ПОТЕНЦИАЛЪТ НА ГЕРБ ЩЕ СЕ ВИДИ ВЪВ ВРЕМЕТО

Живко Тодоров*: ЕС не е Биг брадър, който ни размахва пръст. Най-важно е да имаме реално управление, което не е основано на заблуждения и лъжи
Венци Михайлов | 09.01.2010 18:24Г-н Тодоров, успяха ли младите депутати в ГЕРБ да се откроят в парламента?
Определено смятам, че младите в ГЕРБ успяха да се откроят в работата на Народното събрание. За разлика от предишни мандати политическа партия ГЕРБ заложи на нови лица. По този начин едновременно се изгражда една партия в дългосрочна перспектива от хора, които да водят една трайна политика.
Това е нещо, което досега липсваше на страната. И в същото време се внася нов подход към проблемите, като се чува мнението на по-младите хора в лицето на част от колегите ми в групата.
Досега това, което беше може би най-порочната страна в управлението на страната, е че мнението на младите хора не се чуваше осезаемо. Чрез управлението на ГЕРБ и на партиите от мнозинството в парламента сега добива представителност и позицията на по-младите хора от населението на страната. Така има възможност и за по-голям коректив на управлението. Защото ключово послание на партия ГЕРБ при изборите беше да има промяна.
А успя ли да набере скорост парламентарната ви група, според вас, ГЕРБ влезе ли „в крачка” в създаването на закони?
Набиране на скорост е точният израз, защото като нова парламентарна група, повечето от чийто членове бяха без опит в законодателната работа, а и въобще в управлението.
Имаше известно притеснение в началото, но колегите разбраха, че всеки с професионалния си опит дотук е полезен. В ГЕРБ има много професионалисти.
Сега вече се чува различното мнение, това, което гражданите очакват от нас. Твърдя, че политическа партия ГЕРБ има много силна и ярко изразена позиция в пленарна зала и в комисиите на експертно ниво. Това може да се проследи и от стенограмите на Народното събрание, и от парламентарния контрол.
Представителите на партия ГЕРБ участват все по-активно в работата на Народното събрание и като вносители на закони, и като защита на позиции. Така че определено парламентарната ни група набира скорост и тя има огромен потенциал. По-старите партии заявяват позициите си още в началото на мандата, но нашият потенциал ще се види във времето.
Амбициите на управлението са големи, но се говори, че ГЕРБ няма втори ешелон от кадри. Какви митове за ГЕРБ не приемате?
Смятам, че ГЕРБ ще проведе в мандата си една надпартийна политика по отношение на експертния потенциал на държавата.
Защото той е вторият ешелон, който трябва да изведе страната в развитието, не само сега, от кризата, а и в по-далечно бъдеще.
Няма значение какви политически пристрастия се изповядват. Смятам, че експертността, на която залага ГЕРБ, в критерии като добросъвестност, коректност, некорумпираност е по-важното.
Експертен потенциал се изгражда трудно и той не трябва да се губи с лека ръка.
Как се отнасяте към „прогнозите”, че през пролетта, когато нарасне безработицата и бизнесът се задъхва, ДПС ще изведе хората на протести и ще наруши така етническия мир?
Хората, според мен, добре разбират и оценяват първите стъпки на управлението и реалната ситуация в страната. Защото първите стъпки бяха това да се даде максимална прозрачност на управлението. И липсата на средства, заради похарченото от предишното управление, не е проблем на управлението на ГЕРБ. А са наслагвани проблеми през годините.
И с мерките на финансовия министър да дисциплинира изразходването на средства и да се поставят приоритети и да балансира между нуждите на отделните министерства и отрасли няма да се стигне до такова напрежение.
Хората разбират проблемите, пред които е изправена държавата и ГЕРБ като управляваща партия.
По отношение на етническия мир ние смятаме, че като демократична държава България трябва да бъде толерантна, да няма разделение по етнически принцип.
Ние имаме общински съветници и кметове, които принадлежат към различни етнически групи, което показва позицията на ГЕРБ – всяка етническа група да бъде представена в управлението, според принципите на демократизма.
Като заместник-председател на парламентарната комисия по външна политика и отбрана и в контекста на скандала с обвързването на европейското членство на Турция с изплащане обезщетенията на тракийските бежанци, смятате ли, че България трябва да бъде адвокат на Анкара по пътя й към ЕС?
България не трябва да става адвокат на никоя друга държава. Ние имаме своя външна последователна политика. И както знаете, не сме поставяли такива условия, за да подкрепяме една или друга страна в кандидатурата й за членство в ЕС.
Смятам, че заявеното от премиера Бойко Борисов по въпроса беше достатъчно ясно: България не поставя такива условия, за да подкрепи кандидатурата на Турция в ЕС.
В същото време, обаче, страната ни трябва много активно да защитава своя национален интерес в рамките на ЕС, защото в многообразието на различните интереси на държавите в него ние имаме своето място. И трябва да го отстояваме с всички сили.
Така че в тази посока ще следваме политика на добросъседство, на това да се постигне по-голяма сигурност на Балканите като цяло. Това е приоритет за страната ни. И това, че съседни на нас страни изразяват желание за членство и в НАТО, и в ЕС, е добре за България, защото засилва стабилността на региона. От това България може да извлече само ползи.
Какви промени, според вас, можем да очакваме след гласуването на новия състав на Европейската комисия в края на месеца от Европейския парламент?
Отношенията ни трябва да са двустранни, да имаме добра комуникация – вътре в страната процесите да се развиват добре и в същото време да има чуваемост в европейските институции.
Като основно предимство за това, че ГЕРБ управлява, е че и на европейско ниво най-голямата партия е ЕНП, към чието политическо семейство принадлежим. Комуникацията между нас е добре изградена и това е добре за страната ни.
Много от критиките досега бяха към съдебната система, заради организираната престъпност и корупционните практики. Затова и усилията на управлението са съсредоточени там, за да променим и нагласата на европейските партньори към страната ни.
Не вкарваме ли прекалено много абстрактност и клишета, когато говорим за външна политика, за европейски институции, което ги отдалечава от живота на т.нар. обикновен българин?
Повечето от българските граждани наистина не виждат пряката зависимост между работата на евроинституциите и стандарта им на живот тук. Защото трябва да има практическа приложимост на правилата, които ни се налагат от Европа.
Съобразяването с идеите на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за човешките права трябва практически да даде отражение върху живота на всеки гражданин на България.
По отношение на Съвета на Европа сме в състояние на постмониторинг, където следят спазването на поетите ни ангажименти.
При последното си посещение на Серхий Холовати, председател на комисията по мониторинг на ПАСЕ, каза, че се усеща промяна на отношението в България към проблемите на страната. Важното, обаче, е да преминем към практически действия, за да се случи промяната, за която гражданите гласуваха на последните избори.
Като че ли ни е удобна позицията да гледаме на ЕС като на Биг брадър, който ни контролира и насочва?
ЕС в никакъв случай не е Биг брадър, който ни размахва пръст и само изисква от нас. Той дава и много възможности – свобода на движение на хора, стоки и капитали, като възможности за образование, за комуникация, като европейски фондове.
Но за да се възползва страната ни от тези възможности, трябва да отговорим на определени критерии. За да влезеш в едно вече изградено върху определени ценности семейство, трябва да се придържаме към тях. Според това доколко ще покрием критериите, зависи и как ще бъдем допуснати в това семейство.
България просто трябва да полага усилия, за да бъде равностоен партньор на останалите членове в този дом. Не ги ли положим, ще останем на дъното, макар и формално в ЕС.
И за гражданите на страната ще е добре, когато извършим съответните реформи. А на хоризонта се задават важни реформи, които трябва да се случат у нас.
Всички се изредиха да правят своите прогнози за годината – от финансисти и макроикономисти до врачки. Каква е вашата прогноза?
За първи път ще имаме управление, което няма да е основано върху популизъм и демагогия, а ще бъде управление, което ще отговори на реалните очаквания на хората.
Защото чудеса стават трудно. Е политиката, демонстрирана от премиера и от нашите представители и в кабинета, и в парламента, е в това- да не се обещават неща, които не могат да бъдат изпълнени.
Най-важно е да имаме реална политика и управление, което не е основано на заблуждения и лъжи, на каквито се нагледахме през последните години.
*Живко Тодоров е депутат от парламентарната група на ГЕРБ, Той е заместник-председател на комисията по външна политика и отбрана, ръководител на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Той беше избран за член на Изпълнителната комисия на партията.
Коментари и мнения
Напиши коментар