ПРОФ. БОЖИДАР ДИМИТРОВ: ПАРТИИТЕ У НАС ТРЯБВА ДА СЕ УЕДРЯТ

Проф. Димитров, какви бяха мотивите ви точно сега, между двата вота, да напуснете БСП, въпреки че отдавна имате разногласия с ръководството на партията?

Да, ние отдавна и по различни въпроси се разминаваме в позициите си. Като историк знам, че политиката е изкуство на възможното и затова се налагат компромиси. Има обаче един фундаментален въпрос, по който човек не бива повече да стои в партията и това е стратегическият съюз на БСП с ДПС, който води до превръщането на ДПС в етническа фракция в БСП. Смятам, че става дори обратното БСП се превръща в етническа българска фракция в ДПС, тъй като гласовете на БСП се стопиха почти до тези на движението. И това не е случайно.
Това е формата на протест на хората. Но аз не мога да протестирам като тях. Предупреждавах чрез медиите от самото начало, че ДПС завлича БСП в гроба. Искам да призова хората да гласуват, защото имам всички основания да вярвам на сигнали, че само в Бургаски регион Доган е заповядал да бъдат купени 8 хиляди цигани и 10 хиляди българи. И аз мисля да призова партиите в Бургас да гласуват за мен като мажоритарен кандидат, да преодолеем различията и да се обединим, за да спрем възхода на тази антидемократическа партия, която е опасна и за самите български турци, тъй като ги държи в крепостна зависимост. Разбирам го и като един хуманитарен дълг - да изтръгнем българските турци от лапите на ДПС.

Вашето напускане на партията знак ли е, че в нея има разделителна линия точно по въпроса за коалицията на БСП с ДПС?

Аз не искам повече да коментирам БСП. Тя не е моята партия и това отдавна е така.

Много хора у нас се занимават с политика, защото тя скъсява пътя до по-лесното правене на бизнес, до по-добрата кариера. Вратите пред вас не бяха ли отворени по-широко заради позициите ви в БСП?

Ако говорите за поста ми като директор на Националния исторически музей, просто направете справка кога съм спечелил конкурса – в състезание с няколко кандидата и с голяма преднина. Това стана през 2001 г., през декември по време на управлението на НДСВ и министър Абрашев бавеше назначението ми месец след  конкурса, защото в министерството разбраха чий партиен член съм. И въпреки всичко класирането ми беше безспорно. Така че, ако някой се съмнява, че съм заел мястото не заради професионалните си качества, просто не го приемам. Не случайно ме товарят с отговорността да организирам възстановяването на толкова български църкви, които бяха в окаяно състояние. Сред тях бяха „Св.40 мъченици” във Велико Търново и Боянската църква.

Но в рамките на 24 часа вие излизате от една партия и ставате мажоритарен кандидат на друга – на ГЕРБ в Бургас. Не е ли много бързо?

Нека да си говорим сериозно. Това беше само юридически оформяне на положението. Защото е публична тайна, че от четири години не участвам в партийния живот на БСП. Много хора правиха изявления много хора, като Татяна Дончева. Сагата започна след местните избори в София, когато аз подкрепих сегашния кмет Бойко Борисов по чисто прагматични съображения, макар че се познавахме по-рано, но не толкова добре. А истината е, че Татяна Дончева, тогава кандидат за кмет от БСП, беше не просто неизбираема, тя е и некомпетентна за такава работа.
Като общински съветник имах поглед върху общината. Атанас Мерджанов например, е коментирал, че  истината е, че напускането ми на БСП сега е само формалност. Макар че е казал също, че съм обичал да заемам „такива позиции”, бил съм в Генералското движение, което примъкна БСП към ценностите на НАТО. И допълнил, с което съм съгласен, че това не се харесва на редовите членове на партията.

А можете ли да направите аналогия като историк на кое историческо време напомня периодът, който в момента изживява държавата ни?

Да, за съжаление, напомня на ситуацията през 14-ти век на българската история. България тогава е разделена на 7-8 „партии”, наречени феодални владения – Търновското царство, Видинско царство, Добруджанско десподство, Влашко воеводство, Молдовско воеводство, Кюстендилски деспотат,  Кралство на Вълкашин в Прилеп, в Серес. Огромният ресурс на българския народ, който век преди това смазва най-страшният враг, появил се в Европа – татарите, за съжаление, е бил разделен между деспотатства, царства и воеводства, които могат грубо да се оприличат с днешните ни партии. Те са воювали тогава помежду си и за това са ползвали услугите на османските турци, които са били малко, но добре организирани. Станали са техни васали и с тяхна помощ са съкрушавали противника си.  Докато накрая се оказали обкръжени отвсякъде от османците. Така почти без бой или по-точно в схватки между самите себе си България загубила независимостта си.
И сега е същото. Съблазняват се партии, за да бъдат на власт - сега БСП, преди нея - НДСВ, преди това - за известно време СДС, докато получиха прословутия шут на Доган. И всички те постепенно, но сигурно стопяват електората си. При това всички си дават ясна сметка, че ДПС не е партия от европейски тип, с демократични и строго спазвани правила. Това е една азиатска структура, нарекла себе си партия, която разчита на държане в крепостна зависимост на електорат, който се оставя на ниско интелектуално равнище и работи неквалифицирана работа, докато си отглежда послушен елит.
Колко пъти Доган обещава да смени тютюна с модерни насаждения, обеща например, че ще внесе биволици. Това щеше да накара хората да учат, да се развиват, а не като в средновековието – забулени и безпросветни, женени на 14 години. ДПС предпочита да се занимава с обръчите от фирми, а сега - и от партии, с автобусите с „екскурзианти” по време на избори.
Виновни за това са не само българските партии, които сключват трайни, „вечни”, стратегически съюзи с движението, след което започват да се стопяват. Виновни са и онези три милиона български избиратели, които отвратени от политиците, изповядващи максимата „всички са маскари”, не излизат и не гласуват. Когато те излязат да гласуват - 2,5 млн. срещу 500 хиляди гласа, стойността на тези 500 хиляди ще падне. Сега обаче Доган е фактор, който не може да се заобиколи.  Затова срещу заплахата, която той отправи - че ще дестабилизира страната, ако не я управлява, срещу този рекет и заплахи просто трябва да се гласува.

А защо българските историци не сложат точка над темата за възродителния процес - с документи, с факти, така, че да не може нито един политически факир да вади етническата карта от ръкава си на всеки вот?

Истината е, че България отдавна е покрила стандартите за правата на човека, иначе нямаше да сме в НАТО и в ЕС. И Доган знае, че мисията, с която беше създадено ДПС, е изпълнена. Но за съжаление, ДПС не изчезва, напротив, нараства мощта и влиянието му. И само за да не предизвика масов български етнически вот срещу неговия етнически вот, той не си позволява да спечели повече от 500 хиляди гласа. Но аз съм убеден, че практикувайки недемократични практики, той може да уреди българските турци един път да гласуват в Бурса и после – с автобусите - в Кърджали, да купува други избиратели и т.н. Аз знам, че това става.
Когато бях кандидат за депутат през 2001 г. от Шумен са ми го признавали български турци - как в протоколите се вписва, че са гласували 99%. И всички партии, с изключение на ГЕРБ, са се отказали да работят в т.нар.смесени райони. Другите партии просто не предлагат алтернатива, не предлагат избор. Има някакво мълчаливо съгласие между тях. И Доган се отнася към тези райони като към свои феоди. А в Кърджали, например,  заради съотношението „българи – български турци” е много трудно да се направи каквото и да е, защото вотът извън ДПС се разбива между другите партии. Докато турците гласуват монолитно. Когато в Кърджали се призове българите да подкрепят една партии, се надигат гласове, че вотът е етнически. А какъв е, по дяволите, вотът на ДПС?! Но никой не шуми по този въпрос.

А защо цивилизованата част от българските турци не припознава и други партии?

В някои партии има представители на това население, но реална битка за гласове не се води. Нещо повече, факт е това мълчаливо съгласие всички турски и мюсюлмански като цяло гласове да се оставят на ДПС. Но има сериозни пробиви. И засега те се дължат на партия ГЕРБ.

Каква е прогнозата ви за времето след изборите, ще се състави ли кабинет или страната ще влезе в политическа криза?

Преди това искам да кажа, че според мен партиите в България трябва „да се уедрят”, политическото пространство да се комасира. Ако се обърнем към старите демокрации има двупартийна система. Този вариант е по-чист, защото партиите в управлението поемат отговорност и тя е категорична. Докато у нас отговорността се разсипва между тройни, а може би скоро и петорни коалиции. Не може да се крие отговорността на отделната партия зад коалиционната формула.

Нещо като модела на партийната  система в Гърция ли предлагате?

Предлагам да видим модела в САЩ, във Франция, Великобритания, Германия, а и на Гърция – с двете големи партии ПАСОК и Нова демокрация.  А у нас вместо ДПС виновни за проблемите в управлението ще са другите в либералната фракция – НДСВ. Съответно НДСВ ще обвинява ДПС и БСП и т.н. Затова очаквам ясна победа на партия ГЕРБ с разлика от партиите на тройната коалиция от поне 5%. Само това ще й позволи да направи кабинет. Всяко друго правителство би било морално незаконно.

Какви са шансовете на партия  Българската левица, която беше учредена от ваши бивши съпартийци от БСП?

А  какво беше това левица у нас? Това е отговорът ми. Така че повтарям убеждението си, че българските партии трябва да се комасират. А у нас двупартийна система стана мръсна дума, като нещо вредно. Смятам, че това е оздравително за политическата ни система.