ОХРИД ОТНОВО СЪБУДИ СТРАСТИТЕ БЪЛГАРСКИ

Седмицата премина  под знака на корабокрушението в Охридското езеро, което взе живота на 15 българи. То събуди много мъка, но и много страсти. Доказа се още веднъж колко е уязвим човекът от технологиите. При това не само от несъвършената технология на 87-годишното корабче. Тези, които искат да видят зад това знак Божи, който наказва българите преди големите им празници, не съобразиха, че

като 14-вековна държава България всеки месец има по два големи религиозни и по два държавни празника.

И че няма как една такава катастрофа да не се свърже механично с някой от тези големи празници. Което е, разбира се, абсолютно погрешно.

Второто внушение е, че такива трагедии само на нас, българите ни се случват – с  30-годишния автобус в Ямбол, с 87–годишното корабче в Охрид, с повредения и износен автобус при река Лим. За съжаление, случват се такива трагедии, дори със съвсем съвършена техника, като тази на френските Еърбъси, три от които паднаха като круши в рамките на един месец – в Атлантическия, в Тихия и в Индийския океан, и отнесоха стотици животи. Французите биха казали: по-грешни ли сме?… Просто не си даваме сметка, че човечеството става все по-зависимо от технологиите, които намалиха  разстоянията на Земята. Че няма точка на планетата, до която само преди сто години се пристигаше за с месеци, сега да не се  достига за часове, но това крие и своите рискове. Един повреден болт или платка в Еърбъса сваля и най-съвършения самолет.

Можем само да се кръстим, че не са ни се случвали такива неща.

А те се случват непрекъснато. На другия ден след нашето нещастие в Охрид потъна ферибот  със сто човека и той не беше стар съд. Силните дъждове, които в миналото не биха  причинили такива поражения в гъсто населени градове, днес в 17-милионния Истанбул отнесоха 32 човешки живота. И за съжаление – между тях – и живота на български гражданин. 

За това какво да кажем, с какво да обясним нещастието?

Катастрофата в Охрид, обаче, отново събуди страстите български, като включвам и тези в Македония. Защото тя за мен си е част от българската етническа общност. И там пламнаха яростни спорове - между политиците и потенциалните виновни за катастрофата.  У нас  между президента и премиера припламнаха искри. За съжаление,

и в България настъпи разделение по въпроса има ли виновни у нас.

Насочихме се отново към автобусите, макар че хората не загинаха в тях. Този път те се оказаха здрави. И отново си посипахме главите с пепел точно когато не трябваше. Това даде повод на Скопие да каже, че са поне толкова виновни колкото и ние за нещастието в Охрид.  И да избяга не само от отговорност, но и от плащане на огромните обезщетения и  застраховки, които се полагат в такива случаи. Ние си вкарахме автогол, обявихме и себе си за виновни – нашите фирми, които  превозиха туристите до Охридското езеро този път без произшествия.

Не може да се отрекат и хубавите неща в цялата Охридска история. Правителството реагира, както се полага.

То изпрати със самолет ресорните министри, които оказаха помощ на място на оцелелите и стресирани  българи. Българските граждани усетиха подкрепата на държавата. Държавата ни  прие моето предложение да бъдат наградени онези македонски, сръбски и хърватски моряци и туристи, които спасиха 40 българи във водите на Охридското езеро.

Министърът на транспорта на Македония светкавично подаде оставка, макар и неприета по-късно.

Но това не омаловажава този достоен жест. И без да искаш, сравняваш всички български трагедии, за които никой наш транспортен министър не е поемал отговорност.

Тази тежка за България седмица ни научи на много неща. Стига да сме ги разчели правилно.