ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: ПАДНА БЕРЛИНСКАТА СТЕНА ЗА НЕОЛИБЕРАЛНИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ МОДЕЛ

Г-н Куюмджиев, оценката на мисията на МВФ за влошаване на икономическата ситуация у нас в полза ли е на идеята за сключване на предпазно споразумение с фонда?

Този въпрос има два отговора. Принципът е, че във всяка икономическа прогноза има някаква доза вероятност. И всички прогнози, не само икономически, би трябвало да се разглеждат като реалистични, песимистични и оптимистични. Това, което казват експертите на фонда, е по-скоро в песимистичната зона. Те сигурно имат някакви причини да мислят по този начин. Принципните методологии за правене на всякакви икономически прогнози са няколко и при нито една от тях  в сегашната ситуация не може да се вземе решение и да се предвиди категорично ситуацията дори и след два месеца. Ако си припомним и тези прословути рейтингови агенции, които два дена преди сриването на „Леман Брадърс” им дадоха тройно „А”. Така че това е едно доказателство, че прогнозите са в някаква степен вероятностни, а не сто процента сигурни.

Те показват само тенденциите...

Евентуално. Тенденция се показва с минали резултати. А прогнозите са си прогнози, те не могат да бъдат тенденции. Защото нали може утре да се случи нещо, което тотално да провали в едната или в другата посока прогнозата. Никога не може да се каже, че някоя прогноза е крайна или правилна, или единствена. Затова в такава ситуация аз подхождам с резерви към всякакви прогнози. Защото ситуацията е крайно непозната и всички валидни методи за прогнозиране или релевантни методи в нея не работят. А няма неизвестни методи. В този момент сигналите са противоположни, трендовете са противоположни. Само да напомня, че през февруари нарасна промишленото производство спрямо януари. Това е положителен сигнал на фона на много негативни. А предпазното споразумение с МВФ е крайно рестриктивно, защото означава да се върнем в годините, в които не можехме  да увеличаваме доходите, да вдигаме пенсиите, бяхме с вързани ръце. Не беше хубаво, но тогава нямахме избор. През  последните четири години  постигнахме финансова стабилност на България, която не е сравнима с други години. От тази гледна точка трябва много внимателно да се търси баланса. Т.е. дали въобще да се търси предпазно споразумение, защото то има много негативни страни. Това, което трябва да се дискутира и е положително са новите инструменти, които получи МВФ за подпомагане на членовете си на срещата на Г-20  в Лондон. Те са значително по-гъвкави и позволяват държавите да вземат заеми, без изискванията им да са толкова рестриктивни. Но ние нямаме нужда от стабилизация в момента. В този смисъл защо трябва да подписваме стабилизиращо споразумение,  а не използваме новите инструменти на фонда. На този етап аз повтарям, че нямаме никаква нужда от предпазно споразумение с фонда. Днес ние имаме 23 млрд. лв. фискален и валутен резерв. Трябва да изхарчим още 15 млрд. лв., за да настане кризисна ситуация за валутния борд. Петнайсет млрд. лв. са си 15 млрд. лв. и са много пари. Освен това, ако сключим споразумение с фонда, това ще е негативен сигнал за инвеститорите, които могат да се опасяват, че България не е стабилна и има нужда от помощ. Това също е риск, който трябва да бъде оценен. Затова не трябва да се гледа едностранно на въпроса дали да преговаряме за споразумение с МВФ.

Т.е. въпреки новата ситуация  ние се надяваме и на добри чуждестранни инвестиции?

Нещо повече, ние ги  получаваме тези инвестиции. За първите два месеца на годината по предварителни данни  преките чуждестранни инвестиции са 435 млн. евро, сравнено с миналата година – със  180 млн. по-малко. Разбира се, ситуацията е друга, но кранът въобще не е затворен, направо си тече.

Вие в нищо ли не сте песимист?

Никой не е казал, разбира се, че стабилността ще продължи до безкрайност. Има проблеми с изпълнението на бюджета. Но въпреки тях, през първите два месеца бюджетът пак е с излишък, макар и не планирания 1 млрд. и 700 млн. лв., но са 500 млн. лв. И за мен паниката е излишна.

Как премина последното заседание на Икономическият съвет към премиера, който веднъж месечно поднася експертен поглед към кризата. Предложи ли нещо алтернативно той засега?

Има смисъл от дейността на този съвет, защото ситуацията е много динамична и се развива всеки ден. Затова прогнозите за след година са абсурдни, за след месец-два – крайно вероятностни. В този смисъл следим непрекъснато процесите. И във всяка област вземаме допълнителни мерки, които могат да бъдат направени. Например, ако програмата за финансиране на малките и средни предприятия, за които са отпуснати 500 млн. лв., се окаже успешна, имаме готовност да отпуснем още. Това е в рамките на т.нар. „ръчно управление” на икономиката в този момент, както се изрази премиерът. Премахването на някои регулаторни режими също е от мерките, които могат да се извършат веднага. Другата важна страна е, че заседанията на Икономическия съвет са форум за дискусии, на които се появяват ценни идеи. Бяха предизвикани всички партньори – представители на бизнеса, синдикатите, правителството, банките и неправителствените организации - всички, които влияят върху икономическите процеси, да дадат списък със своите мерки - краткосрочни и по-дългосрочни. В края на април ще е следващото заседание.

Как се отнасяте вие към изказването на министър Петър Димитров, който допусна, че ако БСП дойде пак на власт, ще се намалят осигуровките с 4-5 пункта?

Не съм чул тези негови думи и затова не мога да ги коментирам. За мен всяко намаляване на осигурителната тежест в този момент е неправилно. Защото тези пари ще изчезнат, а никой не знае откъде ще ги вземем. Много деликатна е системата, много деликатна е и ситуацията. Тя е непредвидима, все едно караме лодка в бурно некартографирано море. Никой не знае накъде ще тръгнат процесите.

Какво беше най-ценното за вас в икономическия дебат между БСП и ГЕРБ, вие  бяхте в екипа на премиера?

Ние се убедихме, че отсреща няма нищо. Това е интересно и е важно да се знае. За разлика от повечето експерти на ГЕРБ, аз съм работил в ръководството на големи корпорации. Знам как се подготвя план и бюджет – това отнема месеци. Да не говорим за икономиката на една държава. Няма как за два месеца нещо да стане  работещо. Колкото и известни експерти да се привлекат, едва ли ГЕРБ ще предложи до изборите значима икономическа програма. За мен тази партия не предлага сериозна алтернативна икономическа програма. Как ще се управлява тогава? Ден за ден? Това е непредвидимо и непредсказуемо.

ГЕРБ все пак ще облече някакъв документ в думата „програма”...

Извинете, но това ми напомня на един анекдот: по времето на Велики пости няма какво да се яде и свещеникът кръщава „със силата на Господа” една патица - риба. И я изяждат като риба. Та и сега ще стане същото – ще ни предложат „да изядем” нещо, наречено програма, то ще бъде кой знае какво.

Вие от БСП все още не сте представили предизборната си икономическа платформа. Кажете в аванс какви ще бъдат акцентите й?

При нас основният принцип ще бъде повече държава в икономиката. И  не само заради кризата. А и заради това, че неолибералният модел на управление претърпя пълен крах. И навсякъде държавата се връща в икономиката - под формата на собственост или под други форми. Пазарът не се оказа достатъчен регулатор, така че правителствата трябва да се намесят много повече в икономическите отношения. Основен акцент в нашата програма ще бъде социалната пазарна икономика, когато пазарът се ангажира и социално като контрапункт на дивия капитализъм, който върлуваше. В основата  на всички разлики са моделите за преразпределение на благата, на брутния вътрешен продукт (БВП). От средата на 19-ти век, от индустриалната революция до ден днешен няма точен отговор как трябва да се преразпределят благата. Различните течения в различните страни през годините дават различни модели - някои успешни, други – по-малко. Някои, като комунизмът и реалният социализъм, претърпяха пълен крах. А сега падна Берлинската стена за неолибералния модел. Основната наша идея и принцип на управление на икономиката ще бъде преразпределяне чрез забогатяване на всички, преразпределяне чрез активна роля на държавата.

Кой ще бъде основният ви опонент в това отношение?

Нямаме опоненти, това е най-страшното. За съжаление, всички опонират на база популизъм. Примерът със спора за АЕЦ „Белене” е точен - не говорим за политики, за икономически идеи, а с лозунги. 

От ДСБ сега искат мораториум върху проекта „Белене”. Любопитно е, че и бизнесменът Христо Ковачки предлага да се остави този проект, да се строи в АЕЦ „Козлодуй”.

Това е пълен популизъм. Понятието десен популизъм в политическите науки е оксиморон. Десните партии би трябвало да защитават интересите на по-богатите прослойки от хора. Но в България сме свидетели на десен популизъм, което е пълен абсурд. И така говорят дори истинските десни, не говорим за ГЕРБ, които не са нито леви, нито десни, те са един клуб по интереси. Но и СДС и ДСБ залитат по идеи, които са абсурдни, и предложени от десни партии, звучат крайно ляво и популистки. В този смисъл ние нямаме опоненти. Защото не говорим за политики, за идеи, а си говорим за глупости. А за „Белене” можем да говорим с дни. Кризата си е криза, но тя ще отшуми. След година-две ще се върнат обратно високите потребления на ток, ще се възстановят производства и пак ще има недостиг на ток. Но тогава няма да има „Белене”, ако сега го спрем. Всяко закъснение е фатално. След десет години без този проект икономиката ни няма да може да съществува.

Няма ли наистина токът от „Белене” да е толкова скъп, че да няма пазар за него? Само с предизборно мъждеене ли да си обясним тези идеи тогава? Това борба на лобита ли е?

В България няма антиядрено лоби -70 % от българското население е за атомна енергетика в страната. Така че няма противостоене в това отношение. А наличието на евтина предсказуема базова енергия ще ни позволи да поддържаме относително приемливи цени на тока. Токът от този проект няма как да бъде скъп. Една инвестиция от 4-5, нека да е 10 милиарда е нищо в сравнение с оборотите, които тази централа ще произвежда за 60 години. Това са 60 години по 2 хиляди мегавата – то няма алтернатива.

Говори се, обаче, че проектът ще увеличи държавния ни дълг?

Това не е коректно Защото първо, държавният дълг на България е един от най-ниските в ЕС – под 14% от БВП. След като през 1997 г. държавата ни фалира заради дългове, търговските банки фалираха и хората нямаха пари. Но ние сме склонни да забравяме. Сега ние практически нямаме дълг. Вътрешният ни и външен дълг е в порядъка на 3-4 млрд. евро. В сравнение с десетките милиарди дълг тогава. И дори да натоварим държавния дълг с един млрд. евро, това не е тежък аргумент. Това влиза в политически разговор. И друго - не става дума за отпускане на държавна гаранция. Разговорите се водят за експортно кредитиране на една проектна компания, която се казва „Предприятие „Белене” АД. И до този момент никой не е поискал държавна гаранция за този заем, който ще се използва от компанията за изграждане на централата. От друга страна се забравя, че българската държава през Българския енергиен холдинг е собственик на 51%,  другите 49 % са собственост на RWЕ. Затова разбирам, че всяка партия си търси тема преди изборите, но тук реален проблем и скандал  няма.

Г-н Куюмджиев, наистина ли имате решение за затваряне на „Кремиковци”, но не го правите заради изборите. Имате ли оптимален вариант за комбината?

За мен оптималният вариант е държавата през процедурата, която тече на несъстоятелност, да си влезе като най-голям кредитор в ролята и на най-голям собственик. Тогава вече нейната отговорност ще може да се реализира в пълен обем. Аз имам лични идеи какво трябва да се направи, които обаче не мога да споделям, защото не съм оторизиран да говоря за Кремиковци. И би било пълна спекулация от моя страна да говоря за по темата.

А как  ще отговорите на вашите критици, дори и в самата БСП, за липсата на необлагаем минимум?

Това пак е един популистки ход. Става въпрос при минималната заплата за 24 лв. на месец. Ако се въведе обаче необлагаемия минимум ще има няколко ефекта: 650 млн. лв. минус в приходите на бюджета от данък общ доход. Другият ефект е в това, че много от фирмите отново ще минат на  240 лв. заплата и ще се потопят в сивия сектор. Ще се загуби мотивацията на фирмите и на гражданите да си изсветляват доходите. Това беше не икономическа мярка, а просто лост бизнесът да излезе на светло. Да не забравяме, че след въвеждане на т.нар. плосък данък приходите от данъците се удвоиха. Той изпълни основният си ефект. Сега искаме да върнем обратно сивата икономика ли? Признавам, че по тази тема тече дискусия и в партията, като се опитваме да измислим компромисен вариант, от който всички да бъдат доволни.

Т.е. да е доволно лявото крило в партията.

Знаете ли, моделът да вземаме от богатите и да даваме на бедните, доказано не работи. За мен лява мярка е, когато всички заедно забогатяват, наистина – едни повече, други – по-малко. Това искане не е ляво, популистко е. На фона на тази икономическа криза, която е и политическа в известен смисъл, цивилизационна криза, трябва да преосмислим термините за ляво и дясно. В този смисъл увеличаването на праговете за облагане, въвеждането на диференцирани ставки и минимални необлагаеми минимуми не са леви мерки. Това са рестриктивни популистки мерки, които не стимулират пазарната икономика.

Сериозна ли е тенденцията за намаляване на приходите в бюджета?

Там може да се получи грешка, да се получи пробив в бюджета. Но за щастие, ние имаме няколко буфера, както казаха и от МВФ, че буферите в бюджета ни са достатъчни. Но въпреки това трябва да бъдем по-внимателни в публичните разходи, не публичните инвестиции, за да не се допусне срив на бюджета. Доколкото съм информиран, събираемостта в някои пера дори надвишава миналогодишната, но други са под планираното. И се движим като резултат  93% от плана за тази година за първите два месеца. Вероятно и третия месец ще бъде така. Което говори, че в 10-процентния буфер, предвиден чрез съкращаване на всички разходи, няма проблеми, движим се в него. Имаме допълнителен буфер чрез резерв в бюджета. А имаме и излишъка, което е допълнителен буфер. Но всичко е толкова динамично.

Вие вероятно ще бъдете в листата за следващия парламент. Защо ще се занимавате с политика?

Предизвикателство. Не е било детската ми мечта. Но аз съм бил в едър корпоративен бизнес, в консултантския бизнес, в държавната администрация. Навсякъде успях да се докажа. Остава да се пробвам в политиката. Ще видим дали ще успея.