КИРИЛ ДОБРЕВ: СЪРДИТИТЕ НА БСП СА КАТО АКТИВНИТЕ БОРЦИ, КОИТО СЕ ВКЛЮЧИХА В БОРБАТА НА 8 СЕПТЕМВРИ

Г-н  Добрев, очаквахте ли този взрив от недоволство от нареждане на изборните листи? Ще се отключи ли то след изборите с искане на оставки на ръководството на БСП?

Взрив е много силна дума. БСП не е авторитарна партия и всеки може да изразява мнението си свободно. Впечатлението за нещо драматично идва от това, че на фона на другите партии, където преобладават послушковците, при нас текат дискусии. Нормално е да има известни недоволства. Това, което е ненормално, е позицията “ако мен ме няма в листата, се отказвам от политиката” или това, че някои хора се обявиха за  последна инстанция и морален коректив в деня, в който разбраха, че няма да са в парламента. Те са като „активните борци”, които се включиха в “борбата” на 8 септември.  Ние в БСП сме отбор – четири години поемахме трудности, негативи и обиди, но работехме за една политика. Извън отбора останаха хора, които направиха личния избор да трупат опозиционерски “актив” с надежда да го реализират в бъдеще.

Поне две знакови фигури се оттеглиха – Евгения  Живкова от политиката, Божидар Димитров от самата БСП. Кои са разделителните линии в партията – про и анти стратегическото партньорство с ДПС, про и анти евентуална бъдеща коалиция с ГЕРБ?

Не искам да коментирам конкретни колегите от шумното малцинство на обидените. Само ще пожелая на Божидар Димитров успех в ГЕРБ. Тъжно ми е, че за едно депутатско място, обещано му от Бойко Борисов, изигра театъра с хвърлянето на партийния билет. Не си струваше. Членството в партия е личен акт и просто можеше да отиде при кварталния си секретар и да върне членската си карта. Дано професорът, който е умен и известен човек, да не изживее срама един ден да хвърля и книжката си на ГЕРБ.
Но по-важният въпрос е за разделителните линии. По-скоро опозицията се престарава да внуши на обществото, че в БСП има разделителни линии.  След четири години, в които България извървя много и управляващите бяха постоянен обект на атаки, е нормално в партията да тече разговор за бъдещето й. Иска ми се този разговор за бъдещите ни коалиции, за бъдещите политики и за свършеното и несвършеното досега, да бъде сериозен, а не пълен с внушени от опозицията постановки и заплахи за предстоящ лов на вещици. В крайна сметка точката на този разговор ще сложи избирателят с вота си.

Смятате ли, че има монопол на ДПС над избирателите с турски имена и мюсюлманско вероизповедание?

Не ми се иска да коментирам и политиката на други партии. Аз съм от Гоце Делчев и познавам добре електората на ДПС. Уважавам тези хора, защото те са трудолюбиви и честни граждани. Ще ги обидя ако кажа, че са собственост на една или друга партия и гласуват под строй. Факт е, че ДПС прави доста за техните интереси и политическа мобилизация. Факт е обаче, че като проблеми и начин на живот част от тях вече се доближава до средностатистическия гражданин на България.
Живеем в интересни времена. Не можем да твърдим, че която и да е партия има монопол върху група хора. Нито БСП има монопол над пенсионерите, нито ГЕРБ - над младите и т.н. Може би само ДСБ има монопол над реститутите, а ГЕРБ – над хората от охранителния бизнес, но това е друга тема. Идва времето на политиките, на конкретните проекти, които партиите предлагат за бъдещето на държавата. В това да дадеш гласа си за някой безспорно има емоция, но сега в България е на ред младо и прагматично поколение, което претегля офертите на политическите сили с разума си.

Презарежда ли се партията или тя трудно разбира този език  и предпочита политическите клишета? Как гледат на вас, на вашите млади и на вашите послания?

Колкото хора, толкова и мнения. Сигурно има хора, които не харесват езика на Презареждане. Но идеята за тази кампания е ясна. Първо, тя е кампания, която иска да покаже на обществото лицето на младите хора в БСП. Омръзна ми от клишето, че БСП е партия на възрастните. Близо една трета от нашите кандидати са млади хора, а сред тях има страхотни специалисти – юристи, икономисти, млади учени, бинесмени, политолози, агрономи и т.н.
Целта на Презареждане обаче не са изборите. Те са само част от веригата. Началото беше в Пловдив през ноември миналата година, когато 350 младежи се събраха и дискутираха икономически и политически теми. В София на 14 февруари тази година събрахме 3500 човека, които провеждаха мащабна кампания за националните ни приоритети. Утре отборът на Презареждане продължава да работи по конкретни наши каузи, които станаха част от управленските проекти на БСП. Част от него ще попадне в парламента, но по-важното е, че младите в БСП вече имат силни играчи в местната власт, в неправителствения сектор, в държавната администрация.

Засега само дясното се преструктурира, а според социолози, вашият електорат е доста по-ляв от политиката, която  елитът на БСП осъществява. Време ли е една по-лява партия, като например Българската левица, да ви легитимира като стабилен ляво-център?

Факт е, че има избиратели на БСП, които смятат, че нашата политика се е одалечила от социалното. Бих им казал: а ако не бяхме водили тази политика, щяхме ли да имаме ръст на пенсиите и Сребърен фонд, ръст на финансирането за образование, най-продължителното майчинство в Европа и много други социални дейности.
Сигурно елитът на БСП има своите грешки. Сигурно много от нашите избиратели са разочаровани от нещо, но ги призовавам да си помислят пред какъв избор сме. Дали биха избрали да продаваме ядрените си централи или да снижаваме осигуровките, с което ГЕРБ и СДС-ДСБ ще продънят държавния бюджет, който ние стабилизирахме. Или ще предпочетат кресливи лозунги на националистически формации. Защото изборът е между БСП и всички тези формации и политики.
За Българска левица бих казал, че тя е експеримент, който ще се опита да вземе някакви гласове от БСП с лозунги, които звучат много красиво, но са закъсняли с около 10-15 години. Те не отговарят и на сегашния момент на тежка световна икономическа криза. Надявам се левият избирател да се замисли върху думичките “желано” и “възможно”. И тогава пак логиката подсказва, че той ще подкрепи БСП.

Фрагментирането на бъдещия парламент с повече малки партии дава ли автоматично адекватно политическо представителство? Време ли е вече да имаме  автентични зелени партии?

Лошото е, че фрагментирането трудно ще даде работещо, стабилно и компетентно правителство. Това ме притеснява повече. Друг въпрос е и кого представляват част от по-малките формации, които имат шанс. И дали те не са на думи едно, а на дело – друго. По отношение на екологичната тема в политиката заявявам категорично “да”. Виждаме го и в Европа – тя е все по-актуална и печели привърженици. Добре би било у нас обаче тя да намери автентични говорители, а не назначени еколози.

Приемате ли тезата, че политиката у нас ще се нормализира, ако българските  партии се уедрят, както е например в Гърция?

Да. Мисля, че е нормално бройката от 400 политически партии да се редуцира. Вляво ние засега сме по-добре, но в дясното е пълно с мераклии за три минути политическа слава. Лошо е, че и много малки партии търгуват с името и марката си със съмнителни интереси и с това отблъскват още повече хора от политиката.

А време ли е БСП да преразгледа коалиционната си политика?

Ако ме питате за предизборната ни коалиционна политика, не мисля. БСП е център на лявото политическо пространство и като такъв обединява сериозните леви партии. Такъв беше примерът с господин Александър Томов, който се опита да реши някакъв свой проблем с правосъдието като се кандидатира, ако си спомням добре. Мерси! Такива коалиционни партньори не са ни нужни. Ако питате за следизборна коалиция, то тя ще бъде решена от избирателите, които със своя вот ще предпоставят част от възможностите. БСП ясно е казвала, че не е всеядна като партньор, но и ще направим всичко възможно в страната да има стабилно управление.

Къде очаквате да бъде основният сблъсък между предизборните програми  - вашата и тази на опонентите ви от десницата?

Лошото е, че нашите опоненти не се занимават с програми. БСП като стара партия с традиции държи много на това. Нашите опоненти се занимават с контузения крак на Бойко Борисов или с махленско-семейната свада на Пламен Юруков и Мартин Димитров. Това измества всички разговори по програми и сигурно ги устройва, защото Бойко Борисов измисли около един милион причини да не дойде на дебати по програмата си със Сергей Станишев. Така че очаквам да ни заливат с лозунги и оплаквания.

Нали няма да твърдите, че изборната кампания на БСП за Европейски парламент е била най-доброто, което сте могли  да направите. С какво допълвате посланията си за националния вот?

Твърдя, че листата ни обаче беше най-добрата. Кампанията имаше своите слаби страни и подценени неща, но съм убеден, че хората, които представихме, бяха добър баланс на професионализъм, качества и хора, които знаят къде и защо отиват.

Как приемате тезата на Румен Овчаров, че следизборната коалиция  ще се реши преди изборите и дори преди кампанията? Мачът ли е предрешен или  кризата не позволява грешни ходове?

Разбира се, че следизборната коалиция се предопределя от това кои ще са играчите на парламентарния терен и от програмите, които представят те. Ще ми се все пак да не се успокояваме, че някаква или друга коалиция е решена преди вота. БСП ще се бори за всеки глас, защото не искаме да оставим възможността следващото правителство да е в един от трите лоши сценария: първо - правителство на ГЕРБ с премиер в сянка Иван Костов; второ – каквото и да е правителство, което да изкрета мандата, или  трето – правителство, в чието съставяне водеща роля играят политически балансьори, брокери, дилъри и магьосници. На България е нужно стабилно и можещо управление, а истината, е че такова без БСП е невъзможно.

Вие какъв парламент очаквате, ще има ли изненади от представянето на десните партии? Надценяван ли е ГЕРБ и какъв резултат за БСП няма да е загуба?

Очаквам сложен парламент, който силно се надявам да е на нивото на историческата си отговорност. БСП се бори за първото място, но тук има едно много важно “но”. За БСП голямата загуба ще е, ако държавата ни се впусне в политически експерименти или нестабилност.