АСЕНИЯ ОТ ВАНКУВЪР: ЕДИН ДЕН ЩЕ СЕ ВЪРНА В БЪЛГАРИЯ, НО СЕ ЧУВСТВАМ ГРАЖДАНИН НА СВЕТА

Казват, че Ванкувър е град с дъх на магнолии и с цвят на разцъфнали черешови дървета. Дори и да не е точно така - дори подобно описание да е плод на поетичното възприятие на някой жител, красотата му със сигурност е самобитна, приказна. Разположен в западнатa канадска провинция Британска Колумбия, Ванкувър е третия по големина град в Канада - загърнат от уюта на зелени планински върхове и същевременно разтворен, подобно на длан, към синевата на необятна океанска шир. Той е очарователен, жизнерадостен и своенравен, романтичен и замислен град, уютен и космополитен. Ще бъде домакин на зимните олимпийски игри през 2010 г. и сп. "Икономист" го класира сред четирите най-добри за живеене градове в света, заедно с Виена, Цюрих и Женева. Във Ванкувър се намира най-големия градски парк на Канада - Стенли парк, чиято територия надхвърля тази на Сентрал парк, в Ню Йорк. За българите, които живеят в града този факт навярно не би бил толкова впечатляващ, ако не се съчетаваше с очарователното присъствие в близост на океана и с цвета на крайбрежните плажни ивици. Защото за нас, българите, съчетанието от планина и море е винаги впечтляващо и винаги важно; то неизменно напомня за родината, стои в съзнанието ни като нещо "наше" и олицетворява сякаш носталгията, дори когато не я изпитваме, а само я мислим.

Асения Малечков живее в Канада от 8 години. Във Ванкувър е от около година. Влюбила се в града покрай командировките си там.

"Безкрайният океан ми напомни за нашето черноморие, а пък красивите планини наокoло ми приличат на Рила и Пирин, в близост до които съм отраснала. Щастлива съм, че открих място тук, в Канада, което с природата си да ми напомня за България."

Градът е с невероятно географско разположение, разказва Асения, и макар според нея архитектурата на сградите да не може да се сравнява с европейската, красотата на природата, чистият въздух и сравнително спокойният и здравословeн начин на живот са солидна предпоставка човек да се чувства добре. За българката Ванкувър е космополитен, но без да създава чуството за огромност.

Асения, казваш, че архитектурата на града не може да се сравнява с европейската, какво имаш предвид? Европа по-красива ли е в твоите представи или просто визираш разликата между континентите?

Ванкувър е един от градовете с най-красива природа и разположение в света. На мен обаче ми липсват духа и историята на Европа. Красотата на крйбрежието е впечтляваща - зеленината, величествени планини наоколо... Всичко това е прекрасно! Но като идеал за архитектура и история винаги ще пазя в сърцето си образците на Лувъра в Париж, Биг Бен в Лондон, Колизеума в Рим, а у нас - Царевец във Велико Търново...

 

            

Асения е завършила Икономическия университет в България. В Канада получава диплома за счетоводител и от три години работи в една от най-големите компании за дистрибуция на зъболекарски, медицински и ветеринарни материали и оборудване - Henry Schein. Шегува се, че длъжността, която изпълнява има най-дългото възможно име - National Customer Service Co-ordinator and Account Analyst.

С какво се занимава един «National Customer Service Co-ordinator and Account Analyst»?

Позицията ми има два аспекта. От една страна отговарям за част от финансовите доклади и отчети на компанията и правя анализ на клиентски сметки. От друга страна съм специалист по компютърната система на компанията; като такава отговарям за проблеми при използването й, извършвам обучение на персонала и работя над специални проекти - интегрирацията на компании, които нашата компания закупува, например.

Какво в работата ти те стимулира най-много?

Нейната динамичност и реално съществуващата възможност за развитие. Все гледам да участвам в различни проекти на компанията, интересувам се от всичко ново, което би ми потрябвало в процеса на работа. Понякога ми е доста натоварено, но това още повече ме мотивира. Обичам да доказвам на себе си, че мога да се справя с поставените ми задачи.

Една от мечтите на Асения е да стане сертифициран счетоводител, член на едноименната асоциация, която е най-престижната в тази сфера в Канада. А друга нейна мечта е да се занимава по-усилено с доброволческа дейност, да участва в програми за подпомагане на нови имигранти в страната. "Аз самата съм имигрант и знам колко е важно да получиш подкрепа в процеса на интегрирането си в Канада. Да се откъснеш от реалност такава, каквато си я познавал цял живот и да започнеш на ново не е никак лесно. Много хора идват тук, за да избягат от войни или бедствия, чустват се самотни, объркани и безкрайно далече от семейството си. Надявам се след като проуча какви организации има в тази сфера, да започна да влагам сили в тази хуманитарна насока."

Асения споделя, че постоянно усеща липсата на семейството си, което е в България. Същевременно принудата да бъде самостоятелна и финансово независима я кара да вярва, че всичко е постижимо, стига човек да проявява упоритост и постоянство. Първата й работа в Канада, след дипломирането, била като асистент на счетоводител индиец. Преди нея друга българка заемала същата позиция във фирмата. "Доброто впечтление, което предшественичката ми българка бе оставила с работата и усърдието си помогна много на мен. Приеха ме като част от семейството и въпреки делящата ни културнo-религиозна традиция, получих много уважение и признание. Поддържам връзка с индиеца и семейството му и до ден днешен. Той искрено се гордее с всяка моя стъпка нагоре в кариератa. От него научих, че ако искаш приятелство, трябва да отвориш сърцето си. Всичко останало е съдба."

Имаш ли много приятели тук? Какви националности са? Участваш ли в някакви асоциации, клубове?

За времето, което съм прекарала тук, малко повече от година, си създадох добри приятелства, както с българи (българско семейство ми помогна да си намеря апартамента, в който живея), така и с хора от различни националности - индийци, азиатци, източно европейци, канадци. От всяка култура и нация можеш да научиш нещо и да допълниш собствения си възглед за света. А възможността да опиташ традиционите гозби на различни национални кухни просто не е за пропускане! Подала съм молба за доброволец към организация за работа с новопристигнали емигранти, надявам се да мога да помогна с нещо - приятелство, съвет, помощ с английския език, на хората, които започват нов живот в Канада.

Според теб как хората се събират/намират - по-трудно ли е в чужбина или напротив? Случайно ли е всичко или за всичко си има причина - какво е твоето усещане?

Всичко зависи от човека. В държава като Канада, в която живеят хора от всевъзможни националности, човек с тесногръдни и консервативни разбирания би имал проблем да се почувства комфортно и да си създаде приятелства.

Какво от космополитния Ванкувър е само твое, метафорично казано? Кое е любимото ти място?

Живея на 20 минути пеша от прекрасен плаж - English Bay. Обичам да се разхождам там през почивните дни. А любимото ми място в града несъмнено е Granville Market - закрит пазар срещу плажа. Изключително удоволствие за мен е да обикаляме пазара с приятеля ми в търсене на пресни плодове и продукти за уикенда. След това имаме навик да поседим на някоя от пейките край океана, за да послушаме музика на живо, или пък да зяпаме по множеството арт ателиета в района. По пътя обратно с корабчето пък винаги сме в очакване да зърнем тюлени - много тюлени обитават водите в района на Ванкувър."

 

А как би определила културния живот на града - като космополитен или по-скоро самобитен, прегърнат от традициите на местната културна идентичност?

Ванкувър е сравнително млад град, но богат на възможности за пълноценен културен живот - Oперата на Ванкувър, Балета на Британска Колумбия, Художествената галерия, множество театри и музеи, международни фестивали, сред които филмовия фестивал през лятото. Тази година имах щастието да се насладя на живо на "Мистерията на българските гласове", а събитието, което чакам с нетърпение това лято е международния джаз фестивал. Градът е млад, но динамичен, модерен, отворен за света и световната култура. А зимните олимпийски игри догодина допълнително ще го прославят.

Имаш ли хоби, което тук практикуваш?

Освен картите Таро, които постепено се уча да тълкувам, обичам да уча чужди езици - сега уча испански, макар че съм съвсем в началото и трябва още доста да се упражнявам, за да започна да говоря свободно. Възнамерявам да започна курсове по йога през лятото. Надявам се да запазя желанието си да ходя, защото когато времето тук е слънчево и топло, винаги ми се иска да посветя всяка свободна минута навън, сред природата.

Канада ли е твоето място? Тук ли искаш да се установиш или още е рано да се каже?

В това отношение смятам себе си за жител на света. Въпреки че не съм си и представяла, че един ден ще съм толкова далече от родината, приемам нещата така, както се случват. Обичам да пътувам, да се срещам с хора от различни страни, религии и култури... С риск да прозвуча идеалистично, надявам се в бъдеще бариерите за пътуване и връзка между отделните страни и континенти да стават все по-малки. Искам да посетя Нова Зеландия, Исландия и Япония. От друга страна, все си мисля, че един ден ще се върна в България. Дотогава бъдещето ще покаже как и къде ще продължи житейският ми път.