КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: УПАДЪКЪТ НА БСП ЗАПОЧНА ПО ВРЕМЕТО НА ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ

Г-н Премянов, какви са, според вас,  вътрешнопартийните проблеми на БСП в края на мандата?

По принцип различните мнения в една партия не са най-голямата беда за нея. Сблъсъкът на мнения и политики е фактор за развитието й и за вземане на по-добро решение с предлагането на алтернативи. Дали тези алтернативи идват от различни формации в партията или от отделни гласове, няма значение. През последните двайсет години в  най-новата история на БСП имаше 6-7 такива формации. Но както виждате, до разкол не се стигна. Според мен, това я правеше по-силна. Има упадък в БСП, който настъпи със спирането на диалога вътре, с централизацията в нея. Реализацията на различията на ниво обсъждане на политики и вземане на решения се загуби. И немалко хора оттеглиха подкрепата си за БСП по тази причина. Те не очакват материални привилегии и благополучие, но очакват техните възгледи за политиката като цяло до бъдат чути и осъществени в някаква степен. Когато БСП не им дава този шанс, когато пренебрегва тяхното мнение, когато не се допитва до тях, естествено, демотивацията е силна. И ако търсим  тенденциите, които се развиват в БСП, като намаляване на електоралната подкрепа, стопяването й в числено отношение, значение има точно вземането на решения по най-важните въпроси предимно отгоре надолу, без да се търси тяхната основателност и подкрепа отдолу нагоре. И в това е мотивът за работа на федерация „Открит форум”, срещу която в началото имаше жестока война.

Участието на БСП в управлението ли засилва тези тенденции?

Аз съм чувствителен към тази тема. И смятам, че критиките трябва да се споделят и чуват първо на вътрешнопартийни форуми, където да се обсъждат проблемите във властта. Извеждането на показ на различията на мненията в партията не е вредно, но и не помага особено. Защото проблемите и натискът отвън са много по-големи – в обществото, в опозицията, дори в коалиционните партньори. Това наслагва тези проблеми и ограничава възможностите за адекватни действия на партията. От това БСП е губила, ако си спомним събитията през 1997 година. Така че в това да има вътрешни различия и позиции преди изборите няма нищо страшно. То е част от вътрешното говорене. Но не е реабилитирано достатъчно, както беше в по-силните му години. В БСП имаше много ярки личности, представители на различни вътрешнопартийни формации, със свои позиции. И не им бяха лепнати етикети като фракционери или опозиционери. Бяха уважавани и участваха активно във всички форми на ръководства в партията - висш съвет, парламентарна група, в правителството. Т.нар. екипен принцип погубва партията. Това беше и моята битка на последния конгрес при обсъждане на устава. Какво значи един лидер, който и да е той, да наложи екипния принцип на сформиране на ръководството. Така уставът утвърждава властта на един човек – да избира цялото ръководства на партията и да предлага когото реши в правителството, без да съгласува решението си с ръководния орган  – прекалено голяма отговорност!

Вие лично засегнат ли сте от налагането на такава ситуация?

Не само не се чувствам лично засегнат, но и отдавна съм излязъл от  сферата на личните емоции. Опитвам се с опита си и с анализ на практиката от прилагането на досегашния устав да бъда полезен на партията си. В предишния устав беше взето под внимание мнението на всички течения в партията.

А  не е ли състоянието на партията такова днес, защото тя трябваше да се разцепи по естествен път на социалдемократи и комунисти още след промените?

Не,  по-скоро в тези времена тя функционираше с цялото многообразие на възможностите си. И привидно нямаше големи различия по основни принципи в партията. БСП се модернизираше постоянно през тези години, това се виждаше в партийните ни документи. И опасност от разцепление нямаше от гледна точка на ориентирите и пътя, по който партията върви. И е необяснимо, че след като се получи за това подкрепа на всички нива, една малка група от хора трябваше да докаже, че е права на всяка цена, тъй като се разминаваше с партийното мнозинство. Но тъй като част от играчите в тази сложна ситуация са политически играчи и днес на високи държавни постове, ще спестя имената им. Но всъщност това е времето на Георги Първанов. Аз смятам, че упадъкът на БСП, може би не по негова вина, а поради непознаване на партията, поради грешни концепции, започна по негово време.

В този смисъл, избирането му за президент, отрази ли се на развитието на БСП, което вие определяте като низходящо?

Това е инерция – и в подбора на екипа, и в промяната на стила, и в начина на функциониране на ръководните органи, в номинациите на близкото обкръжение и верните хора за публични длъжности. И излизането от тази тенденция и тя  изисква доста време.

А  има ли реална битка между президента и премиера, за каквато се говори?

Не е сериозно да се занимаваме с това. Защото може и да има противоречия на личностно равнище или някаква ревност, но на съдържателно ниво такава битка няма. Това са хора, които си предадоха щафетата в партията и се харесаха един друг.  Т.е. принципни различия не би трябвало да има. Няма значение кой е по-красив и кой - по-важен. Важно е какво пише в конституцията.

Макар, че сега виждаме и съдържателни разлики – в позицията за датата на изборите, например…

Това са тактически различия. А и няма верен отговор, кой вариант е по-разумен – националните и евроизборите да са „две в едно” или поотделно. Ако някой чака тактическите съображения да решат стратегическите му интереси, много греши. Не виждам никаква опасност двата вота да са заедно и нищо тревожно, ако не са. Трябва да търсим прагматизма. Аз лично смятам, че по-ефективно и по-евтино е да са заедно.

Има ли някаква възможност  БСП да промени становището си за поотделно провеждане на изборите? 

Отделни личности изказаха позицията си, но БСП не се е произнесла по този въпрос. Говорят отделни хора, но за съжаление може мнението им да се представи като решение на партията.

Може ли БСП да стане заложник на „дружбата” си с ДПС, затова че движението не е заинтересовано от вот „две в едно”?

Нито БСП трябва да е заложник на когото и да било, нито на такива дребни интереси като този да остане във властта и да има коалиционен партньор на всяка цена. Отношенията с коалиционните партньори трябва да са открити за обществото и да са основани на принципи в правенето на политика. Затова не е правилна позицията „да не разсърдим някой коалиционен партньор”.

Подозират БСП в намерение да изтощи НДСВ с две дати за двата вота…   

  
Защо? Конституцията дава възможност именно за две дати  за двата избора. Но всичко това са условни аргументи за  обществото. Ако искаме наистина висока избирателна активност, изборите трябва да са навреме, т.е. при  варианта „две в едно”.  Промяната на конституцията не е пречка за това.

Очаквате ли някакви резки движения от страна на НДСВ в самия край на мандата?

Проблемът е техен. Бих ги оправдал да направят това, което е добре за тях като партия. Защото, ако вярваме на социолозите, въпросът е за политическото им оцеляване. И БСП не може да им помогне.

Допускате ли лявото крило в БСП да предприеме стъпка за излизане от партията?

Не виждам защо, не виждам смисъл в това да се направи такъв ход. Целта не е да се направи една секта, а да се води диалог за осъществяване на определена политика в партията. За мен в момента е по-интересен друг въпрос – кой е най-лекият начин да се корумпират изборите. Практиките са различни. Аз мисля, че най-възможният начин да се противодейства на корупцията и на купуването на места в парламента е, ако партиите са си на мястото, когато подбират експертите си. Когато партийните централи допускат в листите си хора, които плащат за местата си или са плод на договорености от безпринципно естество, няма защита от механизма нито на пропорционалната система, нито на мажоритарната. Най-доброто от практиката ни в изборите показа вотът за Велико народно събрание. Самата номинация на даден човек също може да бъде опорочена. Ако се включи „екипният” принцип и се уреждат „наши” хора, съставът на парламентарните групи, т.е. на Народното събрание няма да е представителен.

Говори се, че ще има нови политически субекти вляво и вдясно в политическото пространство. Дали това са само политологически спекулации?

Що се отнася до дясното, електоралната мощ ще е достатъчна, само при обединение на десните партии. В интерес на България е да има силна десница. А левицата по инерция ще има по-силна подкрепа. Но влиянието на БСП трябва да се засилва с повече послания за конкретна политика, свързана с проблемите на обикновените хора.

В какъв смисъл „обикновени хора”? С БСП се припознават хора от различни съсловия. Има ли всъщност криза на представителността у нас? И кой не е представен от партиите?

Като цяло – има криза. Над 50-годишните не са добре представени в ръководните органи на лявата партия, например. Не са представени достатъчно хората на науката и културата като цяло. В БСП, например, се извърши едно изкуствено подмладяване. Подмладяването е добро като тенденция, но всеки трябва да извърви естествения си път. В БСП има и хора на бизнеса, и хора с добри доходи, без да са частни предприемали. Но става дума за това, че бизнесмените, които симпатизират или са членове на партията, би трябвало да провеждат нейната социална политика в собствените си фирми. А за да стигнеш до професионалната политика, трябва да минеш през някакво професионално начало, да бъдеш експерт в дадена област. Иначе изпадаш в положението на Хелмут Кол, който, разбира се, не може да се сравни като мащаб с нашия калибър политици. Та като го питали в коя област е специалист, той нарекъл себе си генералист, т.е. специалист по всякакви въпроси. Но на политик от такъв ранг всичко му е позволено…