ВАСИЛ ПЕНЕВ: ЕЗИКЪТ НА МЕДИИТЕ Е ЗАРАДИ ТИРАЖИТЕ - НЯКОЙ ДА СЕ ИЗЛЪЖЕ ДА ДАДЕ 70 СТОТИНКИ

Г-н Пенев, превърнаха ли се медиите в равностоен играч в политиката?

Медиите отдавна са съществен фактор в политическия живот. И този път - не по-малко и дори бих казал - повече. Вярно е, че отделни политически сили се ориентираха към по-директни контакти с избирателя, но всъщност едната тактика не променя другата и не я замества. 
Основните национални медии са дали шанс по един нормален начин политическите сили и отделните политици да изразяват възгледи, гледни точки и програми.  И ако ние изказваме някакви недоволства, те могат да бъдат в две посоки. От една страна, самите политици трудно формулираха европейската проблематика на последните избори. Малко политически сили съумяха да се удържат в проблематиката на Европа.
Другото, в което медиите по-лесно могат да бъдат упрекнати, е че на моменти е твърде очевиден стремежът на отделни медии да подкрепят дадена кандидатура или да се противопоставят на друга. Въпросът е твърде деликатен, защото, ако бъде обвинена една медия, тя отговаря, че и на другите политически играчи е пуснала реклама. Да, но това е формално. Но в контекста особено на интервюта, и особено в жанра анализи и коментари е ясно, че дадена медия е категорично „за” или категорично „против”, т.е. взема страна. В някои електронни медии в шоу предавания се иронизират целенасочено и конкретни лица.
Първото не е упрек към медиите. Те дадоха доста свободен хоризонт на политическата класа, но самата тя по-скоро не се изяви в тази ниша, нямаше потенциал да завземе пространството, което медиите й отвориха. Единствената партия, която се вместваше в европейската тематика, беше НДСВ и то заради Меглена Кунева и Антония Първанова. Някои се опитват да кажат, че и „Атака” го е направила с лозунга „Не на Турция в ЕС”, но това е твърде свързано с вътрешните ни емоции и вътрешна политика. А всъщност тази позиция на „Атака” не е антитурска, а е антиевропейска. Но практически всички останали политически сили си останаха във вътрешно националните проблеми. Което от своя страна не е български феномен.

Медиите носят ли вина за това?

Не, това не е вина на медиите. Ако те имат такава, тя е в това, че по-ясно и категорично трябваше да провокират политиците и да ги прекъсват, когато очевидно бягат от темата. Например, депутатът Минчо Христов изчерпваше изказванията си с това какви законопроекти те със Стела Банкова са внасяли. И аз не видях водещ, който да може да го спре. Не съм против неговата крайно лява позиция, уважавам разбиранията му, но това е извън темата. Ако тук търсим някаква зрелост у медиите, според мен е в това водещите да имат по-голямо самочувствие, да канализират дебата и по този начин - и предизборната борба. Това би било  професионално.

Мониторингът върху медиите на „Медийна демокрация” в изборните дни показва, че пиарът е убил рекламата, а харизмата – пиара. Вие какво мислите за персонализирането на политиката?

Безспорно тези заключения имат основания. Например, аз лично смятам и съм готов да споря, че пиарът в изборната кампания на социалистическата партия я уби. Той всъщност помогна на другите политически сили, защото консолидира електорат срещу левицата. А е очевидно, че харизмата на Бойко Борисов, макар и намаляла, особено в София, продължава да въздейства. Толкова слаб пиар на БСП аз лично досега не си спомням. Ние навремето се смяхме на „Сполука за България”, но то беше адекватно за времето и ситуацията.
БСП си позволи да започне кампанията си две-три седмици по-рано от официалната. Но това, което накрая започна да дразни всеки по-интелигентен зрител, е че която и национална телевизия да пуснеш  вечер, излизаше предизборният клип на партията с участието на лидера Станишев. Но тук имаше откровена спекулация с ролята му на премиер, защото се говореше за направеното от кабинета, а трябваше да се разделят двете роли и той да се заяви само като партиен лидер. Това в случая пресира електората с факта, че премиерът е най-силната фигура в държавата. И като го гледаш пет пъти на вечер, си в състояние да разбереш и реакцията на някои избиратели : ”Абе, аз защо не отида да гласувам срещу теб”. От това БСП само загуби или поне със сигурност не спечели. Ефектът беше обратен. В случая все пак медиите не несят отговорност.

А отговорни ли са за езика и таблоидния стил, който наложиха повсеместно?

Това обаче не е факт или обстоятелство от тази кампания. То се налага от доста време на медийния пазар. Това шокираше много преди 17 години, например, когато вестниците на Петьо Блъсков наложиха различен от казионния език и агресивен стил в журналистиката. Постепенно се наложи един уличен език и това вече дойде от много посоки.
Първата реакция на обществото беше позитивна, защото се прекъсна с казионния език на „Работническо дело”, „Отечествен фронт”, тогавашния „Труд” и „Вечерни новини” - големите тогава вестници. Хората искаха нещо по-разчупено, след което обаче, медиите слязоха на най-ниското равнище. Ето, извинете ме, ще цитирам един клюкарник - с петсантиметрови букви на първа страница излиза със заглавие „Борисов се изсра на главата на Бареков”. И четете на вътрешни страници по-нататък. Първо, в самия текст се оказва, че това не е съвсем така, и второ, стилът на заглавието дори не заслужава коментар.

Каква диагноза на медиите, а и на обществото показва този език? Самите читатели ли зададоха нивото му?

Няма да съм оригинален, ако кажа, че това е много ниско равнище. Дори и да е много важен, актът на дефекация не е за първа страница. А езикът е такъв заради тиражите - да се излъже някой да даде 70 стотинки. Всичко май е заради тези 70 стотинки, за съжаление. В коментар във френския вестник „Монд” равнището на нашата изборна кампания за Европейски парламент е определено като „бакалско”. Използвана е точно тази дума. Не се дебатира за идеалите и целите на Европейския съюз, а става дума за стотинките, т.е. за парите, които покрай кампанията могат да се спечелят от пиарите и медиите.

А защо медиите предпочитат да регистрират, а не да интерпретира и да анализира проблемите и събитията?

Това също не е ново. То е дългосрочна слабост, липса в журналистиката ни. Сериозните анализи отсъстват. По един парадоксален начин се оказва, че т.нар. жълти вестници са по-сериозни, а сериозните – обратно, се превръщат във жълти поради липса на задълбочени и аналитични текстове. Такива се появяват тук-там. Даже впечатлението ми е, че интернет медиите напоследък стават по-аналитични. Предлагат по-дискусионен поглед към проблемите, отколкото традиционните сериозни медии.

Какво е обяснението ви за тази тенденция?

Интернет медиите са по-динамични, а вероятно и авторите се чувстват по-свободни да се изразяват. В този сектор могат да се видят по-аналитични тестове, а и по-чист и интелигентен език.

Защо лицата изтласкаха партиите в медиите и се наложиха над партийните програми? Самата публика ли не желае да чува сложни послания?

Вижте, една програма може да бъде представена по много прост и атрактивен начин. Но проблемът е в друго. Оказа се, че партиите са неспособни да формулират политиките си. И не само атрактивно, а изобщо да ги формулират. СДС шеста-седма година не е в състояние да формулира чисто собствените си цели, каквото и да казва по въпроса лидерът му Мартин Димитров. И ако те продължат да работят по този начин, ще си отидат. Те имат програма, но това не е сериозната дясна програма и десен проект. Като си нямаш Бойко Борисов, а само Мартин Димитров, вижте какво става със синьото. Медиите какво могат да помогнат в такъв случай? Още през 2003 г. твърдях в мои изяви в медиите, че дясната страна в политическия живот не може да си формулира новите цели. Сега сме 2009-та и пространството вдясно съвсем се дисперсира. А всевъзможни „десни” никнат като гъби.

А кой има интерес от регистриращата журналистика, от липсата на памет и анализ?

Краткосрочен интерес имат издателите, а дългосрочен - никой. Защото вие имаме поговорка „Прост народ, слаба държава”. Но като гледаме Турция, където грамотността е по-ниска, срещу простия народ има силна държава. Така че, ако имаме все пак държавност, тя трябва да задава посоката. Независимо, че медиите са повечето частни.

И как държавата ще ги контролира?

Просто е - чрез задаване на определени стандарти, под които не бива да се пада. За университетите например, се задават стандарти от държавата, които те са длъжни да покрият, да следват програмата на Министерството на образованието. И като не се случи това, не получават сертификат. Могат да се определят стандарти и за медиите. Това няма да е откритие. Държавата няма да ги насочва идеологически, но елементарни езикови критерии могат да бъдат наложени.