ПРОФ. ДИМИТЪР ИВАНОВ: ОБСТАНОВКАТА В БЪЛГАРИЯ Е ТЯГОСТНА, ПАРТИЗАНСКИ ЗАВИСИМА И НЕДОСТОЙНА ЗА СТРАНА-ЧЛЕН НА ЕС

Проф. Иванов, как оценявате реакциите на българското правителство на световната икономическа криза и смятате ли, че инвестиционната програма на кабинета по антикризисния план, обсъждан след заседанието на тройната коалиция, е адекватен на предстоящите процеси и последствията от тях?
 
 

Оценявам реакциите на правителството като некомпетентни, неразбиращи, безотговорни, опасни за България и за гражданите на страната. Досегашното действие или бездействие не е на равнището и мащаба на кризата. Това, което става не е един прост конюнктурен инцидент, както го нарекоха в началото у нас основните държавни ръководители. Тази криза не е стандартна. Факт за това е, че тя наложи темата за смяната на целия световен икономически ред, установен след Втората световна война.
Влиянието на кризата е масивно върху цялата глобална икономика. Рецесията по света се разширява и задълбочава и заприличва все повече на Великата депресия от 30-те години на ХХ век. Това ще продължи редица години. Нека да не забравяме, че на Франклин Рузвелт му трябваха минимум 7 години, докато се усетят първите резултати от неговия план. Днес навсякъде по света, включително и в България, гражданите страдат от последствията на кризата: налице е повишаване на безработицата, фалити на фирми, на домакинства, редуциране на покупателната способност, рязко намаляване на благосъстоянието, спиране на бизнеса. Ето защо следва да се действа бързо, силно и по координиран начин.
Преди повече от година аз предупредих за идващата криза. Тогава правителството не поиска да обърне внимание на моето предупреждение. Редица икономисти, обслужващи управляващите, казаха, че "плаша" хората. Днес у нас вече има истинска битка за точния анализ на кризата, както и битка за необходимата терапия за излизането от кризата. У нас не се разбира, че глобалната икономическа криза заедно с политическата се превръщат в най-голямата заплаха за националната сигурност на България. България, обществото, икономиката ни нямат нужда от медийни жестикулации, а от сериозни, компетентни, отговорни политици, които диагностицират точно и които действат навременно и амбициозно. Точно това липсва при сегашното правителство. И затова аз казах, че т.нар. "План Станишев" на правителството за икономическа стабилност и напредък през 2009 г. не става за нищо. 
 

Но, премиерът използва своята среща през уикенда с младите социалисти, за да ги запознае именно с този план?
 
 

Нека да погледнем сериозно на нещата. По същество са налице три кризи. Първата е финансовата криза, която дойде от САЩ, и тя е в основата на световната криза. Защо? Защото американската система доминира и символизира съвременната система на капитализма. Втората криза е европейската. Обратно на това, което някои считаха, се оказа, че Европа не имунизирана срещу финансовата криза.
Нещо повече, оказа се, че ЕС за съжаление не разполага със същите средства за реакция, с които разполага американското правителство. И тук е големият парадокс: една икономическа ситуация на пръв поглед малко по-здравословна, но с далеч по-ограничени средства за контрареакция. И затова днес Европа е в още по-тежко положение, отколкото САЩ. С огромни диспропроции в редица национални банкови сектори, с висока експозираност към т.нар. токсични активи (повече от 50%  от активите им, по данни на МВФ) в САЩ; с неблагоразумно твърде рискова експозираност към страните от Централна и Източна Европа и отчасти в Южна Америка; с високи дългови равнища; с липса на достатъчен контрол върху монетарната политика на страните от Еврозоната.
И разбира се, колкото и да му се иска на Станишев да скрие това, налице е и една трета, чисто наша, вътрешна икономическа криза, развила се и неконтролируема от страна на правителството и това бе отбелязано и в анализ на Световната Банка. Усилията на правителството да маскира своите отговорности и своята грешна икономическа политика могат да излъжат само наивните. Не се е получило така, че България една сутрин да се е събудила и от слънчево икономическо развитие да се е озовала в мъглата на глобалната икономическа криза.
За трите години и половина управление на това правителство инфлацията по данни на Националния статистически институт е 36,3%, което е рекорд от 1997 година. От 2005 година досега има рекорден растеж на лихвените проценти (158.5%). Задълженията на домакинствата и на фирмите достигнаха общ размер, близък до 1.4 пъти от БВП на страната ни.(при 117 % за САЩ в 2007 г.). Дефицитът по текущата сметка на България е един от рекордните в света . В Европа само Латвия имаше по-голям от нас дефицит по текущата сметка (около 27%), но те го намалиха на 15%, докато при нас той остава висока величина (23.8%). Налице са силно забавени структурни реформи; продължаваща ниска конкурентоспособност, дълбока социална диференциация, разкъсваща на две обществото ни. Всичко това нямаше как да не се взриви на фона на редица години натрупващи се кризисни моменти в цялата световна икономика. За тези вътрешни слабости в нашата икономика аз съм предупреждавал много отдавна. Изправена срещу тези три кризи - натрупващи се една върху друга, но достатъчно ясно различими, България трябваше и трябва да действа в координация с Европа, с Г-20 - особено при факта, че всички признават, че ние сме следващата страна, която най-силно ще бъде ударена.
Ето, всичко това, Станишев следваше да обясни на България, а и на нейните млади хора. В неговия план няма нищо такова. Не се споменава даже да има криза в България, а икономиката ни рухва пред очите ни. Рухват домакинствата. И аз съм силно обезпокоен от продължаващата и налагащата се липса на задължителни механизми на координация и изработване на икономически решения в правителството, което продължава да няма никаква консистентна дългосрочна програма за действие срещу кризата и прибягва както в цялата си досегашна политика към адхок и непрофесионални действия. Кризата ще продължи най-малко до 2012-2013 година и сегашната тактика на правителството да залиже първите пробойни с оглед на предизборната обстановка ще направи една сериозна бъдеща оздравителна антикризисна програма още по-сложна и по-скъпа. Станишев и неговите колеги вероятно не разбират, че вливането само на нови и нови средства в икономиката, без никакви сериозни и радикални реформи, без поставяне на условия, на по-ясно регулиране няма да доведе до оздравяване, а само ще засили диспропорциите. 
 
 

Какво предлагате вие?
 
 

Късно е за предложения към това правителство, което трябваше отдавна да си е отишло. Но, така или иначе, час по-скоро, кабинетът следва да спре с адхок тактиката си и в името на националните ни интереси да подготви страната за навлизане в един дълъг и болезнен период на борба и излизане от кризата. При икономиката, която правителството ни претендира, че имаме, високата скорост на падане на нейното движение, закономерно означава, че 2010, 2011, 2012-та ще бъдат силно депресивни години. Глобалната депресия ще бъде най-дълбоката в следвоенната история на света, като темпът на растеж на световната икономика през 2009 г. ще бъде не по-голям от 0.5%, а глобалната търговия ще се свие с над 5%. Най-ефективната икономика в света - германската , е в почти катастрофално състояние. Казвам всичко това, за да подчертая вече за не знам кой ли път, че България стои пред острата необходимост от разработването на национален дългосрочен план за борба и излизане от кризата и само на основата на този план следва да се предприемат краткосрочни действия. Този дългосрочен план следва да набелязва запазването на националната икономическа сигурност като цяло, както и тази на българските домакинства, на техните спестявания; запазване поне на основните пропорции на макроикономическата ни стабилност, и пълен контрол над харченето и евентуалното увеличаване на резервите ни за следващите 4-6 години.         

Бившият български премиер Иван Костов смята, че реформите в България са направили страната ни по-способна да посрещне кризата, отколкото западните държави, но тежките последствията едва ли ще ни подминат. Каква е рецептата да претърпим минимални поражения от общите световни процеси?

  
Иван Костов е един от малкото икономисти у нас, които анализираха точно ситуацията, и той и неговата партия направиха редица ценни предложения за излизане от кризата.  Вижте, рецептата трябва да се изработи заедно и то час по-скоро, но от хора професионалисти, които не желаят да скриват всички досегашни грешки в икономическата политика на България. Да, необходими са мерки, за да се осигури продължаваща ликвидност на банковата система (но не въобще на всички банки), да се продължи кредитирането (но не при всички досегашни условия), да се възстанови междубанковото доверие. Но следва да се разбере, че държавата или даже международните финансови институции - не могат да се задоволят само с ролята да "помпат" пари в системата. Ако икономическата система не се реформира, същите причини ще произведат същите ефекти, кризите ще продължат да се наслагват една върху друга. Необходима е друга система на регулиране на целия финансов организъм. За съжаление, рецептата, за която ме питате, не зависи само и единствено у нас. В основната ни зона за експорт - страните от ЕС и от еврозоната, рецесията се задълбочава и всякакви илюзии за лека криза изчезват. Ракът на кризата се "просмуква" бързо през артериите на глобалната кредитна и банкова сиситема. И затова, повтарям, голямото решение за изхода от всичко това следва да се търси в синхрон със световното и европейско решение.     

През последните години либерализацията на икономиката у нас беше издигната в култ, но в същото време световните икономисти обвиняват именно либералния икономически модел за финансовия срив. Трябва ли да направи завой българската икономика и в каква посока? 

 
Не всички световни икономисти. Аз не съм привърженик на схващането, че това е глобална криза на капитализма и на пазарното мислене. Още повече, че широко мащабната държавна интервенция никъде не е доказала, че е по-добра като алтернатива. Ако сме прецизни, става дума за провала на една практическа политика в областта на регулирането на финансовите системи, на една политика следвана през последните 12-15 години, политика на пазарен фундаментализъм и на изоставяне на строгото контролиране и регулиране на паричните потоци. Да, в теоретичен план, Джоузеф Стиглиц е прав да критикува системата на "laissez-faire"; на част от англо-саксонските "каубойски методи" на "light-touch" регулиране, така "елегантно" възприети по времето на Алън Грийнспан, като шеф на Федералната Банка на САЩ. Фалитът на тази система днес е очевиден, защото "сляпото доверие" в пазарната дисциплина доведе до лудостта, еуфорията и ирационалните икономически действия от страна на много икономики, компании и хора. Но не съм убеден, че "залитането" на махалото на часовника в обратна посока е дългосрочното решение на кризата. То би довело до изключително негативно отражение върху по-нататъшните процеси на глобализация, свободна търговия и свободно придвижване на капитали.  
В същото време смятам, че е време е за цялостна революция в икономическото мислене и практика, за един "завой" в икономическата парадигма. И тук става дума и конкретно за българската икономика. Ние изградихме за последните 10  години една фалшива икономика, една икономика на глинени крака, основаваща се главно върху потреблението чрез кредити. И сега се чудим какво да правим, когато тази национална икономическа "пирамида" е на път да се срути. Вижте, само данните за междуфирмената задлъжнялост, които се отчитат от БСК.
Една голяма част от българския бизнес е вече в процес на паника да продава и се разтоварва от свои неефективни активи, респективно да редуцира сега съществуващия огромен неликвидна "премия", но този процес не е лесен, предвид тоталния застой на пазарите и липсата на каквито и да е било купувачи.  
Лошото е, че България не разполага в момента с план "Б". Ние сме изправени не само пред икономическа и финансова криза, но пред криза на последните 20 години, пред цивилизационна криза. Към какъв тип общество искаме да вървим? Към какъв тип икономика? Икономика на лесните, илюзорни пари, или икономика на дългосрочното оживяване и прогрес на България? Това са истинските, дълбоки въпроси. Можем ли  да продължаваме да бъдем част от една модерна Европа с данъчния дъмпинг, който прилагаме, с досегашното погрешно, безгрижно ултра либерално отношение към българските олигарси? Къде е общият ни модерен, европейски, солидарен социален "гръбнак", който да мотивира всички граждани на България и да им осигурява равни шансове? Затова смятам, че вашият въпрос е много важен. Ние задължително стоим пред голяма промяна в приоритетите и в същността на нашето икономическо и социално развитие. 
 
 

Заиграването с лихвите по депозитите за привличане на средства от вложителите не е ли твърде опасно на икономиката ни, защото води до вдигне на лихвите по кредитите и свиване на кредитирането?

 
Ситуацията в българския банков сектор е изключително опасна и тревожна. Тази система е на път да пресъхне. Банките-майки, чужди собственици са в огромни затруднения, по-големи отколкото американските банки. По данни на вътрешен документ на ЕК, европейските банки имат инвестирани повече от 18.6 трилиона евро в т.нар. токсични активи. Тази сума е с минимум 4 трилиона евро по-голяма, отколкото общия комбиниран БВП на целия ЕС и с над 6-7 трилиона евро по-голяма, отколкото БВП на САЩ. Ето това е реалното измерение на кризата в банковия сектор, което Станишев премълчава. Това означава, че няма и няма да има и не е възможно да има никакви свежи пари за банките-филиали в България (а това е над 87 % от банковата ни система!).
Вече се обсъжда в централите на чуждите банки-майки възможната продажба на техните клонове в България и в други съседни страни. И трябва да кажа, ситуацията в банковата система на Европа е такава, че възможният избор не е много голям. Най-вероятно ще се наложи на съответен етап българското правителство да влезе в част от собствеността на дадени банки. Затова в този момент всяка банка в България гледа да се спаси индивидуално с цената на много рискове. И затова лихвените проценти по депозитите се вдигат, за да може чрез акумулирането на нов капитал банката да "оживее", макар и временно. А свиването на кредитирането е резултат на много фактори, но между тях най-важни са налагания контрол върху раздаването на кредити, но най-вече липсата на качествени проекти и желанието да се разпиляват парите в условията на очертаващия се ледников период на финансиране на родните банки. Да, нещата, действително са стигнали до основите на родната ни банкова система. Мълчанието, изчаквателната позиция от правителството не спомагат и не отговарят на спешността и на важността на мерките, които следва да бъдат предприети.   

 
До началото на предизборната борба у нас остават 4 месеца, но целият този период е предизборен. На фона на анализа, който правите може ли да се разчита на действащото правителство, в което участват три политически сили с различни интереси, че ще реализира каквато и да било мерки в полза на България?
 

 
Многократно подчертах още преди години, че това правителство отдавна е загубило доверието на гражданите на България и на Европа. Всеки ден и вътре у нас, и навън са налице нови и нови доказателства за ежедневната престъпна експлоатация на властта - нещо, което се е превърнало в начин на управление на България. Не само са забравени, отхвърлени и осмени са републиканските принципи, демократичните принципи, тези, които защитават всеки гражданин, тези, които гарантират свободно съзнание, отговорност, информираност. Тотално е разкъсана връзката между управлението и необходимостта от истински социален, икономически и морален прогрес на нашето общество. Налице е огромна регресия, незапомнена през последните 20 години във всички фундаментални области и институции, които формират живота на една страна. Демокрацията е окарикатурена, конституцията - узурпирана, моралът - изнасилен, икономиката - спъната, социалният прогрес - откраднат от мафиотски олигархични групи, младото поколение - оставено на произвола, международният престиж на България - заплют. За каква потенция на това правителство може да ме питате?  
 
 

Какъв тип правителство е в състояние да създаде и изпълни спасителната програма за България след изборите, каква насоченост трябва да има провежданата от него политика?

Гражданите на България, независимо дали имат леви, десни или други убеждения,  искат да имат една модерна, прогресираща страна, със силна икономика, със социална справедливост, достойна за постиженията на цивилизацията в ХХІ век; една страна, уважавана в целия свят. Но политическата класа в голямата си част не разбира и не й изнася да разбере необходимостта и дълбочината на реформите, които стоят пред България; не се интересува от тяхната дългосрочност, принципност и последователност. Следователно, трябва да се постараем да вървим напред главно с гражданите на България. Те трябва да възвърнат своите права, своята активност и съучастие в строежа на една нова България. И в този смисъл аз съм за широко използване на експертния потенциал, на опита, на разума, на постиженията на десетки хиляди българи у нас и по света; на младите хора навлизащи в администрацията, на интелектуалците, на учените, на хората с либерални професии.
Досега, българския политически елит, заслепен и бих казал "задавен" от апетита си за власт и за свързаните с нея облаги, бе обърнал гръб на целия този огромен национален български потенциал; потенциал, уважаван в света, но не и в България. Затова, от години вече аз съм за едно широко национално, истински гражданско правителство, основаващо се на националния експертен потенциал, но не на придворни псевдоексперти. И тук не става дума за правителство, загърбващо гръбнака на политическата система у нас, Обратно - само с разбирането и с поддръжката на основните политически партии такова правителство може да се окаже разковничето в периода на най-голямата криза, в която България някога е изпадала. 
 

Според последните социологически проучвания на НЦИОМ властта губи доверието на гражданите, но опозицията не го печели. Каква е причината за това и как оценявате цялостната политическа обстановка у нас?
 

Тягостна, силно партизански зависима, нечестна, недемократична, недостойна за страна-член на ЕС в началото на ХХІ век. Ако ние не признаваме това, то Times, Le Monde, Wall Street Journal, International Herald Tribune и др. го анализират точно и безпощадно. Но аз мисля, че всеки човек с отворени очи вижда от най-малките детайли до най-големите. От това, че за да се обърне към нацията, държавният глава трябваше да монополизира основно политическо предаване по държавната телевизия, до това, че действията на основния данъчен и приходен висш администратор в страната, видими от години, трябваше едва сега да бъдат санкционирани. Държа да кажа, че от повече от две години аз настоявах в мои статии и интервюта следствените органи да започнат проверка на висшето ръководство на НАП. Но, както виждате, трябваше да изтече много време, а и много народна пара, за да се случи нещо. Всичко това е символ на паяжината върху цялата ни демократична система. 
 

Някои социолози и политолози у нас в течение на години твърдяха, че неблагополучията на страната ни идват от двуполюсния политически модел. Той главоломно беше разрушен след идването на кабинета на Симеон Сакскобургготски на власт, но проблемите станаха още повече и се превърнаха в неудържима лавина по време на т.нар. „тройна коалиция”. Какво политическа конфигурация в парламента и властта може да възвърне равновесието на обществото ни и авторитета на политиците и партиите?
 

Не смятам, че "бипартизмът" е решението на греховете на нашата политическа система. Нещо повече, изборите за Европейски парламент по начина на тяхното провеждане, а и според самия Европейски парламент, позволяват съществуването на един политически център. Големият въпрос е в реалната идентификация на лявото, дясното, центъра, в качеството на техните идеи, на тяхната визия, в отговорността на политиците. Затова, аз съм убеден, че българската политическа система - почти всички партии, са в процес на дълго боледуване и този процес всъщност се превръща в хранителна среда за подмяната на вота и на волята на избирателите; за "кръвосмешението" между парламент и изпълнителна власт; за поръчковата съдебна система; за развитието на олигархократичната система на власт, която е налице у нас. Само възвръщането на властта на гражданите, активизирането на цялото гражданско общество може да създаде един силен парламент, който да възстанови господството на идеята на Монтескьо за "разделението на властите".     
 
 
 

Докато участваха в управлението, НДСВ и ДПС натрупаха крайни негативи. Партията на Доган дори възпали националистични настроения в страната и захрани създаването на „Атака”. Какъв трябва да бъде пътят на тези партии и техните лидери, за да опазят остатъците от авторитета си?
 
 

И двете партии/движения се легитимираха пред българското общество и пред Европа като съглашателски партии, партии верни на своите собствени "партизански" интереси, а не работещи в името на дългосрочните национални интереси на България. Имал съм случаи и съм разговарял с лидерите и с част от "апостолите" на тези партии. Убеден съм, че те схващат безумието на политическата котерия, в която са се съгласили да участват; разбират огромните слабости на това правителство, но не са готови на радикална стъпка в името на интересите на България. Защо? Същото в немалка степен се отнася и до БСП...  

 
В БСП се борят два центъра на властта – около премиера Станишев и около президента Първанов. В същото време партията е обвинявана за най-тежкото състояние на корупцията и липсата на борба с организираната престъпност, заради които вече 2 години след членството на България в ЕС търпим остри критики в докладите на ЕК. Какъв е полезният ход за левицата? Може ли българската левица да приключи с този порочен цикъл на фалирали управления?

Мрачни са вашите въпроси, но точни и безпощадни. Управлението на тройната коалиция се превърна в една постоянна срамка, примамка и заменка. Поредната национална криза на доверие в управлението, водено от БСП, е жесток удар върху самочувствието на тази партия и на нейните членове. Но това следва и трябва да бъде за тях и възможност за един исторически урок на "съзнанието и съвестта" на тази партия, която следва да анализира в исторически аспект двете, всъщност трите дълбоки кризи, причинени от нейните правителства, и да се опита да се "върне" към своята фундаментална, но и съобразена с реалностите на ХХІ век - социална, икономическа лява логика и корени. Като цяло, БСП следва час по-скоро да се отърси от порочната власт на кликата, която е окупирала нейното ръководство, която "трови" нейната основна политическа линия. Заедно с новоформиращата се "Левица" аз очаквам БСП да се опита скоро, вероятно след загубата на изборите, да намери отново своето призвание на защитник и гарант на бедните, онеправданите; на хората на труда и на част от средните слоеве. Убеден съм, че фракционните властолюбиви и неолиберални деривати и демагози, окупирали партията през последните 12 години, ще бъдат изхвърлени от тежката и неминуемо идваща оценка на историята.    
 

Новата партия ГЕРБ, която обираше популистичния вот, също губи подкрепа, а лидерът й прави гаф след гаф. Той се кълне в десните, но левите си правят сметка да управляват с него. Какво е бъдещето на поредния многообещаващ политик у нас в лицето на Бойко Борисов? 
 
 

Отровната атмосфера на установяващата се олигархократична власт у нас се разпростира върху всичко; върху качеството на публичния дебат, върху имиджа на новите партии, върху опитите на цялата политическа класа да скъса с досегашното минало. В процес съм на опознаване на същността на ГЕРБ, конструктивно контактувам с нейния лидер и с редица от неговите съратници. Нещо повече, през ноември миналата година Гражданското сдружение за възраждане на България, на което съм лидер, проведе под домакинството на кмета на София г-н Борисов една истински отворена Национална кръгла маса, посветена на икономическата криза. Контактувам с тях, защото за мене коренът на ГЕРБ е българското гражданство и този корен, както разбирате, за мене е в основата на прогреса на България. Никой зряломислещ анализатор не може да отрече засега последователността и принципността на поведението и на посланията, излъчвани от ГЕРБ и неговия лидер.   
  
 

Под най-голям въпрос преди предстоящия вот е бъдещето на десницата. В момента у нас шестват понятия, близки до оксиморон – „стара десница” и „нова десница”, но нищо не помага за възраждането на авторитета й. Какви са верните ходове на политиците от десния сектор, за да реализират твърдението си, че България се нуждае от дясно управление?
 
 

За мене няма съмнение в историческата роля на десните партии, в политическата смяна в България и в установяването на българския демократичен модел. Но и десните, а още повече и левите като че ли забравиха, че когато се кълнат в демокрацията, произходът на думата идва от "народ", от "граждани". У нас е налице управление, правителство, което по същество е "узурпирало" и изопачило конституцията, за сметка на властта на гражданите. Следва всички да разберат, че не са управляващите, политическият елит, привилегированите онези, които имат нужда да бъдат защитавани в България. Те имат всичко - властта, натрупаните капитали, приятелските и олигархични кръгове. Тези, които имат необходимостта от защита, са хората, които нямат нито власт, нито привилегии, нито са откраднали нещо. И затова аз съм убеден, че е дълг на всички партии, но най-вече на десните да възвърнат истинската демокрация в страната. Необходима е истинска битка за възвръщането, стабилизирането и модерното развитие на моделът, по който искаме да се развиваме - един модел, който се основава на свободата. Свободата да се създава, да се предприема, да се твори, да се развива. Но, един модел, без червена или синя гарнитура "по краищата" и без "дарвинизмът", характерен за ХІХ и ХХ век. Без задълбочаващата се и разкъсващата социалната тъкан на България дълбока доходна диференциация; без високомерието на властта, опитващо се да води гражданите, които са предоставили тази власт, за носа. 

 
Възможно ли е все пак да се неглижира идеологическата насоченост, особено сега, когато виждаме, че БСП и другите партии от тройната коалиция са в поход за създаване на една истинска олигархична власт у нас?

 
Аз не съм за замазването на идеологическите различия. Напротив. Но, аз съм за това да не се забравя от никого, това, че промяната в края на 1989 г. дойде, за да се създаде една друга България - срещу доминирането на човек от човека; срещу едно общество на привилегиите във всички негови форми, социална чувствителност; срещу едно общество на неравенството, на олигарсите, на кликите. И затова, аз се опитвам да внуша, че днес за всички нас, които имаме претенцията и вдъхновението да се наричаме демократи, знамето, което следва да носим в политическия живот на модерна България не е партизанско, а е знамето на Републиката. 
 
 

Разговаряте ли с български политици по тези теми. Ако не е тайна, кои са те и какво очаквате от тях?

Активно водя разговори с всички. Но, всички следва да разберем, че не е достатъчно да морализираме, да разговаряме. Не може да се хвалиш, че си върнал в страната 38.5 млн. лв. и да не кажеш нито дума, за това, че икономиката на страната е обрана и то от тези, които трябва да се грижат за данъците - с приблизително милиард лева.
България се нуждае от дълбока промяна, от нова социално-икономическа политика и затова разговорите са важни, но убедеността на всички в трансформацията на досегашната система е още по-важна. 
 
 

Преди време се обсъждаше възможността да оглавите експертен, програмен кабинет. Имате ли още такава нагласа?

 
Въпросът не е за моята нагласа. Става дума за това какво правителство ще е необходимо на България след изборите. Има периоди в историята, когато пред един народ и пред гражданите стои необходимостта не само от един избор, а от един решителен избор. За нас, българите, следващите избори са съдбоносни. Ние сме изправени пред огромна криза и предизвикателства и то на фона на очевидно силния, в никакъв случай не за подценяване - поход срещу демокрацията у нас. Поход на една обсебена в себе си властова клика в съюз и служба на олигархични интереси, което ще доведе до смъртоносен застой в развитието на страната и до един друг модел и режим на управление. Това следва да се разбере от всички демократично мислещи родолюбци. Защото става дума за нещо много повече, отколкото няколко депутатски места. Става дума за нов тип политическа система, която да отпуши развитието ни, става дума за единствено печелившата стратегия срещу обединените сили на олигархократията.   
Отделните европейски страни, както и България са твърде малки, за да гарантират на своите граждани сигурността и просперитета, който им е необходим. И тук е и другия императив на нашия избор: да останем изолирани от Европа, в плен на местни, балкански олигархични структури, или да разберем, да повярваме, че друго бъдеще извън Европа ние нямаме и докрай да извършим необходимата европейска промяна, без "ако", или "но". Стотици хиляди българи и днес, през 2009 г., продължават да не се чувстват европейци. Тези граждани на Европа чакат от българските политици един отговор - отговор, който следва да започне със солидно признаване на нашата цел: да участваме в конструирането на една още по-демократична Европа. Сегашното правителство на Станишев и компания със своята политика е минирало в немалка степен действията на всякакво следващо правителство. В данъчната област, в областта на еврофондовете, спрени са парите изцяло по САПАРД, страната е изправена пред замразяването на цялата сума от 12 млрд евро; налице е невиждана международна изолация; тоталното канцерогенно заразяване на всички институции с корупция; генерационното и функционално остаряване на българската администрация и др.
В това до голяма степен се съдържа и отговорът на въпроса защо искам да се ангажирам в политиката? Може ли който и да било да стои настрани в такъв момент? Кризата нанася и ще продължи да нанася тежки удари върху България. Имаме едно затворено в своите страхове общество, сериозно обезпокоено за своето бъдеще. В международен, а и във вътрешен план България и българите се чувстват декласирани, отхвърлени, загубили. Дефицитът на лидерство сред политическия елит, кризата в мнозинството от основните политически партии, огромната лъжа на електората, извършена от Симеон Сакскобурготски и Сергей Станишев дават още по-малко основание за някаква надежда.
В този смисъл мога да го кажа, аз вървя към обединяването в национален мащаб на един голям кръг от национални и международни българи - експерти всеки в своята област; всеки един национално име, хора родолюбци, хора на принципите, а не на обстоятелствата, не политически опортюнисти.