ГАНЧО Т. ГАНЧЕВ: НЕДООЦЕНЯВАМЕ ОПАСНОСТТА, НЕ СМЕ ОСТРОВ НА СТАБИЛНОСТ

Интервюто на Димитър Иванов както винаги е провокативно и интересно. Картината на световната икономика, която възниква пред нас е наистина мрачна и стряскаща. Още по-впечатляваща е критиката на българската политическа система, както и характеристиката на състоянието на българската икономика и антикризисния план „Станишев”. Можем да се съгласим с почти всички критики и негативни прогнози.
Това, с което се характеризират икономистите, според Нобеловия лауреат Гунар Мюрдал, е тяхната способност да дават предложения за решаване на проблемите. Действително в материала на проф. Димитър Иванов има идеи за това, какво трябва да съдържа антикризисната програма, но все пак конкретни предложения липсват.
Това до голяма степен е разбираемо, предвид инфлацията от идеи и модели за „решаване” на проблемите с глобалната финансово-икономическа криза. Все пак, определени закономерности в досега прилаганите противокризисни програми, могат да бъдат формулирани.
Всички антикризисни стратегии съдържат

мерки за насърчаване на търсенето.

Крайният ефект от нестабилността на банковия сектор и капиталовите пазари се проявява в свиване на потребителското и инвестиционното търсене. Стимулиращите мерки варират от намаляване на лихвените проценти до увеличаване на държавните разходи, особено в областта на инфраструктурата.
Втората група мерки, засяга стабилизирането на финансовия сектор. Тук стабилизацията включва освен ниските лихви, също и разширяване на рефинансирането от страна на централната банка, както и рекапитализиране на търговските и инвестиционни банки с държавни средства. Например, ако до скоро Ирландия беше давана за пример като страна с либерална икономическа политика и минимално държавно регулиране, то сега тя вече е първата държава в ЕС с преимуществено държавна банкова система.
Третият важен елемент на антикризисните програми е социалният. Още по време на предизборната надпревара в САЩ възникна дискусия по повод намаляването на данъците. Кандидат-президентът Обама тогава защити тезата, че данъчни облекчения следва да са предоставят на социалните слоеве с ниски доходи. Подобна политика се следва и от останалите държави с развита пазарна икономика.
Отбелязаните мерки обаче имат главно краткосрочно-конюнктурен характер. Очевидно е, че в основата на текущата криза са не просто пропуските в банково-финансовия сектор и „алчността” на банкерите, а  и сериозни структурни проблеми и необходимостта от преминаване към устойчив модел на глобално икономическо развитие.
 Не е случаен фактът, че през 2008 г. наблюдавахме рекордно високи цени на енергоносителите и суровините при нарастваща нестабилност на финансовите пазари, като през втората половина на годината, както цените, така и борсовите котировки тръгнаха надолу. Този синхрон показва, че

по-нататъшното развитие на глобалната икономика е невъзможно на сегашната енергийно и ресурсно интензивна база.

Ето защо антикризисният план на Обама насочва сериозни ресурси в посока повишаване на енергийната ефективност и развитието на нови енергийни източници.
 Не на последно място трябва да се подчертае, че излизането от глобалната криза предполага висока степен на международна координация. Тази координация трябва да засяга финансовия надзор, макроикономическата политика и валутните пазари. При това мерките следва да спрат и очертаващото се подхлъзване на националните икономически политики в посока към протекционизъм.
 Както се вижда, самата глобална криза, а и антикризисните мерки, имат комплексен характер. Такъв би следвало да бъде и отговорът на правителствената икономическа политика и политиката на централната банка. За сега официалната позиция се базира по-скоро върху недооценка на опасността и дори върху идеята, че България е нещо като остров на икономическата стабилност и пример за останалия свят. Всъщност върху нас ще се стоварят всички негативи, наблюдавани в държавите, намиращи се в епицентъра на глобалната криза. С тази разлика, че ще бъдат многократно усилени поради липсата на конкурентоспособност и заради неадекватност на политическата реакция.