
ВИЖДА ЛИ СЕ КРАЯТ НА БЕЗКРАЙНИТЕ СЪДЕБНИ ПРОЦЕСИ?

Съкращаване на наказателните процедури и по-широко използване на СРС-та искат действащи магистрати от цялата страна
Маргарита Стоянчева | 09.09.2009 22:13Волята за промяна и осъзнаването на необходимостта от нея, поне що се отнася до подобряването на съдебната ни система, започва все по-осезаемо да се долавя от встъпването в длъжност на новото ръководство на правосъдното министерство насам. Тази тези се доказва и от факта, че през последните седмици във ведомството са постъпили над 60 предложения за предвидените промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПС) на страната ни. Те са отправени от магистрати от цяла България, съобщи в сряда министерството, оглавявано от Маргарита Попова. Експертите явно се опитват да допринесат за
по-бързото изпълнение на всички 21 препоръки към България, дадени от Европейската комисия в последния доклад за страната ни.
Сред най-ключовите предложения са тези за съкращаване на наказателния процес и по-честото използване на специалните разузнавателни средства (СРС) и прилагането на събраните чрез тях доказателства по по-широк спектър от дела.
Магистратите настояват за въвеждането на предварително съдебно изслушване преди началото на същинския процес. В рамките на въпросното заседание страните по делото ще трябва да посочат евентуално налични процесуални нарушения в обвинителния акт, да уточнят има ли нужда от доразследване на конкретния случай, какъв ще бъде броя на защитниците, има ли нови доказателства и за кои дати ще се насрочат заседанията на съда. Целта на подобни мерки е
да се намали броят на прекратените или върнати за доразследване производства.
Що се отнася до броя на адвокатите, които представляват подсъдимия, то те да бъдат ограничени до максимум трима. Обвиняемият ще може да смени защитникът си най-късно една седмица преди началото на процеса. В случай, че такова искане е отправено в по-късен етап, делото няма да се отлага с мотив даване на повече време на новия адвокат да се запознае с наличните материали.
Една от най-експлоатираните практики за протакане на съдебните производства –
прословутите и в някои случай безконечни отсъствия на адвокатите,
също трябва да се прекрати, смятат изпратилите становище до правосъдното министерство магистрати. Ето защо те предлагат това да се уважава като причина за еднократно отлагане на процеса. При повторно неявяване на избрания от обвиняемия адвокат ще се дава възможност за назначаване на служебен и ще се налагат по-солени глоби. Строги санкции се искат и при неявяване в съдебната зала на вещо лице или свидетел.
Има предложение и за забрана на това подсъдимият да бъде представляван от свой роднина, освен ако той няма юридическо образование.
В правосъдното министерство е постъпила и идеята
да отпаднат разпитите на свидетели и обвиняеми пред съдия, ако прокурорът или дознателят вече ги е провел в присъствието на техните адвокати.
Това няма да важи за случаите, в които роля играе таен свидетел.
Предложенията засягат и съдебните споразумения. Според част от магистратската общност трябва да се даде право на страните да сключват сделки с прокуратурата веднага след предявяване на обвинението. Мотив за това е, че при част от престъпленията, като пътните нарушения, например, няма нужда да се минава през цялата формална част от досъдебната фаза, като се чака внасяне на акта в съда.
Значителна част от идеите на гилдията са насочени и към разширяване на приложното поле на Закона за СРС-тата. Настоява се
събраната чрез подслушване на телефоните информация да се използва по повече от едно дело.
Извършителите на финансови и данъчни престъпления също би следвало да могат да се следят посредством СРС-та.
Сред предложенията на магистратите фигурира и това държавата да осигурява белязаните пари за акции по разкриване на корупционни схеми. В момента средствата се дават от потърпевшите, които подават сигнал до властите. След това банкнотите им се прибират като веществени доказателства и остават блокирани по няколко години.
Всички отправени от български съдебни служители предложения са обобщени от Магистратския съвет към министъра на правосъдието и са предадени на работната група към ведомството, която ще анализира възможностите за вписването им в новия НПК. Очаква се той да бъде изготвен до края на октомври.