ИНЖ. БОЖИДАР МИТЕВ: НАЙ-ВАЖНОТО БЕ, ЧЕ ГОЛЕМИТЕ В ГАЗОВАТА ИГРА СЕДНАХА НА ЕДНА МАСА В СОФИЯ

Като експерт как оценявате резултатите от енергийната среща на върха в София?

Оценявам тази среща като опит да се компенсира отсъствието на цялостна съгласувана и обща за Европейския съюз енергийна стратегия и конкретни политики. Важно също е, че този първи по рода си форум е и първи опит за формулиране на основни принципи  за партньорство в рамките на ЕС. Както и принципи за партньорство със страни извън съюза. Присъствието на държавни ръководители от 28 страни убедително доказва необходимостта от такива съгласувани политики. Всъщност газовата криза в началото на годината провокира нагласи за търсене на диалог и консолидиране на такива общи политики. Защото потърпевши бяха всички – доставчици, транзитьори и потребители. И затова на форума присъстваха основните играчи на пазара на синьо гориво.
Като цяло съм доволен от това, което се случи, като не изключвам да има и недоволни. Някой трябваше да направи тази стъпка. В този смисъл тепърва ще оценяваме инициативата на президента Георги Първанов, още повече, че след нея предстоят поредица от срещи. Така че диалогът за формиране на общи политики стартира с приета с консенсус обща декларация. Колкото и да са дипломатични текстовете в нея, те сериозно обвързват подписалите ги.

Кои текстове от декларацията имате предвид?

Например за прозрачност по цялата верига на търговията с природен газ до крайния потребител. Още по-ясно да се регламентират връзките между доставчици, транзитьори и потребители. За мен е важен текстът за засилване на публичността на диалога между всички участници. Това осветява финансовите им взаимоотношения и ще доведе до отпадане на политическите спекулации, каквито има и у нас. Например, какво всъщност съдържа договорът за „Южен поток” е публичен въпрос, но той няма пълен отговор. Един от плюсовете на приетата от форума декларация са регламентите за сътрудничество, които да гарантират енергийната сигурност. Това е и главната цел. При ясни правила и публичност ще е ясно и кой не е изпълнил евентуално задълженията си по договора.

Това предпазва ли ни от нови газови кризи?

Трудно ми е да кажа преди принципите в декларацията да бъдат разписани в конкретика от експертите. Сега ни предстои да подпишем договора за „Южен поток” и това значи, че проектът трябва да има пълна прозрачност. У нас имаше много спекулации на тема „да има или да няма такъв договор”. В този смисъл съм доволен, че участниците в срещата подкрепиха реализацията на всички обявени в момента газови проекти. Това е една гаранция за диверсификация на доставките на газ за България, а и за Европа като цяло. Нашите държавници отстояха интересите на България, но всъщност и интересите на партньорите ни от ЕС. По време на срещата е коментирано дали „Южен поток” и „Набуко” са конкурентни проекти и дали единият не е излишен. Аз смятам, че в условията на пазарна икономика те създават условия за конкурентност, от която ние можем да спечелим. Като резултат от двустранните срещи, подписаните споразумения с Египет и Гърция за междусистемните газови връзки са добра сделка. Газовата криза показа, че у нас не беше мислено за такава ситуация, не бяхме подготвени  и дори имаше непремерени  изказвания на най-високо ниво.

Очаквате ли някакви проблеми в подписването на договора за „Южен поток”?

Надявам се, че България и Русия на политическо и експертно ниво ще подпишат споразумението. Това е полезен за България проект. Той не неглижира „Набуко” . И двата са ни  необходими. С превоза на около 8 млрд. куб.м ще ни даде възможност да  печелим от транзитни такси. И така ще възстановим както направените си инвестиции, така и ще реализираме печалби. Добре е, че постигнатите през последните две години договорености ще се финализират. За нас оптималното е най-после да се изпълни договореното и да се изгради това газово трасе. Важно беше оттук нататък да се елиминират фирмите - посредници. Лично заставам зад думите на президента Първанов към „Газпром” да не ни диктуват правилата.  Работа на българската страна е да си определи кои ще бъдат търговците на синьото гориво. Сега са общо три фирмите посредници „Винтерсхал”, „Овергаз”, „Газпром експорт” - верига от фирми посредници. Но ние като потребители имаме интерес да са по-малко и да има регламенти за доставките на газ на дружествата с локални мрежи. А защо Путин не дойде е политически въпрос. Мое лично мнение е, че ако двете страни бяхме готови със споразумението, той щеше да дойде в София.

Разместват ли се по някакъв начин играчите в газовия бизнес?

Не бих казал, че излизат по-важни играчи на този пазар. Те са едни и същи. И всички доставчици са важни. Пазарът е гладен и ще става все по-гладен за синьо гориво. Доказва го и фактът, че се търсят страните от Северна Африка за разширяване на доставките. За нас е важно да имаме диверсифицирани  доставки - да имаме Русия с „Южен поток”, Иран - с „Набуко”, Египет - с доставките за втечнен и рекомпенсиран газ. Сега говорим за изграждане на връзката с Гърция, а това трябваше да стане преди години. Не може да се разчита „на магия”, че няма да има срив в доставките. И поредица от правителства са подценявали този проблем.

Какви са вашите изводи за тенденциите на пазара на синьо гориво?

Срещата в София на върха вече работи по отстраняване на тези слабости като липса на диверсификация на доставките на газ. България трябва да продължи да бъде активен участник в този диалог и той трябва да се конкретизира. Трябва да бъдат стартирани проектите „Набуко” и „Южен поток”. Тази среща показа, че отношенията ЕС–Русия направиха крачка напред. Европа има нужда от газ от Русия, но Русия не е монополист на пазара. И затова разговори между Брюксел, от една страна, и Москва, от друга, предстоят на различни нива. Всъщност, едно от най-важните неща, които се случиха на срещата в София, е това, че големите в тази игра седнаха на масата за разговор в една малка държава като нашата. Което е главната червена точка, ако говорим за тежест и авторитет на държавата ни.