки ограничения върху воденето на политики. Пример е Латвия - намаляване на заплати, с 20%, намаляване на пенсии, приватизация по програма на Фонда. А МВФ работи с едни матрици, където, ако не ти излязат сметките, може да се стигне дотам, че да се вдигнат и данъците. А философията на нашата програма е, че БСП няма да вдига данъците и твърдо го заявяваме: данъците в България няма да бъдат вдигнати.

Доколко е вярно, че плоският данък е една временна мярка, както твърдяха хора от вашите среди? Има ли интрига в БСП по този въпрос?

Истината е, че плоският данък е успех за резултатите от данъчната политика на кабинета. С намаляването му до 10% се изсветли икономиката и се увеличиха приходите. А те ни служеха за вдигане на пенсиите и за нашата социална ангажираност. Кое е лявото и дясното в една такава политика? Когато се намали данъка върху заплатата на един работещ човек, разполагаемият му доход се увеличава. Това е всъщност лява политика в пазарната икономика. По този начин събрахме ресурс, който вече може да бъде разпределян. И основната разлика в предизборната ни програма спрямо опонентите е следната: дясното иска чисто популистки въвеждане на необлагаем минимум за минималната работна заплата; ние обаче предлагаме минималната работна заплата да се вдигне на 400 - 450 лв. - почти двойно  покачване на минималната работна заплата с 10% данък, а не хората да не плащат данък, но да останат на 240 лв. минимална заплата. 

В програмата си вие предлагате създаване на индустриални зони на базата на безмитните, като в създаването им държавата и общините участват с апортни вноски. Това не противоречи ли на антипротекционистичната политика на ЕС?

Това е една от антикризисните мерки на плана „Станишев” – създаването на държавна компания „Индустриални зони”. Тя е вече факт с капитал от 100 млн. лв.  По време на криза, за да привлечеш чуждестранен инвеститор, а и български инвеститори, които да създадат работни места, не е достатъчно да го привличаш само с добра данъчна политика. Трябва да му създаваш и нужните условия като инфраструктура. По тази причина държавата съвместно с общините се наема да изгради обособена индустриална зона, в която да има всички условия за работа, без да е необходимо бизнесът да ги търси сам, което само по себе си води до корупционни практики. На 17 юни официално се представя компанията с конкретните предложения към бизнеса. Ако други в предизборните си платформи предлагат подобни мерки, това е добре, но те вече се реализират като част от антикризисните мерки. Приемам го като оценка за това, че някой одобрява това, което правим.

Как ще коментирате предложението  в икономическия ви проект за увеличаване на правомощията на областните управители за контрол върху регулаторните режими на общините? Не се ли навлиза в територията на местното управление - областните управители се назначават от централната власт, а кметовете и общинарите са изборни длъжности?

За такова решение говорим отдавна и то е свързано с големите пречки пред бизнеса. Макар че от много време всички са за намаляването и опростяването на регулаторните режими. Истината е, че в мандата на това правителство се създаде първата програма за по-добро регулиране, което отдавна се изискваше от Брюксел. Аз бях неин ръководител. До момента са премахнати и опростени на централно ниво 25 режима. Идентифицирани са още 17, за които предстои промяна. На общинско ниво са премахнати 167 режима.
Основният проблем е, че голямата част от тези режими на общинско ниво са незаконни. И когато ГЕРБ говорят за регулаторните режими, нека първо погледнат какво прави Софийска община. Там не е премахнат нито един от режимите, които пречат на бизнеса. Софийска община е в черния списък в това отношение. Екипите им на национално ниво предизборно предлагат  големи промени, а в самата си община не правят нищо на местно ниво. Отговорността на областните управители е конкретно да идентифицират тези режими и да се контролират общините да ги променят. По-добре да се контролират от областните управители, в синхрон с общините, а не толкова, както е сега –  на национално ниво от Министерството на държавната администрация. Защото най-важното е, че голяма част от тези режими са незаконни.

А какво ще кажете за слуховете, които периодично се засилват, че има заплаха за стабилността на валутния борд и за нечий намерения изобщо да излезем от този режим?

За валутния борд ние ясно сме поели ангажимент. До окончателното приемане на еврото валутният борд ще остане по сегашния фиксиран курс. И предлагам на всички – и от опозицията, и някои от управляващите, да престанем да спекулираме с тази тема. Да я оставим настрана и да не вадим дивиденти от нея. Валутният борд в България е стабилен и не трябва да се говори за каквито и да било промени. Натрупахме достатъчно валутни резерви, които да го поддържат. И БСП е поела твърд ангажимент да го запази. Идеите за премахването му ще доведе само до негативни ефекти и затова предлагам да не си играем с огъня.

Смятате ли, че по време на кризата това е едно от нещата, по които е задължителен консенсус между политическите сили?

Така трябва да е, независимо че сме пред избори. Относно валутния механизъм ERM ІІ преди влизането в еврозоната, много се говори за нова стратегия за влизането в нея. Тук, обаче няма нова или стара стратегия. Това е процес на непрестанен диалог с ЕЦБ, с ЕК и със страните-членки на ЕС. Има и други страни, които не са членки на еврозоната, които се заканваха, че едва ли не със сила ще влязат там. В момента те престанаха да го правят. Има си Маастрихтски критерии, ние ги изпълняваме. Досега не покривахме само изискването за определено ниво на инфлацията. С дефлацията, този показател намалява. А има старите страни-членки, които са в еврозоната, и които не изпълняват в момента определени критерии като Италия например. Но ние не трябва да прибързваме.

А кога реално можем да влезем в „чакалнята” на еврозоната?

Нашето заявено желание е това да стане още през следващата година. Комуникацията по диалога върви добре и има доста позитивни сигнали. И имаме реални шансове през 2010 година да влезем в ERM ІІ.

Как ще коментирате призива на президента Георги Първанов за нуждата от нов антикризисен план?

Кризата, както знаем, започна през 2007 г. от САЩ. В края на 2007 г. по поръка на министър-председателя изготвихме три сценария за действия при криза. Във всеки вариант има конкретни пакети от мерки. И всеки пакет от мерки във всеки един момент може да бъде активиран. Бюджет`2009 беше изготвен в рамките на един от тези сценарии.
Не обичам да говоря дали сега сме в добрия, лошия или най- лошия сценарий на антикризисните ни действия, защото в условия на криза и в предизборно време много лесно може да се играе и да се спекулира с очакванията на хората. Ако очакванията им рязко се променят, тяхната нагласа се променя.
Ние сега сме в рецесия и това е много страшно. Макар че това в момента все още не променя рязко всекидневието и не променя така видимо решенията на хората. Но ние сме готови и за по-лошо, в случай, че кризата се задълбочи. Но сега не е редно да обсъждаме тези антикризисни мерки, хората не бива да се плашат. Аз силно се надявам, че няма да стигнем до тези крайни мерки. Но ние имаме този сценарий за мерки при рязко влошаване на икономическата ситуация в страната.

Много от вашите опоненти предлагат нечало на своите програми възвръщане на доверието на ЕС към България. Вие какво правите по този проблем?

Доста се спекулира по този въпрос от опозицията. За съжаление, много трудно се изгражда един имидж, но много лесно се руши. Досега това, което се правеше от страна на нашата опозиция в ЕП, го считам да недопустимо. Не е мястото в Брюксел, където да се разчистват сметките със собственото правителство. Представители на друга държава не си го позволяват. Да сме разбрали, че в Румъния спряха средствата по САПАРД година преди това да стане у нас? Този въпрос си го решават помежду си, може в кулоарите да не си говорят, но в залата защитават националния интерес. Българският случай е коренно различен.
Лошо е, че опозицията смята, че ако дойде тя на власт, автоматично ще промени имиджа на държавата. Това, уви не става. За наша радост, ЕК промени тона си към нас и февруарският доклад е доказателство за това, както и размразяването на средства по-късно. Все пак, България досега не е връщала пари, те само са замразявани. През първите години на членството си една държава се учи. Все пак досега в страната са влезли около 2 млрд. лв. от европейските фондове. А няма страна, която да усвоява сто процента от европейските средства. Да, имаме грешки, има хора, които искат да злоупотребяват. Има. И във всяка една държава това го има. Нека не слагаме под обща черта и всичко положително, което сме постигнали.

Какъв доклад очаквате от ЕК през юли?

Очаквам обективен доклад. Взаимодействието с ЕК е конструктивно. Имаме конкретни ангажименти и те се изпълняват. Не очаквам доклад, който ни хвали, но и не очаквам доклад, който ни заклеймява като лошото дете на ЕС. Смятам, че просто трябва да заложим на стабилно управление. И да не  вярваме на поредните месии. Популизмът е опасен, но в криза - особено. Той лежи върху два стълба: празни обещания и клишето „те ни пречат”.