ЕМИЛ ХЪРСЕВ: БЪЛГАРИЯ МОЖЕ ДА КУПИ ВСИЧКИТЕ СИ БАНКИ, НО ЕДВА ЛИ ЩЕ СЕ НАЛОЖИ

Г-н Хърсев, смятате ли, че в момента има заплахи за стабилността на икономиката и валутния борд?

Заплахи за стабилността на икономиката и валутния борд има. Всичко е човешка направа и всяка икономика зависи от това, което се случва света. След като има заплахи за света, има такива и за България. След като депутатите имат правото да изменят закони, следователно биха могли да изменят и закона, който въвежда валутния борд. Самият факт, че някой поставя този въпрос, вече е заплаха. Само че едната заплаха е обективна, а другата субективна. Това, което се случва в икономическия свят, е обективно, колкото това, че навън вали сняг. Вероятността да се случи нещо лошо с българската икономика обаче е по-малка, отколкото вероятността всеки от нас да падне и да си счупи врата заради снега навън. Субективният фактор е в парламента – принципно депутатите могат да гласуват сваляне на борда и да ограбят всеки един от нас. Щом има такава възможност, значи има и такава заплаха. Но вероятността това да се случи не е по-голяма от тази да изригне вулкан на Витоша. Структурата на това Народно събрание не е такава, че да може да приеме такова решение и да ни ограби по този начин.

Основателно ли е притеснението, че след драстичното намаляване на инвестициите дупката в търговския баланс расте с такива размери, че застрашава стабилността на борда?

Дупката в търговския баланс е книжен тигър и балон. МВФ поставя въпроса от години, но неговата функция е такава - да се грижи за такива въпроси, те някога са били важни. В ситуацията на валутен борд и в ситуацията, в която паричното предлагане в България се определя по формулата на валутен борд и тя твърдо се пази, няма абсолютно никакво значение какъв е търговският дефицит. Той е абсолютно автоматичен и няма икономическа роля. Защото се появява в момента, в който вече е покрит. Ако няма пари да се купи една стока, тя не може да се купи и да се внесе. За да си купя нещо от внос, трябва да имам съответните пари. Тоест в мига, в който се появи внос, тоест дефицит, значи някой вече го е платил. Значи няма как да има дефицит, а никой да не го е платил. Дефицитът в ситуация на борд е самодифинитивен. Това трудно се разбира от хората. Първо от онези, които нямат никакво понятие от икономика това генерално не може да се разбере. Второ, от онези, които имат грубо понятие от икономика, обаче понеже така им изнася, говорят наопаки. И тези хора ние няма да можем да ги убедим. Когато някой не иска да чуе, той не чува.

Тоест в момента не може да се говори за обезценяване на лева?

Да. Не е възможно. Бордът е едно автоматично правило – даваш два лева, взимаш едно евро. Без значение какво значи това за паричната политика в България има ли нужда от тия два лева или не? В последните години се създаде гигантско автоматично предлагане на пари, само защото имаше едни огромни абсолютно икономически необосновани и сбъркани инвестиции. Тези чуждестранни инвеститори създадоха една ситуация на ненормално свръх парично предлагане, срещу което нямаше търсене. Но при борд не търсенето на пари (класическата функция дефинирана от икономистите, че вторично паричното предлагане се определя от търсенето на пари в икономиката) е определящо. Тая връзка борда я скъсва. Предлагането на левове зависи от един единствен фактор, външен за българската икономика. Сега естествено заради кризата се свива паричното предлагане. Това е унищожително за една нормална икономика, но докато това правило (борда) съществува, просто няма как да стане катаклизъм.

Все пак хипотетично кой би имал интерес да дестабилизира държавата?
 

Аз не виждам някой да има такъв интерес. Друг е въпросът, че някои хора просто така си говорят. Не че е без значение кой управлява България, но не виждам особено драматична разлика в отношението през годините по тези въпроси, нито някаква особена алтернатива на сегашното състояние.

Ще има ли реален ефект за икономиката от 500-те млн. лева, с които правителството увеличи капитала на Българската банка за развитие (ББР), с цел да не се прекъсва кредитирането на бизнеса?

Възможността ББР да рефинансира търговските банки е мярка в правилната посока. Няма държава, която да не е взела такова решение. Естествено у нас, поради  бедния обем на икономиката, тя има по-скоро символичен характер, би трябвало да се разбира като жест на подкрепа. Нищо не може да реши правителството с подобни мерки. Напротив то трябва да пази резерва си и да интервенира там, където може да реши нещата – примерно за рекапитализиране на банки, ако не дай боже се наложи.
Въпросът не е в 500-те милиона лева. А в това,  че правителството показва правилен подход към кризата – нещо, което се вижда от съответните банкови групи, оценява се правилно от Европейската комисия, пише се в авторитетните и водещите за финансовите пазари медии, че България води една политика, съпоставима с тази на скандинавските държави. Така се разчитат тези мерки. Иначе това е все едно, ако слона ни е жаден, някой да дойде и да му сипе една кана с вода. Той естествено няма да се напие с нея, но ние ще покажем правилно отношение към слона и тогава ще дойдат тези с кофите. Защото България е единствената държава в Европа, която има ръст на кредитирането в последните месеци.

Има ли логика да продължава изливането на пари в търговските банки чрез ББР?

Има логика в тая схема, въпросът е за чия сметка. ББР би могла самата тя да привлича капитал от аналогични сродни държавни банкови институции в други държави в Европа, за да рефинансира търговските банки. Това не значи да взимаме пари от бюджета, от резерва, а от съответните финансови пазари. …Обикновено усилването е в пъти, обикновено действа по десет (10% норма на капиталова адекватност). Тоест, когато държавата даде 500 млн. лева в БРР, тя съответно създава теоретическата възможност за 5 млрд. лева да се увеличи кредитното предлагане в България. Но това не става веднага. Оттук нататък обаче правителството може да си позволи нови такива жестове само, ако се увери, че кризата е приключила и нещата тръгват нагоре.
В тази ситуация българското правителство разполага с паричен резерв, но само когато се увери, че тръгваме нагоре, би могло да разполага по-свободно с него. Защото дотогава трябва да има готовност за спешни интервенции в банковата система. В момента с ресурса, с който разполага правителството, може да национализира всички банки (бърза справка в балансите показва, че това е възможно). Без да стига до мораториум на собствените си плащания и да влиза в дефицит като Исладния. Всички банки до една да се сгромолясат, ние можем да ги национализираме, и няма да влезем в дълг.

И нямаме нужда от заем от МВФ?

Не. Още по-малко пък да плащаме и цената. МВФ не помага, но налага някакви условия. Какво става в Унгария? Първата задача на МВФ е да се увери, че държавата ще има някакви приходи, поради което натрапи „прокризисната” мярка с увеличаване на ДДС, което води след себе си нов шок за икономиката.  Разумните държави в ситуация на криза намаляват данъците.