ДВАЙСЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО В ЕВРОПА ЖИВЕЕМ ЕДИН ДО ДРУГ, А НЕ ЕДИН С ДРУГ

Двайсет години оттогава, но те слагат точката на едни 40 години разделение преди това. Като че ли трябва да минат, обаче, поне още двайсет, защото разделението е не само в географски смисъл или като инфраструктура. То е не по-малко и дори повече човешко и душевно разделение. За съжаление, все още се усеща разликата между двете половини на страната, между хората в тях. В момента, в който срещнеш някого, ти разбираш дали той е от Западна или от Източна Германия. И това не е малко. Всъщност, ние българите, като че ли сме по-близко до източногерманците, отколкото техните сънародници. Това също е странно. Заради всичко, което се е случило на германците и заради всичко, което те са предизвикали да им се случи след това, т.е. разделението на страната, прави от нея сега много особен пъзел – в социално, в психологическо отношение. От едната страна имаме т.нар. лузъри на промените, каквито имаме навсякъде в Източна Европа. От другата са онези, които се чувстват като победители. И които на моменти все още имат надменно отношение към „източните” си сънародници и все още живеят с предразсъдъци по отношение на „тези от Изтока”. Знаете ли, за съжаление в Западен Берлин все още има хора, които не са ходили в Източен за всичките тези двайсет години.

В съзнанието на хората може би стена е силно казано. Но разлики има. Първите вълни на романтиката от обединението много бързо са се изпарили в проблемите на злободневието. Щастието от това, че роднините ти от Запад, които ти си познавал само, защото са ти изпращали пакети за празници или за особени случаи, в един момент застават пред теб „на живо”. Малко се помни, че в ГДР възрастните хора над 70 години са можели да отиват „оттатък”, без право да се връщат, обаче. Ти се събираш в един момент с твоите роднини, опитваш на места, които са били за теб само географско понятие. И тази радост се изпарява в момента, когато западногерманците започват да плащат данъци или т.нар. добавки за развитието на Източна Германия.

Точно така. И самият факт, че в Германия все още се говори за новите и стари провинции, е достатъчно показателно за пропастта, която видимо съществува в германското общество. Като че ли старите имат повече право, а новите са някакви придошли към тях, доведените деца на Германия едва ли не. И в момента, в който нещата опират до джоба, а западните германци до ден днешен плащат тези пари за развитието на източните райони. И днес Източна Германия има много по-добре развита инфраструктура, улиците са много по-добри от тези в Западна Германия. Сградите в Източна Германия са много по-поддържани, отколкото в Западна Германия. Защото парите, които са инвестирани в пакета от мерки за развитието на Източна Германия отиват в това перо, докато в западната част не се обръща толкова внимание. По немските телевизии се показват репортажи колко всъщност западнали са западните провинции в сравнение с източните. И това са детайли, които задълбочават пропастта, която все още не е превъзмогната. Четирийсет години германците са живели разделени един от друг, в разделена страна. А от обединението са минали само двайсет. Явно трябва още време, за да се извърви пътя между двете страни на едно цяло.

Да, но голямата безработица си има обективните причини. След като ГДР престана да съществува бяха закрити поголовно комбинати и фабрики на нейна територия. А това бяха местата, където се ангажираше голяма част от работната ръка на Източна Германия. А инвеститорите отидоха в Източна Европа и нови трудно се откриваха, заради което тук източноевропейците не сме особено долюбвани. Когато минавам през чек пойнт „Чарли” в Берлин винаги си мисля, че германците са страдали много повече от нас, които обичайно се смятаме за изключителни във всяко отношение. Разбира се, в това има някаква историческа справедливост, защото от Германия тръгва причината за смъртта на едни 60 млн. души в Европа, 21 млн. в Азия, в Африка и т.н. Но самият факт, че източните германци са живели само през една стена, разделени от онзи свят, който ние наричахме с блеснали очи капитализъм – една стена от свободния свят. Ние бяхме далече и изкушението като че ли не беше толкова голямо. И не се чувствахме много зле там, където се намирахме. Защото, за щастие, ние нямаме Западна България в този смисъл. И това, което ни помогна да стигнем в Източна Европа до там, до където сме в момента, е този късмет на съдбата и на историята сами да си правим грешните, сами да се развиваме и да имаме тези свои двайсет години. Това, което западногерманците преживяха след обединението е наистина шок.

Не трябва да разделяме процесите. Обединението е факт, който щеше да се случи – година по-рано или по-късно. Защото стремежът съществуваше и не само в Източна Германия. Да не забравяме, че той тръгна от бившия Съветски съюз. Това беше неизбежен исторически процес. Обединението като факт е нещо различно. Защото обединението на хората се оказва, че изисква много повече време от обединението на политическите системи, което се  оказва, че може да стане дори и в един ден. В наши дни сме свидетели на аналогични процеси между Северна и Южна Корея.

В момента все още разочарованието от загубата на социалдемократите и катаклизмите, които се случват в тази партия или ротациите, които се случват по върховете й, са водещият момент. Очакваме проектокабинета на неслучайно избраната символична дата 9 ноември - годишнината от падането на Берлинската стена. Двайсет години след падането на Стената наследниците на управляващите тогава в ГДР, т.нар. Лява партия, политическа формация, съставена от наследниците на бившите социалисти и отцепници от Социалдемократическата партия, това особено политическо формирование е петото колело в Бундестага. Никой не иска да се коалира, съобразява или да има нещо общо с тях. Но те не са маловажна политическа сила. Реформиралите се социалисти от ГДР са отбягвани от всички политически партии, като дявол от тамян бягат от тях. На следващите избори, обаче, тази партия вероятно ще играе решаваща роля, според прогнозите на наблюдатели. Т.е. 24 години след падането на Берлинската стена никой вече няма да може да подминава тези хора в политическия живот на Германия. За историята това не е дълъг срок, естествено. Понякога ми се струва, че източногерманците са като чужденци в собствената си страна. От друга страна, те са хората, които спечелиха от обединението. Всичко се случи за една нощ, за 24 часа. За 24 часа те влязоха в Европейския съюз, за 24 часа влязоха в НАТО, за 24 часа вече бяха в пазарната икономика, без да се налага да правят реформите, на които бяхме подложени ние. Но в личностен план за източногерманците, без да обобщаваме, разбира се за всички източногерманци, минуси, които на нас ни останаха спестени. Тази нощ ти си лягаш като жител на ГДР и се събуждаш като гражданин на Федерална република Германия и имаш в джоба си германски марки. И излиза на свободния пазар. Тази смяна от днес за утре е нещо, което е трудно да се осъзнае и поеме от психиката на хората до ден днешен. Нито източногерманците, нито западногерманците имаха това време от историята – да вникнат във факта, че са заедно и че са един народ. Всичко това е встрани от фасадата, встрани от Бундестага, от правителствения квартал в Берлин, встрани от лъскавите заведения в Хамбург, встрани от Октоберфест в Мюнхен. Факт е, обаче, че германците са дисциплинирани хора и точно от това ние можем да се поучим. Германия заедно с Франция е лидер в Европа. Защото, когато имат цел, те я преследват с цената на всичко. С цената дори на тази пропаст все още вътре в тях самите. Ти си готов да платиш тази цена, защото резултатът е, че си стабилен и голям и мощен на европейския континент. Нека днес да не забравяме, че една жена стана канцлер на Германия. И тази жена е с произход от бившата ГДР. И това е толкова голяма тема и е доказателство на тезата, че пропастта в съзнанието на хората не е зарита. Ангела Меркел е един от най-уважаваните световни лидери, но до ден днешен и в Германия, и дори извън Германия се дебатира: как може канцлерът да е от източногерманците… Ами, ето така- може. И това е част от пътя, който трябва да се извърви. Но проблемът не е само в германците, а за съжаление в западняците въобще. Но това е друга тема и тя е за клишетата и предразсъдъците.

Да, за съжаление. Ние все още живеем един до друг, а не един с друг. И в България трябва да мислим за тези неща…