ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: ГЕРБ ЗАГУБИ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА БЪДЕ ЕДИНСТВЕНАТА СЕРИОЗНА И ГОЛЯМА ДЯСНА ПАРТИЯ

Г-жо Буруджиева, какво ни показаха резултатите от изборите за Европейски парламент за българските партии?

Първо, че партиите в България не са в добра кондиция. Защото точно водещите партии в по-голяма степен загубиха реални гласове. От друга страна, можем да си представим как на фона на  предизвикателствата на нашето европейско интегриране ще ни водят партии, които сред цялото население постигат влияние до 10 %. Което означава, че трябва сериозно да се замислим по въпроса за представителството. Защото в България обществото не е чак дотам раздробено, че да бъде толкова раздробено като политическо представителство.
Второ, ако тези резултати се възпроизведат на парламентарните избори, това означава, че на практика мажоритарните кандидати ще станат основният фактор, който ще определя бъдещото правителство. Защото както и аритметично да се смятат коалициите, дори от по четири партии, те не осигуряват реална стабилност, ако битката между партиите кой да е балансьор, всъщност ще се решава точно мажоритарните кандидати на отделните партии. Те ще дадат една или друга възможност за правене на кабинет.
Трето, въпреки кампаниите на партиите, изключително несполучливи и объркани в стратегиите си, както и заявките какво ще правят в следващия парламент, хората гласуваха. Много голямо объркване имаше около въпроса с кого всъщност водят партиите предизборната  битка, с кого се сравняват: всички се скараха с всички, казаха си лоши неща и тежки думи. Включително и в нощта след изборите при положение, че после няма да могат да си говорят в парламента. И при положение, че всички знаят, че в момента, когато трябва да се правят коалиции, онези, от които това ще зависи, ще съдерат кожата на тези, които искат да направят коалиции.
Друго много европейско като тенденция, което видяхме, е доста сериозно шестващият популизъм. В някои кампании в Европа имаше дори краен популизъм. И ако говорим, че десницата в Европа е победила, в голяма степен това не бяха посланията на сериозния индустриален капитал, а най-грубо казано, на партиите на спекулативния капитал. Защото дясното също има доста измерения. На практика спечели консерватизмът, спечелиха онези, които са против разширението на ЕС и които са против членството на България и Румъния. И аз съм много скептична относно възможностите, които България ще има като подкрепа за излизане от кризата, поради това, че тя в посланията на много партии в кампаниите им за ЕП, включително в Холандия, беше представена като пречка, като част от проблема на Европа.
По същия начин в България спечелиха каузи, които са много популистки, но бяха насочени към вътрешнополитическата тема. Популизмът в Европа по специфичен начин се проявява и в България. Но той не може да бъде политически печеливша стратегия за гражданското общество. Това е един различен политически цикъл, а ние като общество, което не е улегнало и няма разработени необходимите устойчиви механизми на развитие, ще го почувстваме по по-различен начин.

Ако перифразираме Ахмед Доган, че всички загубиха по нещо на тези избори, какво загубиха големите партии на този вот? Лидерът на ГЕРБ например като че ли не беше много разочарован от резултатите си.

Да, но разочарованието от резултатите на ГЕРБ личеше на социолозите, за които е публична тайна, че имаха договор за работа с партийната централа и които убеждаваха цялото общество, а и самата ГЕРБ, че ще има 7 евродепутати. Според мен, ГЕРБ загуби възможността да не се задават въпроси на партията дали наистина и как ще може да направи  правителство. И всички приказки за пълното мнозинство са вече история. Разбира се, ГЕРБ продължава да има своя периферия, но доказа, че трудно я стабилизира. Така че загуби блясъка на възможната победа . Тя най-вероятно ще остане най-голямата партия, но на практика повече от правителство на малцинството, няма да може да направи. Най-вероятно и западните им партньори са очаквали от Бойко Борисов много по-високи резултати. ГЕРБ загуби възможността да бъде абсолютно единствената голяма и сериозна  дясна партия.
Това, което се случи със Синята коалиция, стана, не защото тя има априори този потенциал, а защото десният избирател беше силно провокиран от технологията, която беше приложена при регистрацията й. Това накара доста сини избиратели да излязат и да гласуват, което преди това самите им лидери не можеха да ги накарат да направят. Защото със собствените си действия ги бяха накарали да се скрият дълбоко вкъщи за години наред. В този смисъл БСП успя да изкара кампанията на Синята коалиция, но не успя да изкара своята.
Подозирам , че БСП чисто механично загуби избиратели, които просто не отидоха до урните, но загуби и част от избирателите си, които гласуваха за други партии. От тази гледна точка и БСП има възможност номинално да повиши своите избиратели. Но при повишена активност вероятно ще се ограничи само с възможността да не се представи по-зле отколкото на тези избори. Защото според мен, за привличане на повече избиратели е необходим друг тип кампания.

Досега кампанията на БСП беше негативно, сега по-позитивна ли трябва да бъде?

Не, напротив, позитивната трябваше да бъде за евровота, а каквото имаха като критика, да бъде оставено за националната кампания. Там е битката с ГЕРБ. И самият факт, че в София БСП има толкова злокачествен резултат, показва, че тя не можа да организира съществуващото недоволство на софиянци срещу управлението на града да се излее в по-приличен резултат, защото БСП наистина може да постига повече.
Освен това, досегашната кампания на БСП въобще не се прицелваше в активните, интелигентите, образованите, в хората между 30 и 50 години. И освен младежката кампания на партията, нямаше и грам от необходимите нормални послания. И най-любимият министър председател да се появява по шест пъти на ден с обръщение, което в никакъв случай не бива да бъде рекламен клип, е абсурдно. А и в европейските избори редно беше той да се явява като лидер на партия. Ако говорим за заявка за втори управленски мандат, с това трябваше да се излезе на националните избори. Така че имаше много сбъркани посоки в кампанията на БСП.
Нямам представа как са тествани тези послания, но има две неща, които всеки, не само  професионалист, знае за България. Едното е, че крайно негативната предизборна кампания у нас до нищо добро не е довела нито през 1991 г., нито през 2001 г., нито през 2005 г. А и когато се критикува, защото няма лошо в това да се прави и негативна кампания,  трябва да има почва, която ти си  я създал със собственото говорене. Не може друг с неговото говорене да я е създал, а ти да правиш само реклама върху това нещо, защото не знаеш как ще ти се отрази. Това са технологии, които трябва да се спазват.
ГЕРБ, които имат какво да кажат за управлението на страната и да критикуват, имаха една оскъдна кампания. Но не е вярно, че Бойко Борисов не е бил в кампания и не е правил кампания, защото му се е наложило да стои в Банкя. Ако имаше някой, който се появява всеки ден, това беше той, но уж без да прави преки послания. Не може да има едно лице - марка на партията, лицето да не прави кампания и кампанията на партията му да е без лице, нали.

А кои послания спечелиха повече - мажоритарните на Меглена Кунева, експертните на Ивайло Калфин или популистките на Бойко Борисов?

Обзалагам се, че ако сега попитаме хората какво са казали всички тези хора, никой няма да може да го възпроизведе. Грешно е да се смята, че в една кампания хората могат изцяло да разберат посланията. Целта им е, за да представи общия стил на политика – нито я запомняш, още по-малко можеш да я възпроизведеш, и в този смисъл едва ли е мотив за гласуване.
Вотът например за Меглена Кунева беше въпрос на национален престиж – как да не изберем еврокомисаря, дето цяла Европа го знае!? Така че на евроизборите българинът се замисли все пак кой иска да го олицетворява. Той обича да се представя добре „пред чужденците”. Това сработи и за избора на Кунева, и за Синята коалиция.

Как ще коментирате анализа и прогнозата на лидера на ДПС за следващото управление?

Факт е, че на фона изобщо на свиването на полето на влияние на политическите партии, анализът на Доган ни подготвя за сложността на следващата коалиция от четири субекта. И  евентуално как мажоритарните депутати ще наклонят везните. А това все пак са хора, които днес си казват Гаргамел, утре ти казват, че са се разбрали и после пак си казват Гаргамел. Да не говорим за тежкия разрив вътре при самите десни, а и за очертаващия се четвърти партньор в едно дясно правителство –НДСВ, и взаимоотношенията му с кмета. НДСВ се очертава като най-неприятният партньор на Бойко Борисов, с когото доскоро беше най-близък. Да не говорим какво ще трябва да се плаща като цена, когато всяко гласуване в парламента ще бъде една минидрама, ако опозицията не втвърди управляващите.

Каква е прогнозата ви за развитие на Синята коалиция -центробежни или центростремителни сили ги очакват?

В началото със сигурност ще има обединение, а в кабинет „ще има за всички”. Но властта ояжда тежко и действа в крайна сметка действа в посока на разединението. Затова нека да видим сега как вдясно ще се договорят за мажоритарните кандидати, защото това е тест и залогът е голям. Ако се договорят, ще се види доколко всяка партия си владее избирателите, за да стане изборът реалност.

А ще има ли нов десен субект за националните избори след обединение на малки десни партии?

Предполагам, че ще има, ако искат да се намесват като балансьор в следващото  управление. Много по-добре е да се обединят и да имат сериозна парламентарна група. На каква цена ще го направят, е друг въпрос. Дотук се очертават осем парламентарни партии в следващия парламент, но възможно е да влязат и десет. Има 14% от евровота, които отиват в малки партии, извън първите осем.

А има ли риск от предсрочни избори, кой би имал интерес да ги стимулира?

ГЕРБ има интерес, именно защото нямат никакъв интерес да поемат подобно управление в подобен формат и в подобен момент, както сега ще им се наложи. И не става  въпрос за това, че другите партии ще са изтощени. А за това, че изборите са обикновено две неща - да формираш политики и да спечелиш битката за властта.
Като не можеш да я упражняваш чисто, а всеки път си като ходещите по въже в цирка, се изискват особени политически компетентности. Не е въпросът само дали някои ще се учат или не да бъдат министър председатели, а дали ще се научат или не да говорят с другите, да уважават другите, да слушат другите и понякога да преглъщат неща, които не харесват. Този тип култура я няма в ГЕРБ. А кризата вече се усеща в България и в този смисъл няма никой политик, който да е щастлив, че трябва да управлява. Защото той ще може само да минимализира ударите на кризата.

А предстоят ли тежки следизборни пленуми в БСП, ако резултатите на националния вот не са удовлетворителни за тях?

БСП не беше много мобилизирана за евровота, някак не беше ангажирана в самите избори. За 20 години тя никога не се е държала така. Дори през 1996 г. демонстрираше повече жизненост и чувство за самосъхранение. Каузата й не беше разпозната от избирателите й като своя. Затова си мисля, че ако сега не се мобилизира и не направи добра кампания, БСП за първи път е възможно най-близко до тежки процеси вътре в партията.

Ще поиска ли някой оставката на лидера на партията след изборите, ако резултатът е подобен на този на 7 юни?

БСП не е партия, която по този начин си „дава главата” на лидера. И второ, винаги една партия като нея трябва да има вътрешното движение за необходимост от лидер или ситуацията да създаде необходимостта от нов лидер. Аз не виждам изключителни фигури, които биха могли да бъдат нарочени да направят нещо драстично по-различно от сегашния.
Проблемът в БСП е, че от 20 години там съжителстват тотално противоположни виждания за правене на политика. И според мен, на тази база може да се изостри някакъв процес. Но не мога да прогнозирам непременно, че това ще бъде оставката на лидера. Все пак предстоят процеси на катализиране на нещата в партията. Дълго време обаче посланието в партията е: „Да изкараме тези избори, после ще говорим”. Но все някога тези дебати трябва да се проведат  между хората, изразяващи  тотално противоположни позиции и идеи вътре и в ръководството на партията. Може да се окаже, че ще се намери новият баланс.
Дошло е това време да се види, че много хора в БСП бъркат, други дори не вършат работа. Една партия е жизнена, когато са ясни ангажиментите, механизмите и начинът на работа. Както и ролите, защото не можеш да си присвояваш роли. Тя е от малкото партии в политическия ни живот, която позволяваше цели поколения в нея да си присвояват роли. Партията трябва да казва от какво има нужда и да търси съответните хора за това. Тогава и политиката ще е автентична. И сега въпросът е конкретен - докога БСП ще е най-зле представена в най-големия град, където има най-много почва за политика. Този разговор трябва най-после да се състои.